май 28 2010

Да върнеш времето назад (Ефес)

Днес ще върнем времето назад, ама доста назад. Вили ще ни разходи из древния град Ефес в Турция. Приятно четене:

Да върнеш времето назад

/Усмивка за онези, които се сетиха за този филм, нo между него и писаното по-долу само държавата е обща  :) /

Култово туристическо място по Егейското крайбрежие на Турция са останките на древния град Ефес.

Според това кой с какви очи гледа на Историята, за някои Ефес е уникален и безценен исторически паметник, а за други – „купища камънак“… Мен ли питате? Хм… и двете!  :)
За тези, които ще поискат да разберат дали съм права или не, или кроят планове скоро да го видят, няма да се впускам в подробно описание на остатъците от Ефес, нека си имат своя шанс на откриватели,  само ще ги „подгрея“ с няколко снимки и кратко пояснение към тях.

Как се стига до Ефес.

Е, първо, все пак, трябва да заминете за Турция  ;)
А най-близкият, по-голям и съвременен град, само на около 15 мин. с кола от Ефес, е Кушадасъ.
Щом вече сте там, има два начина: чрез туристическа агенция или самостоятелно.
При първия, туристическата агенция ти осигурява автобус, екскурзовод и входен билет. Цената е 35 евро. Разходката трае около 3-4 часа, заедно с пътя и подмотването тук-там, и включително къщата на Дева Мария.
При втория се спасяваш сам. Е, аз избрах втория. Всъщност, винаги предпочитам този начин, защото не само, че ми излиза поне наполовина по-евтино, но най-вече не ми ограничава времето и желанията. Но много хора смятат, че след като не знаят езика, няма да могат да се оправят сами, и че, ако имат екскурзовод, ще научат повече. Последното, според мен, е малко спорно /понякога/, защото… Ами представете си, че сте група от 30-40 човека, вървяща вкупом след екскурзовода, под палещото слънце. Спирате до поредната купчина камъни, той започва да разправя нещо, но вие дишате като риба на сухо и се оглеждате за сянка; освен това искате да си щракнете и някоя снимка; да се вторачите в някой елемент на останките от ей онзи фриз или капител, да кажем; да приседнете под колоните, да се опитате да си представите как е изглеждала тази улица преди повече от две хиляди години… Ехоо, чухте ли какво разказа екскурзовода?   :)
И, въпросче с неповишена трудност: групата ви е сборна, екскурзоводът е с английски със силен акцент, а вашият английски не е майчин; и разбирате оттук-оттам, но като цяло – почти нищо и к’во става тогава? Пфу, 35 евро си отлетяха ей така… Разочарование.  После, в България, приятели ви питат „Е, видя ли Ефес, как е?“ И, съвсем логично, отговаряте „Ъ, как? Камъняк!“
Това, което казах дотук, важи и за Римските форуми, и за Акропола… Изобщо, аз мисля, че най-добрият вариант при подобни начинания е, ако толкова не можеш сам, да си платиш личен екскурзовод или просто да си изровиш необходимата информация предварително и после яваш-яваш да си обикаляш на воля.

Сега по същество.
Историците са на мнение, че

Ефес е един от най-добре запазените и вероятно един от най-предизвикателните древни градове не само в Турция, а въобще в света.

