апр. 13 2010

Берлин по Нова година (2)

Продължавам с пре-дългия си разказ за Берлин. Започнахме с малко философстване, а сега ще продължим със забележителностите. Приятно четене:

Берлин по Нова година

част втора

През последващите години в Берлин е разгърнато мащабно строителство и са излети маса пари, за да може градът отново да добие единен вид. Предишния път, когато ходих там, на Потсдамер платц имаше само два небостъргача насред голото почти поле, останало след махането на Стената и предзонника, докато сега този площад практически е новият център на града. Хубавото е, че новите сгради, въпреки пълната си новост, запазват стила на Берлин отпреди войните – леко модернистични, леко декадентски, навяващи мисли за интересни филмови проекти.

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) – Берлин, Германия

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) е новият център на града (2006)

Потсдамер плац (Potsdamer Platz)

Пързалка на на Потсдамер плац (2010)

Пързалка в центъра на града. Авторът, все още дебел, едвам се катери по пързалката, построена за Коледа и Нова година на Потсдамер плац (2010г). Сградите отстрани са построени съвсем наскоро, защото не се виждат на снимките от старата ми командировка. А до пързалката имаше прекраааасен Коледен пазар с вурстчета и греяно вино 🙂

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) – Берлин, Германия

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) е новият център на града. Десният небостъргач е центрата на Deutsche Bahn, а в левия беше стария ни офис (2006)

Забележителности, които си заслужават или поне, които ми направиха впечатление за малкото време, прекарано в Берлин. Подредбата е смес между поредността, в която ги посетихме и личните ми предпочитания – т.е. няма никаква подредба:

Berliner Dom или Берлинската катедрала

се намира между Унтер ден Линден и Александер плац, точно където улицата минава над реката. Много интересна катедрала – всъщност е протестантска, най-голямата в града и аз лично очаквах нещо доста по-скромно като вътрешно устройство. Иначе като размер е от порядъка на Александър Невски – е, може да е малко по-малка, но по-важното е, че отвътре е разкошна, което ме навежда на мисълта, че и протестантите харесват красивите и богато украсени църкви 😉 Всъщност след Реформацията Прусия е била един от бастионите на протестантството, а като си помислиш, че е имала и сериозни имперски амбиции – нормално е. В днешни времена около 22% от жителите на Берлин се определят като протестанти и са най-голямата верска общност в града. Католиците са доста по-малко и също имат собствена голяма катедрала, която даже се вижда от протестантската – на един съседен площад е, но Берлин не е прекалено гъсто застроен в центъра си, така че се вижда. Хората с юдейско вероизповедание са около 16х (преди войната са били над 100х). Има и българска православна черква.

Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

Берлинската катедрала (Berliner Dom) има вход. Катедралата е много красива и си заслужава 5-те евро

В Берлинската катедралата са погребани и някои от пруските крале, кралици и курфюрсти – в чудовищно големи саркофази, намиращи се до входовете.

Беше пълно с народ, но общо взето беше тихо. Тишо ни разказваше, че в свободното си време с приятелката си пеят в хора към българското посолство и че са ги канили да пеят в Берлинската катедрала български църковни песни. Вътре все още имаше украсено коледно дърво с много красива звезда на нея и тогава ми направи впечатление, че коледните звезди в България и в западния свят се различават – нашите изглеждат като модификация на петолъчката, докато онази си прилича на звезда от рисуван филм.

Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

Берлинската катедрала (Berliner Dom) отвътре

Освен коледното дърво имаше и сцена на Рождество с дървени фигури, а на отсрещен балкон бяха скрити, като зад кулиси, фигурите на идващите крале за предстоящия на 6-и януари празник Drei Koenige („Тримата крале“ – не съм сигурен, но това май са тримата влъхви, които се отбелязват в католическия и протестантския свят с почивен ден, когато в православния се пада Йордановден. Ако някой знае кои точно са тримата крале и какво се отбелязва на 6-и януари – да казва:)

Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

Куполът на Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Въпреки, че е Божи храм тази катедрала е с платен вход – винаги съм се възмущавал от това, но твърде е вероятно при протестантите това да е допустимо: в крайна сметка от християнските конфесии само при протестантите работата за пари е от важните позитивни морални норми. Цената беше 5 евро/възрастен, като има и семейни отстъпки. В цената е включена и екскурзоводска обиколка на немски или английски, като те започват в предварително определени часове. Ние нямахме време да чакаме и си взехме аудио-гидове – те вече са на доста повече езици. Катедралата определено си заслужава посещението.

