Калифорния

Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:

Калифорния

Мост Golden Gate

Пред моста Golden Gate

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

Гренландия

Гренландия ...

Канада

... и Канада от самолет

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.

Сан Франциско и мостът Голдън гейт

Сан Франциско и мостът Голдън гейт от самолета

Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари “555”, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…

Първото впечатление, което ми се натрапи и натрупа впоследствие бяха мащабите. Огромни територии (в т.ч. пустини, гори, планини, курорти, ферми…) разстояния, градове, коли, къщи и т.н. Усеща се, че място никъде не е пестено, нито по улиците, нито в градското планиране… всичко това постепенно ти внушава едно чувство за свобода и простор. И това чувство понякога е доста опияняващо сякаш.

Калифорния, един изключително интересен щат,

чиято голяма територия е в голямата си част пустиня или полу-такава. Но известната Калифорнийска долина, която се простира почти по цялата дължина на щата вертикално на картата е превърната в селскостопанска градина, най-продуктивната в САЩ, а може би и в света. Впечатление правят изключителния замисъл и прагматизъм във всеки аспект и детайл на гражданското обществото в името на удобството на хората и гарантиране на правата им.

Сан Франциско

Сан Франциско, Калифорния

Сан Франциско, Калифорния

Първата седмица си я оставихме за

разглеждане на Сан Франциско и района,

който е един мегаполис с радиус приблизително 100 км в най-дългата си част на юг до град Сан Хосе. Самият град неочаквано ме плени. Това е един от най-красивите американски градове /а може би и най-красивия./ Сравнително малък е /без приобщените околни общини/ по мащабите на Америка. Хората, природата, забавленията, музиката заемаща изкл. място в историята на града, пристанището… всичко ми напомня на една много по-добра версия на родния ми Бургас, такъв какъвто съм си го представял в мечтите си и винаги съм искал да бъде. Надявам се да имам шанса да работя за това. Времето просто не стига да се обиколи всичко, затова не бързахме, а и имахме и още една седмица за тук, след планираната обиколка из щата и Лас Вегас.
Дойде време, проверихме за последно маршрута и резервациите, хвърлихме малко багаж и се метнахме на колата по посока на Лос Анджелис, който беше първата ни планирана спирка. За жалост не избрахме тихоокеанската магистрала, която е изключително прочута и живописна. Решихме да спестим повече време за Л.А. Та след няколко часа и кафепаузи тук там на живописни места, навлязохме между хълмовете на Л.А., чиято територия в голямата си част е почти пустиня и така хълмиста.

Лос Анжелис

Лос Анжелис, Калифорния

С Кукленото шоу в Лос Анжелис

Директно се изтопуркахме на Холивуд булевард

и тръгнахме на тигел по алеята на звездите в района на Кодак тиатър. Този квартал е т.нар. Източен Холивуд и за туристите е едно голямо разочарование. Занемарен, беден и мръсен, почти без особени атракции квартал. От друга страна обаче има много театри, киносалони, където се провеждат доста международни събития и представления с холивудски знаменитости и американски шоумени. Това обаче уви за един ден нямаше как да видим. Също и разходката из студията. Както и да е, обходихме го и продължихме с колата през Западен холивуд и Сънсет булевард, който е значително по-лъскав, но пък там живота и забавленията са главно по нощните клубове и частните къщи.

Стигнахме Бевърли хилс и Бел Еър.

Това представлява тих квартал с луксозни къщи, оградени с живи плетове или зидове по 2-3 метра високи и почти нищо не се вижда. Има такъв туризъм, дремят по колите и тимарят да засекат някоя кинозвезда да излезе от къщата си или да тигелосва по Родео-то. Видяхме за малко прочутия “Бевърли Хилс хотел” и продължихме по споменатата известна улица Родео драйв, която е точно срещу входа на двата квартала. Уличката е доста къса и в същото време изключително луксозна. По нея са наблъскани бутиците на всички световноизвестни моделиери и бижутери, както и кокетни ресторанчета. Бе нещо като квартален мол за звездите и богаташите на района.

От там поехме към

Санта Моника,

едно малко крайбрежно кварталче, изключително кипро.

Санта Моника, Калифорния

Санта Моника

Главната им улица е много европейска и нетипична за САЩ. Изцяло пешеходна с много кръчми, магазини, различни сергии и забавления по нея. Прилича доста на нашата Богориди. Две преки или както казват “блока” по-надолу беше крайбрежния булевард, където беше й нашия хотел (розовата сграда на горната снимка) Съвсем обикновен и приличен, но поради локацията си беше и най-скъпият в цялата екскурзия в сравнение със Хилтън (Сан Диего) и Париж (Вегас), около $280 стаята. Хвърлихме по един душ и излязохме. Първата ни спирка беше известния

кей на Санта Моника.