И историята му, схематично и супер накратко:
Според древните източници, още 2 хил. години пр. н. е. тук е имало град, Апаса, който бил важен център на държавата на хетите през 13-14 в. пр. н. е. Лингвистите приемат, че думата „Ефес“ е дериват от „Апаса“, защото една поредица находки при разкопките на южния склон на хълма под крепостта на Селчук са датирани от второто хилядолетие пр. н. е., които… и т.н.
След падането на Троя, тракийски групи започнали миграция на юг по Егейското крайбрежие и Западна Анадола, създавайки колонии. Египетски източници от 12 в. сочат надписи на градове, създадени по времето на тези миграции, а на картата има посочен район, наречен Еолис или Йония. Той е посочен също в персийски и асирийски надписи, за него се споменава дори и в Библията.
Та, съгласно легендата, Андрокъл, син на Кодрос, цар на атиняните, и негови приятели, също се увлекли по идеята да си направят град някъде по толкова приятното, живописно крайбрежие на Егея. Но все не можели да се спрат на някое местенце. /Напълно ги разбирам – от Айвалък до Мармарис, крайбрежието е особено красиво и този приказен ландшафт продължава и надолу, по средиземноморското крайбрежие, чак до Анталия/
Тогава Андрокъл се върнал и се изконсултирал с прочутия Делфийски оракул, който му „предал“, че една риба и един глиган ще му укажат мястото, където да си направи град. И пак тръгнали младежите по крайбрежието да си търсят пътя в животаа… Представяте ли си? – Без асфалтови пътища, без крайпътни заведения с биричка и кюфтета, без автомобили, без GSM-ми, без яхтени пристанища из живописните заливчета… На едно място, пътьом, си направили бивак да пренощуват. Наловили си рибка за вечеря и тъкмо да си я пръжнат, един рибок скокнал из тигана, разплискал зехтина, огънят подхванал сухите храсталаци наоколо; от тях, обезумял от ужас, из’фърчал един шопар и хукнал накъде му видят малките очички. Андрокъл го погнал и нали бил млад, здрав и пъргав дреВен младеж, бързо го настигнал и утрепал. Убедени, че пророчеството на оракула се сбъднало, Андрокъл и другарите му рекли „Ей тук ще бъде!“. И основали своя град на това място   ;)
А после Ефес просъществувал там повече от 400 години, управляван от смелия и умен Андрокъл и потомците му  ;)  А, когато Андрокъл умрял, бил погребан в едно малко светилище близо до едната порта.
Ефес не веднъж бил нападан от неприятели, но оцелявал, а шести век пр. н. е. бил неговият „златен век“ – по това време градът имал нечуван разцвет… Но, „времето тече и всичко се променя“, както го рекли някога, по време оно, древните гърци. По-късно Ефес бил завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзел без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпили тежки дни под управлението на лошия Лизимах. После го достигнали и пипалата на Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. Докато през 262 г. от н. е. градът бил нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успял да възвърне предишното си значение.

Драги ми читатели, време е за практическа информация, в случай, че ще се оправяте сами :)

От автогарата в Кушадасъ се качвате на маршутка с табела за Селчук, като за всеки случай с въпросителна интонация се обръщате към шофьора: „Ефес?“. Той кима утвърдително и има грижата да ви спре на разклона за Ефес. Плащате на ръка по 4 лири на човек и не чакате билет; такъв никой, в нито една маршрутка не ви дава. /В чертите на града цената е 2 лири, независимо от разстоянието/. Когато слезете на разклона за Ефес, със сигурност там ще има няколко таксита и веднага, който е на ред,  учтиво ви пита до Ефес ли отивате. След което започва смело да ви плаши, че до там разстоянието е 6 км по нанагорно, но той /добрият човечец/ ще ви закара, няма да ви остави да мрете в жегата. И при това само за 15 евро. След като отговорите от къде сте, следва „Оо, комшу!“ и еврата се превръщат в лири. Ако се запецнете, спокойно ще ги свалите на 10. Но не се лъжете, истината е, че до по-близката градска порта, разположена вдясно на хълма, има само 600-700 м, а ако решите да влезете през така наречената „главна порта“, т.е. да заобиколите целия хълм, ще трябва да извървите около 4 км, но пък ще минете и покрай „Пещерата на седемте заспали“. Нека легендата за нея сега да не разказвам, че ще стане много дълго писанието.
На практика, обаче, няма значение от коя порта ще влезеш в Ефес, понеже и през двете можеш да минеш, само след като си купиш билет /20 лири; децата и пенсионерите са с намаление/. Ние, разбира се, /4 мадам/ се „хванахме“ и срещу 10 лири таксито ни изтипоса пред „главната“ порта. И, естествено, човекът много настоятелно заиска още да ни услужи, и срещу още 20 лири да ни изчака да се наразглеждаме и на излизане от другата порта после, да ни закара до Селчук. Слушайте, толкова много настояват да ти услужат, че чак да ти стане неудобно да им откажеш. Но пак повтарям: Не се връзвайте! Таксита има бол, а разстоянията са тоолкова „големи“, че могат спокойно да се изминат пеш. Например, от центъра на Селчук до главната порта на Ефес е 3 км по шосе. Само че тогава все още не го знаех   :)

А сега ще изредя някои от „камънаците“ по реда им, тръгвайки от „главната“ порта към… „неглавната“, уж. Всъщност на мен и двете ми изглеждаха еднакво „главни/неглавни“ на външен вид :)

