май 12 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )

В днешния следобед отново ще поемем за Англия, за да напуснем Лондон и да пообиколим из „провинцията“. А иначе започнахме със самия Лондон.

Наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

част втора

Ден 4

Познатите стъпки-ранно ставане, закуска, качване на метро. Бързаме доста, за да можем да заемем хубави места за смяната на караула пред

Бъкингамския дворец

Обясняват ни как цялото движение ще бъде отцепено и всичко ще е пълно. Интересен факт беше също, че ако кралицата те покани в двореца си, ще започне да те проучва от два месеца по-рано и ще приготви всичко необходимо, за да се чувстваш като у дома си (Брейййй, много съм мислела за хората :D)

Лондон, Англия

Бъкингамският дворец

Отиваме близо час по-рано, а пред двореца вече има значителна тълпа от хора. Няколко снимки и се качихме до един паметник, откъдето смятахме, че ще можем да виждаме по-добре.

Лондон, Англия

Шествие пред Бъкингамския дворец

Чакаме прави близо час, а след това се разнася силна музика и парадното шествие започва. Правя видеоклипове, но когато караулът влиза вътре вече не мога да видя нищо. Няколко момчета от групата се качват едно върху друго, за да снимат с камера, а другите се натрупваме около тях и гледаме как продължава смяната на караула, само че в екрана на камерата. 😀

Лондон, Англия

Пеликани в парк Сейнт Джеймс

Цялото това чудо беше около един час след това движението си продължи отново, а ние тръгваме през Saint James’s park към Trafalgar square и

The National Gallery

Нямаше много заинтересовани от галерията и докато другите ядяха аз имах около 40 минути да разгледам това, което ми се струва най-хубаво и интересно в галерията заедно с една съвсем малка групичка от трима души. Отново си взимаме карта и аз бързо я разглеждам, чудейки се откъде да започна. Искам да видя всичко-за мен не винаги само най-известните картини са най-невероятни, винаги човек може да намери нещо малко и красиво в някоя картина на по-неизвестен художник, винаги може да открие част от себе си. Не се колебая дълго и тръгвам към залите с Ренесансови творби. Една госпожа ми беше казала, че снимането е разрешено и снимам една от картините на Леонардо Да Винчи, но веднага се появява един японец и любезно ми обяснява да прибера апарата. Е, поне това снимах, а другите неща ще гледам от книжката, която си купих за галерията. Минаваме доста бързо за мое съжаление през залите-виждаме картини на Рафаел, Тициан, Ботичели, Микеланджело, виждам другото пано на „Битката при сан Романо” на Паоло Учело (едното вече съм виждала във Флоренция 😉 ). Минаваме и през рисунки на импресионисти-Ван Гог, Мане, Моне, Реноар и др. Не искам да тръгвам, но трябва.

Лондон, Англия

Пред Националната галерия

Имаме малко свободно време по Оксфорд стрийт отново, а след това, след дълго събиране на групата, тръгнахме към

музея на восъчните фигури „Мадам Тюсо“

Вътре имаше доста богата колекция от восъчни фигури на актьори, манекенки, известни личности, филмови герои, президенти, спортисти, певци и други. В началото на музея са поставени статуи на актьори-Даниел Радклиф, Джони Деп, Брад Пит и Анджелина Джоли(пффф), Никол Кидман-пред всички има опашки, на които трябва да почакаш, за да се снимаш с тях. Преминаваме покрай няколко модела, Мерилин Монро и отиваме в залата с герои от филми. Снимах се с Шрек(до който изглеждах миниатюрна) и с Шерлок Хоумс. Гледаме и различни спортисти, не пропускам да се снимам и с Олимпийския огън, снимам се с Ван Гог и Айнщайн. Голяма опашка имаше и за снимки с кралицата, и с Майкъл Джексън. Не пропуснах да напрявя снимка и на Бийтълс, както и на папата. Снимам се с Хитлер и Осама Бен Ладен, а после заставам на опашката за снимка с Обама. За мое очудване снимката стана доста забавна.

Лондон, Англия

В музея на Мадам Тюсо

В музея има и зала със страшни фигури с различни мъчения и кървища. Един започва да ни говори да изключим апаратите си, защото ще минем през зала с живи хора, които ще ни плашат. Пуска една малка групичка и тръгваме между тъмните стени, където отвсякъде изскачат хора и те плашат. Това не ми допадна особено, но следващата атракция наистна си заслужаваше. Качваш се на едни черни таксита и те те развеждат през цялата история на Англия-от Средновековието, през епидемията от чума до наши дни. Всичко е от восък, всичко е озвучено и е направено много хубаво. Жалко че и тук снимките бяха забранени. Разбира се не пропускаме да обърнем мнимание, че Хенри VIII отново има статуя и тук. На края на тази атракция те снимат и ако се усетиш, може и да видиш камерата. Ние само видяхме големите табели, но така и не бяхме погледнали на правилната посока и снимката бе старала много смешна. Оттук слязохме и отново тръгнахме да се прибираме.

Ден 5

Днес програмата ни не е по-малко интересна. Тръгваме рано отново и с метрото слизаме на Westminster Abbey, откъдето

хващаме корабче за Гринуич

Горещо Ви препоръчвам да се качите на корабче, защото гледката е много красива, а и можете да видите повечето Лондонски забележителности. Освен това има и човек, койо изнася беседа на английски за всичко по пътя, така че, ако разбирате езика може и да научите нещо интересно. 😉

Аз и още няколко човека избираме да се качим отгоре на корабчето, където е открито, и смятаме, че ще направим хубави панорамни снимки. Минаваме покрай театърът на Шекспир, няколко стари pub-а, London Bridge, Tower of London, Royal Festival Hall и още много. Когато слизаме, Анди започва да ни обяснява за двете сгради близнаци, едната конферентна, а другата-параклис. Доста се забавяме със снимките вътре и сядаме в параклиса за почивка-не че сме вървяли много, просто след стоене до три през нощта(пет българско време) и ставане в шест, макар и да мислехме, че не сме много изморени, бяхме.

Гринуич, Великобритания

Гринуич

Минаваме през голям парк и се изкачваме до Обсерваторията, където има стари часовници, стари телескопи ииии. . .  голяма опашка пред Гринуичкият меридиан. Самото нещо не бих казала, че е особено-има един глобус и една желязна лента. Естествено, всички стъпват от двете страни на лентата, за да са едновременно в Западното и Източното полукълбо. Можеш да си вземеш и сертификат, че си бил на Гринуич и си стоял в двете полукълба.

След няколко снимки разглеждаме обсерваторията. Има една специална зала, където на кръгла маса можеш да гледаш как се движат колите долу по пътя и изобщо какво се случва навън. Ние доста се забавихме в обсерваторията и все пак не успяхме да видим всичко, а не знам кога повечето бяха успели да намерят и McDonald`s??

Процедурата е ясна – хващаме наобратно корабчето за Уестминстърското абатство. Жалко, когато се качваме вече няма места и ние сядаме отпред, на носа, където намерим място на земята. Някои дори успяха да заспят по пътя и събуждането беше трудно. И все пак ни предстои още нещо хубаво –

качване на London Eye

Когато вземеш билетите, преди да се качиш на едно от най-големите виенски колела, гледаш 4D кино за това, какво ще видиш. Честно казано киното нямаше нищо общо с нашето 3D. Ефектите бяха много по-ясно изразени и наиситна сякаш образите се удряха в очите ти, а може би 4D ефектът беше димът, миризмата и сапунените мехурчета в залата.

Видимо развеселени и събудени, всички се нареждаме на опашката за „Окото на Лондон”. То се движи много бавно, дали заради тежестта , или за да стават по-хубави снимки, може би и заради двете-не знам. Качваме се 20 човека в кабинката и дори учителите бяха при нас. Само оставихме чантите на пейката и голямото снимане започна. Всеки моли за снимка-отляво, отдясно, с Абатството и каквото видим. Снимките станаха невероятно хубави, въпреки че валя малко. Тук беше единственото място, където препръска за пет минути от целия ми престой в Лондон! 😀 Накрая и тук правят обща снимка на хората в кабината и аз отново не се виждах като най-ниска-познах само русата коса, подаваща се отзад.

