На рафтинг в Индия (река Каменг)

Как мислите, дали на този свят има места, които още не са открити? Може би няма, но все ми се струва, че днешният разказ е истински откривателски и пионерски (в американския смисъл). Във всеки случай ще видим как е минал първият в историята рафтинг по река Каменг в Индия. Приятно четене:

На рафтинг в Индия (река Каменг)

Ще ми разправя Дебасис от Колката, че в Индия нямало диви слонове!

А този?

Който изплува посред нощ от реката и се провря между палатките разпънати на не повече от метър една от друга, преди се скрие в привидно непроходимата джунгла. Без да закачи разпръстраните по тясната плажна ивица каяци, рафтове, такъми, неопрени и провизии.

Във всеки случай е успял да изкара акъла на спящите в най-близките до стъпките му палатки – Гай и Роб. Гай отчаяно се опитвал да се измъкне от едноместната си палатка от страната без цип, а Роб изскочил със светещ челник на главата, погледнали се със слона в очите и “балгоразумно се разотишли в противоположни посоки”. Бързешката! Ще рече, слонът е бил допълнително подразнен или уплашен, освен че е бил изненадан на обичайното си място за преплуване на реката да завари действащ къмпинг. Моята палатка беше последната в редицата нагоре по течението и спокойно би могла да бъде потъпкана цялата, ако у слона не бе надделяло джентълменското чувство и не бе заобиколил през шубраците. Гъсти, бодливи и много стръмни. Аз не бих пробвал да мина оттам даже и с мачете. Всъщност докато се разбудя и осъзная, че шумът откъм главата ми не е предизивкан от свличащи се морени, а откъм краката ми се носи глъч от разбудени и развълнувани рафтери, и изскоча да видя и аз каква е суматохата, слонът беше потънал в непрогледен марк и можеше да бъде проследен само слухово по отдалечаващите шум от пращящи клонища. Но на сутринта се отби отново да ни навести и огледа на дневна светлина. И ние – него. А дали е същият слон? Абсолютно! – твърди Гай – толкова отблизо огледах задника му, че няма как да го сбъркам.

Индия, край река Каменг

Кой каза, че в Индия няма слонове?

Срещата със слона се случи последната нощ на 6-дневна рафтингова експедиция, първа по рода си по река Каменг в източноиндийския щат Аруначал Прадеш. Ноември 2007. Пясъчната ивица, върху която се бяхме сместили на бивак беше първата в над 20-километров участък на пълноводно ждрело с много бързеи и никаква възможност за отстъпление. Няколко часа по-надолу скалите се разтвориха и реката се разля в широка долина по пътя си към Брахмапутра. Където ни чакаше непалският автобус да ни прибере с лодките и да потеглим обратно към цивилизацията. Шофьорът беше изключиетлно умел в работата си, но още на отиване ме удивяваше с навика си на всяко ключово кръстовище да спира точно пред указателната табела и да пита за посоките. Докато не осъзнах, че просто е неграмотен.

Та десетина дни по-рано същият автобус ни беше събрал на летището в град Гуавати, щата Асам. Аз пристигах от Колката, където за последно си бях пил еспресото в един мол със споменатия Дебаси. А как бях стигнал до Колката е предмет на отделна дълга сводка. Уменията на шофьора бяха подложени на (успешно взет!) изпит още на изхода от летището, където го чакаше първото приключение: кипящо от гневни граждани задръстване.

Гуавати, щата Асам – Индия

Задръстване в Гуавати

Гневът се дължеше на инцидент с прегазване на пешеходец, но понеже виновният автомобилист беше успял да се спаси с о време натискане дълбоко на педала на газта, по липса кого друг да линчува тълпата просто беше блокирала пътя за всички. И когато два часа по-късно страстите стихнаха и блокадата беше вдигната, вече нищо не можеше да се разблокира, зашото четирите ленти от двете страни бяха задъстени с поне по пет колони автомобили в правото и насрещното платно, никоя от които бе даваше вид, че има идея да помръдне. А нашият непалски рейс с тренинг на планински козел някак си успя да се промъкне (единствен!) между банкета и прилежащото блато.

Избрани лозунги по индийските пътища

==No whisky, no risky==
==Hurry makes worry==
==Fast does not last==

Оттук до следващата спирка в град Тезпур, го чакаха още около 2000 приключения с разминавания с най-различни участници в движението, всеки със свое виждане за правила, посока и предимство. А оттам продължихме нагоре по река Каменг и в някакъв момент прекосихме и

границата на щата Аруначал Прадеш,

откъдето и започна да става интересно.

Аруначал Прадеш, Индия

Аруначал Прадеш

Режимът на достъп до тоя щат не е съвсем свободен, предвид силни сепаратиски брожения от страна на туземните племена, комбинирани с териториални претенции от страна на Китай, че тоя район исторически принадлежал на Тибет. Които претенции ни най-малко не биват успокоявани с посещенията на Далай Лама в манастира Таванг – най-голямата и на практика единствена утвърдена туристическа атракция в щата. Да, ама ние не бяхме дошли на манастир, а на река. И то такава, която е виждала само двама чужденци ентусиасти, дошли на разузнаят бързеите с каяци преди две години и обявли, че може би става и за рафтинг. Та ние бяхме първите, събрали се от пет континента (ако приемем, че аз представях Африка) да проверим това предположение.

Аруначал Прадеш, Индия

Аруначал Прадеш

– С каква цел сте тук?
– Да се пуснем с каяци и гумени лодки по реката.
– Ама с каква цел?
– За удоволсвие.
– Ама с каква цел?
– ?
– ??

Този разговор го провеждахме не веднъж и дваж и така и нито веднъж културите ни не се срещнаха и не се стигна до взаимно разбиране. Също като в Делхи, шофьорът, когото бях цанил да ме разходи с кола по забележителностите и който с това си храни семейството, когато на края му плащах, отсъди неодобрително, че никак не е редно да давам пари само за едното зяпане на гробници, вместо да си храня своето семейството.

Река Каменг, Индия

Река Каменг

И ето че попаднахме в

китното планинско градче Сепа, краят на проходимия за рейсове път

С тази разлика, че нищо китно няма в него. Сиромашия, прахолях и недовършени постройки от бетон и стръчащо арматурно желязо. И една главна улица, която служи по съвместителство и за бунище. Кофи за болкук няма. А и да има, след като се напълнят, се изпразват на улицата. Самите пластмасови кофи не са дефицитни, но се ползват за по-полезни дейности – игра на (големи колкото буца сирене) зарове – целодневното занимание на повечето граждани.

И точно тук заседнахме в хватката на индийската бюрокрация. За неопределено време, което наивно се надявахме да се брои в часове, а не в дни. Но не бяхме познали. Тук никой не е виждал чужденци и естествено докато дискутирахме с кмета, коменданта и началника на полицията, стояхме на площада за сеир на цялото село. Единствено учителят се похвали, че преди около 25 години бил срещнал един австралиец. Намери се кой (кивито Роб, по професия – подковач на коне в Япония) да им посвири на китара. Ние пък им се дивяхме как ловят с кепчета от моста характерен за района вид летящи хлебарки, ценени като деликатес. И ги хрускат сурови!

Река Каменг, Индия

Деца ловят местния деликатес – летящи хлебарки, край река Каменг

Същият мост, който за да го преодолеем на идване, бяхме сваляли лодките от покрива на рейса. Хората тук очевидно не са нито индийци, нито китайци. Планински племена без избистрена представа що е това държава и за какво служи. Всяка от двете (а и всякоя трета) държава би могла да ги администрира с еднакъв успех. А авторитетът на администрацията се крепи на спазване на правилата до последната буква. Откъдето следва, че успехът на алтернативни подходи в преговорите от рода на доброволна глоба без разписка е напълно немислим.