Одеон

Ефес - Одеон

Ефес - Одеон

Одеон или наричана още „Малкият театър“ е една полукръгла структура, според намерените надписи, бил построен около 150 г. от н. е. от някой си Публий Антоний и съпругата му Флавиа Папиана, които били от едно от видните семейства на града. Одеонът изпълнявал двойна функция: на място, където заседавала градската управа и където се провеждали концерти и театрални изпълнения. Предполага се, че е имал покрив, защото не са открили водосточни канавки на пода за дъждовната вода. Имало е зала, място за оркестър, побирал е около 1400 седящи зрители. Бил е облицован с мрамор.

Улицата на Куретите

Ефес - Улицата на Куретите

Ефес - Улицата на Куретите

Ефес - Улицата на Куретите

Ефес - Улицата на Куретите

Улицата на Куретите или Мраморният булевард,

защото от край до край е настлан с мраморни плочи. Тази улица минава през целия град и стига до прочутата библиотека на Селсус и по-нататък до Големия театър. В митологията куретите са полубожества. Но в Ефес вече били нещо като „класа“ на свещениците. Надписи, свързани с тях, са открити на много места из Ефес, но най-много, казват, в Пританеона.

Ефес - Пританеон

Ефес - Пританеон

А Пританеонът

е построен през 3 в. пр. н. е., но окончателният си вид добива по времето на император Август. В древните градове Пританеонът е бил строен в центъра на града и, де факто, е представлявал зданието на съвременната ни общинската управа. От ефеския такъв, за жалост, са останали само колони.

Фонтанът на Палио

Ефес - Фонтанът на Палио

Ефес - Фонтанът на Палио

Съдейки от останките му, той трябва да е бил доста голям. Построен е от някой си Палио и семейството му, и разбира се, като такъв голям, намирал се е на главния градски площад. Водата до него достигала по аквадукт от три независими източника /реки/, посредством сложно разклонена система от кирпичени тръби. Имал голям басейн и красива арка, обърната с лице към храма на Домициан. Бил украсен с групи статуи, останки от които се пазят в Музея на Ефес.

Баните на госпожа Схоластика

Ефес - Баните на г-жа Схоластика

Ефес - Баните на г-жа Схоластика

И това е интересно  ;)  След като по някакви си причини Пританеонът бил разрушен, някои от неговите колони и разни архитектурни елементи, находчиво били използвани от една богата госпожа на име Схоластика, която построила обществена баня. Банята имала два входа – един откъм Улицата на Куретите, официален, и един – отзад, откъм къщите на народонаселението, които били накацали по хълма нагоре. Освен това, банята била на два етажа. На първия етаж имало съблекалня с 10 кабини, после прохладна стая с басейн, после топла стая за разпускане и накрая гореща стая с много добре развита отоплителна система. Вторият етаж имал стаи за масаж, козметика и спа-процедури. Интересното е, че баните били използвани не само за хигиенни цели, а и като социална гореща точка. Докато се плацикали в басейна или разпускали на масажа, гражданите на Ефес дискутирали злободневни теми, бистрели политиката, клюкарели си  :)  Нали си спомняте какво казах малко по-горе – че по някое време Ефес станал римска метрополия :)  Е, тези обичаи от римски времена продължили и по времето на Византийската епоха, а с идването на турците, достигнали своя връх и размах. И, ако искате да усетите осезателно една от чертите на турската култура, просто се оставете в ръцете на баняджията в една Турска баня.  Само по бански и с 15 евро в ръка… И се прераждаш отново. Честно!   ;)

Още едно, принципно много необходимо, и доста забавно изглеждащо в днешните ни очи, местенце в Ефес, е

Латриана.

