Какво? Само хиляда ли?

Преди много години, смея да кажа, един наш велик предшественик каза „Невероятно, но факт! Триста души на Черни връх!“ Банално ще е да го кажа, но ние, пътешествениците, щем не щем винаги ще се сравняваме с този пътеписец. Та и сега, по Алеко, мога да кажа

Невероятно, но факт!

Хиляда пътеписа написаха нашите пътешественици!

и в момента четете пътепис номер 1000 в нашия сайт:-)

С Коцето дълго обмисляхме какво да публикуваме като юбилеен разказ и разбрахме, че точно вие, нашите автори и читатели, имате най-голямата заслуга за този юбилей, и затова честта за хилядния пътепис се пада на вас. И така – приятно четене сега, защото следващият юбилей ще бъде на номер 10 хиляди 😉

Пръв снимки и въпроси изпрати Радо

1. Няма нужда да се уточнява колко трудно е да се избере снимката

Корея

Корея

2. Бале, нарочно ли вдъхнови един куп хора да пътуват, къде се намираш и къде ти

се ходи?

Ето и отговора на Бале:

Уважаеми Радо, нямах никаква представа, че съм вдъхновил един куп хора да пътуват, съответно – станало е неволно. Намирам се в Берлин (естествено Западен) и бих желал да пътувам навсякъде (с изключение на местата, където се пуцат, защото не съм голям куражлия), но нещо ми е афиф кешовицата.

Поздрави!

Бале

Стойчо, и на тебе много здраве!

Благодаря Бале! Поздрави на Германията! 🙂

3. Стойчо, какви точно бяха пътеписите, които предизвикаха този (и предишния

сайт) и откъде толкова енергия да го поддържаш?

Първият пътепис, за който бих могъл да кажа, че има значение за основаването на двата сайта (сегашния patepis.com и неговият предшественик stojtscho.blogspot.com) е Пътуване до Белград. Идеята да го пиша беше заради колегите ми – имахме клиент по това време там и за да не обяснявам на всеки новодошъл участник в проекта къде-какво-как в Белград, реших да го опиша като най-обикновена инструкция. Още повече, че по онова време (а и сега, все още) Сърбия и Белград в действителност бяха тера инкогнита – ние практически нищо не знаехме за тях, освен ученото от учебника по история и обичайните за Балканите предразсъдъци (не че сърбите знаеха или знаят нещо повече за нас ;-). И затова реших да го напиша – обаче когато започнах писането усетих, че се увличам, че ме кефи и че ми е забавно да го правя 🙂 Резултатът беше един 10-12 страничен пътепис, който така и не показах на колегите – показах го на Коцето и той каза: защо не си направиш сайт?

И така се почна, но не точно с блог – това стана малко по-късно, когато Коцето ми триеше сол на главата защо още не съм си направил сайт?

Опитах да го покажа на едно списание за пътешествия – те го отхврълиха с довода, че „не е в журналистически стил“, тогава ми дойде на ум, че точно това ще бъде и неговият плюс: искам да бъде нежурналистически! Все пак за проба поставих пътеписа в един форум и там събра невероятния по моите разбирания наплив от положителни отзиви. И тогава реших, че Коцето е прав – и направихме блога 🙂

Дотогава вече усетих вкус към този вид писане и към момента на създаването на блога вече се бяха събрали още няколко пътеписа и постепенно започнах да ги публикувам в новия блог, като физически първият публикуван „пътепис“ беше един преработен мейл, който бях пратил като отзив на една малка туристическа фирма, които ме бяха уредили с хотел в Солун. Малко по-късно вече публикувах и пътеписа за Белград, който може да се каже, че е поводът да направя блога.

откъде толкова енергия“ да поддържам блога

Честно казано – забавно ми е. От много малък обожавам географията и историята и цял живот ме е сърбяло да пътуваме някъде. Едно време беше практически невъзможно да се пътува, но за сметка на това човек може и книги да чете, а книгите за пътешествия се наричат пътеписи, нали?

