апр. 16 2010

Офроуд до Радуй (Пернишко)

Да посрещнем дългочаканатa тази година пролет с един офроуд из калта. Приятно четене:

Офроуд до Радуй (Пернишко)

Вчера рано сутрин се разходихме до вилна зона в село Радуй (Пернишко). Избраният път минаваше през Банкя, покрай Клисурския манастир и от там покрай военно поделение по „черен път“. В случая пътя не беше въобще черен, а по-скоро блатист. В началото и в края (където имаше живот) изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

По нататък в повечето случай изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

В началото имаше закъсал джип и уплашен Голф. Заобиколихме ги. Не след дълго ние закъсахме в снежна преспа, но с блокиран диференциал и малко „напред-назад“ излязохме. По-нататък пътя беше нещо средно между черен път и блато, но все пак бяха минавали други автомобили, чийто коловози помогнаха:

Към Радуй (Пернишко)

В повечето случаи не можеше да се снима, защото спирането щеше да изисква бутане. Калта беше като лед – непрекъснато се занасяше и на моменти имаше дрифт. Точно в края преди вилата имаше една огромна локва, която леко ни затрудни:

Към Радуй (Пернишко)

Минахме я с висока скорост и в общи линии изкъпахме цялата кола:

Към Радуй (Пернишко)

Бяхме на косъм от това да не успеем и колата да изгасне – ауспуха за момент се потопи. Ето пък големината на коловоза, който пробихме:

Към Радуй (Пернишко)

Накрая колата изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

И по-кална е била:

Към Радуй (Пернишко)

Снегът продължаваше да се топи и пред вилата се образува поточе:

Към Радуй (Пернишко)

Колата пък беше загребала значително количество вода и беше „измила“ двигателя. Наложи се да суша капака от вътрешната страна на слънце:

Лада Нива

След това продължихме с работа и разходка. Първо Берра обиколи всички възможни кътчета на нашата и на съседните вили:

Радуй (Пернишко)

Хапнахме обилно на терасата, а Берра продължаваше да не си намира място:

Радуй (Пернишко)

Румен (брътът на Милена) подряза няколко клона на едно дърво:

Радуй (Пернишко)

После напръска дърветата срещу вредители:

Радуй (Пернишко)

Аз пък си поспах. След това се разходихме с Берра по поляните:

Радуй (Пернишко)

Времето беше прекрасно – нямаше нито един облак и беше доста топло, но с леко подухващ вятър:

Радуй (Пернишко)

Берра толкова много се изкефи, че спря да изпълнява каквито и да е команди 🙂

Радуй (Пернишко)

Тук едвам я накарах да седне, но както виждате назад има по-интересни неща:

Радуй (Пернишко)

Всичко беше красиво. Усещаше се, че заедно с идващата след няколко часа астрономическа пролет ще дойде и истинската:

Радуй (Пернишко)

Накрая Берра, малко прегряла от тичане, легна да си почине в снега:

Радуй (Пернишко)

Тръгнахме си през Перник, защото пътниците не харесаха много изживяването по време на пътуването на отиване. Освен това имаше малко логика, че жегата в този ден допълнително ще разстопи сняг и най-вероятно е станало още по-блатисто. Ако зависеше от мен обаче нямаше да се поколебая да мина отново през калта 🙂

Автор: Филип Петров

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply