май 11 2010

Още априлски разходки из Истанбул

Най-много обичам разкази, вдъхновени от предишни разкази, публикувани и четени на нашия сайт. Настоящият е точно такъв – Емата ще ни разведе из Истанбул. Приятно четене:

Още априлски разходки из Истанбул

Кафенето „Пиер Лоти”, площад „Таксим”, бул „Истиклял”, божественият сладкиш „Кюнефе” и километричното червено знаме.

За мястото , наречено Кафенето ”Пиер Лоти” бях чувала само по повод на това, че накакви сцени от един популярен сериал, минал вече по Нова Телевизия, ама толкоз. Нито съм го забелязала нито името му означаваше нещо за мен.

А при пътуването ми до Истанбул през септември миналата година , се включих срещу 12 турски лири, в нощна разходка с микробус и екскурзовод . Събрахме се една малка група от хора и прекарахме 4-5 часа прекрасно и бих казала „ камерно”, защото автобусът беше малък и защото, живеещият постоянно в Истанбул със семейството си екскурзовод, беше роден и образован в България. С него можахме да разговаряме като със стар приятел, а и той не спираше да разказва и да отговаря на въпроси от всякакъв характер в това число и на такива за личния му живот.

Последният обект на интерес за всички беше кафенето „Пиер Лоти” и така в полунощ се озовахме там. Автобусчето вървеше по едни стръмни улици и там имаше къщи , паркира на едно плащадче и се наложи малко да повървим пеша, докато стигнем да кафенето. Слязохме по една стръмна алея със сергии, по които независимо от късния час, имаше продавачи на сувенири и влязохме в двора на кафенето.

Очевидно работното му време беше 24 часово и затова имаше посетители и келнери. Въпреки, че по масите нямаше покривки, хората си поръчваха чай, кафе или нещо друго, а аз ядох сладолед.

Истанбул, Турция

Кафенето „Пиер Лоти”

Истанбул, Турция

След полунощ в кафене „Пиер Лоти” (септември 2009)

Гледката беше изумително красива, но нали фотоапаратът ми е от обикновените, снимките не са много качествени. Въпреки това, реших да ги покажа. В тъмнината леко се провиждаше конструкцията на станция на кабинков лифт, но други подробности не съм видяла изобщо. А и никой не ни каза, че това място е в средата на едно гробище.

Това с гробището го разбрах , когато през април тази година, една моя приятелка, която живее в Истанбул реши да заведе мен, майка си и дъщеря си на разходка и за по чаша чай именно на това място. Докато наближавахме мястото тя каза:” Много обичам това кафене, ама жалко че се намира на такова място” . Че какво му е на мястото? Аз веднаж съм идвала ама „Темно беше, не видох”, така се шегувахме с колегите, когато ходех на работа. ” Ами нали се намира в гробището”, каза приятелката ми. Направо зяпнах, ама нямах думи от учудване. Не съм и подозирала за близостта на това гробишще. И тогава го видях-гробището на баира. Беше красиво, беше бяло, беше идеално подредено и в никакъв случай не навяваше тъжни мисли.

Истанбул, Турция

Гробището, Бяло, чисто и подредено за което говоря. Тук е паркингът за колите.

Съвременен кабинков лифт извозва по 8 пътника в кабинка на късо разстояние. Билетите са като за трамвай и като за метрото по 1.5 – т. лири в едната посока. При долната станция на лифта има удобен паркинг.

Истанбул, Турция

Лифт над гробище

Истанбул, Турция

Гледка от площадката на горна станция на кабинковия лифт

А на опашката имаше хора от различни националности. Най-шумни и напористи се оказаха испаноговорящите. Не само че се надвикваха помежду си, ами при тръгването, в нашата кабина, последния момент, се умъкна една испанка, която тегли една кълка на седящите срещу нас и се намести на седалката като пети човек, което лично мен много ме подразни, защото все пак това е техническо съоръжение, което би могло и да аварира при направилно използуване. С нея станахме 9 лица, при разрешени 8.

Истанбул, Турция

Кафенето „Пиер Лоти”

Много приятна атмосфера цари в кафенето.

Истанбул, Турция

Кафене Пиер Лоти

Няма превземки, цените са нормални. Всеки може да седне, да си поговори с приятелите, да си погледа красивата околност, да се снима на фона „Златния рог”гледан „от птичи поглед” и да не бърза за никъде. А и да не се натъжава, ако погледът му падне върху гробовете на хора живели вече и отишли си от този свят.

Истанбул, Турция

Гледката от кафенето

Сградата е била обитавана от самия писател Пиер Лоти и му е служила за жилище и кабинет. Върешните помещения на къщата се използуват през студените дни, въпреки че къщата изглежда и е подредена като музей.

Истанбул, Турция

Къщата на Пиер Лоти

Истанбул, Турция

Кафене Пиер Лоти е в къщата на писателя Лоти

Истанбул, Турция

Кафене Пиер Лоти е в къщата на писателя Лоти

Истанбул, Турция

Къщата на Пиер Лоти

Пиер Лоти /истинското му име е Луи Мари-Жулиен Вио (Louis Marie-Julien Viaud),

е роден на 14.01.1850 г. в Рошфор, Франция. Той става офицер от военния флот и пътешествията му до Близкия и Далечния изток са източник на вдъхновение за много от произведенията му. Екзотиката в романите на Лоти им печели популярност сред съвременниците на писателя. Още излизането на първия му роман «Азиаде» / история на любовта на флотская офицер французин и туркиня/ в 1879 му е донася популярност На 21 май 1891г. писателят е приет за член на Френската академия. Лоти умира на 10.06.1923г. във Франция.