Та отговорът е – доста ми е забавно да го правя, затова 🙂

Коце, защо не си казвал, че си ходил в Сингапур, една от мечтаните ми цели?

Коцето: Главната причина е, че това пътуване беше доста отдавна (зимата на 1995-та, като че ли). А иначе, въпросът е резонен, това е най-якото място, на което съм ходил досега – чисто, подредено, футуристично и въпреки това доста приятно и не много скъпо. Всичко ми хареса в Сингапур – и метростанциите, и метрото по естакадите и монорелсовите влакчета в някои паркове, и островчето Сентоса, и музея, и кухнята и местните индийци, чиято любима кола е белият мерцедес, и местните китайци които говорят помежду си на английски и огромните молове с електроника… еххх, размечтах се. Но виж, може да сканирам снимките от тогава и да ги публикувам, сигурно ще е интересно. Благодаря, Радо, че ме подсети!

Към двамата – как ви се струват пътешествията на българите като цяло, какво значение имат за нас?

Ако някой има наблюдение това сте вие.

Доста сериозен въпрос 🙂 Ще се опитам да разкажа наблюденията си, като искрено се надявам, че няма да изпадна в ситуация да обобщавам (все пак обобщенията са форма на расизъм – в крайна сметка всеки сам решава за себе си, нали).

Но въпреки това:

Българите, когато могат, обичат да пътуват. Правят го и когато не могат, но тогава по-скоро наблюдаваме емигрантско или гастарбайтерско пътуване до голяма степен, затова ще се спра на хипотезата за пътуване, когато можеш. Е, граничната стойност на „моженето“ е наистина лично усещане, защото примерно моя милост (а го забелязвам и у много от авторите) предпочитам 3 дена хубаво изкарване, отколкото 7 дена с кофти прекарване. Така казано звучи просто, но в действителност е трудно да се прецени преди тръгване какво точно искаш – но има и хора, които си купуват S-класа, на която ѝ слагат газова уредба 😉 Не мисля, че това е разумно поведение – по-добре 3 дена в Рая, отколкото 7 в Ада! (на автомобилен език: по-добре си купи нова Корса, отколкото S-класа, на която да ѝ слагаш газова уредба!)

Голяма част от хората предпочитат като че ли самостоятелната организация на пътуването си, но едновременно с това обичат културните забележителности. Почти не се сещам за алкохолни туристи, както и пътеписи от чиста (лежаща) почивка, въпреки, че аз самия се старая да разказвам и за тези си почивки (обикновено после няма никаква реакция от читателите ;-). Но е разбираемо, че ако само лежиш една седмица едва ли ще ти дойде музата да пишеш после.

Като че ли по-често наистина се среща следното: самостоятелно пътуване с посещение на културни забележителности

Коцето: Много е банално да го споделям, но любимият ми автор от училище, който ми се падна както на приемния изпит, така и на матурата е Алеко Константинов. За разлика от другите автори в учебника, винаги съм го възприемал като съвременник, а не като вкаменелост. Това, в което го бива най-много е да разказва как българите се сблъскват със света извън България. Така че тоя сайт е нещо като непрекъснато, интензивно разчесване на крастата, която ме държи от ранна юношеска възраст. Жалко, че нямам време да чета всичко наред. Пристрастен съм.

И отново Радо:

4. И едно малко мотивационно писмо, колкото и да бледнее пред онова на Коста

моториста от fireinside.bg:

Пътуването е нещо постоянно. Как е възможно да е константа преживяване, в което всичко може да се обърка (и най-често се), случват се винаги непредвидени предизвикателства, нищо не е сигурно, пълно е с неизвестни? Е, точно това е постоянството, в едно пътуване неизменно ще има приключения безкрай, и това е една от най-сигурните гаранции въобще.

Добави и факта, че отиваш на място, където не си бил, хвърли в тигана глъчката, културния шок, спиращите дъха гледки, автобусите, непознатите езици, безбройните срещи с различни хора… целият този шарен свят се върти и само от нас зависи дали ще се качим да се повозим с него.

