Да тръгнем малко в страни от утъпканите туристически пътеки – Вили днес ще ни заведе до част от некурортна Турция. Освен друго се колебая дали с този разказ да не поздравим някои политически сили в страната ;-), но за всеки случай няма да го правя 🙂

Приятно четене:

Били ли сте в Шириндже?

Само преди седмица бях на едно чудно местенце и понеже лятото вече идва и вероятно някои хора ще тръгнат към егейските плажове, ще взема да ви разкажа малко – може пък и на друг да му се доще да го види  🙂

Селцето  Шириндже /ударението е на „е“/

се намира само на трийсетина километра от един от най-приятните морски курорти на Турция. След жегата и курортно-ориенталската шумотевица и суетня на Кушадасъ, да попаднеш в Шириндже е нещо като да минеш през огледало на времето и да се озовеш сто години назад.

Шириндже

Кацнало сред баири, осеяни с маслини, лозя и овощни градини, то определено оставя много неочаквано усещане у посетителя. И въпреки че срещнах най-вече англоезични възторзи из НЕТ-а, мисля си, че след като го види, в главата на всеки българин вероятно ще бръмнат рояк питанки относно Историята. Защото…

Нека първо няколко думи за неговата си история.

Някога в него живеели етнически гърци. По време на голямото преселение на турско говорящите ортодоксални гърци от района на Айвалък и Смирна /днешен Измир/ след Войната за независимост /1919-1923г./, Шириндже се обезлюдило, но после тук се заселили етнически турски гърци от района на Солун. Те го нарекли Чиркиндже, което означава „грозно, отвратително“. А му дали това отблъскващо име, за да не бъдат безпокоени от нови пришълци, нито пък да споделят красотата му с други. Да, ама през последвалите години – няма как, видели го и чужди хора. Разбрали, че то въобще не е грозно, а точно обратното. И тогава започнали да му казват Шириндже, което означава „красиво, прекрасно“.
Макар и близо век по-късно, днес селцето идеално е синтезирало турско-гръцката култура от онова време. Населилите го турци запазили оригиналната външност и вътрешност на къщите, възприели гръцкото планиране на домовете и дори и съвременните къщи, доколкото ги има, следват тази линия. /А на мен си ми приличаха на български./

Шириндже

Шириндже

Асфалтовият път е до входа на ресторант-градината в началото на селото, където е спирката на долмушите /маршрутките/. От там нататък, в лабиринта от тесни, стръмни и виещи се улички, широки по метър-два и паваж единствено от калдъръм, как влизат и излизат возила в селото, за мен си остана загадка. А видях 2-3 паркирани коли и някаква селскостопанска машина.

Шириндже

Шириндже

Повечето от тези улички почти изцяло принадлежат на жените, които в очакване на посетители от крайбрежните курорти, излагат покрай огради и дувари своите лични произведения: прекрасни бродерии и апликации, калъфки, дантелени кувертюри и покривки /страшно евтини при това – примерно 1х1,5м само за 20 лири /=20лева/; ръчно плетени дрехи и чорапи; плетени и рисувани чанти; сапуни със зехтин и разнообразни аромати; кукли-сувенири; шалвари всякакви разцветки и размери; красиви кенарени шалове и блузи; билки, плодове, ядки, халви; даже сплетени венчета от свежи цветя и билки за супер романтичните натури.

Шириндже

Шириндже

В географския център на селцето има и малък мегдан с работеща джамия и мини Капалъ чаршъ. Лесно може да се сетите какво се продава там.

Пазар

В един момент, както си преливахме от удивление, радост и спокойствие, на едно засукано местенце  нашата дамска компания нацели магазинче за вино, зехтин, билки и маслинови сапуни. Веднага отвътре изхвръкна едни русоляв младеж, усмихна се така лъчезарно, сякаш точно нас чака от поне три дена и разпери ръце: Буюрум, мадам, буюрум, хошгельдиниз!… ‘ми щом каниш така мило, да влезем пък. А вътре – яяя… бутилки, бутилчици, дамаджанки, бъчвенца, кутийки – винце, винце,  и от какво ли не щеш.

Вино

Малееей, к’во ше стане с’а? Почна момчето: От де сте, що сте? Ооо, комшу? Много хубаво! Заповядайте – вади чашки – сега ще ви покажа… Класическо вино, от местни сортове грозде – тъй, добре. Ами това какво е? Това, мадам, е плодово вино от вишни, това – от праскови, това… Леле, разнообразието е изумително. Момчето, като истински син на собственика /така каза/, хвали, че хвали стоката си. Но не просто приказва, ами и налива. На всяка мадам – по чашка, от всяка бутилка. Я пробвайте това, я сега – от това… Я, я пак, момче, от това налей малко… ммм… Той налива, обяснява кое как и що, ние слушаме, възклицаваме,  питаме, отпийваме… Вай, вай, вай – както ги подметнахме чашчетата с тия сладки, плътни и удивително ароматни глътки в нюанси от оранжев халцедон до рубинено и пурпур… ‘ми ако се „омотаме“?   😉
И понеже аз бях инициатор и водач за тази невлизаща в официалните турдестинации забежка към турското село, приятелките ми се осланят на мен. Ох, как да преценя, бе девойки, не съм спец – че на мен всичките винца ми харесват и не мога да се спра на едно!

И почвам традиционния пазарлък. Колко струва бутилката? – 10 лири.
Стига бе, много пара – та това е най-обикновено вино. При това плодово, по-скоро като ликьор!
Русото турче казва „Тц“ и гледа твърдо – 10, мадам.
Хмм… хубаво, ще взема три бутилки, колко ще ми свалиш?
Не мога, мадам, това е цената, колкото и бутилки да вземеш.
…Не може да бъде! Разменяме още 2-3 изречения – леле, к’ъв е тоя, бе? Камък направо!
Не мога да повярвам! Пет пъти съм обикаляла из Турция и за пръв път попадам на турчин, който не ще и не ще да се пазари, и не отстъпва. Това била най-ниската цена, мадам, защото семейството му, мадам, било производителят.
О’к, втора фаза. Атракцията е в разгара си. Бъбрим, разглеждаме. Всички сме сладко почерпени и ухилени до уши, аркадашларките ми даже почнаха да се интересуват от зехтините и да миришат ароматните сапунчета… От вината се спираме на три вида: касис, къпина и нар. Да видим кое ще се класира  😉   Вече сама си наливам чашките и то по 5 капки, че каквото е сладко и упойващо, и как само моментално те усмихваа   😉
М-даа, сигурно не е лесно да си сомелиер /чудя се как се удържат да не гълтат  🙂
На финала спечелиха нара и касиса. Но и ние! Защото впоследствие се оказа, че малкият рус турчин бил прав – навсякъде другаде – в Селчук, в Кушадасъ и наоколо му, за този тип вино бутилката струваше от 17 лири нататък.

А интересувате ли се колко струва ракията им? Информативно:

„Йени ракъ“ се казва и, мани-мани – от 27 лири нагоре! Виното от грозде? – от около 20 лири нагоре за 750мл.
Затова пък локума е средно по 7-8 лири килото, а баклавичките – 10 лири, и то в центъра на Кушадасъ. За разлика от Истанбул, където са съответно от 12 и от 18 лири нагоре. НО – в Истанбул това са цени от централната европейска част. Там, ако си направите труда да прескочите до някой супермаркет в азиатската част или в по-отдалечен квартал на европейската, може да си купите баклавенца за по 7-8 лири килото.
Така. Тия локуми и баклави за в Истанбул бяха лирично отклонение   🙂

Какво друго има в това толкова живописно Шириндже?

Освен действуваща джамия, като бивше гръцко село си има и таман две църкви, едната от които, „Св. Йоан“, е реставрирана от Министерството на културата на Турция. Тя се слави с красив вътрешен двор с фонтан.
Изброих и поне 10 хотелченца /рension/ в селото, така че спокойно може човек да замръкне или просто да релаксира ден-два. Има и един куп малки ресторантчета или не знам как им казват, които са чисто домашен тип.

Ресторант

Пред очите ти, в единия ъгъл на ресторантчето, жените от семейството седят и тихичко бъбрейки си, връткат едни вкусни лозови сърмички, дълги и тънки като пурички; менюто включва и още 3-4 домашни манджи, включително вкусен патладжан с овче кисело млекце – пръстите да си оближеш! Вкусотийка от местната кухня са и гюзлеменцата с медец, или със сиренце и спанак  🙂 … Ох, ох, пак се окапах   🙂
А, една подробност – хляба, който ви донасят, като седнете да хапнете някъде, освен, че е обилно наръсен със сусам и много вкусен, е и безплатен. Водата също.

Как се стига до Шириндже?

