По Коледа из Антарктика

Ето още едно място, където човек добре да изкара Коледните празници – вместо да очаква проблеми със затворени летища в Европа, да замине за Южното полукълбо, където по Коледа лятото е в разгара си. Затова днес ще ви дадем още една добра идея как да изкарате следващата Коледа – идете като Домосед до Антарктика 🙂 Един път вече изкачвахме с него най-високия връх на Антарктида (континента), пък днес просто ще се разходим из Антарктика, но вече малко „по-луксозно“. Настоящият разказът е от последната Коледа 2009г. Приятно четене:

По Коледа из Антарктика

Облаци над Огнена земя

Към Антарктика

Прекосяването на пролива минава по-меко от очакваното.

За първи път попадам в толкова открито море, без суша на хоризонта за толкова дълго време. Два дни! Времето се променя в преливен режим от ясно до облачесто до плътно облачно и обратно. За сметка на това височината на вълните нараства постоянно, но така и не прехвърля нивото на разумен комфорт и пораженията не са повече от две-три разлети чаши вино. От пътниците. Екипажът предвидливо е прибрал хубавите чаши на сигурно, а масите са покрити със специална гумена тъкан, по която да не се пързаля посъдината. А столовете – вързани за пода с вериги, Същевременно сервитьорите не допускат нито един инцидент с цели табли пълни чаши или блюда, балансирайки в синхрон с махалото на кренометъра над бара. Нощем (понятие, което колкото по на юг в пролива проникваш, толкова повече се размива) е по-весело, зашото се налага да съчетаваш съня с упражнение по закрепваме на кревата. Хотелският стандарт на каютата с широки кревати с бели чаршафи изглежда привлекателно в брошурите и на пристанището, но в

пролива на Дрейк,

нещо ти подсказва, че хамаците от времето на въпросния Дрейк и поколения мореплаватели преди него също са имали известни предимства.

Албатрос

Албатрос в пролива Дрейк

А през деня си мързелуваш в топлия салон с големи прозорци или в топлата каюта с голям прозорец и се унасяш с вълните; по сигнал изскачаш с фотоапарата да се опиташ да уловиш някой по-рядък албатрос (но обикновено или не го хващаш в кадър, или го хващаш не на фокус, или го хващаш на фокус, но не е рядък), четеш си южноафриканско криминале, похапваш вкуснотийки три пъти на ден, пиеш чилийско пиво Austral; опитваш се да компенсираш с тичане на лента във фитнес-салончето в трюма (вълнението добавя интрига с произволно разпределение на нанагорнищата и нанадолнищата). И си общуваш с най-различни хора на обяд и вечеря…

Антаркида

Антарктида – В района на скалата Спигот пойнт

Първо слизане на твърда антарктическа земя. На континента.

В района на скалата Спигот пойнт – видим от много далече ориентир в релефа. Пропуснали сме Шетландските о-ви, където силата на вятъра надхвърляла норматива за безопасна като за начинаещи туристи навигация със зодиаци. Пингвините край Спигот пойнт са от вида ивичобузети (Chinstrap, англ., Pygoscelis antarcticus).

Пингвини на Антарктида

Пингвините край Спигот пойнт (Антарктида) са от вида ивичобузети (Chinstrap, англ., Pygoscelis antarcticus

Дребнички с бели личица и черна ивица под човката, с която изглеждат като че ли са си закрепили шлем на галвичката. Какъвто им е нужен, предвид че практикуват алпинизъм. От нетърпение да се съвокуплят по-рано от другите, се катерят до билото на рида, което се открива първо от топящия се през пролетта сняг. И после се редуват, кой родител да мъти яйцата, докато другият се спуска по коремче или дупе по снежната писта до морето да похапне рибка или каквото там. И след ден-два се връща и среща предизвикателството да се качи пак там горе и поеме вахтата. И не само че лифт няма, ами и разни туристи му се подсмиват над тромавата походка. Представям си, че за това качване изгарят всичката енергия, добита с похапването на риба. Ех, да се въдеше в морето и шоколадче за повече калории.

Пингвини на Антарктида

Ивичестобузести пингвини (Pygoscelis antarcticus)

Данко – мъничко островче,

окупирано от масова колония на конкурентния вид червеночовчи пингвини (Gentoo, англ., Pygoscelis papua). Тези са с черни личица без шлемове, а вместо това – бяло боне на главичката. И ги няма никакви в алпинизма. А за десерт край кораба ни се намъкват гърбати китове да позират с перки и опашки пред фотоапаратите. Точно за каквото сме дошли по тия ширини.