Пиер Лоти

Пиер Лоти – френски писател и турски офицер

Пиер Лоти

Пиер Лоти – френски писател и турски офицер

Портрет на Пиер Лоти и портрет на писателя, нарисуван от известния художник Анри Русо- Митничарят /снимките са взети от Уикипедия /

И така, ако на някого му предложат, когато е в Истанбул, да се разходи до кафенето „Пиер Лоти”, да не се колебае. Това не е какво да е място, а прекрасно за среща с приятели, пък и без да е с приятели, просто за да поседне на чаша чай и прекрасна гледка.

Истанбул, Турция

Авторката в кафене Пиер Лоти

Това съм аз и ако не си личи колко ми е добре да съм там, „здраве му кажи”

Истанбул, Турция

Кафене Пиер Лоти

Прекрасно място, прекрасна гледка, не е за изпускане.

Гевреците и други неща да похапване по улицата.

За разните видове сергийки по улиците и площадите, които за ситни пари предлагат огромното удоволствие , наречено „сусамен геврек”, може много да се говори.

Истанбул, Турция

Продавач на гевреци

Ето го геврекчията от разказа на Пипилота (горе)

Истанбул, Турция

Тооооплииии, парят!

Истанбул, Турция

Продавачът на гевреци в кв.Лалели

А този геврекчия продава в кв. Лалели

И за сергиите с прясно рибно филе на скара, сложено в хрупкаво хлебче с разни зеленчуци може да си помечтае човек. Такъв сандвич човек може да си го похапне с кеф, както си седи с разтворени крака, за да капе олиото не по дрехите му , а направо върху тротоара, върху дебела гола дъска, подпряна в двата края на две обърнати с дъното нагоре поцинковани кофи. И се чувства много повече свободен и щастлив, отколкото когато е седнал в скъп ресторант и чака келнерът да му носи това-онова от листа с менюто.

Истанбул, Турция

Дюнери

Това е сергията на брега до моста „Галата”  – оттук тръгват фериботите за Кадъкьой.

И други вкусотии може да си купува човек, направо от улицата и да си ги яде докато си върви, без да се притеснява, че ако го види някой ще му се надсмее, че е толкова прегладнял, че няма време да поседне в някое от заведенията и да изчака да му поднесат нещо приготвените ястия.

Истанбул, Турция

Турска кухня

Така се правят Гюзлеми „на живо”

Истанбул, Турция

Турска кухня

Е, как да си остане гладен човек? При тези пресни и евтини вкуснотии.

Божественият десерт със странното име „Кюнефе”

Истанбул, Турция

Ресторант Чомлек

А сега, позволете ми да ви кажа какво най-много от всичко харесва. Нарича се ”Кюнефе”. Представлява сиропиран сладкиш, със сърцевина от някакво сирене, омотано в кадаиф, обогатено с масло и полято със захарен сироп. За първи път опитах такъв сладкиш като завършек на една вечеря в ресторант за традиционна турска кухня „Чомлек”, някъде в азиатската част на Истанбул. Не знам къде точно се намира, заведоха ни, но ето я табелата му. И красива гледка към Босфора имаше, ама не можах да направя хубава снимка.

Истанбул, Турция

Десерт Кюнефе

Така изглежда първото „сърцераздирателно” Кюнефе , което имах щастието да опитам. Ама това се случи в края на декември 2009ден-два преди Нова година

Като се върнах в България не спирах да разказвам какво ми се е случило да опитам . Обещах , че като отида отново, ще си нося херметически затваряща се кутия за храна и ще донеса , за да почерпя. Бях попитала в едно заведение недалече от хотела. Обещаха да ми изпълнят поръчката, ама като му дойде времето за пътуване към България, за да е колкото може по-прясно.

И щях да го направя, ама не можах и то по една изключително смешна причина. Просто бях спряла да поглеждам часовника си и календара също. И когато в стаята на хотела звънна администраторът и се разкрещя, че вече е трябвало да напусна стаята и да предам ключа, разбрах че ако не се постарая да стегна багажа и не се изнеса като за евакуация, към лобито, където вече се бяха събрали няколко души от групата, съм на път да си изпусна автобуса.

А пък аз се намирах в стаята по това време, само за да оставя пакетите с покупки, малко да си почина и да изляза отново. Имах намерение да взема транспорт или такси и да запраша към Истиние парк. Абсолютна патица! Забравих колко време е минало, колко дни съм прекарала в Истанбул и колко нощи. Патица съм , разбира се! Да си мисля, че си заминаваме на другия ден! Просто ми е било толкова хубаво, че времето за мен беше спряло.Така не остана време за Кюнефето, дето трябваше да поръчам и да понеса към вкъщи в кутия.