Ииии. . . . така приключваше нашата програма днес. Оттук предстоеше прибиране в хотела и обиколка на магазините до към девет, когато беше така нареченият вечерен час за нас в Лондон.

Ден 6 (може би любимият ми)

Тръгваме с автобуса от хотела рано към Leeds Castle (Лийдс кесъл). Днес времето е топло и слънчево и очаквам да направя страхотни снимки. Пътят е не повече от час и половина от Лондон, така че пътуването няма да е много дълго.

Замъкът Лийдс кесъл също е свързан немалко с Хенри VIII,

който е дал доста пари за благоустрояването му. Самият дворец не бих казала че е по-различен от другите средновековни дворци, но градините са наистина невероятни и впечатляващи. В тях отново де разхождат свободно различни птици, които не пропускам да снимам, поляните са обширни и зелени и още от сега по тях има насядали хора.

Замък Лиидс, Англия

Замъкът Лийдс

Разглеждаме замъка набързо, за да оставим повече време за градините и лабиринтът. Тук също имаше лабиринт, но този път ни се видя по-сложен и се забавихме доста, докато стигнем до центъра. След като излязохме, видяхме малката зоологическа градина с различни видове папагали и птици папагали и един доста странен музей-с каишки на кучета. Лично мен много ме учуди и двете стаи не ми се видяха особено интересни, затова не се задържах много. Вместо това предпочетох да се разходя из градините и ще пропусна „забележителното” падане на едно момче в реката на замъка.

Замък Лийдс, Англия

Лабиринтът в замъка Лийдс

Времето беше слънчево и приятно и след като погледнахме с различни видове телескопи овцете и лебедите на съседния бряг (което също беше безплатно) постояхме за около двайсет минути на една пейка с изглед към реката.

Така весели, леко изморени, а някои и мокри, тръгваме към

катедралата в Кентърбъри

След толкова католически катедрали, тази беше една от най-внушителните, макар че повечето катедрали си приличат. Тук е погребан и Томас Бекет, архиепископ, който се бори за различни права и спори много с Хенри II, отново за различни права на населението. Има и гроб на някакъв Черен рицар, за когото честно казано не успях да разбера много. В църквата може да се посети и криптата, където са разположени доста малки параклисчета с витражи, но и тук снимането е забранено. Влизаме на групи по десет човека през определено време с ръководителите и обикаляме църквата набързо, след което имаме съвсем малко време за обяд или разходка, докато се придвижваме надолу към автобуса.

Кентърбъри, Великобритания

Катедралата в Кентърбъри

Замъкът Дувър и белите скали

е последното място, което ни остава да посетим днес. Скалите са наричани така, защото са мраморни, а замъкът е просто един замък. И все пак гледката от най-високите кули не е за изпускане особено при ясно време като нашето, когато се вижда и Френския бряг.

Дувър, Англия

Изглед от Дувър

Дълго се лутахме по стълбите на двореца, докато намерим кулите, но накрая успяхме. Тук вече беше доста горещо като за Англия щом повечето останахме по тениски. Изморени и червени, обиколихме само някои зали на двореца, където се разиграваха подобни та тези в Хемптън корт Палас сцени и разбира се много туристи бяха застанали с камери.

Дувър, Англия

Замъкът в Дувър

В самия град Дувър не спирахме, видяхме го само от автобуса, но определено и тук не е много по-лошо устроено от Лондон, щом брега бе изпълнен с много яхти и лодки. Да, оставаше ни само един последен ден, в който щяхме да се наслаждаваме на Англия и хубавото време.

