Мигове от една страна

Днес е ден, в който можем да обърнем внимание на себе си и страната си. Чужд съм на ура-патриотизма, но това не пречи да харесвам тази страна и тези хора. Приятно четене:

Мигове от една страна

Усещането, което изпитваш в чакалнята преди път, е повече от неописуемо. То шества по цялото ти тяло и прелива от върховете на пръстите върху гланцираната хартия на списанието, което разгръщаш разсеяно, докато чакаш. Време е.

Централна гара, София

На опашката

Бургас те посреща с хлад и неописуеми гледки.

Да се разходиш в Морската в 6 сутринта си е страхотно изживяване въпреки схванатите рамене от спането във влака. Нищо, което една топла прегръдка в студената сутрин да не може да оправи.

Разсъмване – Бургас

Разсъмване

От мраморния парапет сякаш може да видиш Безкрая. Страхотно е. А наоколо няма никого и цялата тази красота си е само за теб.

Добро утро! – Бургас

Добро утро!

На ръба на света – Бургас

На ръба на света

Досега не знаеше, че тук напролет цъфтят дървета с лилави цветове. И тъй като не си специалист-биолог, не те интересува точно какви са. Важното е, че са красиви.

Лилав дъжд – Бургас

Лилав дъжд

Пътуването до Созопол отнема по-малко от час.

А идеята да отидеш в Созопол в началото на май е най-умното нещо, което може да ти хрумне. Това вече не е непредсказуемия и все още дъждовен април. Не е и края на май, когато всички се втурват към първата прегръдка с вълните. Сега е тихо и спокойно. Разхождаш се по плажа, а той е пуст. Отиваш на скалите, а на тях няма никой друг. Разхождаш се по улиците, а срещаш само няколко човека по целия път. Най-много някоя минаваща кола да наруши илюзията за пълна липса на човешко присъствие.

Стъпки във времето – Созопол

Стъпки във времето

Събирател на миди – Созопол

Събирател на миди

Дори лодките още спят и не им се излиза в хладната вода. Не ги виниш – на 16 градуса и на теб ти стига смелост само да потопиш ходила и да постоиш така 1-2 минути. Просто за ритуала.

Спящи лодки – Созопол

Спящи лодки

Но пък морето вече е живо. То те приветства за добре дошъл и ти шепне тайни морски истории. Само за теб са – нали на пустия плаж няма кой друг да ги чуе.

Силата на морето – Созопол

Силата на морето

За сметка на студената вода сушата вече е топла и уханна. Цветовете могат да накарат очите ти да затанцуват – от едното на другото дърво, на малкия храст, плъзгайки се по алеите и пейките.

Цветове – Созопол

Цветове

Цветове – Созопол

Цветове

Стигаш до пристанището. Любимо.

Мирише на път и тайни копнежи. Лодките игриво подскачат и вече не могат да се удържат. Но сега е късно – идва залез. Време им е да поспят. Морето ги люлее в приспивна песен. После ги оставя спокойни да си починат до сутринта. Тогава е време за нови приключения.

Спокойни води – Созопол

Спокойни води

Лодка в цял ръст – Созопол

Лодка в цял ръст

Лодки в Созопол

Лодки в Созопол

Флотски детайли – Созопол

Флотски детайли

Целият този простор те обгръща нежно. Душата ти полита с чайките. Буреносното небе не я плаши – какво пък, животът трябва да бъде низ от приключения, нали?

Скали – Созопол

Скали

Свети Иван – Созопол

Кацаш тук, кацаш там, а неусетно отново е вечер. Тишината звънти и танцува. Покрила е като пелена всичко. Само стъпки отекват по паветата и подскачат от стените на къщите. Пусто е. Прекрасно е.

Жълто и зелено – Созопол

Жълто и зелено

Разговор – Созопол

Разговор

Бургас те посреща с дъжд. Проливен и мокрещ до кости.

Пак е красиво. Може би още повече, именно заради дъжда. Морската шир няма край. На познатия мраморен парапет този път със сигурност виждаш ръба на света. Покрит е с млечна пелена. Там някъде изпадат корабите на непредпазливите моряци.

Из под чадъра – Созопол

Из под чадъра

А колелата на влака отново ти пеят. Весело пеят, не мислиш ли? Да, защото скоро пак ще си при твоето море и твоите скали и твоя плаж. Ще има още такива топлещи мигове, които зареждат по-силно от всичко. И пак ще има дъждовни утрини на кея. А сега – сега може да видиш и красотата на синьото небе, кацнало на върха на планината.

Релси – България

Релси

По пътя – България

По пътя

Дъга – България

Дъга

Дъгата е като обърната усмивка. Накланяш глава и също й се усмихваш – така може би по-лесно ще те разбере.

Тулово – България

Тулово

Пътят - свободен! – България

Пътят - свободен!

Гари. Път. Сън или реалност? Скоро ще си вкъщи. Но за разлика от обикновено, този път това не те натъжава. Няма и следа от онзи специфичен сорт депресия, която е характерна за края на пътя. Защото този път властва убедеността, че ще има “Пак”.

Здрач – България

Здрач

Залез. Влизате в София. А в таксито по път за вкъщи, сякаш по поръчка, познат глас пее “I’ve had the time of my life… No, I never felt like this before…”

Всички снимки са мои и съвсем пресни. Ако са ви харесали, може да видите още във Flickr.

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Всички снимки:


Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. fon каза:

    Много хубави снимки!

  2. Petkan каза:

    Уау

    Накара ме да се чувствам прекрасно…… като българин… и бургазлия 🙂
    Отдавна не ми се беше случвало.
    Благодаря!

  3. Василена каза:

    Благодаря ви много за милите думи! 🙂

    Наистина много си харесвам тази част от България и това пътуване ми го напомни. Доволна съм, че мога да заразя и други със същите емоции! 🙂

  4. Maria D каза:

    Почти всяка година ходя в Созопол в началото на май. И тази година не пропуснах. Страхотно е. Василена е описала точно как се чувствах. Снимките също са прекрасно.

  5. Stela каза:

    Благодаря за всички хубави снимки и най-вече тази на пустата “Морска” в Бургас- не съм я виждала пуста и по изгрев от … (как да го кажа нежно в унисон с пътеписа, като няма начин)- май откакто татко ме низвергна като компания за риболов (не биваше да мятам рибите по него след като ги уловя?) или от последния купон до призори там (преди хиляда години, когато бях още по-ужасно млада от сега)
    За дъгата ти завиждам до дъното на душата си- и ще продължа, колкото и дъги да съм виждала, и колкото и да видя тепърва. Или за фотоапарата- моят твърдо отказва да види онова, което виждат очите ми. Абе ще ти завиждам, това е 🙂 Неблагородно и усмихнато.
    Ще се радвам на още мокровиолетови снимки.

    Апропо, и аз съм бургазлия 😉

  6. Богдан Филов каза:

    Авторката сигурно пише стихове има чудесен стил на писане.Освен това мисля, че е завършен фотограф.Това са най-хубавите снимки от Бургас ,които съм виждал.

  7. Ema каза:

    Наистина снимките са прекрасни! Висококачествени и насещи безкрайна радост. Избрах като попадение на фотографа снимката от гара Тулово с човека, който дава път на влака. Това еснимката! За мен лично. Може би , защото и аз обичам да улавям такива единствени и нестандартни моменти от действителността, които не стават за страници на стенен календар иили за корици на рекламни списания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.