Край Шириндже

По малко тесен, но хубав, асфалтиран път, който живописно се катери по хълмовете.
Т.е. само на четири колела. Ако не сте с личния си автомобил и сте /вероятно/ на почивка в Кушадасъ, вземате долмуш /маршрутка/ до Селчук от автогарата в Кушадасъ, билета е 4 лири. Маршрутките са редовни, чисти и удобни, и не са скъпи. Пътува се около 20 минути. Слизате на автогарата в Селчук и веднага се качвате на маршрутка до Шириндже – 2,5 лири, 10-12 минути. Връщането – в обратен ред. Маршрутките се движат на интервал от 20-30 мин., последната е в 21:30ч. Може да ползвате и такси, но тогава е добре да сте 4 човека и задължително първо да се спазарите за цената. Като по правило, шофьорите почти веднага предлагат раунд-трип, но искат суми от порядъка на поне 70 лири – да те закарат, да те изчакат 2-3 часа да се разходиш и да те върнат. Ние взехме такси само от Ефес до Шириндже, че бяхме грогясали от емоции при докосването с миналите хилядолетия и зверски изливащото се над главите ни слънце при обиколката ни из Ефес. Задължително ходете там с шапки!  Та, пазарлъка ни за таксито беше за четирите, общо 30 лири. Което пък си беше определено 1:0 за шофьора, щото тоя сладкодумен турчин ни убеди, срам ме е да си призная, по най-балъшкия начин – било по-скъпо до Ширинджето, че пътят бил много стръмен нагоре и с много завои. Да бе, да! Има нещо вярно, но не е чак пък толкова. И освен това, ама че довод! Но, както казах вече, явно бяхме с размекнати от слънцето тикви. Абе, 20 лири би било реално, но нейсе, и той душа носи. Вие го имайте предвид.
На него обаче, явно му се услади, и докато катереше хълмовете, много хард започна да ни увещава да направим с него раунд-трип. Даже, вероятно защото най-вече аз приказвах, като слязохме, се изсили и ми подари едно по-големшко „очо“, от ония, против уроки, усилвайки старанието си да ни вербува. Обаче, явно от планинския въздух, дойдох на мене си: Ташекюр едерим, ама аде, гьорюшюрюс /т.е. чао, до скоро, до утре, или нещо такова означава/. Отказах категорично. Тук е мястото да отбележа, че когато човек пътешествува, предварителното научаване на няколко думички и изрази на езика на съответната страна е много полезно и често прави чудеса!
После хлътнахме из ония ми ти почти безлюдни, очарователни и засукани улички, и с голямо удоволствие си направихме една дъълга фотосесия, винопробвахме, обядвахме, накрая пихме с кеф и по един чудесен ободряващ чай на меки столчета и диванчета под едни асми… Хубав ден. Чудесен ден. Пожелавам го на всеки!   🙂
Гръцкият писател Дидо Сотириу в книгата си „Поздрави на Анадола“ написал следното: „Ако има на Земята рай, то със сигурност Шириндже е частица от него.“ Мисля, че е прав.
Но аз имам едни питанки: защо толкова много това селце прилича на старовремско планинско българско село? Кой от кого е гледал, кой от кого е „взел“? Защото същата старобългарска, възрожденска или много подобна архитектура, я има и в Кютахия, и в Афион, и в Шиле, и дори в Истанбул? Нравите ни, храната ни, са близки. Турците винаги с радостна усмивка възкликват „Оо, комшу!“, щом разберат, че сме от България. Вярно, по някое време сме били една държава. И все пак, има ли действително съществена разлика между народите ни или това е просто наложила се с времето нечия измислица, целяща да ни разделя и настройва едни срещу други? Все си мисля, че тоя „номер“ вече е на изживяване. И колкото повече опознавам Турция, толкова по се влюбвам в нея… А тези, които сега ще ме заплюят, нека първо да идат сами да се разходят до там и из там, нека се докоснат до съхраняваните и днес останки от различни древни цивилизации, нека се удивят на модерните, подредени, чисти и потънали в цветя градове, нека си поговорят с местните хора, пък после да видим какво ще кажат.
Айде, гьорюшюрюс! 😉

П.П. Още няколко снимчици от Шириндже:

Автор: Виолета Софрониева

Снимки:  авторът

Related posts:

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес Из Анатолия: Акшехир и… ;) Да върнеш времето назад (Ефес) От Долината на пеперудите до Ефес (Обиколка на Турция с мотор – 3) Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (2): Трабзон и Батуми Kападокия, Турция – втора част До Сирия през кюрдските райони на Турция(2) До другия край на Турция – с Африка Twin До Одрин в неделя Пътят до Сирия Оцеляване: Кавказ Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Другата Турция, Ефес, Кушадасъ, Селчук, Турция, Шириндже