Санта Моника, Калифорния

Кеят на Санта Моника

Целият кей, подобно на този в Сан Франциско е пълен със сергии, лакомства, сувенири, виенско колело, а в края му даже имаше и нещо като малък обреден дом, където в момента венчаваха едно семейство. Абе всичко, което нашите “туристически” перли Бургас и Варна трябва да са, но не са! 🙁 От там тигел по главната (туристическа) улица, кръчма /Хутърс/, където ни сервираха сервитьорки по бикини и т.н. На другия ден багажа и черта за Сан Диего.

Оказа се Събота и народът масово се беше натоварил за плаж и уикенд в посока Сан Диего. Голям трафик имаше, но си вървеше. Стигнахме рано, даже подранихме. Моите впечатления за Л.А. не са много положителни – огромен град с присъединената територия! Голям почти колкото България и много по-населен, с множество ситита – т.нар. файненшънъл дистрикти и множество градски центрове. Много коли, магистрали, заводи и прочие. Абсолютна лудница и стълпотворение. Мислехме да идем до Малибу и Венис, ама беше мъгливо едно такова времето, а и ограничено, та пропуснахме. Санта Моника обаче беше много ОК.

Сан Диего

Сан Диего, Калифорния

Сан Диего

Цялата територия почти между Л.А. и Сан Диего е плажове, имения, луксозни вили и марини, около 200 км ако се не лъжа.
Сан Диего е втория град в който се влюбих. По ред причини. Някои от тях?! Целия град е подчинен на океана, спорта и въобще летния туризъм. То не са музеи, марини, разкошни плажове, гигантски аквариуми и шоута с косатки и делфини, разкошна зоологическа градина. Малко и кокетно сити както и седалището – основен хъб на тихоокеанския военен флот на САЩ. Изключително приятно, спокойно и слънчево място с много забавления. Спахме в хотел Хилтън ($150 стаята като за Събота) на главната улица срещу невероятния международен конгресен център на града. Главната улица е 1-2 километра барове и дискотеки. Нощем е подобно на Слънчев бряг – лудница от млади предимно, та и стари хора, забавляващи се яко. Градът е основна туристическа дестинация за САЩ. Като нашето черноморие, но без простотиите разбира се. Граничи и прелива директно в мексиканския град Тихуана. Супер място, ходихме и до Коронадо, един провлак с много красив мост до него. Посетихме и един от най-старите и луксозни хотели на пасифика (на снимката), изцяло дървена постройка с невероятен плаж. Заварихме и една американска сватба на поляната пред плажа, беше направо като по приказките…

Сан Диего, Калифорния

Хотел на плажа

Въобще плажовете по тихоокеанското крайбрежие са огромни и широки, някъде до 500 метра. Умаряш се докато стигнеш до водата. Разбира се никъде няма застрояване, а кво остава за подобни на нашите гурливи “капани” За менюто да не говорим, убихме се да ядем омари, риби и скариди, на много човешки цени.
Сан Диего, Калифорния
Хард рок хотел в Сан Диего
В Сан Диего спяхме точно срещу “Хард Рок Хотел” (част от веригата), същата вечер течаха абитуриенстки балове и беше адски купон. На покрива на мецанина имаше басейн с дискотека, яко рок музика от типа на Бон Жови и Металика. Хора танцуваха и пиеха по терасите, беше голям купон. Брат ми се надъха следващият път да спи там. Както и да е, на следващата сутрин се поуспахме и по обяд тръгнахме за Вегас.

Невада и Лас Вегас

Пустиня, кво да ви говоря – камънаци, храсталаци, пясъци и солена пустош. През цялото време на обиколката в Невада беше около 43 градуса на сянка, а и във Сан Франциско хванахме топла вълната чак до последните 2-3 дена преди да потегля наобратно, когато температурите паднаха до поносимите 30 градуса.
беше станала зверска катастрофа и последните 100 км беше голям трафик. Вегас изгря на хоризонта, на фона на залязващото слънце. Какво да кажа, Отдалече стрипа /централната улица с казината/ изглежда малък, но всъщност е доста дълъг. За ходене и разглеждане пеша е направо убийствено уморително. Разтоварихме се в хотел Париж – баш на центъра, на пъпа дет се вика, точно срещу Беладжио и фонтаните му

Лас Вегас, Невада

Айфеловата кула и фонтаните на хотел Беладжио

Стаята ни обаче гледаше към гърба на хотела и затова платихме само $60 на вечер, в т.ч. безплатни басейни, фитнес и прочие.

