апр. 23 2010

Един български пътепис: старите столици и морето

Ико ще ни разведе днес из старите български столици. Приятно четене:

Един български пътепис: старите столици и морето

Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа – “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.

След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си направя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.

Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около

Дряновския манастир

(както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.

Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите

“проба … проба … шест … шест” 🙂 и Славка Калчева до дупка !

Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.

Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.

След Дряновския манастир тръгнахме към

Велико Търново.

Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани – поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница 🙂

Следващата цел беше

Велики Преслав

По пътя спряхме в една бензиностанция – семейство Флинтстоун. Голяма забава, направо трябва да стане туристическа дестинация (ще има снимки). Иначе в Преслав намерихме историческия център, като влязохме от най-главния вход, което се оказа, че е доста далече от самите останки. Имаше нещо като детска площадка, където се пързаляхме и люляхме. Музея вече беше затворен (след 18 часа) и не можахме да си вземем печати (не че нямам вече сумати места, на който ходя и не си взимам печат). Стигнахме до църквата “Св. св. Кирил и Методий”, близо до която другите останаха на кръчма, а аз отидох да разгледам разкопките. Все пак това ми беше една от основните цели на пътешествието, нямаше как да пропусна. Искам да изкажа искреното си мнение за трагичното положение на стария Велики Преслав ! Повтарям – ТРАГИЧНО !!! Всичко беше толкова обрасло в трева, нямаше пътеки, ужас ! Постоянно трябваше да си чистя краката и обувките от трънки и треви. А иначе Преслав е бил толкова велик и голям град. Отне ми сигурно два часа да го разгледам, борейки се с тревите. Трябва да се направи нещо там, да се поддържа по-добре.

На тръгване от Велики Преслав вече се стъмваше, а ние все още нямахме представа къде да спим тази вечер. Потърсихме си някое място около река, но нищо не харесахме и решихме да стигнем до следващата ни цел – Мадара и спим някъде там. Първо си потърсихме място в едни поля, близо до “реката” (нарочно в кавички), но нямаше подходящо (браво на Астралката, от къде мина). След това отидохме близо до

Мадарския конник

и след кратко лутане и отново несполучлив къмпинг, се установихме на една полянка точно до туристическата пътека. Беше вече доста късно да търсим друго място. Направихме си вечерята направо на пътеката под една улична лампа. Добре че някой не реши да мине с кола, че щяхме да влезнем в наградите на Дарвин. Иначе беше приятно – имахме си компания от три кучета, които дори ни пазиха палатките цяла нощ. Отново нямаше начин за огън и готвено и изядохме както имаше готово. Следващата вечер вече трябваше да си намерим по-подходящо място, защото ни свършваше сухата храна.

Сутринта до Мадарския конник отново трябваше да станем рано, преди да са тръгнали туристите. Един човек от охраната само ми каза “Батка, махни поне колата” 🙂

Разгледахме Мадарския конник, качихме се горе на крепостта – там има невероятна(!) гледка, след това отидохме и до пещерите. Забравих си GPS-а, иначе мислех и едно съкровище от geocachaing да намеря, но май други го намериха, точно докато минавахме.

След Мадара, последната цел от старите български столици, остана

Плиска

Там поне оптимизмът, че в България може да има хубави неща, ми се възвърна. Археологическия комплекс Плиска си е перфектен. Добре поддържан, модерно направен, учтиво обслужване … въобще както трябва. Табели, описания … всичко. Просто много добре са си усвоили парите явно, за разлика от Преслав. Музея също беше перфектен – по-хубав дори от този на Самотраки в Гърция, където бяха наляли милиони евро. Много ми хареса целия комплекс Плиска !

След Плиска, последната  цел на нашето пътешествие остана

морето!

Тръгнахме по някакви второкласни пътища до Добрич, където само спряхме в един магазин и след това решихме да минем по главния път към Балчик. Според GPS-а по малките пътища беше само няколко минути по-близо. За място на морето си избрахме селцето Крапец (почти до Дуранкулак). Стигнахме там, попитахме къде е плажа и за мое учудване имаше чудесен пясъчен плаж, което е рядкост на най-северното ни черноморие. Така дори леко изнервени, че пътуваме три дена до морето се топнахме веднага 🙂 Чудесно усещане.

Плажът в

Крапец

беше почти пуст и е идеален. Близката гора беше страшно гъста, така че решихме да си разпънем палатките близо до плажа. Този път по светло 🙂 Дори пробвахме новата палатка на Елица. Обнадеждихме се,че сме намерили най-перфектното място, дори поискахме да докарам колата по-близо, за да слушаме и музика. Грешка ! Затънах брутално в пясъка – уж отъпкано, но не съвсем. Бутахме, тикахме, въртях .. само затъна още повече. Нямаше начин – повиках едни съседи, да ни издърпат. Една готина мацка се притече на помощ, но дори и с кола не стана от първия път. Астралката беше потънала до половината на предните гуми и дори бронята се беше закопала. Наложи се с крика да вдигам колата, като отдолу поставям камъни и плоскости, за да се вдига колата, а да не потъва крика. В крайна сметка стана – вдигнах я, сложихме пясък и камъни под гумите и ни издърпаха. Мисля, че си го заслужавам, след като изтеглих толкова закъсали хора през зимата с въжето за теглене.

Вечерта в Крапец изкарахме без музика, но поне имахме огън и си сготвихме леща. Пихме мастика, имаше много комари … това си спомням от вечерта 🙂

В понеделник сутринта се събудихме очаквано от голямата жега, която става в палатката, като напече слънцето (добре че поне палатката на Елица беше по-широка от моята и за тримата имаше малко повече място) и единственото ти желание е да се буфнеш в морето 🙂 Това поне беше осъществимо 🙂  Лежахме на плажа, някъде до обяд и потеглихме отново. Стигнахме до Дуранкулак и къмпинг Космос (разбрахме как мирише). След това тръгнахме на обратно.

Решихме да отидем до

Шабла

В градчето не беше нищо особено и отидохме до носа и фара. Там разбрахме, че при Бай Пешо имало вкусни рибени гозби и отидохме там на обяд. Самия Бай Пешо нещо беше изнервен и дори трябваше да изчакаме 15 минути, докато оправят някаква стока. Иначе наистина е добро място за хапване.  След като стана 15 часа, а ние бяхме още в Шабла, решихме всеки да се обади на шефа си и да каже, че и във вторник няма да е на работа. Така си осигурихме още един ден за пътешествие. Междувременно се сетихме че сме забравили близо два килограма картофи, заровени в жарта на плажа на Крапец, които си мислехме да изядем на закуска.

Що чина аз в цирка с номер на трапец,

Да бе, снощи, пихме мастика в Крапец

Отидохме спокойно в Тюленово. Разгледахме скалите, а с Елица и Дарко дори си начесахме крастата и скачахме. Чудесно беше. Другите нещо бързаха и решихме да не ходим никъде другаде, а да отидем направо на най-хубавото място – Кара Дере. Дори не се обадихме на никой в Каварна (където бяха всички покрай концертите), а само я пресякохме набързо. По пътя Варна-Бургас за пореден път се уверявам, че карат като луди през лятото. Няма и един път да съм минал и да не съм видял катастрофа. Този видяхме Бай Пешо от Шабла, който явно е имал кофти ден, след като беше изнервен в ресторанта, а сега го бяха ударили.

Стигнахме до

Кара Дере,

където за пореден път се уверихме, че е най-прекрасното място на вселената. Беше толкова спокойно. Все още нямаше много хора. Плажа си е чист, има само стъпки от птици. Нашето място беше свободно … само за нас. В морето имаше хубавите малки вълнички, с които може да си играеш с часове.

Аз направих една глупост, като реших да си изтръскам водата от ушите точно на пътеката и загубих равновесие и направих едно салто в къпинака отстрани. Одрах се целия и имах забодени трънчета по цялото тяло. Елица ми чисти трънчетата от главата до петите. Сега имам драскотини навсякъде. После ми се чудиха, защо не съм извикал, като паднах, но аз имах по-важна задача да се опитвам да се освободя от захвата на тръните, а и ме беше срам какво съм направил.

Като изключим това преживяване и едно ухапване по крака от някакво насекомо си изкарах чудесен вторник на Кара Дере. Плаж, къпане, разходка до малкото плажче … Бяхме разбрали, че вече има бар на плажа и в началото ми мислехме да го изгорим, за да не допуснем никаква цивилизация там, но в последствие размислихме. Добре си е след цял ден на жаркото слънце на изпиеш едно студено питие, а и най-важното – хората, които работят там са супер готини. Иначе слънцето беше наистина много силно и всички добре изгоряхме 😀 А бара носи едноименното име на едноименната песен на едноименната група Chambao:)

От Кара Дере едвам си тръгнахме чак в 17 часа. Така си направихме невероятен четиридневен уикенд, като накрая дори не си спомняхме на какви места сме ходили. Някой да стигна до тук с четене ?

Прекрасно беше – като изключим фактите, че рамената са ми изгорели и не мога да спя по гръб (добре че обичам по корем), целия съм надран от къпините (раните по изгорелите места особено болят), кракът ми е подут и пристига на срещите ми 5 минути преди мен, блъснах два пъти Астралката (веднъж в оградата на останки от IV век и веднъж в едно дърво на Кара Дере, което беше по-драстично) и веднъж почти я зарових на плажа, всичко беше ПРЕКРАСНО !

п.с. и до колкото си спомням не сме били в никаква къща

п.п.с. този репортаж достигна до Вас, благодарение на пещерата Бачо Киро (Bacho Kiro Cave и брат му Nick)

Автор: Христо Илиев

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Един български пътепис: старите столици и морето”

  1. Ema каза:

    Христо, не че ще тръгна по този маршрут, ама толкова ми стана интересно, така се зачетох и забравих, че няма начин да те познавам. Това е защото се почувствах като човек, на когото близки приятели разказват за премеждията си и за радостта от пътуването си по места твърде далече от сегашната ни столица. Благодаря ти за приятните и за не чак дотам приятните емоции, споделени с мен като читател.

  2. Ицо каза:

    @Ema: защо да не тръгнеш ?!? Не казвам по същия начин, но местата от този пътепис (старите столици + Мадара) си струва, да не кажа че трябва, да се видят. Поздрави.

  3. Крапец каза:

    Често се случва някой да затъне в дюните край Крапец така че не се притеснявай.

Leave a Reply