Били ли сте в Шириндже?
Да тръгнем малко в страни от утъпканите туристически пътеки – Вили днес ще ни заведе до част от некурортна Турция. Освен друго се колебая дали с този разказ да не поздравим някои политически сили в страната ;-), но за всеки случай няма да го правя 🙂
Приятно четене:
Били ли сте в Шириндже?
Само преди седмица бях на едно чудно местенце и понеже лятото вече идва и вероятно някои хора ще тръгнат към егейските плажове, ще взема да ви разкажа малко – може пък и на друг да му се доще да го види 🙂
Селцето Шириндже /ударението е на “е”/
се намира само на трийсетина километра от един от най-приятните морски курорти на Турция. След жегата и курортно-ориенталската шумотевица и суетня на Кушадасъ, да попаднеш в Шириндже е нещо като да минеш през огледало на времето и да се озовеш сто години назад.

Шириндже
Кацнало сред баири, осеяни с маслини, лозя и овощни градини, то определено оставя много неочаквано усещане у посетителя. И въпреки че срещнах най-вече англоезични възторзи из НЕТ-а, мисля си, че след като го види, в главата на всеки българин вероятно ще бръмнат рояк питанки относно Историята. Защото…
Нека първо няколко думи за неговата си история.
Някога в него живеели етнически гърци. По време на голямото преселение на турско говорящите ортодоксални гърци от района на Айвалък и Смирна /днешен Измир/ след Войната за независимост /1919-1923г./, Шириндже се обезлюдило, но после тук се заселили етнически турски гърци от района на Солун. Те го нарекли Чиркиндже, което означава “грозно, отвратително”. А му дали това отблъскващо име, за да не бъдат безпокоени от нови пришълци, нито пък да споделят красотата му с други. Да, ама през последвалите години – няма как, видели го и чужди хора. Разбрали, че то въобще не е грозно, а точно обратното. И тогава започнали да му казват Шириндже, което означава “красиво, прекрасно”.
Макар и близо век по-късно, днес селцето идеално е синтезирало турско-гръцката култура от онова време. Населилите го турци запазили оригиналната външност и вътрешност на къщите, възприели гръцкото планиране на домовете и дори и съвременните къщи, доколкото ги има, следват тази линия. /А на мен си ми приличаха на български./

Шириндже

Шириндже
Асфалтовият път е до входа на ресторант-градината в началото на селото, където е спирката на долмушите /маршрутките/. От там нататък, в лабиринта от тесни, стръмни и виещи се улички, широки по метър-два и паваж единствено от калдъръм, как влизат и излизат возила в селото, за мен си остана загадка. А видях 2-3 паркирани коли и някаква селскостопанска машина.

Шириндже

Шириндже
Повечето от тези улички почти изцяло принадлежат на жените, които в очакване на посетители от крайбрежните курорти, излагат покрай огради и дувари своите лични произведения: прекрасни бродерии и апликации, калъфки, дантелени кувертюри и покривки /страшно евтини при това – примерно 1х1,5м само за 20 лири /=20лева/; ръчно плетени дрехи и чорапи; плетени и рисувани чанти; сапуни със зехтин и разнообразни аромати; кукли-сувенири; шалвари всякакви разцветки и размери; красиви кенарени шалове и блузи; билки, плодове, ядки, халви; даже сплетени венчета от свежи цветя и билки за супер романтичните натури.

Шириндже

Шириндже
В географския център на селцето има и малък мегдан с работеща джамия и мини Капалъ чаршъ. Лесно може да се сетите какво се продава там.

Пазар
В един момент, както си преливахме от удивление, радост и спокойствие, на едно засукано местенце нашата дамска компания нацели магазинче за вино, зехтин, билки и маслинови сапуни. Веднага отвътре изхвръкна едни русоляв младеж, усмихна се така лъчезарно, сякаш точно нас чака от поне три дена и разпери ръце: Буюрум, мадам, буюрум, хошгельдиниз!… ‘ми щом каниш така мило, да влезем пък. А вътре – яяя… бутилки, бутилчици, дамаджанки, бъчвенца, кутийки – винце, винце, и от какво ли не щеш.