На втория ден от пристигането ми, беше моят рожден ден. Избрах да го прекарам от сутринта до вечерта, като се срещна с приятелите си, с които и на нова година бяхме пак там заедно, в азиатската част на Истанбул, главно в кв.”Еренкьой”, по бул. „Багдат”, в малките улички между бул. „Багдат” и по крайбрежния булевард „Четин Емеч” или нещо подобно като име, и по парковете и капанчетата покрай Мраморно море. Чак вечерта си взех ферибота от Кадъкьой през Босфора до моста Галата и се прибрах къв европейската част, където беше хотелът, в който бях отседнала.

А на другия ден с няколко познати с които бяхме пътували заедно в автобуса, решихме

да се разходим по бул. „Истиклял”

С трамвая пропътувахме до последната му спирка спирка, „ Морска гара Кабаташ”. Оттам тръгват от кораби, които се отправят към групата на „Принцовите острови”. От това място тръгва и един наклонен тунел на метрото, който води до площад „Таксим”. Обичано от туристи и жители прекрасно, „култово” място за разходки, за шопинг и за срещи с приятели. Още по-култово за снимане на сцени от филми и сериали.

Вагонът на метрото е толкова красив, многто нов като техническо изпълнение. За първи път виждам такъв и жалко, че не го снимах отвън. Беше тъмно син , лъскав като нов автомобил и по нещо ми напомни красивите сини трамваи в гр. Падуа. Метрото „вози „ една спирка само 2-3 минути и е на цената на трамваен жетон – 1.50 т.л.

Истанбул, Турция

В метрото

Ето така изглежда вагонът на метрото отвътре.

Слязохме на спирка „Площад Таксим”.

Имаше много украса, множество еднакво облечени от главата до петите, като за манифестация видимо млади хора, които се събираха преди да тръгнат под строй нанякъде. Не знаехме какво става и каква е „целта на занятието” .

Истанбул, Турция

Манифестация на площад Таксим

Трамвайчето червено не се виждаше отникъде. Нямаше и да се види, защото „Истиклял” беше определен за някаква масова изява.

Поканих в сладкарница моите спътнички, за да ги почерпя по повод рождения ми ден, който беше минал вече предишния ден. Поръчах на шефа на сладкарницата да ни приготвят 4 порции „Кюнефе”. Той се обади по телефона, може би в кухнята и зачакахме.

Истанбул, Турция

Кюнефе

Минаха 15-20 минути и имахме щастието да се насладим на божествения сладкиш. Аз не можах да го изям целия, защото е толкова висококалоричен и сладък, че нямаше изяждане.

Истанбул, Турция

Манифестация на Таксим

Излязохме на булеварда и това , което видяхме беше поразително. Стотици момчета, еднакво облечени от глава до пети, носеха хоризонтално опънато знаме. Ама знаме да видите! Вървиш, вървиш, минаваш километър и все знаме виждаш. Рекорд на Гинес ли поставяха, за нещо се бореха ли, така и не разбрахме. Имаше някакви надписи по гърбовете на якетата само думата “Polis” си мислехме, че разбираме Нали не знаем езика.

Истанбул, Турция

Манифестация

Повървяхме успоредно на знамето, което заемаше почти цялата ширина на улицата, набутахме се в двора на католическата църква. Вътре в църквата имаше тържествена литургия и на входа ни спряха.

Истанбул, Турция

Католическата катедрала в Истанбул

Направих няколко снимчета в двора и пак излязохме на булеварда.

Истанбул, Турция

Дворът на католическата църква на бул. „Истисклял”

Голямото червено знаме вече беше отмонало, носено от младежите с еднаквите облекла, обувки, и шапки по посока на площад „Таксим” и веднага след края му, се движеше една кола на „Истанбулската Чистота”, която привеждаше улицата в изряден вид.

Истанбул, Турция

Почистване на улиците

Истанбул, Турция

По булевард Истиклял

След тази хубава разходка с похапване, отново с метрото се придвижихме до началната му спирка, където се разделихме. Аз се отправих към Буюк Ада – най-големият от „Принцовите острови”, а моите спътници заминаха с трамвая към хотела, защото им предстоеше организирана разходка към някой от многото историческите обекти, които аз вече бях посетила.

За „Принцовите острови” ще пиша отделно .

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът

Ето и мястото на кафене Пиер Лоти

Още снимки от Истанбул:




Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Editor    Изпрати пътеписа като PDF   


37 responses so far

37 Responses to “Още априлски разходки из Истанбул”

  1. Ели казва:

    Ема, личи ти, че се чувстваш комфортно в кафенето. И още как – цялата сияеш.
    Снимките са чудесни. Мислено поседях в кафенето „Пиер Лоти“, минах през площад „Таксим“ и се разходих по булевард „Истаклял“.
    Имам 2 въпроса:
    Първият – Манифестиращите само мъже ли са?
    Вторият – вярно ли е, че продавачите и сервитьорите са мъже, а жените работели само като барманки, но не и като сервитьорки?

  2. Радостина Кънева казва:

    Може ли да ми дадете информация за корабите до Принцовите острови?Досега съм ходила три пъти в Истанбул,но тях не съм посещавала.Фирмите ги обявяват в програмата,но после се оправдават че няма достатъчно желаещи.Явно сама ще трябва да се предвижа при следващо посещение.Предварително благодаря.

