Офроуд до Радуй (Пернишко)

Да посрещнем дългочаканатa тази година пролет с един офроуд из калта. Приятно четене:

Офроуд до Радуй (Пернишко)

Вчера рано сутрин се разходихме до вилна зона в село Радуй (Пернишко). Избраният път минаваше през Банкя, покрай Клисурския манастир и от там покрай военно поделение по „черен път“. В случая пътя не беше въобще черен, а по-скоро блатист. В началото и в края (където имаше живот) изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

По нататък в повечето случай изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

В началото имаше закъсал джип и уплашен Голф. Заобиколихме ги. Не след дълго ние закъсахме в снежна преспа, но с блокиран диференциал и малко „напред-назад“ излязохме. По-нататък пътя беше нещо средно между черен път и блато, но все пак бяха минавали други автомобили, чийто коловози помогнаха:

Към Радуй (Пернишко)

В повечето случаи не можеше да се снима, защото спирането щеше да изисква бутане. Калта беше като лед – непрекъснато се занасяше и на моменти имаше дрифт. Точно в края преди вилата имаше една огромна локва, която леко ни затрудни:

Към Радуй (Пернишко)

Минахме я с висока скорост и в общи линии изкъпахме цялата кола:

Към Радуй (Пернишко)

Бяхме на косъм от това да не успеем и колата да изгасне – ауспуха за момент се потопи. Ето пък големината на коловоза, който пробихме:

Към Радуй (Пернишко)

Накрая колата изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

И по-кална е била:

Към Радуй (Пернишко)

Снегът продължаваше да се топи и пред вилата се образува поточе:

Към Радуй (Пернишко)

Колата пък беше загребала значително количество вода и беше „измила“ двигателя. Наложи се да суша капака от вътрешната страна на слънце:

Лада Нива

След това продължихме с работа и разходка. Първо Берра обиколи всички възможни кътчета на нашата и на съседните вили:

Радуй (Пернишко)

Хапнахме обилно на терасата, а Берра продължаваше да не си намира място:

Радуй (Пернишко)

Румен (брътът на Милена) подряза няколко клона на едно дърво:

Радуй (Пернишко)

После напръска дърветата срещу вредители:

Радуй (Пернишко)

Аз пък си поспах. След това се разходихме с Берра по поляните:

Радуй (Пернишко)

Времето беше прекрасно – нямаше нито един облак и беше доста топло, но с леко подухващ вятър:

Радуй (Пернишко)

Берра толкова много се изкефи, че спря да изпълнява каквито и да е команди 🙂

Радуй (Пернишко)

Тук едвам я накарах да седне, но както виждате назад има по-интересни неща:

Радуй (Пернишко)

Всичко беше красиво. Усещаше се, че заедно с идващата след няколко часа астрономическа пролет ще дойде и истинската:

Радуй (Пернишко)

Накрая Берра, малко прегряла от тичане, легна да си почине в снега:

Радуй (Пернишко)

Тръгнахме си през Перник, защото пътниците не харесаха много изживяването по време на пътуването на отиване. Освен това имаше малко логика, че жегата в този ден допълнително ще разстопи сняг и най-вероятно е станало още по-блатисто. Ако зависеше от мен обаче нямаше да се поколебая да мина отново през калта 🙂

Автор: Филип Петров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.