апр. 21 2010

Пътеписите на един театрал: Москва

Published by at 14:00 under Елица Метеева,Русия

Защо „на театрал“? Хъм, ами защото е вярно :). Елица ще ни разведе из Москва – приятно четене и ако ви се струва, че няма снимки, прочетете отново заглавието 🙂 А и снимки не ви трябват, защото наистина ще си говорим за театър и за Москва.

Приятно четене:


Извините пожалуйста, сколько стоит Путин?*

Пътеписите на един театрал: Москва


… из дневника на един театрален запалянко в Москва

Елица Матеева

Повече от десет години ме делят от първото влизане в метро. За мен дежурната фраза “Осторожно, двери закривается!” тогава ми звучеше като някакво магьосническо заклинание, след което очаквах непременно да бъда приклещена от големите врати на мотрисата. Нещо като епизод от анимационното филмче “Ну, погоди!”, в който симпатичният, вечно гладен вълк, се опитваше да надхитри точно тези врати, влизайки гратис. Същото е, с единствената разлика, че днес чекираш карта, която излиза от другата страна на автомата. Вратите отново те подканват дисциплинирано да влезеш – нямаш време за мислене… Животът си изтича, докато се намислиш! Поне така е в Московския МЕТРОПОЛИТЕН, ежеднeвно използван от население, надвишаващо половин България. Хората приличат на герои от “Матрицата”, или са излезли от клипа на Пинк Флойд Another brick in the wall. Човекомелачката е … гигантска.


Грешката е вярна…

В предишното си пътуване запомних Москва със студена сива гара, със студентските й общежития, характеризиращи се с интересната система на почистване: прозорци и балкони се превръщаха в слалом за прелитащи торбички, изхвърляни от изтощени – вероятно от интензивния учебния ден! – студенти (после се оказа, че това е част от пейзажа и на софийския Студенстки град).

Днес Москва ме посреща по друг начин – не на “Гара за двама”, а на огромното летище Шереметево. С червен автомобил, при това дипломатически. Последното си има обяснение: една грешка от страна на родни административни служители ме запозна с изключително любезните и грижовни домакини, работещи в Българския куртурен институт в Москва, намиращ се на „Лениградски проспект” № 20. Но както всяка история има свое начало, моята ще започне часове преди отлитането на един самолет на българските аеролинии за Москва…

Два часа преди полета ми мобилният телефон и загрижен женски глас ме призовават да не се безпокоя: предвиденото ми пребиваване в хотелската база на българското посолство в Москва не може да се осъществи поради факта, че служителят, отговорен да придвижи заповедта за последното, е забравил за нас: две режисьорки, поканените на уъркшоп в театъра-школа по драматическо изкуство на Анатолий Василиев, организиран от „Йежи Гротовски и Томас Ричардс Център”. Без да губя самообладание, отпращам молби към Съдбата: ако все пак е решила да заминем заедно с Деляна Манева за Москва, то някой със сигурност ще ни приюти за две седмици, па макар и в един от най-скъпите световни мега градове.

Пристигаме в 19.05 ч. московско време, попълваме миграционна карта и след около 20 минути опознаване на ландшафта, установяваме, че сме очаквани от Павел Васев, директор на Българския културен институт (грешката!)). Натоварваме багажа и ето ни на Ленинско шосе, в дясно се вие Куркинското шосе. След половин час хипер натоварено движение, фитнес–шампионките по вдигане на куфари средна категория изкачваме смело 2-рия етаж на Института. Тук е топло, сваляме дебелите дрехи, пием чай (засега без коняк) и се подготвяме за приключения.

На следващия ден откриваме Московското метро и улица „Сретенка”19/27 -тук се намира едната от сградите на Драматическата школа на Василиев. Бяла, висока сграда, със стъклен покрив. Леля Зинка подрежда палтата ни, а Татяна Фьодоровна се грижи за прехраната ни – тя е шеф на столовата в театъра. Две седмици сме в състояние на концентрация, тренинг, пеене на сакрални песни с вероятен африкански произход, работа с актьори от различни кътчета на света-болките в гърба са досадни, умората и желанието като се прибереш да захапеш възглавницата са в реда на нещата. Но това чувство се изтрива от мисълта, че сме в Москва, в Москва! – грамадното оловното небе те поглъща и без да искаш, се превръщаш в част от множеството, което въпреки студа се движи на бързи обороти. Тук няма време за анализи – или действаш, или си извън играта.

