апр. 26 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )

Откак отвориха небето над Европа все ме тегли към затворените до скоро места. Днес това ще е Лондон, където наш водач ще бъде Мария Чешмеджиева. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

първа част

След близо шест месеца очакване най-после дойде априлската ваканция и останаха броени дни до екскурзията ми до Лондон. За първи път щях да излизам сама в чужбина и определено изпитвах вълнение и радост от новото, различното и неочакваното.

И ето че последните часове се изнизаха неусетно и в два прeз нощта тръгнахме от Пловдив към летище София. Нямаше как да имаме нощен трансфер и нашите ме закараха. Усещах притеснението на майка ми-веднага ми се скара че слушах музика, за да не ми се изтощи телефона, явно държеше връзката ни да е постоянна. Оставаше малко до София, когато ни спря пътна полиция и научавайки че и ние сме за екскурзията на Английската гимназия до Лондон, само ни казаха , че сме цяла колона и продължихме напред. 😀

От самолета на път за Лондон

От самолета

Терминал 1 на летището постепенно се изпълни с ученици и времето до излитане мина неусетно. Не летях за първи път и не се притеснявах особено. Този път не бях до прозореца, но гледката, която виждах също беше невероятна. Отново се носех мужду меките къдрици на облаците, както бях споменала в един предишен пътепис. Минавахме над планини и океани, над градове и полета, докато накрая самолета започна да се снишава и кацна на летище Лутън.

Времето беше облачно, но поне не валеше. Малко свободно време и се качихме на автобус с багажа към любимата резиденция на Хенри VIII – Хемптън Корт Палас. В началото движението по пътя ми беше странно и не можех да свикна, но явно е имало и други като мен защото на пътя навсякъде имаше написано Look left (погледни наляво) и Look right (погледни надясно).

Хемптън Корт Палас

се оказа един наиситна огромен дворец и трудно щяхме да се ориентираме, ако не си бяхме поискали карти, които бяха безплатни и се оказа, че ги има по всички музеи и галерии. По принцип съм била в доста дворци и не очаквах този да ме впечатли особено, но стана точно обратното. Сякаш за първи път влизах в дворец, сякаш всичко бе различно от вижданото досега. Още на входа ни посрещна сцена с актьори, облечени като средновековни царе, царици и поданици. Спираме за момент за снимка и се заслушваме в диалога им. Стаите в двореца бяха наистина добре реставрирани, всичко ми се стори много красиво, но особено впечатлена бях от кухните, където всички храни миришеха и на място още актьори готвеха различни храни, огънят в камината също бе поддържан постоянно, което правеше атракцията още по-голяма.

Лондон, Великобритания

Хемптън Корт Палас

Лондон, Великобритания

В Хемптън Корт Палас

Няма как да не спомена и огромните градини, където свободно се разхождаха патки и гъски, а лебедите изобщо не се страхуваха от хората. Свободното ни време беше четири часа и успяхме да се разходим три-четири пъти из градините и двореца като не оставихме нито едно невидяно място.

Лондон, Великобритания

Градини в Хемптън корт палас

 Лондон, Великобритания

Гледащият ме лебед в Хемптън Корт палас

В двореца се намира и най-голямата лоза, която държи рекорда на Гинес. Има си разходка с карета, която обикаля градините за около 15 минути.

Лондон, Великобритания

Сцена в двореца

Лондон, Великобритания

Храна в кухните

След двореца глупата се събра бързо и тръгнахме към хотела ни в краен квъртали на Лондон близо до летище Хийтроу.

Хотелът беше от веригата Etap

и повечето стаи бяха малки, но чисти, а ние с двете момичета, с които бях, бяхме настанени в доста по-голяма стая с голяма баня –оказа се, че това е стая за инвалиди.

Съвсем наблизо имаше няколко големи харнителни магазина и търговска уличка. Точно под хотела имаше Tesco и много магазини с хранителни стоки за 1 паунд. Имаше един голям магазин Asda за дрехи, техника, играчки и храна. Разбира се няма да пропусна и McDonald`s, KFC , Subway, където често се налагаше да вечеряме. Макдоналдс ни стана любимо място още първата вечер, защото имаше игра с етикети на повечето храни и постоянно печелехме по още нещо, което можеше да вземеш и на другия ден. Магазините бяха доста и не бяха скъпи. Имаше евтини дрехи, маратонки и всякакви неща. Единственото лошо нещо бе, че освен в четвъртък, когато работното време беше до седем, всичко работеше само до шест и нямахме много време за пазаруване точно тук.