  3. Ema казва:

    Радостина, с голяма удоволствие ще ти кажа как сама де отидеш на който и да е от четирите острова, на които спира корабчетата. Нямам представа за разписанието но са повече от едно на час. Началната спирка се казва „Кабаташ“ е точно до нея отива онзи трамвай № 38. Това е последната му спирка. Става въпрос за европейската часдт на Истанбул и спирка „Кабаташ“ е много близо до онзи култов исторически обект Долма Бахче Сарай.Просто слизаш от трамвая , пресичаш само едно от платната на улицата и си точно на площадчето пред морската гара . Срешу три турски лири си купуваш жетон и по познатия в цяла Европа начин за влизане, просто влизаш през пропускателните прегради, след пускане на жетона в съответния процеп. Изчакваш си да разрешат качването и нататък е от лесно по-лесно и от красиво по-красиво. Пътят до последние от островите, „Буюк Ада“ , който е и най-големият, е около един час и 50 минути. От първия достигнат от корабчето остров Кънълъ Ада до следващия Бургаз Ада разстоянието е малко и се стига за десетина минути. И така следващият в редичката е остров Хейбели Ада и последният е Буюк Ада /Големият остров/ . Аз през септември с група ходих до Хейбели Ада, а сега по Великден , ходих до Последния Буюк Ада.
    Корабите поберат стотице хара, много са чисти и приветливи, постоянно вървят келнери с табли с чай, кафе, гевреци и някакви вафли и чипсове. Така , че никога няма да си гледин, а и барче има с по-голям избор.
    Ако сам си отидеш на островите, хем ще си ходиш където искаш и ще си тръгнеш , когато ти омръзне и ще платиш само 6 турски лири, т.е шест лева. А туристическите групи вземат по 15 евро на калпак, сиреч по 30лв но човек. Придвижването из островите става единствено с велосипед под наем, но пък улиците са си бая стръмни на места. А един файтон, който вози 4 пътника, обикаля за около час и взема 20 евро или 40 лири. На Буюк Ада има файтони колкото за десет подобни острови.

  4. Ema казва:

    Еличка, правилно си забелязала, че сияя от приятни емоции, гледки и незабравими срещи с приятели. Кафенето „Пиер Лоти“ е уникално място и през дена и през нощта. Няма затваряне. И очевидно е място любимо на много живеещи и гостуващи в Истанбул.
    За онова там , дето носеха знамето, дето си беше като за „Гинес“, нямам представа какво беше. Но всички бяха само момчета и както се вижда, еднакво облечени. Само момчета. Но пък един час по-късно, само че в обратната посока тръгна една манифестация само на жени и те носеха накакви плакати като хоругви и накакви лилави знамена с едни големи бели графични знаци, и по тях една от приятелките ми заключи , че това е шествие на лезбийките, ама аз си трая, защото не знам дали е така.
    Ти ме накара да се замисля за келнерите. Май навсякъде си бяха мъже. И на ресторант за традиционни ястия в азиатската част ходихме, онзи с кюнефето , ама само момчета се въртяха около нас. И през новогодишната нощ, бяхме в ресторант, но само мъже обслужваха масите . Когато съм била в „Ориент хаус“, пак мъже се разнасяха с таблите и бутилките. В рибните ресторанти на моста „Галата“ и там-мъже. Сега си спомням май едно момиче с униформено облекло зад щанда на „Симит сарай“, ама повече жени не си спомням да съм виждала да обслужват. Те май само приготвят сладкишете или тестените изделиа и седят по-анонимно. А и в рецепциите на всички хонтели съм виждала единствено мъже.

  5. Ели казва:

    Ема, благодаря за пояснението.
    Бях чувала, че обслужващият персонал в Турция бил само от мъже, но се съмнявах дали това важи и за космополита Истанбул. Беше ми трудно да повярвам, че в 21 – ви век жената може да е изтикана в ъгъла.

  6. Ема казва:

    Eличка, какво значи „изтикана в ъгъла“ . Тя може и да не е сложена на предна линия, но пък в това време може да си е вкъщи, в приятна обстановка, да гледа телевизия, да си играе с челядта, да ги следи как си учат уроците , да ходи на масаж и на фризьор. Знам ли? Истината е, че в азиатската част на Истанбул, по крайбрежния булевард има не само красиви и богатски къщи, но и много зеленина, широки алеи за разходки и много идеално поддържани детски площадки с люлки и катерушки от всякакъв вид, пълни с радостни деца. Катерушки, тунелчета и люлки от всякакъв калибър, пъстри, подредени, нови и ненадраскани със спрей, без опасности за децата. Майките ходят прекрасно облечени и нагласени. Количките и велосипедите на децата са модерни. И изобщо картината е много красива и спокойна. И онова което на мен много ми хареса беше, че теренът под съоръжениата за игра на децата беше постлан с дебели цветни плочи от изкуствена материя, подобна на тартан, който виждаме по пистите на стадионите и дори и да падне някое детенце, меките плочи няма да позволят да се нарани. А как е в нашите градинки? Или кални пясъчни дупки, където свършва долния край на пързалката или твърд цимент и асфалт.
    Поддържа се изрядна чистота , а и хората имат навици дасъбират отпадъците в пластмасови пликове, които поставят на определеното място, а едни млади момчета, обчлечени в ярки униформи непрекъснато сновяха с ръчни колички, в които слагаха пълните с отпадъци чували и оставяха празни. Видяхме много хора и да хапват, неща от кутии или загънати в салфетки, да пият айрян от кофички или напитки от бутилчици, така като си седят направо на циментения парапет вървящ по брега на Мраморно море, но нито веднаж не видяхме дори едно от тези неща да се въргаля някъде си извън кошчетата или контейнерчетата . И да се пуши толкова, колкото у нас, не си спомням да съм виждала.

