Ное. 11 2006

Манната небесна или няколко впечатления от Индия

Миришещи пръчици, Тадж Махал, Къри чикън и “Слонът, моят приятел”…
Едва ли повечето хора имат представа, какво е Индия. За разлика от някои други страни по света, там трябва да се отиде с широко отворени очи и нагласа за изненади и противоречия, защото това е един друг свят. Красотата и мизерията се преплитат със зловонието и разкоша по такъв стряскащ начин, че шокът е неизбежен. Цветове, хора и животни, разнообразие на релеф-една еуфория на живота. Животът в пълния му размах.

Видяното в Индия надмина не само очакванията ми, но и промени представите ми за живота; накара ме да се замисля, да се вдъхновя, да се възхитя, да се погнуся, да се натъжа…Но да започна с разказа си:

Дете

След почти 10 часов полет, люковете на самолета се отвориха с тежест и веднага се почувства гъстия, напоен с миризми и влага,

нощен въздух на Делхи.

Избраната от мен авиокомпания беше руската Аеорофлот с маршрут София-Москва-Делхи. Краските на летището в Москва на гейт Номер 34 за Делхи ставаха все по-интензивно тъмни И аз преждевременно разбрах, че това е правилният гейт за моята дестинация. Индийците, които стояха и чакаха повикването за влизане в самолета, уплътняваха оставащото време с ядене и спане по пейките. Това е една важна характеристика на индийците: те като че ли могат да се чувстват удобно навсякъде, стига да имат по един шал под ръка да се завият. Налягали по седалките и завити презглава, те мирно събираха сили за изморителния път до вкъщи. Другите ( аз + няколко очевидни не-индийци, не много ) се наслаждавахме на персонала от руснаци и рускини, който не много ентусиазирано се опитваше да комуницира с минаващите транзит на английски.
След известно време се наредихме на опашка за влизане в самолета: Ние, чужденците на опашката, един след друг, и индииците по няколко в ред, носейки почти непосилно тежкия си ръчен багаж (около 20 кг. на човек). В нерегламентираната битка за това, кой пръв ще влезе в самолета, спечелиха индийците. Бързо се настанихме и полетяхме.

Слонът – моят приятел

Делхи, началото на септември:

Човек се събужда със звуците на разнообразни птички, които оповестяват започването на деня. Температурата на въздуха е около 28-32 градуса, слънцето не може да се прокрадне през смога, но въпреки всичко е много светло и приятно. На пръв поглед има малко мъгла, но това са само изпаренията от ранната утрин, смесени с газовете от превозните (и не дотам ефективно превозващите) средства. От време на време се чуват маймунски крясъци, които не бива да смущават новодошлия турист.

Пазарен ден

След жизнерадостното събуждане следва изкъпване (всъщност не е задължително, като се замисля) и обличане на по-изхабени дрехи, които да могат в краен случай да бъдат изхвърлени на боклука в края на деня. Излизам на улицата и спирам една рикша. Шофъорът ме поглежда със заинтересован поглед, но и неразбиращ, когато си отварям устата и го питам “До Сароджини Маркет” ? . Оказа се, че на руски много по-плавно се разбираме. И въпреки, че му казах, че не принадлежа към никоя бивша руска република, той беше сигурен, че е добре, да продължи на развален руски. След като му платих 30 Рп.(Рп.=рупии, тяхната валута; 10 рупии са равни на около 45 американски цента), наистина си помислих с любов за братушките, които косвено ми помогнаха в ситуацията.

Гледката (или какво можеш да асимилираш на пръв поглед, не по ред на важност):

1. Много, много хора навсякъде,
2. полегнали крави в прахта,
3. манджи в големи алуминиеви, не дотам чисти съдове, с неопределено съдържание,
4. малки момчета, предлагащи услугите си като “кули”, т.е. носач на торбите на глава,
5. фризъорски услуги на тротоара, в непосредствена близост до обществената тоалетна,
6. много, много хора навсякъде,
7. продавачи на връвчици с плетени слончета,
8. просяци, със и без крайници,
9. столче-магазинче за печени индийски картофи с масала плюс лайм (масала означава “микс” на хинди и представлява смесица от типични индийски подправки, а лайм е модерният в софийските молове зелен лимон, който е по-сладък и обикновено по-дребен),
10. хора, които си седят на бордюра и гледат сеира,
11. спорещи купувачи и продавачи,
12. из прахта налягали кучета,
13. и вече човек се обърква..