Ден седем

Кембридж

Отново се събираме рано пред хотела и тръгваме с автобус, но към Cambridge. По пътя екскурзоводът Анди доста дълго ни обяснява как студенти от Оксфорд се отделили и основали Кеймбридж. В момента и двата университета са с основни цветове синьо, но на Оксфорд е тъмносин, а на Кембридж – светлосин. Самият град си е град и тук няма само един колеж, както много хора смятат, чувайки са Кембридж – колежите са 31.

Кембридж, Великобритания

Кембридж

Най-известни са Trinity College, Saint John College, Oueen`s College и King`s College с параклиса King`s College Chapel. Любимо занимание на студентите се оказа след края на сесията, след известно количество алкохол, да прескачат малкото разстояние от седалищната сграда до съседната, което накара всички ни да се усмихнем леко и Анди обяви, че повече от счупени ръце и крака досега не е имало.

Кембридж, Великобритания

Кралкият параклис (King's chapel)

Повечето от групата държаха да обиколят многобройните магазини в Кембридж, за които ще споменем по-късно, но ние заедно с Анди искахме да посетим параклиса и университета. Оказа се че сега има сесия и не можем да влезем в университет, затова разгледахме параклиса. Разбира се, не можем да не споменем Хенри VIII, който поръчва да бъдат направени стъклописите от Стария и Новия завет. В параклиса (това е буквален превод на chapel, не знам защо така казват на повечето протестантски храмове, но те са далеч по-големи) се намира и картината на Рубенс „Поклонението на влъхвите” и си заслужава да се влезе. Оттук излизаме в двора на университета, зад който минава реката. Тук се практикува интересен спорт, наречен punting. Много прилича на нашето кану, но екскурзовода ни обясняваше, че във водата имало повече кал, за да се забиват пръчките, които използват за придвижване.

Оттук с групичката останахме сами и решихме да посетим набързо музея Fitzwilliam, където има експонати от ранните векове до наши дни. Разбира се, колекциите не са богати така както в Бритиш мюзиъм, но също беше интересно да разгледаме някои зали набързо. И тук, като в много музеи, няма вход.

Въпреки че Кеймбридж не е голям както Лондон, е идеално място за шопиинг. Тук има повечето магазини, които могат да се намерят на Оксфорд стрийт-от нескъпи маркови маратонки до различни дрехи, играчки и евтини книжарници, заради липсващото ДДС на книгите тук и в цяла Англия. Обиколихме и магазините набързо, купихме си сладолед с cookies и времето, което ни оставаше беше наистина малко, затова тръгнахме към уговореното място за среща. Няколко снимки на групата и автобусът тръгна към Лондон. Този път попаднахме в истинско задръстване и повече от час и половина се движихме с не повече от десет километра в час, което ни накара да се загледаме в колите-оказа се, че голяма част са нови и хубави мерцедеси, мини купъри и различни модерни, нови и скъпи коли. Както казах по-рано, магазините в Лондон на нашата улица заваряха в шест и веднага след като слязохме от автобуса, цяла луда групичка се забърза към магазина за маратонки, за да си вземем нещо, но се оказа, че оставащите минути няма д а са достатъчни и продавачът „най-любезно” ни изгони.

Да, оставаше ни само една нощ в Лондон, нашата екскурзия бе към края си. Много неща бяхме видели, много неща бяхме чули, много приятни мигове бяхме прекарали, много пъти се бяхме усмихвали са снимка или просто от радост, аъи много обекти останаха непосетени, за следващ път, който аз определено се надявам да има. С тъга всички опаковахме багажа си, а след това стояхме почти до сутринта като за последно в Лондон. Не мога да кажа, че ще забравя и прибирането, където едно момче, същото което падна в реката на Лийдс кесъл, си изгуби билета и където бях облечена със зимно яке, два суитшъра и блуза с дълъг ръкав, а дамската ми чанта приличаше на малък сак, за да нямам свръх багаж, но това не ме притесняваше, тъй като повечето изглеждахме така, заради многото купени неща от Лондон. Да, връщахме се към България, към всекидневни задължения и по-малко емоции, към трудности, но знаех, че всички те ще си заслужават, защото един ден аз пак щях а отида в Англия. Да, много хора твърдят че е мрачна страна, но мен успя да ме омагьоса, успя да ме накара месеци след екскурзията, мислейки си за нея, да се усмихвам отново и отново!

