апр. 09 2010

Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин и Сиан, а днес ще продължим към Шанхай. Преди да продължите искам да ви напомня, че остава съвсем малко време до хилядния ни пътепис – ето как да участвате в писането му.

А сега – приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част трета

Шанхай

Всъщност и тогава, на тръгване от Сиан, ми се мълчеше. Нуждаех се от тишина. Усещах, че само така натрупаните образи и звуци ще намерят своето място и ще се подредят, за да могат един ден да проговорят. Пътувахме към Шанхай, но мислите ми още бяха при Теракотената армия. И се плашех, че ако ги изговоря, емоциите ще загубят своя цвят – точно както окраските на керамичните фигури са изчезнали при допира с въздуха.


Вече бях чела в книгата „Китай, какво си всъщност ти?” на проф. Марко Семов, че на летището в Шанхай се намира прословутият влак на магнитно окачване, който изминава 30 километра за седем минути. „Нищо чудно…” – помислих – „та нима не прескочихме от втори в двадесет и първи век за отрицателно време?” И докато в Сиан погледът ми беше прикован към земята, съхранила през вековете хилядолетна история, то в Шанхай и Хонгконг не можех да откъсна очи от небето – там някъде, горе, множество сгради гъделичкаха корема му. Винаги съм смятала, че живея на висок етаж – десети. Докато екскурзоводката в Хонгконг не отговори на въпроса ми „какво правите, когато ви се развали асансьорът?” с: „О, не е проблем – аз живея на ниското, на 42-ри етаж съм.”

Жилищен блок – Шанхай, Китай

хотел Broadway Mansions – на вливането на влива река Суджоу в Хуанпу

Хотелът, в който отседнахме в Шанхай,

построен някъде през 30-те години на миналия век, се намираше на десния бряг на река Хуангпу. От прозореца на апартамента се виждаше отсрещния бряг на реката, на който се издигаха стройни (че какви да са, при тази височина?) небостъргачи, а между тях величествено се кипреше Телевизионната кула, наречена Перлата на Ориента, „самая высокая теребашня в мире” – както ни каза по-късно екскурзоводът. (Да, теребашня. Тъй като рускоговорящите екскурзоводи казваха и „ири” вместо „или”, предположих, че за китайското ухо „р” и „л” бяха трудноразличими.)
Навярно е

най-високата телевизионна кула в света,

не знам, но със сигурност беше най-високото съоръжение, закрепено в земята, на което съм се качвала. Много бързо се озовахме на второто кълбо с асансьори, побиращи до 24 души („но китайци” – уточни екскурзоводът ни), а гледката… един от онези моменти, в които, въпреки, че имаш чувството, че си едва ли не на върха на света, се чувстваш непоносимо малък и незабележим.

Улица в Шанхай, Китай

Улица в Шанхай

Следващият ден беше първият ни свободен ден, в който нямахме организирани посещения. Чак вечерта щяхме да се разходим в Стария град, но за него малко по-късно.

И така, в един момент групата ни се раздели на малки групи. Нашата групичка също се раздели и си уговорихме среща след около два часа.

Улични музиканти – Шанхай, Китай

Улични музиканти

Тръгнах по една широка, изпъстрена с всякакви магазини улица,

достатъчно близка до хотела и достатъчно права – така че и дезориентиран като мен човек да не може да се изгуби. В сравнение с уличния шум в Шанхай и Хонгконг, шумът от кръстовището на едни от най-големите булеварди в София, на което живея, е като лятна привечер в планинско селце. Първо – улиците там са един безкраен поток от коли, мотори и камиони, за които явно важи правилото „който натисне клаксона пръв, е с предимство”; после – пешеходните светофари са също със звукови сигнали, но за разлика от нашите, при тях звукът е непрекъснат – когато свети червено трещят, а когато е зелено – пищят. На места по тротоарите се извършваха ремонтни дейности (впечатляващо беше, че за изкопаването на една дупка, например, бяха достатъчни двама души – единият пробива, а другият държи около бургията огромен мокър парцал, за да не се вдига прах), а на всеки две минути някой те дърпа за ръкава и на почти разбираем английски, ти предлага оригинални часовници „ролекс”, чанти „гучи”, златни накити и какво ли още не, за по три до пет долара. На фона на всичко това, се намират и ентусиасти като музикантите на снимката вляво, които невъзмутимо изпълняват някакъв марш. И ако искаш някой да те чуе, е повече от задължително да крещиш.

За мое удоволствие, магазините (поне тези, в което влязох) почти не се различаваха от нашите. Всичко, което предлагаха, може да се купи и у нас, и то на същите, че и по-ниски цени. Единствената разлика беше в гъделичкащата мисъл, че е купено от Шанхай или Хонгконг, от Китай. Някъде по средата на тази улица имаше Макдоналдс, в който си бяхме уговорили среща с останалите хора от групата, за да се прибираме заедно към хотела. Оказах се там почти цял час преди уговорката, но не ми се обикаляше повече и седнах вътре. Струва ми се важно да уточня, че Макдоналдс никога не ми е било любимо заведение, дори напротив. Но този път… Сякаш някой щракна с пръсти и непоносимият уличен крясък се превърна в любима песен на Нора Джоунс, замириса на пържени картофи и хамбургер, лицата наоколо ми се струваха до едно познати… Замисълът на мистър Макдоналдс – навсякъде по света в негово заведение да се почувстваш у дома – действаше безотказно. Просто седнах и… се разплаках.
За първи път от началото на тази екскурзия поисках тя да свърши. Бях препълнена с емоции, впечатления, цветове, нови познания, с екзотика и непознато… исках у дома.
Да, за да напълниш една чаша, преди това трябва поне да отлееш малко от нея. Предполагам, че онези сълзи в Макдоналдс освободиха място – за стария Шанхай, за Градината на радостта Ю Юан и Храма на Нефритения Буда, за Хонгконг.