2 ден

Вторият ден имахме доста дълга програма и тръгнахме в осем. Имахме дневни карти на метро и с него слязохме на спирка Knightsbridge, която беше най-близо до магазина Harrods. Не съжалявах много, че беше в ремонт след като видях приятните цени на една от витрините. Оттук минахме покрай музея Victoria and Albert, където има колекции на различни предмети от бита и няма входна такса.

Кратка фото пауза и отидохме към

Natural History Museum (Природонаучния музей)

Сградата представляваше две огледални части, слети с общ коридор и малко ми заприлича на двата двореца близнака на площад „Мария Терезия” във Виена. Колекцията на музея е богата, има какво да се види, но аз лично се отказах от многото препарирани животни и избрах залите с различни минерали, черепи на австралопитеци и всякакви такива древни хора, както и различни стаи, свързани с живота на Земята.

Навън ни очакваше странна гледка. Всички са виждали хората статуи, които ги има навсякъде, но такова странно нещо, свързано с екологията не бях срещала. Въпросният човек беше залепил пластмасови бутилки по цялото си тяло и с тях си стоеше.

Лондон, Великобритания

Човекът „еколог”

Недалеч от Природонаучния музей се намира сградата на

Albert Hall and Albert Memorial

Лондон, Великобритания

Мемориал Алберт (Albert Memorial)

Момументът е красив, но вече малко изморени тръгваме към Hyde Park (Хайд Парк), където смятаме да седнем за малко на тревата и да си починем. Паркът наиситна е огромен, цветята и езерцата са много красиви и наоколо има столчета, на които срещу заплащане може да седнеш. Някой казва „катеричка”при което един куп от петдесет човека се изсипва до тревата, включва Zoom на апарата и започва да снима. Уви почивка няма да има и направо продължаваме към Marble Arch (Мраморната арка).

Лондон, Великобритания

Британският музей

Програмата продължава усилено. Оттук хващаме метро до Tottenham Court и ни завеждат до

Британския музей

Сградата е голяма и след малко информация ни оставят да го разгледаме сами, решавайки, че всеки има различни интереси. Първото, което виждам е една голяма табела на входа, на която пише за гостуващи картини от галерия „Уфици” във Флоренция. Облива ме едно чувство на щастие, че пак ще видя познатите ренесансови картини, когато по-внимателно се заглеждам и прочитам датата 22 април-Нищо, музеят е огромен и ще разгледаме други неща. Взимаме си една от безплатните карти и тръгваме по залите. Нямаме време за всичко затова избираме само това, което смятаме за най-интересно. Посещаваме излобжите за Китай, Япония, Рим и Гърция, а след това се отправяме към залите с мумии от Древен Египет. Пълно е с туристи и трябва да чакаме, за да можем да стигнем до стъклата и да направим няколко снимки на мумиите. Заглеждам се в тях и продължавам към другата зала, отново с мумии, но тук имаше и женски. Разгледахме ковчезите отблизо, обръщайки внимание на повечето елементи, но след това трябваше да се отдръпнем и да направим място на други заинтересовани туристи като нас 🙂


И след всичко това денят още не беше приключил. Имахме свободно време за

Oxford street

Магазините бяха всякакви и по Оксфорд стрийт и Риджънт`с стрийт имаше по няколко магазини от една и съща верига. Намаленията бяха почти навсякъде и не пропуснахме нищо-от сувенирните магазини до големи вериги като H&M,

Gap, Mango, Bershka , Clark`s , Nike и още много. С шопинга се справихме доста бързо и успяхме да стигнем до Picadilly Circus преди уговорения час. Имахме доста време и виждайки още паметници и паркове надолу тръгнахме към тях. Оказа се че това е Saint James`s Park (Паркът на Свети Джеймс). Съвсем наблизо виждахме Big Ben и Уестминстърското абатство, но оставащото време беше малко и отново се върнахме на Пикадили Съркъс, където след кратко събиране се качваме на метрото към нашия хотел. След повече от десет часа права навън (от 8 сутринта до седем вечерта с кратко сядане на кафе 😉 ), вече съм малко изморена и краката ме болят, но знам че спането е още много далеч. Нищо, важното е че всичко свързвам само с хубави преживявания.

