апр. 29 2010

В Охрид на конгрес

Published by at 14:00 under Охрид,Филип Петров

Днес Филип ще ни замъкне на конгрес на … математиците, разбира се, в прекрасния град Охрид. Снимките са доста, вижте ги най-долу в галерията. Приятно четене:

В Охрид на конгрес

Пътуването от София до Охрид беше напълно безпрепяствено. На границата първоначално ни свалиха багажите за проверка, но като разбраха, че повечето пътници са „математици за конференция“ всичко мина по вода и нямаше обръщане на съдържанието на саковете с главата надолу. После имахме кратък престой в Скопие, от който за съжаление видяхме само автогарата. От там продължихме и късно през нощта пристигнахме в Охрид.

Охрид, Македония

Охрид

Настанихме се в квартира в стария град (предварително резервирана естествено), която се намира на ул. Климентски Университет 27. Оказа се, че е точно да главната търговска улица или т.нар. „Чаршията“. Въпреки тъмнината още в самото начало добих изключително позитивно впечатление. Стаята беше с изключително красив изглед към пристанището. За самия град няма да говоря много – предпочитам самите вие да го видите. Следващите снимки ги направих още през първия ден от престоя ни в Охрид

Охрид, Македония

Охридското езеро

Някои неща, които ми направиха впечатление от самото начало са:

  • Изключителната красота на града;
  • Невероятно любезните местни хора;
  • Изключително тачене и поддържане на продуктите с местно производство (които впрочем никак не са лоши) – на касовите им бележки даже има картинка и текст, който насърчава купуването на македонски стоки;
  • Поддържането на местния език – рядко се виждат надписи на латиница дори в менютата на ресторантите, въпреки големият брой чуждестранни туристи, които не разбират и грам македонски;
  • Ниските цени, които са напълно нетипични за такъв курортен град – в магазините всичко беше по-евтино от София. Изключение правят само заведенията, които обаче също бяха на съвсем разумни „балкански цени“;
  • Приемат се в обръщение напълно свободно както евро, така и левове. Приетото отношение на лев към денар е 1:30, а за евро към денар 1:60 (в банките и в „менувачниците“ разликата е 1-2 денара);
  • Изключителната чистота и ред – поне стария град беше поддържан на изключително високо ниво;
  • Такситата, които бяха оцветени в цветовете на нашите полицейски коли, всъщност бяха изцяло контролирани от общината и тарифите им бяха фиксирани (в общи линии малко по-високи от тези в София, но за сметка на това в Охрид разстоянията са много кратки);
  • Всичките им светофари бяха нови, пътищата бяха поддържани, но все пак шофьорите никак не бяха добри – имаха си типичните черти да не спират на пешеходна пътека и т.н.;
  • Изключително много хора се придвижват с велосипеди и мотопеди;
  • Невероятно бистрата и чиста вода на езерото;
  • Много добрата бира Скопско пиво!

Неща които НЯМА да видите в Охрид са:

  • Лошо обслужване в магазини и заведения;
  • Новостроящ се МОЛ, хипермаркет или хотел в средата на туристическите пътеки;
  • Безумно строителство с архитектура без връзка с околния свят;
  • Отходни тръби от хотелите вливащи се във водата;
  • Автомобили паркирани по безумен начин пречещи на пешеходците;
  • Супер лъскави коли и джипове – хората си имат съвсем нормален малко стар автопарк, в който даже преобладаваха старите „Zastava“ модел „Yugo“;
  • Надута до край пошла музика в кръчма, която да пречи на всички околни;
  • Пътни полицаи скрити в храстите и шубраците.

Темата „какво няма да видите“ всъщност е дълга. Общо казано – няма да видите почти нито един негатив наличен при българските курорти. Да, движението по пътищата беше леко хаотично, но с това май почти всичко лошо се изчерпва. Така от първите си впечатления (а и общите в последствие) от Охрид мога да кажа само и единствено добри неща. Други дребни забележки всъщност биха могли да бъдат приети наистина като дребнавост.

Klimentov Univerzitet, Охрид, Македония

Имаше и нещо изключително интересно. Оказа се, че без никакви познания в областта, от мен става един много добър антрополог.  Знам, че с оглед предишните думи, това сега ще прозвучи вече доста анти-българско и не-патриотично, но в общи линии ходейки по улиците на Охрид забелязах, че много добре мога да различа кои хора са българи и кои не са, още преди да съм им чул речта. Правилото е, че ако видите някой кисел, намръщен, недоволен и/или държащ се грубо човек на над средна възраст, то можете да се обзаложите, че е българин. Всички останали бяха усмихнати и любезни. От времето на Алеко Константинов досега не се е променило нищо. Добре поне, че засега младите хора в България не изглеждат да се превръщат в такива.

В заключение ще кажа, че българите имаме да извървим много културен и социален път докато достигнем нивото на Македония. Там хората много добре знаят как се прави туристически бизнес. И не само – дори киселото им мляко (Битолско) беше по-добро от нашенското…

Автор: Филип Петров

Снимки: авторът

Всички снимки от Охрид:

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “В Охрид на конгрес”

  1. спатията каза:

    Ех Фильо, Фильо главо умна , па да беше си останал там , що черногледецо си се върнал в България !!

  2. Бг-мк каза:

    Какъв е този „македонски“ език, какви са тези „македонци“ ?
    Точно в Охрид „антички македонци“ нЕма(написано на македонски).
    Охрид е старата българска столица от 992 до 1018,а днес в Охрид е централата на нерегистрираната българска партия… Какви македонци, какви пет лева.
    Я , приятелю прочети сборникът на Братя Миладинови с народни песни как се казва, или прочети писмото на Гоце Делчев до Никола Малешевски, или прочети устава на Българските-македоно-одрински революционни комитети от 1896 , или прочети статията на Ванче Михайлов „Ако съм българин не съм ли македонец“, или най-лесното -виж ктиторския портерт на цар Борис I в църквата на Манастира св. Наум край Охрид…
    Македонец-това е българин от географската област Македония, в същия смисъл като например родопчанин, тракиец, добруджанин, а езикът в Македония е западно-български диалект. То ако македонския диалект е отделен език, какво да кажем за диалектът в Смолян-сигурно е „смолянски“?

    И накрая-снимките са много красиви, а Охрид е прекрасен град, и споделям вашите впечатления за „Изключителната красота на града“.

  3. Каквото е било в миналото е записано в историята. Скачайте, вийте – това е положението. Ако не ви харесва – пак това е положението.

    Имах един състудент от Македония. Бяхме много добри приятели. Веднъж засегнах с него този въпрос – „македонска нация“ съществува ли или не. Отговорът му беше кратък и ясен:

    – Филип, недей и ти да ме занимаваш с това. Почти всички българи сте такива – не може да се разговаря с вас на нормална тема. Искате да ми втълпите, че съм българин и ако откажа – скачате върху мен като грабливи птици. Разберете – не желая да бъда българин! Харесвам България, уча в България, плащам си таксите като чужденец и желая да имам приятели тук. Това е всичко, което искам от България. Само, че вместо приятели тук непрекъснато срещам „кандидат-робовладелци“…

    Естествено възпроизвеждам изказването му по спомен. Беше много силно за мен. Именно тогава разбрах колко объркан е мозъка на хората с тази про и анти-българска пропаганда. Това е политика, а ние хората в почти цялата си част не сме политици. Защо се занимавате ненужно с политика тогава?

  4. Scorp каза:

    Казваш, че в Охрид обслужването е на ниво и е чисто, а хората са приветливи, но дали е така в останалата част от БЮРМ? Не може само по един град, който е може би туристическата гордост на страната, да се съди за цялата страна. Може туризмът им да е уреден, но от това, което съм чел за БЮРМ (за съжаление все още не съм ходил там, за да изкажа лични впечатления, много ми се ще да отида някой ден), струва ми се, точно Македония има да извърви „много културен и социален път“, докато достигне нивото на България. Ако не беше така, щяха ли толкова много „македонци“ да търсят българско гражданство?

    Просто имам чувството, че ние, българите, сме ненадминати в плюенето по собствената си родина и често прекаляваме с него, а с това не съм съгласен.

  5. Стойчо каза:

    Дали коментираш разказа или някои твои мисли от някъде? 😉

  6. Scorp каза:

    Съжалявам, тогава се подразних от прекомерните негативни обобщения за нашия народ и страна.

    Сега, когато виждам разказа и коментара си след толкова много време, усещам, че малко или много съм прекалил и съм бил леко неуместен, за което още веднъж се извинявам.

    Но все пак, трябва да престанем да бъдем толкова лошо настроени към самите себе си. 🙂

  7. Дончо каза:

    Три години след като е написан този пътепис нещата в Македония са същите ,както са описани.Поздрави на авторът за текста и снимките.

Leave a Reply


Switch to mobile version