Край река Каменг, Индия

Местните жители не са нито индуси, нито китайци

Списък на неуредиците по ред на постъпване, Ден Първи:

1. Нямаме открит лист за тая долина. Имали сме били за щата, но за друга долина – онази с манастира. А достъпът до тази долина била под федерален контрол от Делхи
2. Оптимисти: Товарим катуна – лодки, палатки, походни кухни, провизии от рейса на тузмени джиповете
3. Същото като 1, но шест часа по-късно
4. Полицията: Добра новина 1: бихте могли да тръгнете
5. Полицията: Добра новина 2: би трябвало да тръгнете
6. Стачка на шофьорите – вече е късно, искаме повече пари и не обещаваме да тръгнем
7. Пазарлък
8. Трима от четирима шофьори са навити
9. Пазарлък
10. И четвъртият шофьор се навива
11. Полицията: В никакъв случай няма да ви пуснем да тръгнете. Ще спите тук. Вие на практика и тук сте нелегални, но ще пишем на горестоящите, че сте спукали гума.
12. Разтоварваме катуна – лодки, палатки, походни кухни, провизии от рейса от тузмени джиповете.
13. Търсим място за къмпиране. Обикаляме и намираме на покрива на хотела в центъра. Гратис!
14. Полицията: Господа, не се безпокойте. В министерството се работи по въпроса. Да, да, как не. Днес е девали, петък. Първият работен ден е чак в понеделник

Град Сепа край река Каменг, Индия

Град Сепа

Най-хубавото дивали, което съм карал. Не, че съм карал някога дивали. Цялото село се е събрало да обстрелва хотела (нашия бивак) с фойеверки. Съдържателят: тия хора на улицата са лоши. По-добре си стойте в хотела.

Съвсем като в Могадишу, Сомалия, в началото на 1990-те. Този пък паралел откъде ми хрумна, без да съм бил там? От документалната книжка за занзибарското сандъче на бившия репортер на Reuters Айдън Хартли, с която убивам времето под канонадата. Разликата е, че там фойерверките с истинско оръжие, гранати и трасиращи куршуми са били насериозно и на практика начин на живот и ежедневие. И си имали имена. Например автоматичен откос напосоки срещу произволен квартал в произволен момент се наричал „To whom it may concern“ (Да послужи, където е необходимо). Не, че тук магазинът до рецепцията на партера не е точно за огнестрелно оръжие, но май още не им е хрумнало да го ползват на Дивали. Вместо това още към 8 вечерта бяха вече приключили със стрелбите и легнали. С кокошките. Единствената лошотия от тяхна страна беше, че няколко мъжки ръце се протегнаха незабавно да опипат йожката (инструкторка по йога) от Австралия Мари, още със слизането и от рейса.

Град Сепа край река Каменг, Индия

На покрива на хотела

Всяко зло за добро. Заседнали на покрива на най-загубения хотел в Азия, имахме време да се запознаем. Йорки – Марк от Ню Йорк, също както в УПК-то Кости се викаше на Огнян от Костинброд, а Драго – на Стоян от Драгоман (за по-младите и по-старите – УПК беше поредната социалистическа народно-класово-образователна приумица от 80-те, която отнемаше една година и трябваше да се изкара) – е колега от IT бранша, прихванал български от приятели имигранти. Сведущ по въпросите на бългроубийствата в Македония от началото на XI век. Признава се в необяснимо за западняк влечение към бозата. Защото не е опитвал. Още не съм срещнал онзи западняк, който ще я хареса, след като я опита. Ралф е професор по IT и нещо екологическо в Дарвин. Боб е аптекар на едро в Бирма. Седа, айдахска туркиня (тоест – преселила се от Анадола в Айдахо), била тренирала гребане за Олимпиада’80, но поради някои политически особености на Времето (ref. арм.ген.Добри Джуров за събията в Чехословакия’68), не стигнала по на север от гребния канал в Пловдив. Баба и пък била българоезична преселничка от Източна Румелия в Турция. Любопитно, че и капитанът на другия рафт – Пат О’Кифи, австралиец с раста-прическа също тренирал за олимпийски стартове в Москва, но по конен спорт. И с него не се получило по политически причини. По същото време Гай бил британски найор от военното разузнаване, знаел руски и служел в Западен Берлин. Задачата му била да прави редовни инспекции на военни обекти в руската зона, самоназоваваща се ГеДеРе, при което се контактувало изключително с руските военни власти, напълно пренебрегвайки държавните институциите на самото ГеДеРе – армия, държавна сигрност, фолксполицай. На въпросните институции не им оставало нищо друго освен да скърцат със зъби и да го следват плътно с вартбурзите си, което не им се получавало добре по аутобаните. Онези с бетонната настилка и фугите от времето на Третия райх. И когато си изпълнил дълга, спечелвайки я за Кралицата и отечеството, се преселил в Канбера – столицата на отдолноземския доминион. Анвиш е индиец, собственик на компания за приключенски туризъм в Делхи. Крис, който е канадски австралиец – същото, но в Тибет. Джок е американец, заселил се в Тайланд и живеещ от фотография и уроци по каякинг. И други …