Животът, театърът

7:00 ч. Тъмно е, но гражданите на Москва вече са на крак. Мъж разхожда в близката градинка своя четириног любимец, човекът прави лицеви опори. Нищо, че теренът е заснежен, казано е ” здрав дух в здраво тяло”. По пътя за Белоруската гара има казино. В миналото Белоруската гара е била крайна точка на града – от това място започвала митническата проверка. Иначе московчани имат навика да играят в казино. На плакат е изписано:  „Казино Асамблея. Да вървим към асамблеята!“ Разбира се, това на руски звучи някак си по-колоритно, тържествено, с чувство за колективност. Средната работна заплата тук е между 150-200 долара, не знам как живеят, камо ли да залагат при този шеметен ценоразпис, но определено, ако ние бяхме на тяхно място, отдавна щяхме да сме част от атмосферата на някоя планета. Въпреки, че тук всичко е адски скъпо, московчанинът излъчва чувството за достойнство, за непримиримост. Може би произходът на тази особеност се крие в ДНК-то – все пак основателят на града Юрий Долгорукий е бил твърд и корав човек, или пък смисълът се прокрадва някъде в самото име “Москва”, ако се вземе под внимание едно от значенията, превеждащи се като “мечка”…

Сладкодумни бабички подреждат щандовете си с новата преса – газети, журнали. През ден правят намаление на цените за книги, днес можеш да си купиш всичко за 40 рубли, утре при повече късмет, за 20. Пирожки с картофи или зеле, квас, кафе, или датски хот-дог – дървените бараки са чест притегателен остров за забравилите да закусят. Ако застанеш от дясната страна на паметника на Горки, имаш шанс и да не сбъркаш входа на метрото. Неговата топлина те грабва и изстрелва в тълпата, докато успееш да наместиш краката си на ескалатора. Клаустрофобично е, трябва да се свиква. През пет метра дежурни милиционери правят проверка на документите, ако имаш вид на терорист. Според московското театрално списание “Афиша” това се е случило на нашия режисьор Галин Стоев (този месец той и неговата белгийска версия на “Кислород” от Иван Вирипаев е в челната десятка на московския културен живот.) За мое успокоение, не осъществих подобно общуване с органите на властта. А може би и за тяхно…

Ако се налага бърз пробег до Червения площад с идеята да усетиш колорита на града през зимата, достатъчно е да се спуснеш по „Тверская“. Елхите са с новогодишна украса, паметникът на Пушкин е на обичайното си място, срещу светлинен надпис, рекламиращ Кока-Кола. Хора-подвижни реклами на нотариални, адвокатски кантори или фирми за попълване на данъчни декларации потропват на място и приканват потенциални клиенти. Студено е, но има нещо във въздуха… Необятно е…как, по дяволите, да го скриеш в джоба си?… МХАТ (Московски художествен академичен театър) на името на Горки, МХАТ на името на Чехов – надолу и в ляво от Тверская (на Камергерский переулок), Музеят на съвременната история, кафетериите коффе-хаус, коффе-bean, TJ collection-облекло, Ессо-обувки, Sisley, Дивая Орхидея, Росс-банк, банк- Глобекс, банк Москвы, книжният магазин… А знаете ли, че на това място е живял Иля Еренбург – „любопитен автор от миналия век?”… На витрината до Елфриде Йелинек и романа й “Алчност” се подвизават писателите Дан Браун, Людмила Улицкая, Братя Преснякови… всеки със своя кръг верни почитатели. На Глинищевский переулок дяволито намигва “Красная шапочка”. Тази приказна Червена шапчица се оказва клуб за жени, които могат да се наслаждават на пищни мъжки тела срещу специална членска карта. Достъпът за такива стопаджии като мен е ограничен.