Ако изпуснеш транспорта за голямата атракция, това е шанс да разгледаш местното пренебрегнато градче. Културата на обикновените хора в скромно място може да е по-интересна от прехваленото комерсиално чудо.

Не е важно дали отиваш до Искър, Истанбул или Инчеон. Важното е любопитството, изследователския дух и добрата храна (или някаква, каквото намериш…) и трениране на духа. Няма да е винаги приятно и да върви идеално. Ще е мръсно, мокро, студено, горещо. И какво от това…

Поздрави,

Радо

Радо, благодаря много!

Ето какво ни написа Владимир:

здравей Стойчо,

ето и една от моите снимки:

Бодензее, 2 май 2009

Бодензее

надявам се да се хареса на читателите и да събуди интерес към това харесвано от моето пътешественическо семейство място.

поздрави и успех с хилядите по – нататък, за да е интересно за всички твои читатели.

Владо, да сме живи и здрави всички и благодаря!

Ето и Румяна Койнова

Привет!

Исках да изпратя за юбиления пътепис най-хубавата си снимка от пътуване, но след дълго умуване не успях да се спра на една само снимка – затова изпращам десетина, пък Вие изберете най-хубавата – аз не мога 🙂

Всички снимки са от САЩ, в името на файловете пише кое къде е по-точно.

Колумбъс – Охайо

Колумбъс, Охайо

Руми, много се радвам, че ни довери пътешествията си! Сега слагам една от снимките, а останалите ще можете да видите в галерията в края – страхотни са

Ико ни зарадва със следното:

Здравей,

да си призная ми беше много трудно да избера само една снимка. От

няколко дена се чудя. Последно реших да е тази хубава зимна картинка

близо до хижа Мальовица в Рила.

Мальовица

Мальовица

Въпроси към други автори нямам, а към вас може би най-стандартния – не

мислите ли че вече е време за книга с най-интересните пътеписи ? 🙂

Честно казано – мислим, но е по-скоро на етап „А защо да не издадем и книга?“ Виждам няколко трудности, първата от която са авторските права и тяхното плащане. Както знаете сайтът е с Creative commons лиценз, който предполага, че не продаваме текста (така както и не го купуваме – никой от вас досега не ми е искал пари за пътеписите, пък и аз няма как да ви ги плащам. Ако беше обратното това нямаше да е сайт за пътеписи, а най-обикновено туристическо списание.

А ако издадем книга, то тя би трябвало да носи приходи и там виждам известно морално противоречие.

Ико, много благодаря за пътеписите и ти пожелавам още много километри на сноуборд и с опела! 🙂

Ето и нашата мотористка Ренета:

Здравей, Стойчо!

Ето “моята” снимка, ккоято не само, че не е правена от мен, а и не съм участвала в пътуването. Правена е от Георги. Тия завои са някъде в Гърция, близо до Метеора. Изпращам ти точно нея по няколко причини. Георги е по-важния участник в нашите пътувания. Аз само пиша, мотора го кара той. 🙂 Считам го за съавтор, така да се каже. Най-важното е, че в тая снимка има много заряд, особено за хора на мотор. Път, хубав асфалт, завои, гърция. Снимката има и специално значение за мен. Още не ми се е отворила възможност да пътувам до Гърция. Надявам се тая пролет това да стане и снимката е образа на желанието и очакването ми.

За въпроси, още мисля. Дано измисля нещо.

Желая ти хубав ден!

Пътят

Пътят

Рени, благодаря ти (ви!) много и леко преодляване на пътя!

Сега Зока, както винаги, ще ни покаже интересно място:

Драги Стойчо,

Честит юбилей на създателите и на всички нас почитателите на сайта patepis.com.

На Теб крепко здраве и бистър ум, както и щастие за цялото семейство.

Изпращам Ти няколко снимки придружени от кратки коментари.

Много поздрави!

Зока

Косово

Останалите снимки също са много интересни – можете да ги видите в галерията в края

И нещо интересно специално за Теб: http://kuracpalac.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/08/bylgarin-sveti-efrem-patriarh-srybski.360646

Въпрос към Благун Калчев:

На Света Гора си ходил като поклоник или като турист?Да ли пак би ходил там?