3 ден

С вече доста натрупани емоции, нашата екскурзия беше още в началото си. Предстоеше ни панорамна обиколка на Лондон и за първи път видяхме местния екскурзовод, който щеше да ни говори само на английски. Казваше се Анди и беше пенсионер-много лъчезарен и усмихнат човек, готов да ни обясни всичко и да отговори на всеки един наш въпрос. 🙂

Лондон, Великобритания

Магазин Хародс

Панорамната обиколка започна с преминаване покрай Хародс, музеят Виктория и Албърт, Природонаучният музей, единственият паментик на животни, загинали при войни, който се намира близо до Marble Arch. Оттам минахме покрай Пикадили съркъс, Трафалгар скуеър с паметника на Нелсън и Националната галерия, Парламента и Big Ben, London Eye, новопостроеният театър на Шекспир The Globe Theatre.

Лондон, Великобритания

Площад Пикадили

Лондон, Великобритания

Катедралата Свети Павел (Saint Paul)

Оттук автобусът спря до катедралата Свети Пол и първо отидохме до моста Millenium Bridge, построен преди около десет години. Много хора биха го свързали с един от филмите за Хари Потър, където е заснета сцена с моста. Мостът е само за пешеходци. Наричан е от англичаните Wobbly Bridge (Клатещият се мост), защото при шествието за отварянето му всички решили, че мостът се клати, а дали е било така и дали се е клател, няма как да разбера. (Мостът наистина се е клател, защото честотата на собственото му трептене е съвпадало с трептенето от ходещите хора, в следствие на което изпада в резонанс. Като цяло – конструкторско недоглеждане. Допълнително монтираните амортисьори успокояват тези трептения и в момента проблемът е решен – бел.Стойчо)

Оттук отиваме до Свети Пол и влизаме в катедралата. Обстановката наиситна е внушителна. Не можем да снимаме и сядаме на столчетата, а Анди започва да ни обяснява за това как са се отделили протестантите. Историята отново беше свързана с Хенри VIII(не видях място, с което той да не е свързан по някакъв начин)-човекът си нямал дете от първата жена и се отделил от Римската църква просто, за да може да се ожени повторно. След разказите му решаваме да се качим до купола на църквата. ”Свети Пол” е разделена на три нива. Първото ниво се нарича The Whispering Gallery (Галерията на шепотите), The Stone Gallery (Каменната галерия ), и The Golden Gallery (Златната галерия), която се намира на 530 стъпала над основната катедрала. Гледката отвсякъде си заслужава. От първо ниво можеш да видиш само църквата отвътре, да разгледаш отблизо мозайките, да усетиш колко нищожен е човекът пред едно такова огромно здание. От второ и трето ниво вече се вижда невероятна панорамна гледка на цял Лондон и можеш да обиколя от всички страни на купола и да снимаш отвсякъде. Накрая вече се задъхваме, но гледката си заслужава-може би ако имаше още толкова стълби всички щяхме да се съгласим да ги изкачим 🙂

Не пропуснахме да слезем и в криптата на църквата и само секунди след като излязохме навън звукът на камбаните огласи всичко наоколо-беше точно дванадесет. Постояхме отпред и се заслушахме в мелодията, а след това се качихме в автобуса на път към

London Bridge и Tower of London

Лондон, Великобритания

Лондонският мост (London Bridge)

Минахме по моста и Анди отново ни обясняваше много неща Лондон, човекът винаги успяваше да привлече вниманието ни.

Лондон, Великобритания

Лондонската кула (Tower of London)

Крепостта Tower of London е била ползвана и за дворец, и за затвор през вековете. Черните гарвани вътре също са символ-смята се , че ако те избягат монархията ще спре да съществува. Много неща искахме да видим в двореца, но нямаше да има време за всичко. Първо влязохме в Бялата кула, където се намира най-високата рицарска броня, държаща световния рекорд на Гинес-2. 10м. В Bloody Tower (Кървавата Кула) са били убити две принцеси и сега там могат да се видят няколко уреда за древни мъчения. Не знам дали беше внушение, но въздухът наистина като че ли бе по-хладен там, както твърдят хората. Анди ни обясни и за различните гардове спрямо броя на копчетата на дрехите им-вариантите са от едно след друго много, до пет, пет пет в зависимост според частта на Обединеното Кралство, от която са. Отиваме и до мястото, където се смята, че са били правени екзекуциите. Сега там има само паметник с изписани имена на екзукутираните сред които има точно три кралици. Срещу него може да посетите друга зала, където са запазени графити от затворниците в стената. Много искахме да влезем и в съкровищницата, но опашката беше километрична, но все пак човек винаги трябва да си остави нещо и за следващия път, когато ходи, а аз определено държа да отида отново в Лондон и други места в Англия. 😉