След като се свикне с интензивността на миризмите, които само в Индия могат да се усетят, човек трябва да отвори сетивата си и да усети ежедневието тук. Много прави впечатление изражението на повечето минувачи: те не изглеждат тъжни, депресирани или изнервени. Може би така ми се струва, но атмосферата не е изпълнена с агресия и злоба; всеки нещо прави, симулира някаква дейност, движи се и се мъчи с битието си, без да се затормозява особено. Повечето са настроени така, че животът им на тази земя е временен и, рано или късно те ще се избавят от него и ще се преродят в нещо по-добро. Тази нагласа им помага в неимоверно трудния живот и до известна степен е за възхищение. В една обстановка на безкрайна мизерия, мизерия, която за един европеец е трудна за възприемане, средният индиец преживява и оцелява. Не, че те имат голям избор; малко са тези, които могат да се измъкнат от немотията в “Мother India” и да отидат някъде в чужбина, където да изкарват препитанието си. Но те са намерили начин да живеят точно тук и да съжителстват един с друг без големи конфликти

Пазар

На пазара има всичко, от което се нуждая като типичен захласнат консуматор. Стоките не са особено чисти и спретнато подредени, но като се вгледам по-обстойно разбирам с тъга, че нямам толкова пари в мен, колкото неща искам да купя, изям и опитам наведнъж. Обзема ме чувството, което сполетява човек около Коледа, на новогодишните базари. Добре, казвам си аз и тръгвам просто направо и започвам да зяпам. Да, наистина е зяпане: всеки, дори малък дюкян е пълен със стока и гъмжи от предмети, които ме примамват да ги купя. Например едно малоразмерно магазинче, с един още по-дребничък продавач в него продава следните неща (това е само 1/574 от приблизителната сума на неговите специалитети): сладкишчета от кашу, смесени с мляко и захар, поръсени със шам фъстък, други подобни курабийки, незнайно от какво направени, но, по-важното, намазани с ред СРЕБРО!, да, правилно прочетохте!, озахарени моркови в пластмасови кутийки, също със сребърни късчета по тях, ядки с масала (масалата е едно универсално средство за услаждане, осоляване, привкусяване и подобряване вкуса на хранителните стоки), подправки, които са с неразбираеми съставки (нещо като съдържанието на лекарство против главоболие). По стените се веят дълги лентички от пакетчета с освежители за уста и други, с някакъв особен вид тютюн са дъвчене, от който после зъбите стават червеникави, а слюнката – оранжева.