Будки с надпис “Билеты здесь” ти напомнят, че столицата има своя Бродуей. Всяка будка е снабдена с компютър, който информира за броя, местата и цената на билетите за театър. Варираща цена от 100 до 1000 рубли, в зависимост къде, кой и какво се представя. На една такава будка завързах разследване: търсех Театъра за документална драма “ТЕАТР doc.” Мястото е любопитно, заради поставянето на млади драматурзи като Вирипаев, Екатерина Нарши, Александър Родионов, Вадим Леванов – величия от театралния московски ъндърграунд с тенденция да се превърнат в култ-комерс. Поспорих с възрастна женица от касата-будка, която търпеливо и настоятелно ме убеждаваше, че такъв театър няма в Москва. Не издържах и възкликнах: “Не може да бъде, вие сте оттук и не знаете за него, а аз чак от България митове и легенди слушам за това място!” След час търсене го открих зад Музея на съвременната история, на Трехпрудной переулок – в едно мазе. Да, театърът е мазе, без табелка, че е театър. Единстевното указание за съществуването му е тебеширен надпис върху черна метална врата. Театърът обаче (за разлика от много наши негови събратя) си има драматург – Кристина Матвиенко, на 31 години, театрален критик, работеща за няколко списания. Благодарение на нея се озовах и на две премиери : „Солнцеликий“ от Михаил Булгаков, с режисьор Владимир Агеев в Театр Нации и презентация на новия проект на Евгений Гришковец –един от лидерите на движението „КИСЛОРОД“ (заедно с Вирипаев) в рамките на театралния фест NET (на този фестивал именно гостуваше “Кислород” с режисьор Галин Стоев и театър “Фракцион”, Белгия). За качеството на двете много различни събития няма да говоря, основното, което ми направи впечатление е умилението, с което московчанинът ходи на театър. За него то е ритуал – закусваш, пийваш, споделяш през антракта, ароматът на коняк те настройва мечтателно и някак си забравяш, че навън те дебне неудовлетвореното, премръзнало лице на редовия гражданин.

Храна, заведения, философия

Руските блини са типично ястие, достойно да се нарече визитка за хранителния вкус на тамошния гражданин. Представете си нещо като тънка палачинка, която може да се залее със сметана, или да се нарече “e-mail с гъби”, гарнирана със сирене или с пилешки пълнеж. В една приятна къщичка на „Тверская” 6 може да се хапне и Салата “Руский Цезар”, в която зеленият цвят и цвеклото са перобладаващи съставки заедно с печената царевица и специфичен хлебен чипс. Не забравяйте да опитате и борш със запазена марка “Теремок”. А в „нашия” си стол (на театъра на Василиев) можеш да вкусиш картофено пюре със спагети, шишчета, сьомга, пуешки и свински хапки. Тук комунизмът отдавна е настъпил. Когато нямаш пари, се записваш на дъска и Татяна Фьодоровна дава на кредит – това така сгря сърцето ни и възкреси спомена за “Хъшове”от Вазов. Американска, италианска, индийска, грузинска, китайска кухня… Москва е рогът на изобилието от шарени места за развързване на кесиите.

Веригата от заведения, посещавани от младежи – Коффе-Хаус, привличат с модерния си изчистен дизайн, но обслужването е мудно. За разлика от ритъма на живеене навън, тук усмихнатите „официантки” ти обръщат внимание плюс прибиране на сметката за близо час, така че ако искаш да си загубиш времето по български – тук е мястото.