С местните край река Каменг, Индия

С местните край река Каменг, Индия

Списък на неуредиците по ред на постъпване, Ден Втори:

15. Открит лист има (Полицията: Ама вие май не ни вярвахте, че ще работим на факсмашината през нощта!)
16. Коли няма. Джиповете са плъзнали по рутинните си задачи.
17. Докъм 11:30 все пак се събират 4.
18. Товарим катуна – лодки, палатки, походни кухни, провизии от рейса на тузмени джиповете

Преди да потеглим се отбихме да си оставим рейса на охраняван паркинг. Охранителят е свят човек, садху, а караулката е параклис на бог-змия. На изпроводяк ни мацва по една червена точка на челата. За здраве и късмет.

Свят човек (садху) –  край река Каменг, Индия

Свят човек (садху)

Очакваха ни 50 километра черен път и предполагамено време – 3 часа. Достатъчно, за да стигнем до избраното по някакви мътни карти и сателитни снимки от Google Earth “удобно” за пускане на лодките място. Поредната илюзия. На 9-тия километър шофьорчето (видима възраст 15-16 години) реши, че му е спукана гумата и трябва да я смени. Не беше спукана, но била мека. Ами да я беше напомпал. Извадиха се крикове. Нагласиха се. Мъка. Много трудно. Отказа се. Тръгнахме със същата гума. На 11-тия километър все пак реши да я смени, без видима нова причина. Най-вероятно за да докаже колко е вещ по механика. Обаче тоя път лявата задна му се видя още по-мека. Ами да я беше напомпал. Смени нея. Спрял в средата на пътя, блокирайки движението и в двете посоки. Като за около 45-те минути се събраха опашки от по един джип във всяка посока. На 26-тия километър новата гума се спраска насред селска идилия от чичковци, мелещи зърно на ръка в голямо хаванче, квачки, пиленца и прасенца, които се разбягаха и прикриха по окопите си от силния гръм. Взехме назаем резервната гума на другия джип. На 38-мия километър и тя отпадна от борбата с още по силен гръм от предишната. Останаха само прилепени парцали по джантата. Сменихме я обратно с първоначалната и така се добрахме да крайната цел, като че никаква гума не бяхме сменяли. Ако не броим, че последните 10 километра ни свети лампата за маслото и шофьорът спира на всяка колиба да пита дали случайно нямат машинно масло. Точно машинно масло ще намериш по тия краища!

Местни жители –  край река Каменг, Индия

Местните жители не са нито индуси, нито китайци

Стъмнило се беше отдавна. Следваше епопеята по смъкване на катуна до реката по една стръмна сипееста урва със съвсем малко бодливи шубраци, които успяха да направят опит да си присвоят поне една от търкалящите се по сипея торби. Неуспешен. Човекът победи Природата и си възвърна собствеността! А после изкопа на брега клозет с параван от три страни. А от четвъртата …

Събудихме се … насред село. Вярно, по-голямата махала беше отвъд реката, но тоалетната се оказа обърната с отворената си страна към незабелязан нощес висящ мост, по който още с просветването на новия ден на тумби заприиждаха местните дечурлига. И се нахвърлиха да се надскачват по надуваемите замъци, които им бяхме докарали от някакъв незнаен омагьосан свят отвъд планините. Рафтовете, имам пред вид. Три броя. И татковците се включиха в надскачването. И дядовците. Отделно им се правиха демонсрации по йога, плюс стриптийз, плюс навличане на космонавтски неопренови гащиризони, плюс, плюс …