Аз си мислех, че във Вегас е скъпо.

Всъщност се оказа, че въпросните големи и световноизвестни хотели са си предназначени основно за обикновени американци като цени. Даже и в Беладжио, който се води скъп беше пълно със стаи за по 100-200$. Както и да е, починахме и се метнахме да тигелосваме. Навсякъде храната, питиета, барове дискотеки, всичко си беше съвсем съвсем достъпно. Разбира се беше пълно и със бутици, скъпи заведения, но те не се натрапват. Масово си съвсем беше съвсем поносимо. Вегас си е световно стълпотворение, няма ден и нощ, всичко работи, навсякъде се пуши, пие и ззлага по всяко време 24 часа. Кабардисахме се в един много як бар с жива музика – шоу на някви имитатори на Принс, Том Джонс, Елтън Джон. Аз като привърженик на живата музика много се изкефих, а и атмосферата навсякъде беше много непринудена и купонджийска. Супер!

Големият каньон на река Колорадо

Големият каньон на река Колорадо

На другия ден обаче целия ни беше предвиден за

Гранд Каньон.

Цялата екскурзия с гид до каньона включва автобус до летището, самолет до платото, хеликоптер до каньона, лодка по река Колорадо в каньона, обратно на платото, с автобус до едно живописно място (като екопътека нещо), обяд, разходки и обратно към Вегас по същата схема. Това за около $380 на човек. Струваше си всеки цент! А за впечатленията от каньона – невероятно, уникално място. Трябва да се види и изживее!

Прибрахме се вечерта към 19:00, душ, половин час дрямка и марш навън. Вечеря и обиколка по стъргалото. Почнахме от новия Уин хотел, кафе във Венеция, кафе във Беладжио, фонтаните, тигел до Ню Йорк хотел. Там късна вечеря в една пицария и финал в един мегаяк бар с жива музика. И пак рок – Гънс, Деф Лепард, Металика, Диси и прочие. Минаха и някви известни кинозвезди, дойде една сватбена компания, бе беше мегаяко. Среднощно кафе в Париж и на сутринта (обяд всъщност) на колата и черта към Калифорния. Последните 100-ина км в пустинята пукнахме единия от водните маркучи на колата. Беше сигурно към 45 градуса на сянка. И кат се почна едно чакане, потене, пътна помощ, сервизи в едно малко градче та чак до 21:00 часа, когато потеглихме. Смятахме да отидем до езерото Тахо, но да минем заобиколно през долината на смърта, ала бяхме много уморени и изнервени, та потеглихме директно към Сан Франциско по част от стария оригинален път Route 66, където стигнахме към 3 сутринта. Следващия ден – почивка, готвене, мързелуване и бири. Вечерта аз сготвих едни огромни крабове и си направихме пир. На другия ден колата и към Сакраменто.

Сакраменто

Сакраменто, Калифорния

Парламентът в Сакраменто

Щатската столица на Калофорния. Седалище на щатския двукамерен парламент и губернатора – бате Арни. Сградата е умалено копие на сградата на конгреса, във Вашингтон. Голямата част е музей, изключително интересен. Там прекарахме половината ден. Сакраменто е един много спокоен и приятен град. Навремето е бил център на златната треска, от тук са тръгвали нагоре по реката към планината Сиера Невада златотърсачите, а града е бил оживен търговски център с речен транспорт, железница и прочие. Обяд, кафе и отидохме в Стария град, който е един малък квартал от онова време барабар с речната гара и старата железопътна гара на града. Всичко е стил уестърн, много интересно!

Сакраменто, Калифорния

Старият град на Сакраменто

От там наобратно 100-ина км до Сан Франциско със спирка на оутлетите на града, които са на тази магистрала. Изключително полезна спирка 😉
Та така дойде пак уикенда. Аз, брат ми и съквартиранта му, негов съученик и приятел от гимназията, мой приятел също, се метнахме и тръгнахме на обиколка из южното от Фриско крайбрежие.

Санта Круз – световно седалище на рокери, хипита

и прочут сърфистки плаж. Имаш чувството че си в 60-те години.

Санта Круз, Калифорния

На плажа на Санта Круз

Монтерей – аквариуми и морски туризъм, Пебълс бийч – страхотни плажове, богати имения и огромни голф игрища. Пак много звезди и известни личности. Последно спряхме и се задържахме в

градчето “Кармел он дъ сий”

Навремето дотук са стигнали първите испански/мексикански/ колонизатори по историческия път Ел Камино и са основали манастир. От тук е почнала испаноезичната инвазията и заселване на северните към Напа и Сонома, световни лозарски и винарски райони от другата страна /северно/на моста Голдън гейт респ. на залива /бея/ на Фриско.