Ето и отговора на Благун:
На Света гора туристи няма. Единственият статус е “поклонник” (е, има работници по поддръжка, полицаи, учени-изследователи, но това е друга работа).
В разказчето съм описал разликите между туристи и поклонници. Поклонникът не си плаща нощувката и храната, но е длъжен да се съобразява с реда в манастира, образно казано – както в казармата.
С удоволствие бих отишъл пак, даже съм си наумил програма – Зограф, Хилендар, Ватопед.
Времето се затопли и бирата върви добре. Като кажеш – може да се съберем по на една бира.
Поздрави

Благо

Мнооого добра идея – само трябва да изберем подходящо време и място 🙂

Въпрос към Комитата (а и към Теб):

Първ пътепис за ФЮР Македония си написал още през 2003г.Какво е Твоето мнение, има ли някаква промяна там, и да ли има някаква промяна във Теб по отношение към тази страна? С годините ставаш ли по остър или по толерантен, по принцип.

Ще се опитам да отговоря от зад напред: с годините като че ли ставам все по-голям привърженик на глобализацията, което води до по-голяма толерантност като че ли у мен. Като се замислиш – какво може да ми пречи човек, който си гледа децата, семейството и работата? Нищо!

В тази връзка мисля, че ние може да сме всякакви, простаци, нетолерантни и хлевоусти, даже и расисти, но децата си трябва задължително да възпитаваме в нерасизъм (не анти-расизъм, а именно не-расизъм), защото нашият свят беше голям, необозрим и безкрайно голям, свят, в който ако си се върнал от Австралия или Иран все едно си бил на друга планета. Но децата ни ще живеят в един много малък свят, свят, в който пътуването до Англия няма да е приключение, а Африка и Америка ще бъде пред краката им (за разлика от невъзможно далечната за НАС Америка или Огнена земя). И в този миниатюрен свят техни съседи ще бъдат бели, черни, зелени, жълти, червени и лилави хора и ако децата ни оценяват съседите си и колегите си като чужди, то наистина ще имат проблем. Нека им го спестим – да си научим децата на нерасизъм.

Иначе за Македония мисля, че Коцето може да отговори по-разумно

Коцето: Посещавам почти всяка година Македония поне по веднъж и няма скоро да ми омръзне. Много ми харесва – и природата, и хората, и кухнята, и езерата… Харесва ми , че всичко е малко и компактно там. Съжалявам ужасно много, че промените там се случват много, много трудно и непрекъснато се изпускат исторически шансове. Надявам се, че още имат време, макар че сега в кризата ще им е все по-трудно. Научих междувременно много за Македония и разбирам сега от тази държава много повече отколкото разбирах преди. Понеже вече познавам много македонци и имам много приятели от там, не бих си позволил да бъда много директен по въпросите, които те смятат за чувствителни, защото мен ме движи обикновено любопитство, а за тях е въпрос на идентичност. Така че определено ставам по-толерантен. Въпреки всичко се надявам, че Македония ще върви напред, просто защото Европа и съседите ѝ няма да я оставят да тъпче на едно място. Мечтая за момента, в който Македония ще влезе в ЕС и границите между държавите ни ще са само формални.

Зока, живи и здрави! Виното e (беше ;-)) жестоко!

Рошавата Гарга (кой не е чувал за нейните приключения в Билата?? 😉 ни изпрати един албум с нейни художествени снимки. Ето една, а останалите са в галерията на края

Синтра

Синтра

Гарге, желая ти много слънчев автостоп!

Следва Стела, която редовно тормозя да пише, защото може, но я мързи та две не вижда, защото умело заблуждава, че може, както и ме заблуждава, че я мързи, докато всъщност е толкова отговорен и разпилян човек, че не умее да си прави време

Отворих бланка за мейл с цел добросъвестно задаване на въпрос

Тъпият въпрос, който се надявам да насърчи и други да споделят своите (нетъпи) въпроси.