Местните не можеха да повярват на късмета си от толкова много зрелища наведнъж, че даже си забравиха ориза да загори на огъня. Любопитството обаче беше напълно симетрично. Става ясно как са се чувствали първите извънземни, кацнали на планетата ни. Взаимно си опипвахме вещите – пластмасови непоромокаеми чувалчета срещу плетени тръстикови ловни ранички. Спасителни жилетки срещу кожени, ужким от бивол, а не от свещената за господстващата в Индия раса крави, чантички за ловни такъми. Колкото на тях им бяха интересни нашите пластмасови каски, толкова на нас – техните плитки, фиксирани с голяма игла и клюн от рогочовка (птица-носорог, според българските детски енциклопедии).

Местни жители –  край река Каменг, Индия

Местен жител

Всички мъже носят ножове – един с размер и форма на мачете за бамбук, а друг за по-дребни клонки. По младите не носят плтики, но ножове имат. Разрив на поколенията? Може би да. Жените носят мънистени огърлици, но става ясно, че има внос на мъниста не само от Идния, ами и от Китай. Контрабандно през Хималайските проходи, които на теория са затворени още от Китайо-Индийската война от 1962.

Местен жител –  край река Каменг, Индия

Местен жител

И така – потеглихме. И прекарахме следващите 6 дни в първокласен рафтинг в бързи води. Бързеите стигаха 4-ти клас. Имаше ги всички екстри – обръщания, изпаднали зад борда рафтери, драматични спасявания (на йожката Мари, на която и било за втори път тоя сезон след спукането по Тамур в Непал), неизвестност какво иде зад завоя, ще има ли къде да разпънем палатки, ще има ли хора, ще има ли тигри.

Рафтинг –  край река Каменг, Индия

Рафтинг

Колкото по-надолу слизахме, толкова реката заждреляваше и по-малко живи души срещахме. Докато не ни навести Слонът!

Не ми се навлиза в подробни писания. Нито имах възможност, нито ми се занимаваше със снимки и водене на подробни бележки. Просто гребах и се забавлявах. Има го документирано на видео. И в списанието Action Asia. Оставям им думата:

P.S. Наивен въпрос от жирафа-хипохондрик: Ама ако падна във водата и нагълтам вода, няма ли да хвана дизентерия? Ами ти и без да падаш в реката, каква вода мислиш, че ще пиеш. Няма да се плашите, – беше каза Акуин, който бил единственият каяк-майстор в щата и се водеше нещо като местен водач, но всъщност произхождаше от друга долина, което значи не само друго племе и друг език, ами и друга раса: Тук ядем всичко, от бръмбар през плъх до маймуна. До лов на маймуни обаче не се стигна. Двете момчета на товарния рафт – Раджи и Раджу от Непал – успяха някак си да го прекарат без нито една авария. Деликатесите оцеляха. Тоест – патладжаните. Седа, съща двойничка на Мерил Стрийп от “Дивата река”, показа отлична патладжанена култура в готвенето. И ме удари в земята, като изненадващо и непредизвикано разреши един от най-оспорваните през 90-те в табладжийската ми среда казуси: има ли или няма дума “кьопоолу”. Според противниковата школа – твърдо нямало. Имало “салата от червени домати, сини домати и чесън”. Та Седа забърка кьопоолу, но като я питах кьопоолу ли му вика на турски, тя отговори: “Че така ли се казва? Ами че аз му викам салата от червени домати, сини домати и чесън”. Щях да падна в реката! Вярно, при друг случай оправи впечатлението и потвърди, че другото ястие, което забърка от патладжани е именно имамбаялдъ. А при още по-друг случай наистина паднах в реката във водовъртежа безвъзвратно си загубих Mars-чето, което си пазех за десерт.

Д.’10

Автор: Димитър Тодоров

Снимки: авторът

Разказът и снимките са с лиценз Всички права запазени!

Илюстрации:

India 2007: Arunachal Pradesh
India 2007: Kameng First Descent

Всички снимки:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. 12.09.2011

    […] няколко позастоели сводки са „прикуъл“ на историята със слона и рафтинга по река Каменг от ноември […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.