  7. Стойчо казва:

    @Ели, не знам дали да ти пожелая да се сбъдне това, което си пожелаваш. Иначе е оптимистично, че жените искат да стават миньори. Още много професии има, в които няма много жени – време е това да се поправи ;-)

  8. Ели казва:

    Ема, много хубав диалог се получи. Наричайки образно турската жена „изтикана в ъгъла“, не исках да омаловажавам ролята й на образцова домакиня, майка и съпруга. Трите призвания са задължителни за всяка жена. Оттам нататък тя трябва да се доказва в професията и ако успее да се наложи и в този аспект, това й носи само бонуси в личен план. Жена, реализирала се и в семейството, и в работата, е удовлетворена личност и това оказва положително влияние в отношенията й с хората.

    Стойчо, не успях да схвана иронията ти :). Нищо не съм си пожелавала.
    Изумява ме това, че в днешно време жените в Турция бягат от показността. Нямам нищо против еманципацията на жената. Патриархатът в съседната страна ми идва в повече. За живота в нея знам само от това, което съм прочела, от личните впечатления на познатите ми и напоследък от турските сериали.
    Защо турските момичета да не работят като сервитьорки, да радват с красотата и младостта си и да привличат посетителите? Тази професия не е трудоемка, не е мъжка.
    Стойчо, нима не би предпочел кафето да ти сервира усмихната красива туркиня?? Мъжете, колкото и любезни да са, не могат да внесат нотката на уют, както нас, жените :).

    Последното е в кръга на майтапа. Приятен ден ви желая!

  9. Radostina казва:

    Благодаря Ви за изчерпателната информация.Ориентирах се прекрасно.Началната спирка я зная-оттам съм тръгвала за круиз по Босфора.Ако не съм вече досадна,бихте ли ме насочили как да се предвижа до Пиер Лоти.Не мога да се ориентирам/въпреки,че обстойно разгледах снимките/,от коя страна на Златния рог се намира.За това заведение чух,а и го видях в любимия ми сериал „1001 нощи“ и оттогава имам желание да го посетя.А междудругото точно в горецитирания сериал една от героините работеше като сервитъорка,но в по-тузарско заведение.По тази тема-скоро бях в Одрин,на обед седнахме да хапнем в едно заведение в центъра и ни обслужваше момиче.До скоро!

  10. Ели казва:

    Радостина, благодаря Ви, че споделихте личните си впечатления. И на мене „1001 нощи“ ми е любимият сериал. С интерес изгледах всички епизоди, но или не съм обърнала внимание на героинята – сервитьорка, или съм забравила. Доразвихме темата, както се казва.
    Още веднъж Ви благодаря. Ще чакам с интерес да напишете и за други неща, които са ви направили впечатление, от народопсихологията на съседите.

  11. Ема казва:

    Радостина, ще ти обясня с подробности къде се намира кафене „Пиер Лоти“ и ще сканирам част от картата на града в този участък от Златния рог и с графични знаци точно ще ти отбележа мястото. Не е близо до историческия център на Истанбул. Бедата е, че не знам как да ти я пратя точно тук. Признавам се, че съм се опитвала и не съм могла да дам линк към снимка. Затова ето я пощата ми emа_star@abv.bg . Ако ти ми пишеш две думи, за да се закача за твоя адрес, аз ще ти върна прикачено схемата , която ти обещах.

  12. Стойчо казва:

    Ема, ако се справиш с google maps и ми пратиш координатите на мен, аз ще ги сложа в картата в разказа и всички ще успеят да го видят

  13. Radostina казва:

    Благодаря за старанието и отзивчивостта.Стана ми ясно местоположението.Явно ще трябва да се придвижа с такси.Като разглеждах картата се ориентирах и за миниатюрк.Имам карта на Истанбул,но честно казано досега не съм я разглеждала,а когато ходих последния път по великдевските празници в суматохата по тръгването/буквално в последния момент взехме решение за пътуване,а трябваше да се придвижа и до София/я забравих.Много сте любезни.Междудругото миналото лято бях на остров Лимнос.Виждам,че няма качен пътепис за него.Докато не са ми избеляли спомените,не е лошо при възможност да сътворя нещо .Лошото е,че все още не съм се научила да качвам снимки/по принцип не съм чак на ти с информационните технологии/,така че първо трябва да се постарая в това отношение и след това да „творя“.До скоро!