Вино
Малееей, к’во ше стане с’а? Почна момчето: От де сте, що сте? Ооо, комшу? Много хубаво! Заповядайте – вади чашки – сега ще ви покажа… Класическо вино, от местни сортове грозде – тъй, добре. Ами това какво е? Това, мадам, е плодово вино от вишни, това – от праскови, това… Леле, разнообразието е изумително. Момчето, като истински син на собственика /така каза/, хвали, че хвали стоката си. Но не просто приказва, ами и налива. На всяка мадам – по чашка, от всяка бутилка. Я пробвайте това, я сега – от това… Я, я пак, момче, от това налей малко… ммм… Той налива, обяснява кое как и що, ние слушаме, възклицаваме, питаме, отпийваме… Вай, вай, вай – както ги подметнахме чашчетата с тия сладки, плътни и удивително ароматни глътки в нюанси от оранжев халцедон до рубинено и пурпур… ‘ми ако се “омотаме”? 😉
И понеже аз бях инициатор и водач за тази невлизаща в официалните турдестинации забежка към турското село, приятелките ми се осланят на мен. Ох, как да преценя, бе девойки, не съм спец – че на мен всичките винца ми харесват и не мога да се спра на едно!
И почвам традиционния пазарлък. Колко струва бутилката? – 10 лири.
Стига бе, много пара – та това е най-обикновено вино. При това плодово, по-скоро като ликьор!
Русото турче казва “Тц” и гледа твърдо – 10, мадам.
Хмм… хубаво, ще взема три бутилки, колко ще ми свалиш?
Не мога, мадам, това е цената, колкото и бутилки да вземеш.
…Не може да бъде! Разменяме още 2-3 изречения – леле, к’ъв е тоя, бе? Камък направо!
Не мога да повярвам! Пет пъти съм обикаляла из Турция и за пръв път попадам на турчин, който не ще и не ще да се пазари, и не отстъпва. Това била най-ниската цена, мадам, защото семейството му, мадам, било производителят.
О’к, втора фаза. Атракцията е в разгара си. Бъбрим, разглеждаме. Всички сме сладко почерпени и ухилени до уши, аркадашларките ми даже почнаха да се интересуват от зехтините и да миришат ароматните сапунчета… От вината се спираме на три вида: касис, къпина и нар. Да видим кое ще се класира 😉 Вече сама си наливам чашките и то по 5 капки, че каквото е сладко и упойващо, и как само моментално те усмихваа 😉
М-даа, сигурно не е лесно да си сомелиер /чудя се как се удържат да не гълтат 🙂
На финала спечелиха нара и касиса. Но и ние! Защото впоследствие се оказа, че малкият рус турчин бил прав – навсякъде другаде – в Селчук, в Кушадасъ и наоколо му, за този тип вино бутилката струваше от 17 лири нататък.
А интересувате ли се колко струва ракията им? Информативно:
“Йени ракъ” се казва и, мани-мани – от 27 лири нагоре! Виното от грозде? – от около 20 лири нагоре за 750мл.
Затова пък локума е средно по 7-8 лири килото, а баклавичките – 10 лири, и то в центъра на Кушадасъ. За разлика от Истанбул, където са съответно от 12 и от 18 лири нагоре. НО – в Истанбул това са цени от централната европейска част. Там, ако си направите труда да прескочите до някой супермаркет в азиатската част или в по-отдалечен квартал на европейската, може да си купите баклавенца за по 7-8 лири килото.
Така. Тия локуми и баклави за в Истанбул бяха лирично отклонение 🙂
Какво друго има в това толкова живописно Шириндже?
Освен действуваща джамия, като бивше гръцко село си има и таман две църкви, едната от които, “Св. Йоан”, е реставрирана от Министерството на културата на Турция. Тя се слави с красив вътрешен двор с фонтан.
Изброих и поне 10 хотелченца /рension/ в селото, така че спокойно може човек да замръкне или просто да релаксира ден-два. Има и един куп малки ресторантчета или не знам как им казват, които са чисто домашен тип.

Ресторант
Пред очите ти, в единия ъгъл на ресторантчето, жените от семейството седят и тихичко бъбрейки си, връткат едни вкусни лозови сърмички, дълги и тънки като пурички; менюто включва и още 3-4 домашни манджи, включително вкусен патладжан с овче кисело млекце – пръстите да си оближеш! Вкусотийка от местната кухня са и гюзлеменцата с медец, или със сиренце и спанак 🙂 … Ох, ох, пак се окапах 🙂
А, една подробност – хляба, който ви донасят, като седнете да хапнете някъде, освен, че е обилно наръсен със сусам и много вкусен, е и безплатен. Водата също.
Как се стига до Шириндже?

