Ема каза:

Славейче, не мога да се въздаржа да не ти кажа, колко много ме зарадва продължението на разказа ти. Две неща ме развълнуваха до краен прадел и не мога да ги скрия и да си премълча.
Първо съвършените мозайки. Мога с часове да ги гледам и да откривам детайли, които показват съвършен усет за форма, за композиция и за цвят.
И второто, което ми се струва поразително е бялата къща със сините решетки на балконите, вратите и прозорци и дървените капаци.

Stela каза:

ей, благодаря… Мога да разглеждам снимките ти във FB и без да те “добавям”, но ми се стори някакси нечестно-воайорско и ти пратих покана- възможност за балансиране на зяпането на снимки 🙂 Сред моите последни можеш да видиш албумче от Port El Kantaoui- местенце, все още не особено популярно сред българите, където попаднах случайно преди над година, наумих си да се върна точно там и го направих наскоро. След като прочетох, че си очарована от Сиди Бу Саид, нямам съмнение, че и П-Е-К ще ти “легне на … wish list-а”. И- да, ще се върнеш- тази държава или от раз те отблъсква завинаги, или те “дърпа” от раз; не е за всекиго… Нещо като “питките на шосето”- вадят ги от чувал, напъхан в пластмасова кофа от (май) някакъв химикал, забрави за салфетки, ръкавици или други средства за хигиена; закупилият ги местен ги разпилява по задния плот на автомобилното купе; казваш си- “абсурд да докосна това, при това в началото на пътуване…” и после… превръщаш абсурда в реалност, вкусна, с мирис на истински хляб… И това не е романтично, но е една от прекрасните дреболийки на преживяването- като това да минеш не покрай, а през “гетата” точно след средиземноморско синьо-белия туристически рай на Сиди Бу Саид или “богатата” част на Ла Марса…
Да пътуваш все с усмивка в lenses и да разказваш… 🙂

Stela каза:

Благодаря за искреността 🙂 Скръцването и поскубването не ме обременяват с предразсъдъци към отсрещния, така че – ако провокирам- скърцай ми на воля- това си е нормален аспект на общуването. Не го виждам като негативен. И си го заслужавам в пълнота и безусловно, доколкото съм много наясно какво правя.
Всъщност се включих по друга причина сега- да уточня, че не живея в Тунис- в България съм си. Прощавай, ако аз съм те подвела. Втората и по-важна причина за включването- да се присъединя към желанието на Ема да види повече снимки от музея Бардо- не съм била там и днес нямах време да разгледам всичко във ФБ-а ти. Предварително благодаря.

Stela каза:

Aslema, Любо. Хигиената е твърде голяма тема… всеки случай съм достатъчно наясно, че ослепително бялата униформа на суперлукс ресторантския готвач далеч не е гаранция от гаранция за спазване на очакваните от мен норми при приготвяне на храната. Както перфектният акцент на “We only wish to make you happy, mAdam” на рецепциониста не е гаранция, че ще схване поне частично адекватно въпрос извън стандартния диалог хотелски гост-хотелски персонал. Веднъж част от усилията да се почисти до блясък масата, на която бяхме седнали, включваше небрежно отмятане на маркуча на шиша-та; мундщука падна в тревата и се заби в леко калната пръст (по крайбрежието валя миналата седмица след високите температури); … така и не усетиха защо се хилим тъпашки… Хората си чистят, просто по свой си начин (лъскат/полират или поливат с вода), както и са много съвестни и изпълнителни по свой си начин (изпълняват коректно онова, което са убедени, че си помолил/искаш или което потяхному е редно в ситуацията).

Моля опитай другия път да отвориш в “publi net”-a този линк http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php Например, за да ни разкажеш за пустинята “и след нея” или (попрочетох това-онова за Гафса) за римската баня там- твърди се, че все още функционира.
И да не ти се получи кирилизацията- от мен поне си напълно извинен… спомняйки си блестящия си провал в поангличанчването на френско-арабски “публи-РС” в един хотел. С моето невежество за момента само суркане на собствен лаптоп е спасението.

… Хубаво е, че пътеписа на Славейка покани и теб насам 🙂