Надявам се да отворя врата за останалите, най-вече по логиката “Е каквото и да питам, не мога да се изложа повече от тази”. Но и нека това не се чете в смисъл, че който пръв пита след мен, е воден точно от тази логика.

Как запомняте имена на места/хора, без това да затормозява преживяването на мястото/историята в момента на разказване? Дали е въпрос само на възприятие и нагласа?– примерно както мен не ме затормозява, нито ми яде време правенето на снимки при всякакви обстоятелства (дори си е част от чара на пътуването)…

Моят проблем със запаметяването (в допълнение към явната липса на подходяща нагласа и наличието на своенравна механична памет)- докато ми разказват разни истории местните, съм така егоистично захласната да попивам и разказа, и мястото, че и през ум не ми минава да си записвам дори “щриховано”.

Преди няколко месеца говорих с приятел за това; нейния опит за решаване на подобен “проблем” бе- запис на разказа с фотокамера. Записът все още не бе трансформиран в писмен вид, така че въпросът дали това е решение по моему е висящ.

Някой има ли опит с това и ако да- ще се радвам да сподели мнение, особено за евентуални “подводни камъни”- губи ли се нещо при преноса, редактирате ли разказаното- кое и защо, и прочие безмислени за мнозина и любопитни за мен нещица.

P.S. OFF Отворена съм и за “оригинални” отговори/коментари с препратки към медицински лица… макар да имам такава наличност в домашни условия и предпочитам да пропусна услугите на въпросната наличност (доколкото като хирург се придържа към сталинисткия принцип “Има…(мозък)- има проблеми. Няма…”)

Обичам да ми разказват, но не си записвам – ако си записвам, ще изгубя усещането. Просто помня лесно 🙂 Е, винаги съществува рискът да не запомня нещо или да го запомня неправилно, но никога не търся коригираща или поправяща информация. Ако съм го запомнил неправилно, значи е трябвало да го запомня неправилно – в крайна сметка важно е впечатлението 🙂 За Важна е възприетата, а не обективната информация.

Този въпрос беше зададен и на Росица, която отговори така:

Здравейте!

@ Стела, получих следните въпроси:

1. Как запомняте имена на места/хора, без това да затормозява преживяването на мястото/историята в момента на разказване? Дали е въпрос само на възприятие и нагласа?

Не се напъвам особено да ги запомням, това при мен просто е рефлекс. Името на всяко място носи част от самата специфика на мястото, то е не само име, но и същност. Вероятното обяснение на лекотата на запомнянето е това, че моята памет е предимно слухова, а не зрителна. Снимам, за да имам зрителен образ за местата, на които съм била, един вид “патерица” за достъп до образната картотека на мозъка.

Ето и специалният въпрос на Стела към Росица

Въпрос-молба към Росица (от чист мързел): моля да споделиш основните “принципи и процедури” на coach-surfing-а.

(Не е моят стил на пътуване, но ми харесва и… обичам вятъра, който подухва откъм думичката “засега”)

Росица:

www.couchsurfing.org е международно NGO, чиято цел е да благоприятства културните контакти между пътуващите хора и да осигурява начини за безплатно нощуване при членове на проекта. Сайтът дава много обяснения за конкретните механизми за търсене на хост /човек, при когото можете да отседнете/, както и за това как да сте добър гост при някого. Във всички случаи вие самият трябва да сте регистриран член на проекта. Към този алтернативен начин за правене на туризъм се ориентират все повече хора от различни възрасти, пол и класа. Имали сме гости милионери, гостували сме при бедни и при богати… Идеята е да се види реалният живот на дадена страна – екстра, която пребиваването в хотел не предлага.

Един член на кауча може да ви послужи само като гид, без да ви хоства. Правили сме и това – организираме среща с местен член, за да се разходим заедно, да седнем на по бира, да поприказваме, да си зададем въпросите. При по-продължително пътуване редуваме хотели и каучсърфинг. Нашата кауч карта към момента е следната:

  1. Гостували сме на хора от Сирия, Грузия, Турция, Албания, Словения, Латвия, Швейцария, Франция, Италия, Гърция /вкл. о. Крит/

  2. Гостували са ни хора от цяла Европа, САЩ, Канада, латинска Америка, Австралия, Азия.