  14. Стойчо казва:

    Нямаме разказ за остров Лемнос, вярно е – така че много ще се зарадваме на разказ за там. Напиши го и ми го прати като мейл (на stojtscho – at – yahoo.com), а снимките просто ги качи като приложения към мейла :-)

  15. Ema казва:

    Радостина, да знаеш, но докато се движехме с кола по посока на кафенето, се разминавахме с едни красиви зелени автобуси от градския транспорт. Не съм си поставила за цел да запомня кой номер са, но съм сигурна, че може човек да отиде до долна станция на лифта и без такси. Аз точно след един месец ще бъда отново там в Истанбул за една седмица и ще разпитам на рецепцията в хотела. А може и да потърся по РЕП-овете карта на градските транспортни маршрути. Ще се радвам ако ми пишеш на личната поща и с каквото мога ще ти съдействам.

  16. Ани казва:

    Ема БЛАГОДАРЯ за изчерпателния и увлекателен разказ!

  17. dunedanetz казва:

    Не знам само на мен ли ми направиха впечатление фрапантно високите цени в Истанбул, или просто другите хора са били информирани предварително за това и са били подготвени. Голям шок беше за мен когато за двата дни и половина (уикенд екскурзията) за мен и приятелката ми отлетяха в небитието 600-700 лева. ОК, около 200 от тях за вход за музеи, джамии, дворци и т.н. но все пак… Вярно, ако ядеш само на крак може и да минеш тънко, но ако седнеш в ресторантче – нещата са други. Отидохме в Истанбул за да празнуваме роженния ден на приятелката ми. Седнахме в някакво ресторантче на моста Галата. За две основни, две предястия и две бири – 100 лири. Онези прехвалени турски сладоледи, които в последствие се оказаха някакви разтегливи желатинови гадости – 10 лири чашката, само защото го топна в някъв шоколад и го посипа с 5 грама шамфъстък. Екскурзовода ни каза, че минималната заплата в Турция била 600 лири. Е, в тоя град и с 1500 мисля, че няма как да се оправиш… Иначе като културен и исторически град Истанбул е незабравим, никой не го оспорва.

  18. Ema казва:

    @dunedanetz, много ми е приятно, че така хубаво споделяш ти своя опит. Аз, нали си личи, че обичам при всяка възможност да хукна към Истанбул, съм пътувала три пъти с екскурзия и два пъти индивидуално.
    За екскурзия с две нощувки платих 200лв, а за ескурзия с три нощувки-280 лв. Това включваше главно път с автобус, нощувки със закуски и традиционната автобусна разходка до Йеди тепе, което си е едно нищо, освен прекрасната гледка и половинчасова пауза за кафе и снимки. А колко по-различно и хиляди пъти по-интересно е в азиатската част на Истанбул! Но за там никой нищо не споменава и ескузоводите си знаят само историческите обекти по евопейската част на Истанбул. И картата на града не съдържа прекрасните азиатските квартали, образец на красиво строителство, чистота, естетика и европейски характер на комуникациите търговията, транспорта дизайна и всичко за което се сетите.Политика ли е това, не знам.
    Ако човек реши да пътува индивидуално, автобусите на „Метро“ са удобни , с телевизия на всяко място и с разни почерпки по пътя. Билетът е 50 лв в едната посока. Е, автогарата в Истанбул е малко далече от кварталите с хотелите, но бързо се научава как да се придвижиш с метрото за няколко спирки и после с трамвая от началната му спирка. За хотел три звезди, в единична стая в кв. „Аксарай“, платих по 30 евро на нощ. Ако са двама души, в същия този хотел, моите приятели платиха за една нощ и една закуска общо 35 евро.
    На 19-ти юни т.г. бяхме на вечеря с приятели в един от хубавите ресторанти на моста „Галата“. Поръчах си рибно блюдо и бира „Ефес-Пилзен“ в голяма тумбеста чаша и накрая платих 15 турски лири. За мен това си е направо идеална цена. На вас кой знае какви „екстри“ са ви поднесли за тези толкова много пари. Или са ви го минали на сметката на новогодишен куверт.
    А две вечери по-касно вечеряхме в един прекрасен рибен ресторант в малките странични улички по средата на култовия бул.“ Истиклял“, до „Чичек пасаж“, където си е нормално скъпо и там оставих 20 турски лири, но за доста повече неща. Не беше само рибно блюдо и бира, а имаше и едни специални салати и нам си какво още. Вече и не помня.

  19. Cvetelina казва:

    Бихте ли могли да ме ориентирате по тази карта която е по долу в линка от къде точно мога да хвана лифта за кафето Пиер Люти. Благодаря предварително.

    http://www.capone-online.ru/turkey-pic/turkeymap_istmetro.jpg

  20. Ема казва:

    @Цветелина, позабавих се малко с отговора, защото ми беше малко трудно да намеря подходяща карта на автобусния транспорт на Истанбул, в която по-ясно да се види евентуално какъв градски транспорт може да се ползува до това култово и любопитно за всеки посетил Истанбул място, наречено „Кафенето Пиер Лоти“.