Жилища

Продължавам нататък и в един ъгъл на пазара почти се сблъсквам с купища от дрехи, сложени на земята и старателно подредени в секция поли, секция рокли, секция блузи и т.н. Понеже нито една нормална жена не може да устои на такъв визуален тормоз, аз се втурвам към щастливите да ме видят продавачи и започвам неистово да разглеждам изложеното, заедно с една рускиня, една испанка и няколко индийки-лешояди. Последните само изчакваха да взема нещо за обличане в ръцете си и после моментално го грабваха и безпрекословно го купуваха. Не случайно продавачите ни обожаваха чужденките-ние правихме не само добър оборот, защото всичко ни се струваше ужасно евтино, но и привличахме обикновените гражданки да си харчат парите от суета. Въпреки неравната безгласна борба с рускините, аз успях да попълня колекцията си с някои доста приятни нещица И продължих да се разхождам, защото ми замириса на нещо страхотно. Това страхотно нещо се оказа типичният индийски картоф, с вкус, наподобяващ на тиква, който един нехигиеничен индиец приготвяше life, като процедурата включваше и овалянето на картофчето в масала и лайм, със собствените си ръце. Деликатесът се сервира в бананово листо с клечка за зъби и струва 15 Рупии, една прилична цена за това приятно хапване. Аз, разбира се, си взимам повече порцийки, защото не мога да пропусна шанса да се понатъпча и вече нямам свободни ръце, с които хем да държа торбите си, хем да ям и хем да снимам всичко. Затова извиквам на едно малко момченце да дойде и да ми носи покупките и се насочвам към една будка на тротоара за пиене. Тук се предлагат лимонади с черен пипер и захар, ласси (кисело мляко с пюре от манго, личи и всичко възможно за пюриране) и индийски сокчета. Купувам си първото, много ми се връзва с картофчетата. С учудване забелязвам, че доста индийци ме наблюдават, как охотно се наслаждавам на благата на живота И аз им се усмихвам на всички. Слънцето малко започва да напича и аз решавам да се върна в хотелската стая с най- добрия превоз – рикшата. Казвам си адреса, този път шофьорът ме поглежда с разбиране.

Такси

Индия, Каджурахо (Khajuraho):

В Индия могат да се видят толкова много забележителни неща, че на един турист му трябват месеци, за да обиколи всички. Затова ще разкажа за едно от тях, което е известно колкото Тaj Mahal, но по-малко се говори за него. Това е Каджурахо (Khajuraho). Мястото, където по рисунки от Кама Сутра, са изваяни релефи по стените на няколкото храма, които след покушенията на мюсюлманите от общо 85 са останали днес 22. Но, да започна отначало:
Пътуването до Каджурахо е добре да бъде или с частна кола, или със самолет. Другите варианти са интересни, ако човек обича силните и миришещите усещания. Септември е добър месец за пътуване – температурата е около 30 градуса. Като се има предвид, че отивайки в Индия това вече е калкулирано в програмата, не би трябвало да учудва туриста-ентусиаст.

На сватба

Тръгваме в ранни зори, т.е. към 4.30 сутринта с една частна кола, с шофьор-индиец, препоръчан от хора от посолството на България в Делхи. Той говори английски със сериозен акцент, но когато има мотивация, има и път за реализация, нали така?! Пътешествието ще продължи 4-5 дни, като маршрутът е

Делхи-Агра-Тадж Махал-Каджурахо

Каджурахо се намира в централна Индия, в щата Мадиа Прадеш. Храмовете са разположени в сърцето на Каджурахо, за да бъдат запазени от мюсюлманите и са построени между 950 и 1050 година след Христа, по времето на династията на Чанделите. Самото име Каджурахо идва от думата “Фурма”, която може да се намери в изобилие в тази част на Индия и расте като вид палма. Самите храмове са със сходна архитектура и представят ежедневието и фантазиите на Индия. Някои релефи са шокиращи, повечето красиви, а малко от тях -разрушени.