    Най-възрастният ни гост беше американец от Сиатъл на 89 години – художник, скулптор, архитект. Най-младият – 18 годишен американец.

    Срещали сме хора отвсякъде по време на всички кауч срещи, купони и пр. навсякъде, където сме пътували. С много от тях поддържаме контакти до днес.

    Това е кауча в общи линии!

    Поздрави: Росица

Благодаря ви, дами! Нямате представа какво удоволствие е да ви познаваме 🙂

Лилия и Петър ни изпратиха страхотен мейл и един прекрасен албум със снимки:

Здравей, Стойчо!

Поздравления и благодарности за полезния и интересен блог.

Подкрепата – писмена и снимкова, от пътуващи нашенци с широко отворени очи, е голяма.

Някои автори са ни изпреварили и са писали за това, което сме очаквали, видели и почувствали. Пример – вечния Стамбул.

Добавихме си спирки в маршрутите. Пример – Алистрати.

Специални благодарности на милата ми Антония, майстор на късия разказ. Специални благодарности на Благун, Росица и всички автори.

Следим пътеписите, коментираме снимките, а при планиране на пътешествия поглеждаме за инфо първо тук.

Имаме една мечта – Атон!: един да стъпи на светата земя, друг да чака в цветен Урануполи, дано тази пролет успеем…И да видим морето от Митикас наесен…

Подготвяйки любимите снимки, започнахме с идеята, че ще са няколко. Разделени в две категории – по света и у нас, и от последната година.

Списъкът растеше, в един момент застрашително наближи стотицата, всеки си има любими… Пращаме няколко, въздъх!

Атон

Към Атон

Шопите имат едно пожелание – да илядиш!

Е, чакаме хилядната публикация!

Лилия и Петър Иванови, София

Параклис – Рилски манастир

Параклис – Рилски манастир

Лилия, Петре, благодаря много и тъпкано да ви се връща 🙂

Останалите снимки на Лилия са в галерията и можете да ми вярвате, но са великолепни 🙂

А ето какво ни прати Лора, която без да се усети преди няколко месеца с една реплика ме наведе на идеята за начина, по който да напишем този хиляден пътепис. Естествено, няма да ви кажа каква е репликата, още повече, че и самата тя не знае, но истината е такава: тя ме попита нещо, на което не можах да отговоря и докато обмислях отговора ми дойде идеята как да направим настоящия юбилеен пътепис. Ето какво Лора ни прати в последния възможен момент:

Първата снимка(036) е правена на магистралата Ниш-Белград и е уникална, защото мъжът ми държи в ръцете си откъртено от регистрационния номер парче лед, на което идеално се чете номера на колата – и това е количеството лед/сняг събрало се само за 2 часа път при максимална скорост на колата 40км/х.

Сняг по номера на колата

Сняг по колата

(Всичките изпратени снимки ми харесват – забелязвате ли с какво полжително чувство сте ги пращали? Кой съм аз, че да го цензурирам положителното чувство?)

 Ville basse  - ниският град,  Люксембург

Исус във Ville basse, Люксембург

 Ville basse  - ниският град,  Люксембург

Ville basse - ниският град, Люксембург

Лора прати още много снимки, които можете да видите в галерията по-долу.

Лора, благодаря ти! Радвам се, че има хора като теб!

Ето какво ни прати нашата приятелка – летец Дачи, която вееечно нещо я сърби по грешната ни земя и вееечно търси небето:

Облаци и небе над Сопот

Полет (над Сопот 🙂

С която небесна снимка исках да завърша нашия хиляден пътепис, но ето от мен има малък поздрав с малко музика:

Bert Kaempfert – Wimoweh

Признавам си, че когато започвах сайта изобщо не ми идеше на ум, че ще стигне 1000 разказа. Всичко това го дължим на вас, нашите автори и читатели.