Съвременен Шанхай, Китай

Съвременен Шанхай

Преди да продължа с разказа си за Хонгконг, ми се иска да споделя още няколко думи за вълшебствата в Шанхай.

Храмът на нефритения Буда е действащ храм,

в който се намират две огромни фигури на Буда, изработени изцяло от нефрит, както и множество статуи на различни божества. Пищни цветове, екзотични аромати, наситена колоритност… и толкова далечно и не-мое.

Храм на нефритения Буда Шанхай, Китай

Нефритеният Буда

Въпреки че знаех, че свастиката всъщност е древен символ за късмет и благоденствие, свързана с кръговрата на живота, наречен в някои източни религии самсара, ми беше странно, дори стряскащо в първия момент, да я видя изрисувана върху гърдите на Буда. По-късно екскурзоводът ни каза, че нефритените фигури на Буда са били общо пет, но три от тях са „унищожени от културната революция”. И нямаше как да не се замисля колко бързо се ослепява в стремежа да докажеш, че си единственият виждащ, колко е символична границата между слънцето и мрака… А един излегнал се (сякаш уморено след игра дете) нефритен Буда, се усмихваше на своята Нирвана.

Градина на радостта Ю Юан – Шанхай, Китай

Градина на радостта Ю Юан

Градината на радостта Ю Юан

е разположена в североизточната част на стария град Шанхай. Построена е преди около 400 години, по всички закони на Фън Шуй, с характерните архитектурни елементи на градините на династия Минг.

Дракон с три пръста в градината на губерантора – Шанхай, Китай

Почти дракон

Вълнообразната линия, с която завършва оградата на градината, представлява тяло на дракон. Но тъй като драконът е бил запазен символ единствено за императора, а в тази градина е живял губернатор и всяко използване на императорски отлики и символи се е наказвало със смърт, този дракон не е съвсем истински, защото вместо обичайните четири, има три пръста на лапите си.
Красота, изящество, спокойствие, сливане, мъдрост, радост… всичко е събрано в тази градина. И макар Япония да се смята за страната, в която първите поети са богове, а поезията започва своето летоброене „от разделянето на небето и земята”, точно в тази градина „видях” Башо, Исса, Бусон да пишат своите хайку.

Старият град на Шанхай, Китай

Старият град на Шанхай

В Стария град се разходихме привечер. И отново глъч, шум, провиквания (на всякакви езици), щракане на фотоапарати, най-различни лъскави магазинчета с какви ли не стоки и сергии, подобни на нашите крайпътни скари, но вместо кебапчета, се предлагаха жабешки бутчета и октоподи на шиш.

Включването на светлините по сградите беше съпроводено от едно задружно и съвсем искрено „woow!”, защото вечер Старият град е като излязъл от великолепна, нереална картичка.

Старият град вечер – Шанхай, Китай

Старият град вечер

Китайска кухня и храна – Шанхай, Китай

Китайска кухня

На следващия ден влакът, за който споменах по-горе, ни откара до летището със 301 km/h.
Оставаха ни по-малко от два дни за следващото невероятно преживяване – Хонгконг.

Влак Маглев – Шанхай, Китай

Влак Маглев с 301 км/ч

Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.
Бусон

Очаквайте продължението

Автор: Левена Филчева

Снимки: авторът

Всички снимки:

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай”

  1. радо каза:

    здрасти, благодаря пак 🙂

    снимката, под която пише „Жилищен блок“ е на Broadway Mansions Hotel, където се влива река Суджоу в Хуанпу. Отдясно се вижда култов стар мост, който наскоро беше махнат целия за ремонт и го върнаха пак (!)

    http://wikimapia.org/#lat=31.2462781&lon=121.485486&z=17&l=11&m=b

    поздрави

  2. Стойчо каза:

    На мен точно на жилищен блок ми приличаше 😉 – поправих го, благодаря за уточнението! 🙂

  3. Nazife каза:

    Благодаря, за увлекателния разказ! Всеки път, когато чета ми се иска и аз да бъда там 🙂 Възхищавам се на хората, които умеят да гледат на света с такъв интелигентен, любопитен и позитивен поглед. Чакам с нетърпение следващия разказ.

  4. Ema каза:

    Левена, и аз ти благодаря за увлекателното разказване и за прекрасните снимки.“Пътувам “ и аз с теб, при това краката ми не се уморяват и ми излиза съвсем без пари. Благодаря.

  5. Драко каза:

    А къде е останалата част от пътеписа, толкова увлекателно и интересно е написан, а остава недовършен 🙁

  6. Стойчо каза:

    Продължението ще с епояви много скоро!

Leave a Reply