Антарктида

Гърбат кит (опашката му, де 😉

Мъглива и ветровита сутрин. Аржентинска база на брега.

Преди 20 години докторът я запалил, защото го оставили наряд още цяла година и така си издействал евакуация. Сега е възстановена, но пуста. Населена чилийска.

Антарктида

Чилийска база в Антарктика

На теория – военновъздушна, макар и никаква следа от авиация да не се забелязва. Строена по времето, когато няколко държави са се надпреварвали да колонизират континента насеризоно. 40-те и 50-те, преди да се подпише Антарктическият договор. След което териториалните претенции са останали само като куриозни припокриващи се сектори на картата, без никакво значение за човечеството. Но нищо не се знае какво ще стане, когато ножът опре о кокала и Антарктида се окаже последният наличен източник на земни ресурси. От всякакъв вид. В базата ни посреща … императорски пингвин.

Антарктида

Императорски пингвини не на място

Нито му е сезонът, нито му е мястото тук. Според дебелите книги и документалните филми начинът на живот на императорските пингвини не предполага в никакъв момент излизане на бряг. През зимата (!) излизат само върху лед, който се очаква да се разпука през лятото, за да си измътят яйцата, а през останалото време се угояват в открито море. Но какво пречи и сред пингвините да се въдят независими пътешественици с наклонности към плажуване на топло и завет. Където е мястото на червеночовчестите пингвини, които му стигат на императорския до кръста. Затова пък са много! И индиецът Рави Кумар, специалист по телекомуникации на американска служба в Хайдерабад, съумя някак си да се пързулне и цопне баш в тоалетната им, която заема цялата морава зад щаба на базата. И всички останали морави. В базата можеш да оставиш картички за пускане, които ще тръгнат със следващия военен държавен кораб (през февруари?), след което ще получиш потвърждение по имейл(!)

Антарктида: Пингвини

Пингвини

Игнасио, бразило-чилийският биолог ни разправя за различните пингвини и в каква фаза на процеса на размножаване ги заварваш на различните крузове през сезона. Горе долу по това враме на гентутата им се излюпват малките. Мязат на сиви мишки и не смеят да си покажат човката изпод дупето на дежурния по детска ясла родител. Другият е на лов в морето. А като се прибере започват едни серенади за разпознаване на партньора си сред колонията, чунким не е запомнил къде си е построил гнездото със собсвените ръце. По-точно – с човката си, с която е домъкнал малки камъчета. Гнездата са винаги на поне един пингвин разстояние, за да не могат да си кълват очите.

Антарктида: пингвини

Антарктида: гнездо на червеночовчи пингвини (Pygoscelis papua)

Залив Нико.

Качване на баир. Супер гледка. Тишина. Отличен сеанс на пингвиногледане. Грабливата птица антарктическа чайка (Stercorarius skua), която се храни и с яйцата, и с малките на пингвините, си живее насред колонията. Не и обръщат внимание, докато не направи опит за нещограбване. Тогава настръхват, но всеки пази само собственото си гнездо. Наблюдаваме един рейд. Скуатът остава с празни ръца. Ще опита пак по-късно.

Антарктида: Антарктическа чайка (Stercorarius skua)

Грабливата антарктическа чайка (Stercorarius skua)

Достигнали най-южната точка в програмата си, но така и не пресичаме полярния кръг, който се пада едва ли не един залив по-нататък. Предполагам, че е маркетингов трик, за да могат да си продават и по-дългите крузове, които го пресичат, а пингвините са все същите и оттатък. В случая,

на о-в Йалур, попадаме на колония пингвини на Адели (Pygoscelis adeliae).

Онези с плътно черните главички, които чакат на едно място да се стопи снегът, за да си свият гнездата. Ако топенето закъснее, могат да пропуснат целия сезон без да съумеят да отгледат здраво поколение.

Антарктида

Пингвини на Адели (Pygoscelis adeliae)

Британската база Порт Локрой.