Хвала ви!

От Стойчо и Комитата

Край? Неее, не свършваме – ако искате да добавите нещо или да добавите въпроси – пишете в коментарите 🙂

Автори: авторите и читателите на Patepis.com

Снимки: същите 🙂

А ето и всички снимки:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

25 Отговори

  1. Ицо каза:

    Честито на patepis.com !!! И поздравления на авторите за труда и ентусиазма с който поддържат това чудно място за пътешественици в Интернет. На всички четящи пожелавам много нови посоки, към които да се отправят.

    п.с. благодаря за пожеланията.

  2. Lilia Ivanova каза:

    Здравей, Стойчо!
    ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
    Нямах търпение за това 1000!
    Признавам си, че в събота взех калкулатора и започнах да смятам публикуваните пътеписи – Европа/цифра/+Азия/цифра/+…:)
    Зарадвах се, че щрак! е оценено от разбирач!
    Обещавам тържествено и в ефир, че ще се осмеля и ще пратя пътепис, планове има!
    Вятър в платната на всички пътешественици!
    Здраве да е! И наздраве!
    Чакаме 2000!

  3. Стойчо каза:

    @Ицо, благодаря! Радвам се, че четете, пътувате и пишете!

    @Lilia – използвах абсолютния брояч на сайта (даже свалих два-три скрийншота на брояча – виждат се в галерията)

  4. Дачи каза:

    Честит юбилей, Стойчо и Комита 🙂

    1000 пътеписа не са като 1000 години, затова ви пожелавам още много по 1000!

    Да откриете още много посоки, особено нагоре 😉

  5. Стойчо каза:

    @Дачи, това значи още мноого пъти да ставам в 4:30 сутрин 😉 Лошо няма 🙂

  6. Росица каза:

    Честито!
    Шапка ви свалям/е/ за всеотдайността.
    Поздрави: Роси и Емо

  7. Стойчо каза:

    Все едно аз ги пиша пътеписите – вие ги пишете 🙂

  8. Дачи каза:

    Е, че те възрастните хора и без това стават в 4:30 😉 хихи

  9. Стойчо каза:

    Така е, поне си запълваме времето;-)

  10. kathryn каза:

    Честит юбилей! И на вас и на нас! Да сме здрави, да имаме още много да изпътуваме и напишем.

  11. Stela каза:

    Честито и благодаря на Стойчо, Комитата и всички автори 🙂
    Наскоро разменихме по няколко реплики със Стойчо за онова особено чувство при “среща” с готин резултат от работните рутинности. Изпълващо и гъделичкащо, но без puff up-ефект; усмихващо с нещо от детинското “еха, виж какво съм можел да правя”…
    Аналогично е усещането да чета тук- и коментарите, и пътеписите. И да бъда тук. И да бъда част от това- и заменима, и уникална- като всеки един.
    ~~~
    Отделни благодарности към Росица (един от любимите ми автори) и (пак) Стойчо за отговорите, макар те да звучат обезкуражаващо 😉 за човек, така беден откъм механична памет за имена и цифри, както е пренатоварен с визуална, обонятелна и осезателна такава. (Стойчо, това ми дава идея за поредното алиби да не пиша- само си представи пътепис, всеки миг от който е описан откъм възприятията на споменатите сетива… без да броим всички глупости, които са ми минали през главата и “стъпките” ми)
    ~~~
    Пожелателно към Стойчо и Комитата- “the right dip for the right reason” – от предговора на “The Dip”- Seth Godin (която не съм се отказала да подаря (натрапя) на Комитата. И няма.)
    “Еvery new project […] starts with exiting and fun. Then it gets harder and less fun, until it hits a low point […] What really sets superstars apart from everyone else, is the ability to escape the dead ends quickly while staying focused and motivated when it really counts. Winners quit fast, quit often, and quit without guilt- until they commit to beating the right dip for the right reasons. In fact, the winners seek out the dip”

    P.S.1- Няма да декларирам “считайте авторските ми права за подарени ви”, само за да не дам повод на Стойчо да ме обвинява, че не пиша (И) поради скръндзливост :Р

    P.S.2- Как да не flood-не човек 1000-ния пътепис, м? (виж P.S.3)

    P.S.3- А торта?