Органът на Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

Органът, а вдясно се виждат тримата крале за предстоящия Йордановден (така де – Тримата крале)

Точно до Катедралата, заради намиращия се в съседство Музей на ГДР, има няколко щанда със социалистически сувенири. Освен вездесъщите матрьошки, много вървят (защото беше пълно с туристи наоколо, купили си) шапки и фуражки на Съветската армия. Така едно време победителите са украсявали седлата си със свалените от противника скалпове. Е, сега просто си ги купуват. (и не ми спорете кой е крайният победител от войната: „Дойчланд, Дойчланд юбер алес“ за пръв път на живо чух през 92г в Лениград до Ермитажа – духов оркестър я свиреше за разхождаща се в сянката на Петър Първи публика, но не видях никой да продава немски скалпове)

Дворецът Шарлотенбург

Този дворец беше личното ми откритие – бях чувал за съществуването му, но определено не ми беше цел за посещение и когато обиколният туристически автобус мина покрай него, решихме, че може да го посетим. За Сансуси в Потсдам и без друго нямаше да има време (пък и за него си трябва да е лято) – затова на втория ни ден престой (всъщност първия ден на Новата година) от обиколките ни из града слязохме да разгледаме двореца Шарлотенбург.

Намира се в западната част на града сред огромен парк, който заради снега не обиколихме, иначе беше пълен с джогинг-ненормалници 😉

Дворецът Шарлотенбург – Берлин, Германия

Дворецът Шарлотенбург – разкошно място!

Дворецът е строен за пруските графове и крале. Голямото му разширение е след като Прусия става кралство. Двуетажен е с голяма издатина на централната зала към парка – на първия етаж е запазено вътрешното устройство на замъка от 18 век и точна в тази издатина се намира балната зала (може и да не е бална, но не се сещам за какво друго може да служи). Изкарали са я много величествено и като че ли „влиза“ в парка – половината от залата е сред природата. Като цяло помещенията изглеждат по-разкошни отколкото в Шонбрун във Виена, въпреки, че последният е бил резиденция на император, а не на обикновен протестантски крал. Има си собствена капела (параклис) – една от залите е предназначена за това и този параклис е толкова разкошно оборудван и направен, че е трудно да се повярва, че става дума за протестантска, а не католическа черква. Като цяло дворецът, въпреки по-скромния си размер и външен вид, отвътре е много по-разкошен и богат в сравнение с Шонбрун във Виена. Чак сега разбирам защо за австрийския кайзер се казва, че е бил скромен и със спартански вкус – сравнявали са го с другите монарси :-).

С други думи искам да кажа, че препоръчвам горещо посещението на двореца в Шарлотенбург. Цената за пълна обиколка – горни и долни етажи – за семейства (2 възрастни с известен брой деца) беше 24 евро. Мисля, че аудио-гидовете бяха включени в цената. Аз, естествено, си поисках на български с цел да им дам тема за размисъл, но се задоволихме с английски и немски (има общо около 5-6 езика, вкл. руски и японски и е крайно време да включат и български. Същото направих о когато разпитвах за езиците на туристическия обиколен автобус – нямаше български, но не пречи да се оказва пазарен натиск и да се пита всеки път „А на български имате ли?“ – Нека се чувстват гузни от отрицателния отговор 🙂 Казах им, че във Виена вече има гидове на български, което си беше нагла лъжа от моя страна, но … щом има унгарски, хърватски и румънски – трябва да има и български, нали?

Препоръчвам Шарлотенбург, особено за втори или изобщо по-спокоен ден за посещение – дворецът е красив, паркът – също. Заслужава си.

Лимузина край Checkpoint Charlie – Берлин, Германия

Добро попадение край Checkpoint Charlie 🙂 (2010)

Чекпойнт Чарли (Haus am Checkpoint Charlie),

беше на едно от челните места в предварителните ми планове за посещение. Май споменах вече, че при предното си идване в Берлин живеех срещу българското посолство, а ГКПП Чарли се намира на две пресечки от него и тогава само го обикалях отвън без да влизам, заради нощния характер на разходките ми по онова служебно командировъчно време.