Бих препоръчала ефектния „заместитель кофеиня” НЕТ НЕЙМ . В това кафенe в близост до метростанция Сухаревская, в ляво от Сретенка, обслужват чевръсто, а кафето и блините са двойно по-вкусни и евтини от “Коффе Хаус”, при това има и бонус – шоколадче, носещо името на заведението. Тук има и интернет, но е нужно да си закупиш карта, за да го ползваш. Московчани са скарани с електронния свят, интерет-клубове има на централни и големи улици, или в хотелите, но трябва да се регистрираш като клиент, за да ти обърнат внимание. Виж, други неща като употребата на алкохол, докато се разхождаш на открито, е нещо в реда на нещата. С учудване наблюдавах семейни двойки, които си попийваха, докато се возеха на ескалаторите. Всъщност тук на никого не му прави впечатление, че пиеш. Един доста отявлен любител на алкохола се опитваше да си отвори бутилката с водка на колоната пред Сухаревская станция, подтикван и окуражаван от патрулиращ милиционер. И като съм се сетила за „милиционер” – в момента в метрото тече музикално съобщение: търсят се доброволци за руската милиция, единственото условие е да живеят в Москва или в Подмосковието. Ето една безплатна оферта за търсещи работа.

Червеният площад е най-скъпият пазар за матрьошки. Малка матрьошка с лика на Путин излиза 700 рубли, но възможен е и пазарлък. За половината можеш да се сдобиеш с малка водчица “Путин”, наричана галено от местните “Путинка”. Престоят ми в Москва съвпадна с рекламната кампания около изборите на депутати за Московската Дума. Днес резултатът е ясен: пропрезидентската партия “Единна Русия” оглавява 35-членния парламент на столицата. Но с този резултат едва ли ще се промени пейзажът – хората ще продължават да обменят 28 рубли за долар или 33 рубли за евро. В Русия доларът се радва на по-голяма популярност. Може би затова и повечето заведения като названия представляват микс от изписани на кирилица английски думи като този пример „РЕСТОРАН “Симпъл Плежър”, но и в България имаме от същото…

Московчаните са фенове на нес-кафето, пият го често, макар че и едно макиато с млечна пяна почти десет сантиметра над повърхността на кафето е много добър знак за успешно начало на деня. Използват като нас за щяло и нещяло мобилките и отдавна гледат на легално dvd последния хит на Ларс фон Трир “Мандарлей”. Ако искате да се снабдите с кино за домашна употреба, най-добрият вариант е “Горбушка”- за този магазин използвайте синята линия на метрото. Моята кино-сделка възлиза на два филма от началото на творческата кариера на Алмодовар и вторият албум на ТАТУ, естествено!!!

Марковостта на дрехите е кауза, за която московските девочки се борят, с риск да изгладуват новата рокля или ботите. За руска конфекция не ми се говори – такава просто няма. Дори нашите магазини “втора ръка” могат да ти предложат нещо неповторимо. Затова оправдавам местните модни жертвоприношения.

Москва е огромна, но ако имаш карта на Метрото и си учтив към хора, за които “извините” отдавна е излазло извън употребата понятие, няма опасност да се загубиш. Пък и загубването си има очарование – виждаш нови, непознати места, пробваш духовитостта и усета си за оцеляване.

С една дума – Москва е бдящ на поста си дишащ дракон. Чудовищно, понякога потискащо те същество. Туптящо тяло в огромни светлини на реклами, и шумове. Москва е дивно движение. Москва е… Москва.

*Този въпрос, зададе Деляна Манева, докато записваше Червения площад –струва ми се, че по някакъв парадоксален начин в него се обобщава всичко свързано с руския Мегаполис

Пътеписът би бил невъзможен без подкрепата на Национален фонд „Култура” и Националния център за театър към МК; специални благодарности на Павел Васев и Майя Праматарова – нашите любезни домакини от Български културен институт в Москва

Автор: Елица Матеева


PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътеписите на един театрал: Москва”

  1. Димитър каза:

    Малко е стар пътеписът, казината ги забраниха през 2009-та, доларът и еврото са по 33 и 40 рубли, но иначе другите наблюдения са супер :).

  2. Попов каза:

    Или е антируска статия или просто се лъже. В Москва средната работна заплата е мноооого по-голяма от българската.
    За това сме на дъното – само лъжем и оплюваме другите.

  3. Костадин каза:

    Много ми харесва, благодаря и браво : )

Leave a Reply