Край

Автор:

Снимки: авторът

Още снимки от Англия и Лондон:



8 коментара

8 коментара to “Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )”

  1. Ema каза:

    Браво, Мария! Отново великолепен стегнат разказ и великолепни снимки. Усмивката ми не слиза от лицето ми. Разбира се, че това няма да е единствената ти среща с Лондон. И съм сигурна че не само с Лондон. Много ми е приятно да чета разказите ти.

  2. Swill каза:

    Искам само да ти кажа, че толкова глупости изчетох по адрес на Англия, че няма накъде. Живея тук от 3 години и си първия човек, който има толкова негативно мнение за Англия. Има два лафа за всичкото това, което си си поиграла да напишеш и те са: „Пази Боже сляпо да прогледа“, а другия е „Прасенцето си иска кочинката“. Като не ти харесва тук стой си в прекрасната Чалгария и се радвай на отношението между хората. Аз мога да изпиша 5 пъти по-дълъг ферман от това, което си написала,но мисля, че е безсмислено да се спори със стена.

  3. Adriana каза:

    Разказът на Мария е чудесно поднесено преживяване на едно дете,което не за първи път посещава европейска столица.Очевидно Г-н или Г-жа Swill e чел пътеписа между редовете ,защото в него няма негативно мнение за Лондон и Англия.Начинът,по който той се изразява подчертава ниската му култура на човек произлязъл от Чалгария.Вероятно той бере зеленчуци в Англия или мие чинии или бог знае с какво се занимава ,но е забравил да сложи цървулите си в някое шкафче,за да се подсеща откъде произхожда.Бих го посъветвала да прочете внимателно написаното преди да отправя груби обиди.Такива като него сме виждали много-„англичани“,които за 3 години говорят завален български,но най-често говорят и лош английски и никъде не са си на мястото.
    Те са много добре някъде по света,но бързат да се приберат в Чалгария,за да си оправят зъбния статус и да минат на няколко лекарски прегледа,защото там нямат тази възможност.Или както казва малкият принц „Нищо в света не е съвършенно“.Аз не съм ходила в Лондон,но съм посещавала много места по Европа ,където е чудесно,но,Г-не или Г-жо Swiil qникъде не растат пасти по дърветата!

  4. Ema каза:

    Swill, нещо си сбъркал. Погрешно хулиш момичето, защото нещата, към които имаш претенции, си ги чел в нечий друг разказ. Редно е да се извиниш, а в бъдеще да внимаваш в чия градина хвърляш камъни.

  5. Стойчо каза:

    @Swill, ти сигурен(на) ли си, че ЧЕТЕШ разказите? Нещо сериозно си се объркал(а)…

  6. Брум каза:

    Чудесен пътепис и снимки.Браво на момичето,надявам се да продължи да пътешества и да пише.

  7. Бате Владо каза:

    Марийче, само така, батковото! Кефиш ме, като те чета.
    Само една препоръка – звучи ми малко като отчет, а съм сигурен че като си гледала тези неща – душичката ти е хвъркала! Ако успееш и това да предадеш от следващото пътешествие, ще зарадваш всичките си читатели (аз вече твърдо съм ти фен)!

  8. Мария каза:

    Благодаря на тези,на които пътеписът им е харесал и са си направили труда да напишат коментар.Отчет-не точно,по-скоро исках да опиша основни места,а чувствата на радост от пътуването ми може би си проличават донякъде и от това,че съм седнала да напиша пътепис,но мерси за съвета.Swill,от цялото ти мнение съм съгласна само с това,че е безсмислено да се спори със стена like you-да,може и да си объркал пътеписа,но това отношение или изказване на мнение е грубо дори и към човека,тръгнал да хули Англия(поне това е моето мнение).

Leave a Reply