Граничният контролен пункт „C“ на американската армия между Западен и Източен Берлин се намира в самото сърце на града на Фридрихщрасе, на около 200 метра от Унтер ден Линден и е бил един от пунктовете, през които е можело да преминават и коли между двете части на града. Наречен е Чарли, заради обичайното за американската армия название на латинската буква C (Charlie). Иначе съществуват и пунктове А (Alpha) и B (Bravo), но те някак не са оставили такъв сериозен отпечатък в историята (просто се намират в съвсем други, като че ли по-прозаични места в града), докато Чарли става арена на няколко зебележителни събития по време на Студената война:

Първото е малко след издигането на Стената, когато ГДР забранява достъпа на военни от западните сектори в източния, това става повод за една акция от страна на американците – влизат с джипове на територията на Източен Берлин, за да се види, че ГДР (или ГСВГ) нарушава следвоенните споразумения за свободно придвижване на военни от анти-хитлеристката коалиция из всички сектори на Германия. Естествено руснаците изпращат танкове и точно на Чекпоойнт Чарли един срещу друг на около 30 метра, застават руските и американските танкове, за да си мерят оръдията и нервите на екипажите. Сега може и да ни изглежда смешно, но войните започват именно, когато първият изстрел зависи от волята, куража и решенията на обикновените сержанти – командири на танкове, а не от решенията на генералите или държавните глави. Когато решението да се преброди една река зависи от един лейтенант или сержант – работата наистина е дебела. Точно тогава през есента на 1961г, няколко месеца след издигането на Стената, някакъв разум все пак взема връх и след повече от 12 часово дежурство с пряко мерене срещу острещния американски/руски танк, страните се оттеглят, за да ни икономисат (или поне на нашите родители) Третата световна война. Подозирам, че ако не е бил проявен разум в тази ситуация, ние щяхме да си останем само идеен проект ;-).

Поводът за тогавашното противопоставяне е именно забраната западни военни да пътуват свободно из източните зони – по-късно тази договореност се е спазвала без възражения. Вече след усмиряването на обстановката, Кенеди прави посещение на ГКПП Чарли и при речта си там, произнася прословутата реплика „Ich bin ein Berliner!“.

ГКПП Чарли Checkpoint Charlie – Берлин, Германия

Напускате американския сектор при Checkpoint Charlie

Днес това е любимо място на туристи и зяпачи – мястото е много хубаво и симпатично, а и има страхотен музей Das Haus am Checkpoint Charlie. Експозицията разказва за мислимите и немислимите опити на хората да избягат през Стената. Според мен е един от най-оптимистичните и весели музеи на света – човекът колкото и да е странно, обича свободата си и музеят разказва точно за тази любов 🙂

Входът е около 10 евро на възрастен и тотално си заслужава цената. Единственият му недостатък е, че е вечно претъпкан от посетители. Иначе експозицията освен на немски е и на всички езици на Съюзниците от Втората световна война.

Музеят дава много оптимистично настроение и го препоръчвам 🙂

Берлинската стена

Остатъци от Берлинската стена на Потсдамер плац

Паметник на загиналите евреи в Европа – Берлин, Германия

Паметнкът на загиналите евреи, а според ман паметник на тоталитаризма, от страни изглежда безопасен и привличащ те да влезеш навътре (2006)

Паметникът на загиналите евреи

Това е наистина гениално произведение с една-единствена забележка: това е паметник не просто на загиналите евреи, това е истински паметник на тоталитаризма. Но – по ред.

Намира се на улицата, свързваща Бранденбургската врата и Потсдамер плац. Самата улица е направена по протежение на Стената (има една линия с павета, показващи къде е била), поради тази причина теренът от „източната“ страна е бил гол след премахването на Зоната на смъртта и точно там са го построили.

Паметник на загиналите евреи в Европа

Паметникът на загиналите евреи в Европа, а Берлинската стена е минавала по улицата, която виждате. На мястото на паметника е била зоната на смъртта.

Самият паметник е на голяма площ и гледан отстрани прилича на развълнувано бурно море – съставен е от подредени в прави редици сиви бетонни блокове с различна височина. Разстоянието между блоковете е достатъчно човек да мине без да се промушва, но е много трудно да се бяга – непрекъснато има опасност да се блъснеш в ръбовете на блоковете, въпреки идеално правата има подредба. В началото височината им е около коляното и изглежда много забавно да влезе навътре, но постепенно теренът слиза надолу, а височината на блоковете се увеличава до два човешки боя, слънцето се скрива зад тях, обстановката става познато тъмно-сива, приисква ти се да избягаш, но не можеш, а и си много-много далеч от края, мислиш си че си сам, но през цялото време те виждат отстрани къде си. Изневиделица иззад блоковете излизат други хора и просто няма как да избягаш.

