Продължаваме с круиза на Петър из Индийския океан. Започнахме с остров Мавриций, за последно минахме през Сейшелските острови,

а сега продължаваме към Мадагаскар. Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част трета

Мадагаскар – първи ден

Здравей Мадагаскар!

Първа спирка – Носи Бе (в превод – голям остров)

Ранна утрин е

Ранна утрин

А вече посрещачи не липсват

Посрещачи

Извозват ни с тендерите на кораба, тъй като пристанище няма. На брега ни чака тълпа от най-малко 200 „екскурзоводи”, които на всички възможни езици ни предлагат услугите си. От пръв поглед си харесваме един, който се тупа в гърдите и се представя като Максуел.

Максуел, екскурзоводът

Хващам го аз през рамо и казвам на останалите, че вече сме си избрали човека. Иначе няма отърване – ще ни изядат с парцалите! Те завистливо поглеждат към него, някои продължават да нахалстват, но повечето се връщат обратно към брега за нови „жертви”. Максуел ни изненадва с ППС-то си – чисто нов японски ван, собственост на някакъв хотел. Оказва се, че Максуел говори сносно няколко езика. Изключително приветлив пич. Учил е в столицата Антананариво три години и това му дава предимство пред другите му „колеги”.
Гласуваме му пълно доверие за маршрута. Потегляме

По пътищата на Мадгаскар

По пътя /силно казано път/, а по скоро кална пътека, по която не могат да се разминат две коли…

По пътищата на Мадгаскар

…шофьора изведнъж спира, а Максуел се шмугва в храстите. След секунда излиза с ей това

Хамелеон

Хамелеон

В следващите часове разбираме, че тук хамелеоните са под път и над път.
Първа спирка – фабриката за етерични масла, в която се извлича есенцията от цветовете на дървото иланг-иланг.

Фабрика за етерични масла

Цялата продукция се изнася най-вече за Франция за жълти стотинки, а вие момичета давате после по 100-200 евро за флаконче 😉
Разглеждаме, цъкаме с език и продължаваме

По пътищата на Мадагаскар

Ред е да видим някакво свещено дърво, на което корените стърчаха навсякъде наоколо. Аз обаче нищо не разбрах от лекцията, защото още със слизането ми набутаха това лемурче в ръцете

С едно лемурче на Мадагаскар

А след това предпочетох да се внедря сред обитателите на съседните колибки

Малгаши

Малгаши

Малгаши

На няма и пет метра от децата, които превръщаха ориза в брашно за обяд,

Приготвяне на обяда

видяхме една боа, свита на кълбо да си почива в този дънер.

Боа в дънера

Оттам се отправихме към най-високата точка на острова, откъдето щяхме да видим кратерите на вулкан, които в момента са езера. В тях имало и крокодили, но ние нямахме късмет да ги видим 😉

Езера в кратера на вулкан

И тук беше завзето от търговци на шишенца с иланг-иланг, сувенири и всякакви там джрунджурийки.

Малгаши

Имаше и една къщичка на значително заможни търговци. С ток и телевизор дори. Тук ще вметна, че 70% от населението не познават електричество у дома си.

Богаташка къща (с ток)

На слизане спряхме при това момиченце, което ни събра узрели плодове на манго, паднали под дървото, а ние и се отблагодарихме с парички, бонбони и т.н.

На лов за манго

После Максуел ни заведе до хотела, чийто собственост беше буса – хубав 4* хотел, контрастиращ с голямата беднотия наоколо

Луксозен хотел

Хотелът

Плажът пред хотела е достъпен за всеки и това го прави някак по различен и екзотичен. Е за някой може и да не е. Лично аз обаче се чувствах добре.

Плаж

Къпахме се в морето, после в басейна, пийнахме разхладителни напитки и се отправихме обратно към кораба. По пътя спряхме до едно крайпътно пазарче да си купим сувенири – кой прибори, изработени от рогата на зебу, кой статуетка… Имаше и един такъв малък търговец:

Продавач на сувенири

Вече сме на кораба, а долу до последно щъкаха с лодки, с цел да изтъргуват някой и друг банан.

Продавачи на банани

Всеки хвърляше по нещо през борда – бонбони, шоколади, пари, паста за зъби и каквото се сетите още. Най-много обаче се радваха на дрехи. Беднотията и недоимъка в Мадагаскар е наистина потресаващ. Очаквах да видя нещо такова, но чак до такава степен… Не беше никак приятна гледка, това което ставаше долу сред лодките, но пък от друга страна тези хора щяха да занесат нещо у дома 🙂
Денят преваляше

Залез

Нашият приятел Стив от Ливърпул се е замечтал за нещо си… естествено на чашка вино…

Един замислен англичанин

…няма такъв пич – много истински човек

Залезът тази вечер беше вълшебен

Залез на Мадагаскар

Залез на Мадагаскар

…и утрото на следващия ден в Diego Suarez /Antisiranana/

Утро на Мадагаскар

Очаквайте продължението

Автор: Петър Кънев

Снимки: авторът

Още снимки от Индийския океан:

[Show as slideshow]

1 2 ... 12 ►

Please follow and like us:

Related posts:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1) Мадагаскар и неговите острови Мадагаскар (2): Антсирабе, Фианарантсу и Манакара Остров Реюнион Мадагаскар (1): Ампефи, Андасибе и Антананариво Мавриций – Островът на Додо Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи Круиз до Панамския канал Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан Остров Мавриций – частица от рая (1) До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови

   Изпрати пътеписа като PDF