Carmel on the see, Калифорния

Град Carmel on the see

Кармел е невероятно (и скъпо) курортно градче изцяло в италианска и испанска архитектрура и дух. Разкошни и кипри къщички, вили, уютни латино ресторанчета и т.н. Направихме малко плаж 1-2 часа. Казвам малко щото водата по това време /средата на Юни/ беше 12 градуса, въпреки жегата. В радиус 20-ина км няма бързо хранене, всичко е гурме и затова привечер като пригладняхме се засилихме към любимите ми хабургери “Кинг Джуниор”.

Оставаха 2-3 дена до заминаването ми и на другия ден брат ми беше спретнал купон и покани всичките си приятели, голяма част от които аз познавах задочно. Изключителна етническа смесица достойна за Америка – американци, германци, парагвайци, китайци, руснаци, българи, иранки, бразилки и корейки… През целия ми престой течеше европейското по футбол, тази вечер гледахме полуфинал май беше Германия-Русия, който също изключително нажежи страстите. Факта че почти никой не бира, а наблегнахме на мартини, водка, уиски и вина е достатъчно показателен. Беше голям и сърдечен купон до късно през ноща. На другия ден с натежала глава почнах да се лекувам с една пиклива нискоалкохолна бира, която купихме за купона и се оказа, че неусетно съм изпил почти една каса лежейки в градинката :blink:
Следваха няколко дена обикаляне из СФ за покупки на подаръци и мотане из Чайна таун, Литъл Итали и още от многото места, които бяхме пропуснали/отложили. Обиколихме и цялата мирия на брат ми, сърцето на Силикън вали – Пало алто, Сан Хосе, Кюпъртино, Съни Вейл, Маунтийн вю… Гугъл, Яху, Ейпъл, Адоби… Посетих кампуса и офиса на брат ми във VM Ware и даже случайно се запознах със СEO-тo на компанията, изключително приветлива лелка на възраст с дебела плетена жилетка, каквато носят тука дядовците и бабите ни :lele: Естествено по време на цялата ваканция в движение посещавахме и молове, барове, библиотеки, университети /Станфорд и Бъркли/, запознавах се и приказвах с много местни хора. Във Вегас се оказа, че са чували за България и София, срещнах местни които даже бяха идвали тук.

Въобще ако има място, което се доближава до вавилонското стълпотворение на етноси и култури, то това е Калифорния и Вегас. А лично аз останах пленен от атмосферата и ритъма на Сан Франциско, от безметежното спокойствие, слънце и млади хора на Сан Диего, от необятната и страхотна природа на Калифорния, от усмихнатите и топли хора, от етническата толерантност, гражданската и обществена търпимост, ангажираноста на обикновените хора, свободата и позитивизма на тази страна. Всичко това разбира се видях като турист. Сигурно ако си вадиш хляба и отглеждаш семейство там, картинката ще е доста по-различна, знам ли? Всъщност за 20-30 дена само накълвахме тук там маршрута. Оказа се, че това е крайно недостатъчно време поне за любознателен човек като мене. Обещах си при първа възможност да наваксам!

С такива чувства, с мъка от раздялата с братчето и зареден с позитивизъм се качих на самолета за Франкфурт, където ме чакаше и форумска явка 😉 А какво ме чакаше в София е друга тема, но може би по-нататък.

Снимките,… видеоклипчетата
_______________________________________________________________
San Francisco, June ‘2008

Сан Франциско, Калифорния

Сан Франциско, Калифорния

Автор: Красимир Бинев

Снимки: авторът

Всички снимки от Калифорния:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. радо каза:

    супер, винаги съм подозирал че Сан Франциско прилича на Бургас (за който още няма пътепис май?)
    а да и поздрави на тези двамата 🙂

  2. Стойчо каза:

    @радо, защо не вземеш нещата в свои ръце? Наистина за Бургас още няма пътепис 🙂

  3. val каза:

    hotela v san diego esniman v nqkoi go predpo4itat gore6to s merilin m

  4. мунчо каза:

    Интересен пътепис, но написан с доста хашлашки език.

  5. Stanimira каза:

    Градски, благородно ти завиждам 🙂 Супер яка обиколка си направил 🙂

  6. Mariya каза:

    Благородно Ви завиждам за изживяването в Америка!

  7. Ани каза:

    Страхотен разказ! Много жив и вълнуващ 🙂 Прииска ми се и на мен да видя тези места, дори ги разцъках из гугъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.