  12. Дачи каза:

    О, да, Стела, ще има торта, огромна, с 1000 свещички.

    Стойчо обеща…

  13. Стойчо каза:

    За торта (бира) – в скоро време 🙂 (ама 1000 свещички не знам откъде ще взема 😉

  14. Stela каза:

    “Огромна торта” звучи страхотно. 1000 свещички звучи болезнено и невкусно.

    Само такива грижи да имаш, Стойчо! Аз восък не ям. Така че- никакво свещооливане- фойерверк! Пък и в чест на Гаргата, да го направим рошаво все пак…

    Ако държиш на цифрата, обещавам да я изпиша с пръсти и без нокти по глазурата, без никак да крия, че действителните цели на тази доброволческа мисия са егоистични и социално неприемливи: да си оближа пръстите и (дай Боже) да погнуся някого и той да се откаже от парчето си в моя полза. [Мъжкият род е непреднамерен- отворена съм към погнусявания и на съполнички, стига да ми осигурят повече торта.]

    Хм, сега се сещам, че три умели кОпвания с лъжичка в глазурата биха изгравирали три отчетливи нули. Съответно- три лъжици торта в повече за мен.
    Накратко- навита съм. Самонаех се.

    Вече си представям как Дачи прави торта-landing и много се надявам да ме уцели.

  15. Христо каза:

    Честит юбилей на Стойчо и от мен! С поздравления и благодарности и на всички автори и читатели на пътеписите.

    PS Стойчо, ми то нали възрастните хора са много умни точно защото малко спят и имат много време за размисъл 🙂

  16. Дачи каза:

    хихи, Стела е на мойта вълна 🙂
    Стела, аз мисля да симулирам остатъци от свещи, като издълбая 1000 дупки в тортата – може и с малко лъжичка 😉

    хихи

    Стойчо, май една торта само за нас двете, а 😉

  17. Вили каза:

    И от мен Честит юбилей на Стойчо, Комитата и, разбира се, на всички автори и читатели!
    Пожелавам на всички с очите си да видят и с душите си да усетят колкото може повече от прекрасната Земя, на която живеем… И да го опишат и наснимат, ей, всички да са съпричастни!
    А понеже не може празник без музика, /е, малко ретро/ музикални Congratulations за вас на адрес:
    http://vbox7.com/play:bf6f9217
    🙂 😉 🙂 😉 🙂

  18. Стойчо каза:

    Важното е да не злоупотребявате с бирата – тортата ще ви я оставим 😉

  19. Дачи каза:

    а, няма, с добро ще я употребяваме, не със зло 😉 – не се тревожи за нея, няма да остане 😉

  20. Стойчо каза:

    Стана ми жал за горката торта как ще я пробождате 😉 За ядене е 🙂

  21. радо каза:

    Коцето- чудесна идея за сканирането на снимките! 🙂

  22. Stela каза:

    Туйто. Стойчо угодия няма. Сега пък му дожаляло от социално приемливото маниерно пробождане. `ми хубуу тогава- връщаме се на просташки вариант едно- нежно със зъби и нокти.
    Апропо, как пък не ти дожаля за бирата (чувала съм израза “двоен морал”, но какво ли значи… 😉

  23. Lora каза:

    ЧРД на всички автори и читатели:) Стойчо, продължавай все така всеотдайно и постоянно да ни радваш с нови разкази за близки и далечни земи. Нека patepis.com да бъде винаги част от живота ни, защото е повече от полезен блог. А за празнуването – може ли и бирата и торатата да си ги занесем някъде сред природата, както си бяхме говорили преди?:)))

  24. Стойчо каза:

    Благодаря и на Христо за добавените снимки от Стоунхендж – вижте галерията 🙂

  1. 22.06.2010

    […] снимка, година по късно от една друга снимка, за която съм говорила преди време. Ето за това иде […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.