Каджурахо

По разказите на екскурзовода, във времето на войните с мюсюлманите, когато много индийски мъже загиват по фронтовете, тогавашните владетели разбират, че населението намалява и трябва да се предприеме нещо срещу това. С божиите места в Каджурахо те всъщност са искали да подтикнат хората, отивайки да се молят, да се поблазнят от скулптурите и да се въодушевят вкъщи с практики. Също така тези изображения са били като самоучител по еротика и сексуални вдъхновения, тъй като въпреки всичко Индия е била страна на задръжки и все още представлява едно крайно консервативно общество, особено що се отнася до публичните изяви на чувства (ако сте забелязали, в нито един индийски филм той и тя се целуват; най-много по бузата, но и това е деликатес). Не искам да затормозявам времето на никого с факти, защото те могат да бъдат намерени във всяка книга от типа “Lonely planet”. Затова предпочитам да опиша впечатленията си от това място. Храмовете са разположени в един зелен, спокоен парк, с широки пътеки и много цветя, подбрани с вкус и поддържани с грижовност. Не много индийци посещават храмовете, за разлика от туристите, за които Каджурахо е място за снимки и покупки на еротични фигурки и бижута в местността. Гидът с ентусиазъм ни разказваше за легендите около това място, ние се усмихвахме и го слушахме с интерес, но когато са първи път видяхме скулптурите на голите индийски жени и разнообразните пози на любовта, всички туристки се изчервихме и гледахме встрани. Екскурзоводът въобще не се притесни, а мъдро ни подчерта, че сексът е най-нормалното нещо в живота, също толкова нормално като храненето и спането. Това е един вид йога (!). Това изречение ми хареса и реших да гледам на нещата от индийски ъгъл. Освободих съзнанието си и видях скулптури с невероятно хармонични телесни пропорции, усмихнати лица, изразително изражение, пищни форми. Фигурите не са вулгарни, а напротив-естетично прикрити. Показани са не само сексуални пози, които трябва да призная бяха сложни за изпълнение, но и сцени от ежедневието. Например една индийка, с леко наметало на тялото, решеше косата си след вероятно сутрешната баня, показана почти в профил, но така че всичките и форми да се виждат. Или друга, която се опитва да извади трънче от крака си. Между тези релефи са изваяни и богове-Ганеша (богът на щастието, олицетворен като слон), Шива (бог на всичко), Сарасвати и др.

Каджурахо – фрагмент


Разходката продължи около час, след което ние, разбира се, искахме да си вземем част от това удодеино място, под формата на сувенири. В магазина: продавачите са крайно нахални и се опитват да ми продадат един сребърен пръстен с любовна поза за 45 US $ ( = 1000 Рп.) !! Това е чудовищно и понеже аз вече се бях ориентирала в цените, им казвам цената от 200 Рп., при което реакцията е смешна. Той се усмихва, аз се усмихвам,той продулжава да се усмихва и оглежда,…казва някаква друга цена и се пробва да види реакцията ми. Но аз не отстъпвам. Мило си кривя устните в усмивка и казвам отново моята цена. Той преценява, че е по-добре да спечели по-малко, но поне нещо и ми казва “ok, ma’m, take it, ok!” Давам му рупийте и си тръгвам щастлива и доволна, без да забелязвам още по-благоволната усмивка под мустак на индиеца.

…След пътешествието, обратно в Делхи:

Разглеждам снимките в дигиталната камера и не мога да повярвам, че съм видяла толкова много неща. Но ми остават още няколко дни и се радвам, че ще подишам от индийския въздух и ще поям от вкусотиите на Небесната манна.

Автор: Кристина Стайкова

Авторът е моя (вече бивша) колега и една забележителна личност. Живяла е 5-6 години в Индия, също така изветсно време в Австралия и Сингапур. Завършила е висшето си образование в Германия и СЕ ВЪРНА В БЪЛГАРИЯ. Много умна и симпатична млада дама, на която пожелавам успех и щастие в живота! И ако прочете тези редове – да ми се обади, защото май не ми остави нито телефон, нито мейл за контакт:-)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Манната небесна или няколко впечатления от Индия”

  1. Anonymous каза:

    ОК Хора
    Нямам нищо срещу никого.
    Моля Ви Не Подчертавайте И СЕ ВЪРНА В БЪЛГАРИЯ
    Всичко е ОК
    Обаче за да е живяла където е живяла и учила дето е учила, коментара е излишен.
    Пак говорим за пари и то много
    Всичко Готино ви желая

  2. Стойчо каза:

    Е, все пак не познавам чак толкова много хора, които при нейния „бекграунд“ се връщат да работят в България – това е достойно за уважение и за изписване с големи букви според мен:-)

  3. Anonymous каза:

    Zdrawei, Stoicho!!!

    blagodarja za dumite, mnogo mi e prijatno, che te poznawam!

    znae6 koi (wizh cherwenata shtipka na pc-to si!),

    : )

  4. Стойчо каза:

    🙂 Логни се в скайпа през деня, моля!

Leave a Reply


Switch to mobile version