Край Шириндже
По малко тесен, но хубав, асфалтиран път, който живописно се катери по хълмовете.
Т.е. само на четири колела. Ако не сте с личния си автомобил и сте /вероятно/ на почивка в Кушадасъ, вземате долмуш /маршрутка/ до Селчук от автогарата в Кушадасъ, билета е 4 лири. Маршрутките са редовни, чисти и удобни, и не са скъпи. Пътува се около 20 минути. Слизате на автогарата в Селчук и веднага се качвате на маршрутка до Шириндже – 2,5 лири, 10-12 минути. Връщането – в обратен ред. Маршрутките се движат на интервал от 20-30 мин., последната е в 21:30ч. Може да ползвате и такси, но тогава е добре да сте 4 човека и задължително първо да се спазарите за цената. Като по правило, шофьорите почти веднага предлагат раунд-трип, но искат суми от порядъка на поне 70 лири – да те закарат, да те изчакат 2-3 часа да се разходиш и да те върнат. Ние взехме такси само от Ефес до Шириндже, че бяхме грогясали от емоции при докосването с миналите хилядолетия и зверски изливащото се над главите ни слънце при обиколката ни из Ефес. Задължително ходете там с шапки! Та, пазарлъка ни за таксито беше за четирите, общо 30 лири. Което пък си беше определено 1:0 за шофьора, щото тоя сладкодумен турчин ни убеди, срам ме е да си призная, по най-балъшкия начин – било по-скъпо до Ширинджето, че пътят бил много стръмен нагоре и с много завои. Да бе, да! Има нещо вярно, но не е чак пък толкова. И освен това, ама че довод! Но, както казах вече, явно бяхме с размекнати от слънцето тикви. Абе, 20 лири би било реално, но нейсе, и той душа носи. Вие го имайте предвид.
На него обаче, явно му се услади, и докато катереше хълмовете, много хард започна да ни увещава да направим с него раунд-трип. Даже, вероятно защото най-вече аз приказвах, като слязохме, се изсили и ми подари едно по-големшко “очо”, от ония, против уроки, усилвайки старанието си да ни вербува. Обаче, явно от планинския въздух, дойдох на мене си: Ташекюр едерим, ама аде, гьорюшюрюс /т.е. чао, до скоро, до утре, или нещо такова означава/. Отказах категорично. Тук е мястото да отбележа, че когато човек пътешествува, предварителното научаване на няколко думички и изрази на езика на съответната страна е много полезно и често прави чудеса!
После хлътнахме из ония ми ти почти безлюдни, очарователни и засукани улички, и с голямо удоволствие си направихме една дъълга фотосесия, винопробвахме, обядвахме, накрая пихме с кеф и по един чудесен ободряващ чай на меки столчета и диванчета под едни асми… Хубав ден. Чудесен ден. Пожелавам го на всеки! 🙂
Гръцкият писател Дидо Сотириу в книгата си “Поздрави на Анадола” написал следното: “Ако има на Земята рай, то със сигурност Шириндже е частица от него.” Мисля, че е прав.
Но аз имам едни питанки: защо толкова много това селце прилича на старовремско планинско българско село? Кой от кого е гледал, кой от кого е “взел”? Защото същата старобългарска, възрожденска или много подобна архитектура, я има и в Кютахия, и в Афион, и в Шиле, и дори в Истанбул? Нравите ни, храната ни, са близки. Турците винаги с радостна усмивка възкликват “Оо, комшу!”, щом разберат, че сме от България. Вярно, по някое време сме били една държава. И все пак, има ли действително съществена разлика между народите ни или това е просто наложила се с времето нечия измислица, целяща да ни разделя и настройва едни срещу други? Все си мисля, че тоя “номер” вече е на изживяване. И колкото повече опознавам Турция, толкова по се влюбвам в нея… А тези, които сега ще ме заплюят, нека първо да идат сами да се разходят до там и из там, нека се докоснат до съхраняваните и днес останки от различни древни цивилизации, нека се удивят на модерните, подредени, чисти и потънали в цветя градове, нека си поговорят с местните хора, пък после да видим какво ще кажат.
Айде, гьорюшюрюс! 😉
П.П. Още няколко снимчици от Шириндже:
Автор: Виолета Софрониева
Снимки: авторът
Вили, много ме изкефи веселото ти разказче за места уникално красиви и физиономични, а снимките ти са мехлем за окото и душата. То и отиването да там си е цяло приключение , ама си струва всичко и пари и усилия и неудобствата от жегата по стръмните баири и сокаци. И аз си “попътувах” с теб и “опитах” от ароматните напитки в магазинчето с бутилките. Прекрасна разходка сте си направили. И наистина стръмните улички, дуварите и къщите много приличат на кътчета от български планински градчета и селца.
