апр. 20 2010

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1)

На това днешно мрачно време защо да не направим една обиколка към Екватора? Да се качваме по корабите и напред! Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част първа

Остров Мавриций и остров Махе от Сейшелските острови

Бях обещал и аз да споделя нещичко от моите скитания по широкия свят. И ето, наканих се най-после.

Идеята ни беше да забъркаме нещо по различно от обичайните екскурзии и почивки. Решихме този път да бъде круиз. Бяхме си набелязали и трябваше да изберем измежду три дестинации – Кариби, Далечен изток или Индийски океан.

Избрахме последната: Мавриций – Сейшели – Мадагаскар – Реюнион.

Направихме резервациите и след седмица се изтипосахме на летището в Истанбул. Следваше полет с EMIRATES до Дубай, час и половина престой, колкото да си купим нова камера, че предната, заедно с колата и всичкия ни багаж смени притежателя си в София Ама нищо де, той Бойко Борисов ще ги оправи тях И втори полет до Мадагаскар. На сутринта към 9:00 часа цъфнахме на местното летище. Там, както си му е реда ни посрещнаха местни фолк звезди с песни и танци на народите. Ма то така си е по летищата на повечето екзотични дестинации. Едно такова ти се стопля душата… а тялото – то вече е прегряло при „ниските” сутрешни температури от около 30’C. За влагата да не говорим. Имаше естествено и представители на круизната компания COSTA, които чакаха туристите, решили да ползват услугите им за трансфер до кораба. Ние обаче предварително бяхме отказали тези услуги /26EUR на глава/ за 40-50 км. разстояние. Ми така де, да си пооправят малко тарифите. Отидохме на едно от многото гишета за рент а кар, и си наехме две колички. Ама да не си помислите, че и там не сме се пазарили? Ааа не Предварително знаехме, че ако не си свалил цената поне двойно, значи нищо не си направил. Те ни предложиха по 60 EUR на ден за кола. Ние казахме 30. В крайна сметка се съгласихме великодушно на 40. Нали и те са хора! Наехме ги за по 48 часа, та да можем и на следващия ден да обикаляме острова и потеглихме към Порт Луис, където ни чакаше кораба. Пристигнахме, настанихме се по каютите, полегнахме да починем и …. проспахме целия ден. Ми как няма, бяхме като пребити кучета.

Сутринта на следващия ден, след обилна закуска сефтосах и фотоапарата. Ето я и първата снимка:

PORT LOUIS, MAURITIUS

Порт Луи, Мавриций

Порт Луи, Мавриций

Качихме се по колите и тръгнахме на обиколка из острова. Най-напред се отправихме към ботаническата градина на Pamplemousses.

Ботаническата градина на Pamplemousses, остров Мавриций

Ботаническата градина на Pamplemousses на Мавриций

Местни креолски младежи ни се радваха. И ние на тях.

Креолци, Мавриций

Креолци

Индомаврицианците /те са по голямата част от местното население/ също

Индуси, Мавриций

С местните индуси на остров Мавриций

Водни лилии

Ботаническата градина на Pamplemousses на Мавриций

Водни лилии

Водни лилии

Водни лилии

Водни лилии – Ботаническата градина на Pamplemousses на Мавриций

Водни лилии на Мавриций

Тук са и огромните костенурки

Костенурки

Костенурки

Вече се бяхме напекли достатъчно и решихме да се цопнем в океана. Нали и затова сме отишли! Опс! Ударихме на камък! От всичко, което бях чувал и чел

за Мавриций, очаквах да намерим някое усамотено райско кътче

и да се поплицикаме в чисти води…

Плаж на Мавриций

Плажът

Плаж на Мавриций

Плажът

Не ни е било писано, обаче. Водата беше доста мътничка Разочаровани от това, се опитахме да се внедрим в едно семейство, излязло на пикник и кротко похапващо. От обяда им обаче, беше останало само това:

Семейство на пикник, Мавриций

Семейство на пикник

Решихме да опитаме късмета си и от другата страна на острова. Може пък там да е по-добре! Услужлив чичка ни напътва откъде да минем

Мавриций

Един чичко ни упътва

По пътя спряхме до това, някакъв храм май, но нямаше кого да питаме, та да ни светне

Мавриций

Неизвестен за нас храм на остров Мавриций

Оставаха още няколко километра до Belle mare, за където се бяхме запътили, и времето изведнъж се развали. Сякаш небето се изсипа отгоре ни. 10 минути. Това беше. След още 10, сякаш нищо не е било