Ефес - Латриана

Ефес - Латриана

Какво е това ли? Изненада! Това били градските им тоалетни!  ;)  Те са непосредствено до банята на мадам Схоластика. И тук аз зарязах моята компания за малко и се присламчих до една група, за да чуя какво в повече ще им разкаже техният екскурзовод, един достолепен и сладкодумен, мустакат турски чичка с разбираем english.
Тоалетните били ей така, както се виждат на снимката, без разделителни стени, без врати. Подът, обаче, бил покрит с красиви мозайки, а в средата на тази зала за ….. имало басейн. За красота бе, хора!  :)  Около басейна имало колони, които държали дървения покрив /ааа, значи не ги е мокрел дъжд, докато… ммм… свещенодействат  ;) / Под седалките имало добра дренажна система, а долу, на пода, до ходилата им, вижда се ясно, има тясна канавчица, по която течала чиста вода. Тук екскурзоводът много образно показа как накрая древните се подмивали, като се подплисквали с шепи, загребвайки от тази канавчица – падна голям смях!  :)  А тези тоалетни, забележете, се използвали само от мъже. На въпроса ми „Ами жените?“, турчинът отговори „Е, те или пребягвали до домашните си тоалетни, или, ако толкова не можели да устискат, се мушвали в храстите край градините и реката.“
… Мдаа… Такива ми ти историйки в древен Ефес  ;)

И следват двата най-грандиозни обекта в Ефес.

Ефес - Библиотеката на Селсус

Ефес - Библиотеката на Селсус

Познато ви е, нали? Това е нещо като визитка на Ефес

Библиотеката на Селсус /или Целсус?/

Аз, лично, винаги съм се възхищавала, когато съм я гледала на снимка. Но, когато я видях наживо, въпреки убийственото слънце, разтяпащо тиквата ми, изпаднах във възторг!

Ефес - Библиотеката на Селсус

Ефес - Библиотеката на Селсус

Започната от Тиберий Селсус по времето, когато бил консул на града /105-107 г. от н. е./, била завършена от сина му Тиберий Юлиус през 117 г. с идеята да бъде и мавзолей на баща му, който починал през 114 г. Библиотеката била построена изцяло от мрамор и декорирана с фигури на Ерос и Нике, с розети и гирлянди. От мрамор, всичко е от мрамор! Тя е типично строение за епохата на император Адриан. На два етажа, колони, капители, декорации, стъпала, коридори, ниши… А статуите в нишите са: София, Епистеме, Енония и Арете, и символизират съответно: мъдрост, знание, интелигентност и добродетел. Капацитетът на библиотеката бил повече от 12 хил. свитъка, които се съхранявали в шкафове в ниши в стените, които пък били двойни, за да предпазват свитъците от големи температурни разлики и влажност. Тя е третата най-богатата библиотека в древността, след тези в Александрия и Пергамон.

Големият театър

Ефес - Големият театър

Ефес - Големият театър

Това е второто особено впечатляващо строение в Ефес, доста запазено до наши дни. Започнат по времето на Лизимах и многократно преправян после, този театър буквално се катери по склона на хълма. Капацитетът му е бил 25 хил. седящи места и е толкова голям, че се вижда добре дори от пътя между Кушадасъ и Селчук. За него може да намерите достатъчно за четене, затова аз няма да ви додявам  ;)

Последно:

Ефес - Булевард Аркадия

Ефес - Булевард Аркадия

Градът е бил разположен, а централната му част „разтеглена“, в нещо като долина между два хълма. Единият вход е от югоизток, а другият – от север /надявам се правилно да съм установила посоките/. В близост до северната му порта, по онова време било пристанището – имало е езеро, което по канал се свързвало с морето. Днес от него е останало нещо като блато, нарича се Коджагьол. Именно от Големия театър до пристанището се е опнал вторият „булевард“ на Ефес – булевард „Аркадия“ или „Спокойната улица“. Дължината му е 530 м, а ширината – 11 м. От двете му страни е имало тротоари с колонади за уличното осветление и канализационна мрежа под настилката от мраморни плочи; магазини, галерии, спортен комплекс с бани; сграда с вероятни функции на хотел; заведения за развлечения… О, да бе, естествено, че имало и Публичен дом, само че той бил на центъра, стена до стена с комплекса „Баня-Спацентър-Дом за красота“ на г-жа Схоластика  ;)  … Ей, тая древна бизнес дама май си я е бивало!  :)