А за пазаренето в такси, сещам се как през миналия месец и аз се качих на такси в азиатската част на Истанбул и казах на шофьора до кой квартал и до коя улица трябва да отида. Той тръгна. Попитах го колко лири взема на километър, защото си мислах, че е като у нас с тарифа за километър. Той извади една двадесетолевка от вътрешния джоб на сакото си. Аз моментално казах: “А,ааа Не! Слизам!” Той веднага си прибра двадесетолевката и извади от джоба си една банкнота от 10 и една от пет лири. Сиреч 15 лири. Попитах отново: “За километър или за до квартал Еренкьой?” Той кимна с глава и каза “Еренкьой”. Повторих пак 15 лири до “Еренкьой” и той кимна утвърдително . Значи пазарлъкът беше направен и той смело подкара по красивите широките улици. Когото стигнахме на желаното място подадох 50 лири, човекът ми върна точно 35 лири и така разбрах, че веднаж направен пазарлък, няма шикалкавене, познато ни от нашите таксиджийски шмекерлъци от типа на “ти си ми първият клиент и нямам как да ти върна ресто”.
:)) Да отговоря на въпроса в заглавието: Да, били сме:)). Преди 7 години ни заведоха до него – туроператорът, с когото стигнахме до Кушадасъ беше включил посещението на това селце в безплатната програма и ние, естествено, се възползвахме. И ние бяхме много впечатлени от малкото китно селце, което наистина много се различава от твърде туристизирания курорт. Може би защото ни возиха с автобус (нямаше кой да ми даде аз да карам:) за мен завоите бяха адски гадни, твърде много и до големи пропасти, тоест, смятам, че шофьорът е бил прав за стръмното и завоите, но това наистина не качва цената. Много благодаря за разказа, изключително приятно ми беше да се върна назад и да опресня спомените си чрез вашия разказ и снимки. И ако може да напишете нещо и за Ефес (въпреки жегата и традиционната реакция “каманак”:).
С удоволствие прочетох разказа ти и се хващам, че винаги като обикалям в някоя от балканските страни имам усещането, че съм си у нас. Въпреки езиковите и някои други различия, не само старите къщи, храната, но и начина на живот извън големите градове си носи тоя особен балкански вкус и за добро и за зло. Може би е така, защото много дълго сме живяли заедно и културите ни са се омесили в един безподобен балкански тюрлюгювеч. И това, ако човек не е обременен, ти дава много.
Разсмива ме, когато и нашите и другите балкански пишман патриоти се затръшкат, колко велик е българина, съответно гръка, турчина, сърбина и който друг се сетиш от родните ни Балкани и всъщност колко малко се различаваме. А пък съм доволна, че живеем на такова интересно и шантово място.
Пожелавам ти още скитане и още интересни разкази.
Браво Мамо,
Хубаво репортажче! Хубаво си си изкарала.
🙂
Малката мачка!
Чудесен и увлекателен разказ, Вили! Поздравления! Няма как да не ти се приходи и да не искаш да видиш всички тези красоти 🙂 Надявам се и ние скоро да имаме щастието да отидем до Шириндже 🙂
Радвам се, че ви е харесало 🙂
Благодаря на всички!
Вили, наблюденията и въпросите за къщите са съвсем уместни. Модата на елегантната османска къща с “плосък” първи етаж и изнесен втори етаж с чардак тръгва от Сафранболу – води се черноморски район. Това се случва в края на 17 и през 18 век, когато пътят на коприната е частично изместен и зачестяват керваните през Черноморието. Заедно с печалбите от шафрана този факт обуславя богатството на града и не е чудно, че именно там се появява тази архитектурна мода. Тя се разпространява в цялата империя, затова я срещаме във всички балкански страни, но също и в Сирия, та чак до Египет. Всеки етнос допринася за разнообразяването на стила – било заради подбора на доминиращите строителни материали, било във връзка с климатичните особености, било в детайлите.
Това са моите снимки от Сафранболу:
http://royak.snimka.bg/travel/turciya-safranbolu-2008.244040.all.1
а тези са от Шириндже:
http://royak.snimka.bg/travel/turkey-sirince.538158
Поздравления, че си описала Шириндже!
Изкарахме 12 дни в Селчук, Шириндже, Измир, Фоча и Джунда миналото лято. Обаче този пътепис нещо закъса и не зная дали въобще ще го реализирам някой ден.
Ами ще ти се даде просветление за архитектурата бе моме ханъм питай помоли се и почакай! Типичната Балканска архитектура малко приличаща на Средиземноморска преобладаваща дори в Западните Балкани без Румъния всъщност е старата Тракийска архитектура заварена и продължена от Поробителя строена от архитекти и майстори християни предимно Българи! Ето защо в ислямска Турция като отрязък във времето липсва арабска такава. Питай и учи моме акъл не давай чожум а вземай и бременей кадън на воля че там белите женски тела си ценят Съръшън Яврум къзъм! Ади Къс бакалъм гюле гюле ешек секи саксафон ибне!
Бъбъит бей, пред наказание си за нарушаване на правилата за коментиране