Тропически дъжд, Мавриций

Тропически дъжд

Пристигнахме. И там същата работа – големи плажове и мътна вода. Че беше и неделя, а тогава всички маврицианци си правят пикник по плажовете и навалицата е ужасяваща

Плаж Belle Mare, Мавриций

Навалица на плажа

Плаж Belle Mare, Мавриций

Навалица на плажа

Ставаше късно и трябваше да поемаме обратно към кораба. По пътя спряхме до един хиндуистки храм, където течеше някаква церемония. Включихме се и ние. Събухме се боси като всички останали и влязохме. Дариха ни с плодове, малки бананчета /страшно вкусни/, курабийки някакви, че и манджи искаха да ни сипват в едни канчета. Топли хора! В същността си религията им не се различава от християнската. Благодарихме и си тръгнахме по живо, по здраво.

Индуистки храм, Мавриций

Индуистки храм

Индуистки храм, Мавриций

Индуистки храм

Индуистки храм, Мавриций

Индуистки храм

За един ден – толкоз. Прибрахме се на кораба, а плановете ни за посещение на Chamarel с водопадите, седемцветната земя и зоопарка отидоха на кино. Нищо, другия път

Предстоеше ни

пътуване до Сейшели. Два дни в океана.

Изглеждаше скучничко. Но какво пък! Ще си почиваме! Нали и затова сме отишли!

Остров Мавриций, Индийски океан

Bye bye Mauritius!

Bye bye Mauritius

На кораба дневните развлечения изглеждаха така:

Излежаване и събиране на слънчеви лъчи по палубите, цамбуркане в басейните /два на брой/ и в джакузитата също /те пък бяхя четири/, студени коктейли от барчетата. Аз лично, обаче ги пренебрегвах и си пиех кафета в несвяст. Ми то на италиански кораб и кафето си е като в Италия. А аз съм му луд фен. Ух, отплеснах се!

…..и здраво угояване! При тия пресни риби, скариди, лангусти – как да се сдържиш?! Ами плодовете?! Мани, мани! Как не си пръснахме тумбаците, не знам!

Рибка за вечеря – red snарper – познахте…

Вечеря на круиз в Индийския океан

Вечеря на круиз в Индийския океан

….нещо за десерт

Круиз из Индийкия океан

Десерт на борда

И нашите любезни сервитьори – Габриел от Филипини и Мохамед от Индонезия

Круиз в Индийския океан

Нашите сервитьори

И така:

Пристанището на Сейшелите

Добре дошли на Сейшелите

Пристанището на Сейшелите

Пристанището на Сейшелите

Пристигнахме по обяд и без да губим време, слязохме от кораба и наехме две коли. Тоя пич ни засмука още докато слезем – симпатяга

Rent a car, Сейшели

Rent a car, Сейшели

Цената – същата като на Мавриций – 40 EUR. Казвам го, защото някои се интересуват. Може и по-ниска да се намери, но на пристанище или летище е така. Знаем го от предното ни пребиваване на Сейшелите, година по-рано. Сега обаче имахме само 48 часа, и трябваше да се възползваме максимално от краткото време.

И тук движението е обратно. Нали доскоро са били английска колония

Кола с десен волан, Сейшели

Бивша английска колония

Познавахме острова /Mahe е най-големия от Сейшелските острови/

и веднага отпрашихме във вече избраната посока. Тук, за съжаление не мога да приложа снимки, тъй като във всички присъства и някой от групата, а не съм поискал разрешението им

Остров Махе (Mahe), Сейшели

Остров Махе (Mahe) е най-големият на Сейшелите

Привечер бяхме на това прекрасно плажче, къпахме се, стана тъмно, а водата чиста, топла, не ни се тръгваше

Остров Махе (Mahe), Сейшелите

Плаж на остров Махе

Плаж на остров Махе (Mahe), Сейшелски острови

Плажът

Прекосихме острова, за да отидем до хотел Le Meridien Barbarons.

Там бяхме на почивка предната година, като се надявахме да намерим единствения български заселник на Сейшелите – Младен. Нямаше го в хотела, но го открихме в къщата му. Изненадахме го! Не можеше да повярва, та чак заекна докато превключи на български! От пет години е там. Жена му е симпатична местна креолка. Имат си и едно малко двегодишно сладурче с шоколадова кожа. Работи като guest relation в хотела. Чувстват се прекрасно там и няма никакво намерение да се връща в България. Отпразнувахме срещата в едно ресторантче до морето, с чудесна морска и креолска кухня. Това е Младен:

На остров Махе (Mahe), Сейшелски острови

Младен е единственият българин, живеещ на Сейшелите

А това – част от менюто – плоден прилеп

Вечеря на остров Махе, Сейшели

Плоден прилеп за вечеря

На следващия ден го видяхме и на живо.

Плоден прилеп, Сейшелски острови

Плоден прилеп на живо

Мина полунощ и решихме, че е време да се прибираме на кораба. А ни чакаше и едно изкачване на 800 м. надморска, за да се прехвърлим от другата страна, където е столицата Виктория и нашия кораб.

Май трябва да спирам. Стана обяд вече, а трябва и да поработя малко. Жена ми и бездруго ме гледа подозрително и вметва, че досега съм си бил добре, нищо ми нямало пък взел, че съм прописал изведнъж

Ако написаното дотук е представлявало интерес за някого, ще продължа с разказа си. Остават Мадагаскар и Реюнион. Ако ли пък не – язък ми труда

Продължението:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе

Автор: Петър Кънев

Снимки: авторът

Всички снимки, заедно се непоказаните:

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1)”

  1. Елена каза:

    Ахххх, чудесни пътеписи и снимки…
    Просто ми се дощя и аз да съм видяла всичко това.
    Благородно Ви завиждам и Ви слагам в „любими“. 😉

  2. Ema каза:

    Петре, н’дйей тъй, бе човек! За какво спиране говориш? И никакъв „язък“! А какво да правим „ние с гайдите“? Никога няма да имаме възможност да видим тези места! Аз лично по материални причини, а не поради липса на ищах или липса на време.
    При това положение остава да се прикача на буксир зад теб и твоята компания и да „попътувам“ по любимите ти места. Не спирай да пишеш и да публикуваш снимки. Когато си казал „а,б и в“, карай до „я“.

  3. Petkan каза:

    Я!
    Докато се размотавахме на един друг круиз в Средиземно море през изминалата седмица, Стойчо ми публикувал драсканиците!
    @Елена, благодаря за хубавите думи! Няма място за завист, пък била тя и благородна! Ако на човек много му се иска нещо, не е невъзможно да го постигне! Така, че пожелавам ти го и … успех! 🙂
    @Ema,
    Казваш „Никога няма да имаме възможност да видим тези места“ – кво е туй бре, жена!? Я се стегни! И куфарите също стягай! Няма „няма“, ако го има мерака! Че то на буксир, само прах се събира!
    А дали ще има продължение, от Стойчо зависи …

  4. Ema каза:

    Петре, или както там си се кръстил Петкан , и Петкан става. За буксира и прахоляците си много прав. Ама ти просто не ме познаваш. Че то аз съм жена на сто години. Скоро ще стана и на сто и двайсет, дет се вика. Както баба ми думаше, мене ми е време минало. пък и минавам за средностатистически български пенсионер, което значи озночово няколко неща, едното от които е че трябва да съм си намерила ограничителен аршин на мечтите и плановете за пътуване. Аз съм си скромен човек със скромни очаквания, скромни мечти и още по-скромниа кесия. Точно затова ще си предприемам пътувания до скромно отдалечени места, където пак мога да се чувствам свободен човек и където не се притеснявам от това коя съм аз и колко скромни са постиженията ми в този живот, от който дебело подчертавам – никак не се оплаквам. Оплаквам се единствено от Спорт Тото 6 от 49, защото тотовците са некадърни да ми познават числата, но това дори и днес го писах в предишен пост.

  5. […] с круиза на Петър из Индийския океан. Започнахме с остров Мавриций, а сега продължаваме с главния от Сейшелските острови […]

  6. Rossina каза:

    Моля те кажи с коя фирма сте организирали пътуването? И по кое време на годината си ходил?

  7. Tanya каза:

    Interesen patepis s hubavi snimki na chudesni mesta!
    Mejdu drugoto, imeto na neisvestnija sa Vas hram na snimkata ot Mauritius e
    Kashinath Mandir, namirasht se bliso do Poste de Flacq. Posetih go predi njakolko meseza, kogato bjah v Belle Mare.

Leave a Reply