Разбира се, детето го приемаше като игра – наляво-надясно, но аз поне въздъхнах с облекчение, когато излязохме навън на слънце и въздух.

Паметникът на загиналите евреи в Европа

Паметникът на загиналите евреи в Европа, гледан „от запад“ – не изглежда страшен отстрани. Виждате и пътеката, която минава „по стената“ на преден план (2006)

Забелязахте ли колко е просто описанието му „подредени в прави редици сиви бетонни блокове с различна височина“? Да де, ама въздействието е … Казвам ви – гениално е! Идете задължително

Unter den Linden, 10117 Berlin, Германия

Унтер ден Линден и Бранденбургската врата

са вероятно двете най-популярни дестинации на града. Unter den Linden (Под липите) е част от централния булевард, минаващ през цялата столица, строен още по времето на пруските крале.

Унтер ден линден (Unter den Linden) – Берлин, Германия

Унтер ден линден (Unter den Linden) на Нова година 2010. Сняг валя през цялото време 🙂

В централната част на този булевард, между Александеплац и Бранденбургската врата се намират огромна част от традиционните забележителности на града – като почнеш с Берлинската катедрала, Операта, Университет, Паметникът на жертвите на нацизма (не става дума за споменатия по-горе Паметник на загиналите евреи, този си е съвсем отделен) и стига до площад Париж, който е от източната страна на Брандебургската врата. Тя пък е една от портите, отново строени от пруските крале – освен нея, далеч на запад по улицата (там вече се казва другояче) е запазена и Шарлотенбургската врата.

Бранденбургската врата – Берлин, Германия

Бранденбургската врата – някакви претенции към фотографа? 😉

Бентли на Унтер ден линден (Unter den Linden) – Берлин, Германия

Ето такова Бентли можете да си купите, ако се разходите по Унтер ден линден

Ние естествено този участък го разходихме няколко пъти, още повече, че и самото посрещане на Новата година беше до Бранденбургската врата – от западнат страна имаше огромна сцена. Мястото е традиционно за всякакви улични празници в Берлин – там са организирали на времето Love parade, там е била и официалната Party Meile на последното? Световно по футбол. Изобщо – купон да става

Бранденбургската врата – Берлин, Германия

По протежение на стената. През 2006 още се строеше много интензивно. Мисля, че тук строят американското посолство, което традиционно се е намирало до Бранденбургската врата.

Райхстагът в Берлин, Германия

Райхстагът се е намирал непосредствено до границата. Следата от Стената виждате непосредствено вляво по протежение на снимката (2006)

Точно след Бранденбургската врата надясно е сградата на

Райхстага

Нали сме я палили тая сграда, та реших, че трябва да я посетим. Да, ама не – опашката с чакащи беше към 800 метра. Входът е безплатен и си мечтая за деня, когато пред българското Народно събрание (и без да сме го палили) се събират поне 1/10 от опашката пред Райхстага.

Райхстагът – Берлин, Германия

Пълно беше с народ

Райхстагът – Берлин, Германия

Райхстагът. Забелжете опашката от чакащи (2010)

И тук е пипал гениален архитект – мисля, че всички знаете тежката сграда с надпис Dem deutschen Volke на фасадата. Сградата така е преобразувана, че минавайки близо до нея я усещаш лека и прозрачна – вероятно заради многото стъкла, но сградата може да бъде наречена „прозрачна“

Райхстагът – Берлин, Германия

Нямахме никакъв шанс да влезем в Райхстага този път (2010)

Та общо взето не успяхме да влезем в Райхстага – нищо, така ни остава какво да посетим другия път. Всъщност освен него искам да се кача на ТВ кулата на Александерплац, да видя музея на Бернауер щрасе и задължително да ида до Потсдам. Но това ще остане за другия път 🙂

Телевизионната кула на Източен Берлин

Телевизионната кула на Източен Берлин“ Вижте асфалта 🙂 Е, и тротоара, де 😉

Пързалката на Potsdamer Platz – Берлин, Германия

Пързалката на Potsdamer Platz

И така ни свърши посещението в Берлин.