Построили я през войната, ужким да следят немските подводници, а през 60-те я зарязали. След което се нанесли пингвините. А те нарочно били търсили място, където да няма пингвинска колония. Преди няколко години се взели в ръце да я реставрират за музей, че било конфузно точно Великобритания да държи съборетина на туристическата магистрала. Направили музейче. Поддържат го 4 момичета от Лондон и Единбург, които делят една от стаичките на първите изследователи, продават сувенири в другата, а в останалите са подредили какъвто антарктически реквизит са намерили от 50-те и 60-те от ски обувки, през ръждасали консерви боб до вестници от деня на Коронацията. А като им дойде кораб, се качват на него да си вземат душ. Всички кораби спират тук, та проблемът с вмирисването не стои. Освен на пингвинска тор. Пингвините генту са окупирали всяка педя сакличка около къщата. И под нея. И им е топличко и заветно. Тъкмо им идва периодът на излюпване на пингвинчетата. И аз се поддавам на шопинг треската. Решавам си въпроса с коледните подаръци. И пускам картички с марка с монограма на кралицата от антарктическите и територии. Едно място в Британската империята, където слънцето наистина не залязва. Поне през лятото (65 градуса южна ширина).

Антарктида: Музей в британската база Порт Локрой

Музей в британската база Порт Локрой

На о-в Децепцион пингвините ходят на бани.

Залят кратер на активен вулкан, където геотермалната активност поддържа слой мъглица изпарения над черния плаж, което създава някаква илюзия, че водата е топла за къпане.

Водата си е направо гореща, но само до една педя навътре от пясъка. Което е достатъчно да се сварят криловете и да се привлекат хитри пингвини от различни видове да се отбиват тук за кратък отих по време на риболов, докато партньорът им мъти бебето на студено някъде по другите острови или на континента.

Антарктида: о-в Децепцион

Пингвини на о-в Децепцион (Антарктика)

Човеците обаче можем да се потопим целите малко по-навътре, където е точно толкова студено, колкото и другаде. С малко моржуване на Бъдни вечер отстрелваме и другия заек – Богоявление. И се снимаме по мокри бански насред Антарктика.

По бански насред Антарктика

По бански насред Антарктика

А небето се изяснява и за първи път виждаме слънце … чак следобед, когато навлечени обратно с пухенки и канадки слизаме да огледаме останките от китолованата, впоследствие – британска военна, база, запусната след поредното изригване, придружено от свличане на кал и чакъл връз нея през 60-те.

Антарктика

Останки от британска база на о-в Децепцион

Как се променя вкусът на времето. Преди двеста години в тия морета се е идвало на лов за тюлени. На английски даже не се ползва думата hunting за лов, ами harvesting – прибирали са реколтата. И за няколко десетилетия така добре са я прибрали, че само с късмет са се съхранили видовете. Преди сто години в Антарктида се е идвало на лов за китове. На о-в Децепцион им е била базата за транжиране и трупането на китовата мас в специални резервоари, преди да бъде експедирана към пазара. Преди 30 години, аз четях романи за китоловци и наред с връстниците си в прогимназията се вдъхновявах от приключенския им живот, героизма им и тръпнех всяка следваща глава дали харпунът няма да полети накриво и да пропусне поредната жертва. А днес сме единодушни, че всичко това е било жестоко варварско клане. И останките от базата и ръждясалите резервоари ни докарват същото настроение, като че ли сме посетили Освиенцим или Затвор 21 или както там му беше името на онова квартално училище в Пном Пен, обърнато в кланница за дисиденти и случайни граждани от Червените кхмери. А после сядаме на маста да обсъдим океанските варварщини, похапвайки салата с риб тон, уловена не по-малко варварски и не по-малко неустойчиво за природното равновесие като китовете навремето. Но нали е просто една риба!

И косатката идва да я избие.

Цял пасаж косатки. Поне шест. Според някои – девет. Както отбелязва бразилецът Бернардо, на този кораб за пет минути до клозета не можеш да идеш без капитанът да обяви за някакво интересно животно по радиоуредбата. Преживяването с косатките е като да видиш леопард в Африка, тоест – сравнително рядко удоволствие.

Косатка

Косатка

Крачун Феричит*!

Д.’10

Автор: Димитър Тодоров

Снимки: авторът

Разказът и снимките са с лиценз Всички права запазени!

Илюстрации 1 (останалите снимки от това пътуване):

Antarctica 2009: Some penguins

Снимките от Антарктика:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Михаил каза:

    Страхотни снимки!

  2. Ema каза:

    Домосед, браво! Какво само пътуване! Колцина са щастливците на този свят, които са могли да направят такова далечно пътуване и да видят тези полярни прелести ? И снимките са уникални и красиви, и разказът ти е завладяващ. Благодарна съм ти, защото това са местата, които никога няма да посетя, но пък винаги ще ми е интересно да ми разказват за тях и да ми показват снимките си хора, щастливци като теб.

  1. 19.04.2010

    […] да ви праща на все по–трудно достъпни места. След сутрешната Антарктида, сега наред е абсолютно недостъпния в момента по […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.