    http://www.panoramio.com/map/#lt=41.052762&ln=28.934920&z=0&k=2&a=1&tab=4

    На този адрес можеш да видиш къде всъщност е мястото на долната станция на кабинковия лифт. Вижда се, че основният булевард който минава покрай левия бряг на Златния рог си сменя името няколко пъти, поне така видях на картите, с които разполагам. Но в областта на Eyüp Spor Tesisleri / малък местен стадион, на брега на Златния рог, който идеално се вижда от терасата на кафето/, тази основна пътна артерия се казва „Bahariye caddesi“ / Бахарийе джадеси/. На картата ми има отбелязани две автобусни спирки, по тази съща широка улица. Началната станция на лифта се намира някъде по средата между двете спирки. Не може да се разбере кой точно е номерът на автобуса. Сигурна съм, че съм го виждалакогато се движи, нормален зелен като всички други градски автобуси. Върви по булеварда, който минава покрай българската черква „Св. Стефан“. Малко още търсене и съм сигурна , че и това ще открия. Веднага ще те уведомя.
    Докато търсих , намерих една друга и ми се струва по-ясна карта на градския транспорт. Това какво ще избереш за да се придвижиш, най-много зависи точно в кой район се намира мястото откъдето ще тръгнеш.

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/30/Istanbul_Rapid_Transit_Map.png
    Толкова мога засега да кажа по посока на ориентирането как се стига до долната станция на кабинковия лифт. Търсенето ми продължава. Може пък и да попадна на нещо по-точно.

  21. Eli казва:

    Здравеи Ема, страхотно преразказване за Истанбул и савети даваш….мислиа за рожденниа ден на приателиа ми да го изненадам с ъэкенд екскурзиа до Истанбул в началото на маи месец (6-7) бих искала да попитам теб или ниакои които вече е ходил така чрез фирма кам коиа фирма в Софиа да се обарнем кадето сте останали доволни и ниама да ни излажат.Доколкото разбирам от многото четене за Истанбул ниама смисал да плащаме за скап хотел и 2-3 звезди ще ни сваршат работа защото иавно през циалото време ще сме наван.Интересува ме сащо така доколкото разбирам може би сами ще се оправим из града пеш и с карта в рака и ще успэм хем да обиколим повече места и посетим за по малко пари отколкото ако сме с група и платим на фирмата повече пари ще ни вземат за входовете по цакрвите и за корабчето по босфора.Ще се оправим ли сами наистина?Аз знам малко англииски,моиа прител не?Ще се радвам ако може да ми отговориш и ниакои да препорача компаниа в Софиа с които е ходил и има добри впечатлени.Кам Ема: надиавам се ниамаш нищо против че ти пиша по маила и може би като наближи време пак ще ти пиша за по подробни неща защото бих искала да сам подготвена и да си изкараме чудесно,за моиа приател това ще му е парвото излизане в чужбина и искам да не се шашка а да си изкара страхотно :) ) затова сабирам информациа с коиато мога по лесно и леко да направиа нашето патешествие ис един страхотен град които сам сигурна че ще ни хареса:)) Благодариа ти на теб и всички които споделиат и помагат:)))

  22. Стойчо казва:

    @Eli, позволих си да ти кирилизирам коментара, че когато е дълъг текст на латиница, много тежко се чете и разбира

  23. Eli казва:

    Няма проблем, аз се извинявам, че не се съобразих да пиша на български. В момента съм на работа и бързах без да помисля, благодаря ти! Надявам се някой да сподели към коя фирма да се обърна и ми даде някои съвети! Хубав ден на всички!

  24. Стойчо казва:

    Ели, ако ти е за пръв път в Истанбул, все ми се струва, че е добре да си с някоя фирма. Поне аз лично не знам коя да ти препоръчам за там – надявам се някой да помогне. Но наистина – сами, за пръв път в Истанбул? Бих се въздържал и то не защото е опасно, ами защото градът е чудовищен като размер и ще е добре някой да те води

  25. Ема казва:

    Ели, Отговорих ти засега по-пестеливо, на личната ти поща, но пък винаги съм готова да разгърнаразказа си в няколко посоки. В момента на адреса на фирмата фирмата discover.bg http://www.discover.bg/e/Истанбул_вълшебният_свят_на_Ориента/6000000172/ContinentID=EUROPE&CountryID=TR/ има изключително приятни предложения за няколкодневни екскурзии до Истанбул. Аз предпочитам винаги да има повече от две нощувки, ходила съм с „Бохемия“ за три нощувки, а сега има фирми, които предлагат и с по четири нощувки. Хотелите обикновено са в кварталите Лалели,

  26. Ема казва:

    Продължавам, защото поста ми се изстреля предварително. Кварталите, нагъсто наситени с хотел до хотел , които ползуват българските туроператори са в „Лалели“, „Беязид“ и „Аксарай“. Хотелите са удобни и с приличен интериор. Освен всичко трамваят е на малко крачки от хотелите, а пък чрез него, човек може да се придвижи навсякъде из града. Може да отиде до пристанищните спирки на корабчетата за Принцовите острови, за разходка покрай бреговете на Босфора или за пресичане до азиатския бряг и оттам за разходка по най-красивите улици на азиатската чест на Истанбул. С трамвая се стига до метростанциите , през които се които отива в разни посоки или до стоянките на разни автобуси, които пък от своя страна отиват накъдето ви се простира фантазията.

  27. […] които  са чели моите по-стари пътеписи за Истанбул, може би си спомнят, че семейството на  мои добри […]

  28. Невена казва:

    Здравейте, а може ли някой да ме посъветва от къде да си хвана корабче за разходка по Босфора. И наистина ли е толкова скъпо да се хапва по улиците, това за ресторанта на моста Галата ми изглежда нормална цена.