На 2-и януари рано сутринта вдигнахме чуковете от хотела, Тишо ни закара до летището, за да разберем, че самолетът ще закъснее. Три дена в Берлин валя непрекъснато сняг, улиците бяха перфектно (за моите софийски критерии) чисти и точно за половин час, когато трябваше да пристигне нашия самолет, затвотиха летище Тегел. Той кацнал на другото берлинско летище Шонефелд и чакал там, за да отворят Тегел.

Случват се и такива неща 😉

Забавното беше в залата за чакащи – преди чекин, водата в автоматите струваше 2,50 евро, а след него – 3,50 евро за половин литрова бутилчица (водата – продукт на Coca-Cola). Мдааа, а ние какво пихме? Шампанското в магазина след чекина беше два вида: за 3,40 и за 3,70 евро бутилката. Та познайте какво пихме в чакалнята? 😉 Скъпото шампанско, разбира се! 🙂

След 3 часа ни качиха, и росни-росни си стигнахме в София.

Такива ми ти работи 🙂

Похвали и оплаквания:

  • Posoka.com ги бива много. Имат индивидуален подход и за пореден път с кеф има давам да ми организират Новата година. Специално мога да подчертая, че ми избират добри хотели на добри цени. Изобщо – доволен съм
  • Специална похвала за хотел Александър плаза. Ето малък детайл от заминаването ни: моите домашни са научени да ядат колкото си искат, докато са шведска маса (закуската) и за нищо на света да не пипат мини-бара, а така също и да не натискат копчето PayTV на дистанционното на телевизорите. Когато си тръгвахме обаче, те излязоха бързо и влязоха в колата на Тихомир, който ни чакаше за трансфера до летището. Аз останах на рецепцията, за да дам ключовете и да плащам, ако има нещо за доплащане, когато момичето на рецепцията каза „Мисля, че имате две води от мини-бара“. Моя милост много добре знае, че това едва ли е така, но т.к. двете ми дами вече бяха навън нямаше как да ида да ги питам и тогава просто казах, че едва ли, но ей-сега ще ида да ги питам. На което момичето на рецепцията каза: „Щом казвате, че нямате мини-бар, значи нямате мини-бар“. Казах ѝ да провери още веднъж, но тя каза „Щом казвате, че нямате – значи нямате“ !!! Нали се сещате аналогична ситуация в български хотел с какви допълнителни унижения е свързана? Ето това, мили деца, е ЗАПАДЪТ: Щом казваш, че е така, значи е така!
  • Балкан (така де – България Еър😉  – ако продължават в този дух могат да просперират само ако станат low-cost. Пак добре, че ни закараха в рамките на обещаните дати, но не бих ги ползвал, ако трябва да ги ползвам за служебни цели или трябва да гоня срокове и срещи. Но за туризъм – става. Което ще рече – Low-cost 🙂
  • Като съм почнал да слагам линкове – ето и фирмата, с която правихме обиколката на Берлин. Добри са

Май това беше 🙂

Послепис: наистина в хотела беше станала грешка и не бяхме ползвали минибара. Но не това е важното – важното е: „Щом казваш, че е така – значи е така!“


Край

Още разкази от Берлин – на картата:

Берлин

Всички снимки:


   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Берлин по Нова година (2)”

  1. Joruel каза:

    Супер! От едно антикварно магазинче си взех пътеводител и карта на Берлин. Вярно, старички, но се зарекох, че ще ги използвам по предназначение. И ще го направя един ден…надявам се, скоро…

  2. Стойчо каза:

    Неочаквано приятен град. Т.е.неочаквано заради предразсъдъците ни 🙂 Иначе е готин и симпатичен град.

  3. Преди беше по- хубаво: на Potsdamer Platz човек можеше по всяко време да си намери нещо за разкрачване. И то за 30- 40 DM.

  4. Стойчо каза:

    Професионалист си, признавам ти го. Днес е много по-приятно място

  5. Карамфилова каза:

    Много хубав разказ! И само едно уточнение: нашата петолъчка не е изобретение на комунистите, тя просто съществува от векове и е символ на петте рани на Христос. Затова и звездите като върхове на елхи са такива.

  6. Стойчо каза:

    Смея да твърдя, че коледните звезди са всичко друго, но не и петолъчки 🙂 Достатъчно е да видите една католическа елха 😉 Петолъчната форма на новогодишните звезди я има само в страните с неизживян комунизъм 🙂 Нещо като разликата между Дядо Мраз и Свети Николай Мирликлийски 🙂

Leave a Reply