Лондон, Великобритания

Лондон

Лондон, Великобритания

Телефонна кабина

Ще пропуснем някои дребни факти за Лондон, ще пропуснем и за забавните вечери, които прекарвахме. Екскурзията ми бе към своята среда, времето минаваше неусетно. Бяха останали още само четири дни, за които ще говоря в другата част на пътеписа ми. Ще видим смяната на гарда пред Бъкингамския дворец, ще минем през Националната галерия и музея Мадам Тюсо, ще обиколим Гринуич и ще се качим на Лондон ай. Дори ще напуснем Лондон, за да отидем на разходка до красивия Лийдс кесъл, катедралата в Кентърбъри, Довър кесъл и ще видим морето, както и един от най-известните университети след Софийския 😛 –Кеймбридж. До тогава!

Продължението:

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

Вскички снимки от Лондон:

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )”

  1. Ema каза:

    Мария, колко хубаво си описала и илюстрирала всичко, което си искала да споделиш. Не съм ходила в Лондон и не знам дали ще отида, въпреки, че отдавна ме канят да гостувам на едно семейсто, с което си пишем още отпреди съществуването на интернет, но напоследък все по-рядко.
    Внуците ми, на 10 и на 13 години ходиха там през пролетната ваканция миналата година, с моя фотоапарат направиха снимки, повечето от тях не на фокус , а и не можаха да ми разкажат кое какво е, защото са малки и защото кой знае какви неща са запомнили. Питам малкия къде се е снимал, а той ми казва „Ами това е Бакимбамския дворец“. А за Хемптън Корт Палас, нищо не можа да ми каже. Просто са застанали с батко си и са се снимали на фона на сградата на двореца.
    А ти Мария, си видяла, снимала, запомнила, осмислила и си ни поднесла прекрасен разказ за видяното от теб в Лондон. Не знам за другите, но аз постоянно ще надничам тук в очакване на продължението на твоя нежен разказ.

  2. Sash каза:

    Чудесен разказ, все едно, че се върнах там! Бях по същите места през 2004 и, също като на теб, много ми хареса. Ти си имала и преимуществото на сладкодумен екскурзовод. Дано, поради невръстната си възраст, да не забравиш преживяното много бързо, но и за това си има лек – пожелавам ти да посещаваш Лондон още много пъти.

    Очаквам с нетърпение продължението.

    @Ema, не се колебай, няма да съжаляваш. Аз съшо бях на гости там, освен че пестиш от скъпи хотели, местните могат да те заведат на места, които не са толкова известни туристически обекти, но понякога са по-интересни

  3. Ema каза:

    @Sash, знам че си права, няма да съжалявам, но за да тръгне човек за Лондон трябва да натрупа повечко пари, и за път и за вход по интересните за посещения места, музеи и галерии, за сувенири , които да понесе със себе се за натам, а после и нещо да купи преди да тръгне обратно към дома. Аз не мога засега да го направя, защото нямам търпение и щом се видя малко с пари, хуквам някъде, но по-наблизо. А онези от „ТоТо 6 от 49“ са много некадърни и досега нито веднаж не са ми познали числата.

  4. […] В днешния следобед отново ще поемем за Англия, за да напуснем Лондон и да пообиколим из „провинцията“. А иначе започнахме със самия Лондон. […]

  5. rado каза:

    На Трафалгар не е ли паметника на адмирал Нелсон 🙂

  6. Мария каза:

    да,съжалявам,грешката е моя,не знам как съм свързала Нютон с Нелсън,но… 🙂

  7. Стойчо каза:

    Поправено

    Мария, радвам се, че следиш коментарите 🙂

  8. Sash каза:

    Аз просто ти го пожелавам, миличка. А това с повечкото пари мнооого добре го знам, но и това ти пожелавам – да нямаш грижи с тях.

Leave a Reply