Както казах по-горе, това са само някои от забележителните „камънаци“ на града. Има останки още от храмове, чешми, фонтани, площади, сгради…
Имаше толкова много хора, които също като нас, като в транс обикаляха и щракаха с фотоапарати… Дори група японци, разперили срещу слънцето чадъри, освен широкополите си шапки и бели ръкавици, се захласваха…
Непрекъснато се питахме: Боже, но как е било строено всичко това? Кой го е измислил? Кой и как го е строил? Колко време им е коствало?… А спомнете си – Библиотеката е построена за около 10 години. Днес за колко време строят някои обекти?… А древните са строели само с ума и ръцете си – здраво, красиво и очевидно бързо. Само с естествени материали, без полимери, без стъкло и метал… Без Технически университети, без компютри и AutoCAD, без „елки“, дори без сметачни линийки, без моливи и химикалки… без камиони и влакове, без кранове, бетонови възли, асансьори и елеватори… без електричесто… Тц-тц-тц-тц…
Как мислите, а колко ли нещо още си лежи кротичко, скрито под земята край/по хълмовете около Ефес и чака да излезе на бял свят някога?
Ехоо… да не си забравите шапката, тъмните очила и шише с вода. И фотоапарата, разбира се!   ;)
Айде… гьорюшюрюс!   :)

Автор и снимки: Вили

Още малко снимки на адрес   http://iaia.snimka.bg/travel/efes-turciya.505079

Още снимки от Турция: [nggallery id=39]


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Fax Online    Изпрати пътеписа като PDF   


8 responses so far

8 Responses to “Да върнеш времето назад (Ефес)”

  1. Ema казва:

    Вили, браво! Прекрасен разказ за събуждане при това идеално илюстриран. Признавам си, че досега, това е най-увлекателния разказ за Ефес, на който съм попадала. Много хубаво разказваш, а и много фактологически данни си посочила. Направо си като ерудиран екскурзовод, около който е цяло удоволствие на човек да се навърта, на една ръка разстояние, за да не пропусне някоя думичка. Има и такива. Благодаря ти. Направо си един просветител. „Хвала на таквъзи“, както обичаше да казва Мамалев в онова култово шоу НЛО.

  2. iaia казва:

    Благодаря! Убедена съм, че би се харесало не на всеки, а само на ценители :)

  3. радостина казва:

    Споделям мнението Ви.Когато бях за първи път в Кушадасъ преди около 7години/тогава поради липса на интернет нямаше никаква предварителна информация/,естествено се записах за всички екскурзии.На Ефес се получи горе-долу както във Вашия пътепис.Спира екскурзовода пред поредната забелижителност,всички се скупчват около него/а бяхме цял автобус/,я чуеш я не чуеш-отделно се съмнявам в достоверността на информацията-съвсем малко изчаква за фотопауза и продължава.Но нали всеки иска да се снеме именно пред забелижителността и ако се „вредиш“ по към края вече си изтървал началото на следващата информация.Местната фирма ли определя времетраенето на екскурзиите,нашият ли екскурзовод бързаше/вярно,че беше голям пек/,но всичко беше на юруш,все едно гонихме някакъв час.И така къде чула,къде нечула приключих с Ефес.Затова реших да си купя книжка за Ефес за да „наваксам“.Разлиствайки я доста по-късно,констатирах,че е с минимум информация,преобладаваха фотосите,пък и на места не ми се стори исторически достоверна.Не напразно ме бяха предупредили да обръщам внимание от кое издателство купувам пътеводители,но в случая нямаше избор.Относно турските екскурзоводи/ясно,че всички са български изселници/ ще Ви дам пример с посещение на желязната църква в Истанбул.Ексурзоводката заяви ,че се нарича Свети Стефан,защото е построена на място дарено от него.Чудно никой от групата не реагира-тук вече не се стърпях и я корегирах,колкото и да ми беше неприятно.Като обобщение-от доста време не разчитам на информацията,която поднасят екскурзоводите,а предварително се информирам.В този смисъл добре,че има такива сойтове и хора,които да пишат за тях,споделяйки знанията си с другите читатели.

  4. 331 казва:

    Здр. много ми хареса как е поднесена информацията….като пътеписче….кратко, ясно и сладко.
    Успех в следващите дестинации и разказите за тях.

  5. Sasho казва:

    Браво Вили! Чудесно си описала приключението Ефес и възможните вариянти. Едно голямо БЛАГОДАРЯ! – беше ми страшно полезна.

  6. deni_1_baby казва:

    :) и аз предполагах , че е така ; даже бях сигурна , защото имам опит с Истанбул и Букурещ вече :) благодаря , че го препотвърди !!!!! и ми поднесе инфо . :)

  7. теодор казва:

    Много грешна информация !!!!!!!!!

  8. iaia казва:

    А по-точно, теодор?

Leave a Reply


Switch to mobile version