  29. Ема казва:

    15 евро и не като да имеше някой, който нещо да ни разказва. Преди да тръгне корабчето , палубата беше пълна с хора, насядали по пейките. / беше в първите дни на април. После корабчето като тръгна по Босфора, вятърът беше толкова настойчив и бих казала студен, и две трети от пътниците се изнизаха и слязаха на долния, затворен с прозорци етаж, на завет и гледаха през стъклата. Така и онзи, който щеше да ни разказва „това-онова“ се покри.
    Със същото по вид корабче,

  30. Ема казва:

    На брега на Златния рог, в началото на моста „Галата“, отдясно, на спирката на трамвая „Еминьоню“ пътуват колрабчета постоянно. Билетът е 10 лири. За час и половина пътуват покрай двата бряга на Босфора , като правят завой чак след като подминат втория мост. Много е удобно. Аз като бях сега по Нова година в Истанбул, бях уморена, защото търчах да купувам подаръци за близките ми. Излязох от „Египетския пазар“, минах през подлеза и излязох на тротоара на пристанището. И тъкмо се чудех къде сега да намеря заведение, в което да вляза и да пия нещо топло, я чай , я кафе и да си почина, когато чух подвикването „Босфора трип, Босфора трип“. Веднага взех решение. Качвам се, сядам си, поръчвам си чай и хем ще си почина пътувайки по Босфора, хем ще си пия нещо топло, по избор. Не сбърках с решението си. По-приятно пиене на чай-здраве му кажи! И хрупкав геврек ядох, продават ги на кораба и на чайките подхвърлях залци, които те ловяха във въздуха. Не правих снимки, защото тази разходка ми беше поредната и нещата ми бяха познати и много пъти снимани.
    Спомням си, че за първи път се разхождах с такова корабче, по същия маршрут, но организирано от туристическата агенция и тогава заплатих на ескурзовода 30 лири. И не като да имаше разказ за това какво виждаме отляво или отдясно.
    http://media.snimka.bg/3516/013287854.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/3516/013287851.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/3516/013287851.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/3516/013287890.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8281/022817559-big.jpg?r=0 Ето тук, на този циментов „тротоар“се намира пристана на тези корабчета, които тръгват през целия ден по Босфора и винаги има мераклии за разходка.

  31. Невена казва:

    Благодаря много за бързият отговор!

  32. Пламен казва:

    Ема, благодаря за приятния пътепис и показването на Истанбул от друга гледна точка!
    След 2 дена и аз ще бъда там след 3 години канене да посетя този вълшебен град. Бяха ми много полезни съветите и описанията които си дала. Пожелавам ти много и безгрижни пътувания!

  33. Ема казва:

    Пламене, много приятно ме изненада твоят коментар. Аз наистина скитосвам наляво и надясно и си признавам, че всеки път се връщам с мисълта, че не съм видяла всичко, което съм искала и при първа възможност трябва да отида да си довърша работата, както го казвам на смях. И това лято бях там за три дена. По Великден пък бях за четири дена. Не съм писала отново, защото много ми станаха пътеписите за това място и на хората им писна от мен. Ще пусна линкове от „клипчетата“, които направих с част от снимките си. Ако имаш време, изгледай клипчето за Кадъкьой. Много лесно се отива дотам и ако имаш сгода, метни се на корабчета да се прошеташ и там. На всичкото отгоре ние с приятелите ми оттам пазаруваме и дрехи и сувенири, защото цените са в известна степен по- ниски, ако ги сравним със стоките от европейската част.

    http://www.youtube.com/watch?v=vCJyiqBhCQ8 Istanbul’s Street Musicians-2
    http://www.youtube.com/watch?v=hvbVfkhQiVA Mahaleto-Istanbul 17.07.2011
    http://www.youtube.com/watch?v=wTYw58LYR5Q Istanbul- Kadikoy-1
    http://www.youtube.com/watch?v=SXkB7stoRT0 Istanbul July 2011
    http://www.youtube.com/watch?v=M2FKf2WqgMA Miniaturk 2011
    http://www.youtube.com/watch?v=RAyzMfyq4XA кв. „Левент“ и МОЛ „Каньон“

    Наистина ще изпиташ щастие а се прошеташ по този уникален град-свят. Пожелавам ти приятно прекарване и после да пишеш впечатления.

  34. Пламен казва:

    Благодаря за хубавите пожелания!
    Сега ще прегледам и клипчетата които си качила и предполагам, ще са също толкова хубави както описанията ти :)
    Вече си направих пълна програма от пътеписите тук и ще мога да обиколя доста интересни места. Живот и здраве като се върна ще споделя и аз вече лични впечатления. Поздрави!

  35. Георги казва:

    Този разказ ми беше от голяма полза. Благодаря на авторката.

    Линк със снимките от моето пътуване, по-долу:

    http://www.youtube.com/watch?v=gkFx8FMaHAQ&feature=relmfu

    За пътуването ми и в азиатската част на Турция, линка по-долу:

    http://www.youtube.com/watch?v=x7V7KyqOlKs&feature=relmfu

Leave a Reply


Switch to mobile version