Еднo гражданче в пустинята(4): Нощ в Сахара
Продължаваме с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а после и в римския град Дуга, както се разходихме до няколко оазиса в Сахара. Днес ще се тръгнем към пустинята Сахара и ще нощуваме там.
Преди да продължите искам да ви напомня как можете да участвате в писането на юбилейния 1000-ен пътепис на нашия сайт 🙂
А сега – приятно четене:
Еднo гражданче в пустинята
част четвърта:
Нощ в Сахара
Случайни срещи в Сахара
Сахара в Тунис започва от град Дуз,
който наричат именно вратата към пустинята.
Деня чакахме с нетърпение, защото в него беше гвоздеят на програмата – разходка с камили и нощувка насред пустинята в истински берберски палатки.
Един градски турист на едно твърде равно място...
Пътят между Тузьор и Дуз минава през соленото езеро Шот ал Джарид.
Толкова обширно и равно, през по-голямата част от годината то представлява напукана, покрита със сол повърхност, а когато не е пресъхнало има около педя вода. Естествено от него се добива сол, която е струпана на купчини около пътя, а покрай тях на няколко места срещаме и шантави скулптури от сол – например камили с ездачи.
Скулптура от сол на Шот ал Джарид
Толкова е равно и горещо, че пътят отпред се разтапя в хоризонта, самият хоризонт също се разтапя и колкото и да отказвам да повярвам, това, което виждам в далечината над плитката вода, наистина е мираж. Първият в живота ми.
Най-сигурният начин да провериш наистина ли съществува това, което виждаш или е мираж, е да го снимаш
От Дуз тръгват сафаритата и керваните от камили – атракция за туристите,
които след по-дълга или по-кратка разходка отвеждат смелчаците към лагерите. В повечето случаи се нощува в постоянни палаткови лагери, които никак не са палаткови, а всъщност са си по-близо до туристически комплекси. Един от тях разполага дори с басейн.
В нашата програма обаче нощувката е в истински берберски палатки, които не са ни повече, ни по-малко от груби тъкани платнища, закрепени с пръти. Преди това чудесно изживяване обаче
спираме в центъра на Дуз, за да разгледаме пазарчето.
Тук търговията преминава с изключително личен контакт – за всеки търговец сме „my friend“, а всеки втори дюкян крие „съкровища“ и е кръстен на Малкия принц. Дълго размишлявахме върху този факт, но не стигнахме съвсем до обяснение.
Сахара
Още преди да бъде открит за туристите, преди години Дуз е бил точката, където всеки четвъртък номадите се събирали от различни части на пустинята и търгували със стоки – камили, коне, минерали, вълнени одеяла, седла и сребърна бижутерия. Тук са се извършвали и сватбените церемонии и много други ритуали. Съвременните търговци тук, наследници на номадите, са свръхобщителни полуполиглоти и няма да ви оставят на мира, докато не разберат откъде сте, как се казвате и т.н. Това, че не могат да ви заговорят на родния български, почти наранява честта им, но пък мнозина подхващат на руски.
Камила по залез
Да яздиш камила
всъщност не ми се стори най-якото изживяване на света. Първо, за да я възседнеш, трябва да си непривично много разкрачен, защото, бога ми, големички са тия животни. После се чувстваш като бебе, което е седяло с няколко номера по-голяма пелена, отколкото трябва.
Керван
Второ, това камилите са доста нахални животни и се налагаше да съм нащрек, защото тъпата камила зад мене постоянно се буташе и чешеше в моята (иначе съвсем не тъпа камила), която от своя страна неколкократно се опита да захапе досадницата, но вместо това за малко да захапе крака ми!
Така че в края на едночасовата езда всъщност изпитах повече облекчение, отколкото друго.
Стигнахме до лагера по залез
и, често казано, усещането беше адски лично и много красиво.
Мъжка спалня и женска спалня, трапезария... (и тоалетна)
Лагерът
се състоеше от три палатки – женска и мъжка спалня и палатка за вечеря. Плюс още една мъничка палатчица, в която имаше дървен сандък с клекало и която служеше за тоалетна. Тунизийците явно много държат на туризма, който щади природните дадености. Разбрахме, че след подобни лагери, минават проверки и мястото трябва да изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал тук. И наистина, тръгвайки на сутринта, зад нас дори не беше останала и пепелта от огньовете.
Посрещане със свирач и разхладителни напитки
Залезът в пустинята е забележителен сам по себе си, но домакините се бяха постарали да ни осигурят и други страхотни усещания – като свирача, който ни посреща и по-късно акомпанира на вечерята ни, пътеките между палатките, маркирани със запалени свещи, огньовете от палмови листа, на които в глинени гърнета приготвиха вечерята и опекоха питки.
По залез
Just follow
Романтиката беше обезпокоена само от една блиц атака от комари, които ни връхлетяха за около 3 минути, изпохапаха ни брутално и си тръгнаха доволни, както и донякъде от финия като брашно пясък, който влиза навсякъде, във всяко непокрито място от тялото, носен от лекия хладен нощен вятър. Спасението е единствено в номадските одежди, а за мое голямо съжаление спасение за чашата ми с чудесно тунизийско вино нямаше. Тя се пълнеше за секунди с пясък, та се наложи да пием направо от бутилките.
A happy traveler: моя милост 🙂
Кулминацията на вечерта обаче беше, когато вече добре хапнали и пийнали, насядохме около огъня с нашите домакини. Те ни пяха неразбираеми песни, акомпанирайки с една празна туба. Някои от нас пък, им пяха „Стани, стани страна огромная“, но защо..убийте ме – не знам. За всеки случай падна голям смях.
Продължение:
Еднo гражданче в пустинята(5): Из пустинята към „Татуин“>>>
Автор: Финдли
Снимки: авторът
Всички снимки:
Чудесни! И пътеписът и снимките!
Наистина, чудесни! Финдли ме вкара в една съвременна приказка.
Имам един въпрос, обаче. Миражът може да се заснеме, нали така? Или аз бъркам?
:))) Неееееее, няма шанс да заснемеш мираж, защото миражът е само в главата ти. това на снимката е просто стар, изоставен и прогнил автобус насред езерото. Беше адски странно да видиш такова нещо просто така – автобус насред езеро, наистина напомняше на мираж. Освен това беше далече, за тази снимка съм използвала на макс 12-кратното увеличение на апарата. снимах за да се уверя, че е истинско.
Самите миражи създават илюзията, че виждаш в далечината ивица земя примерно, някъде в трептящия от горещината воден хоризонт. Поне такова нещо видях аз там и спорех дълго, че наистина е ивица земя…но не беше:))))
Без майтап, но миражът наистина ли не може да се снима? т.е. е само плод на въображение?
Защото има физическо обяснение за наличието на отразено изображение (лятно време като се нагорещи асфалта), което е мираж. Или се бъркам?
@Финдли, страшни снимки! 🙂
Ето, какво по-казва гуглето по въпроса с миражите:
http://www.lubopiten.com/39-mirazhi.html
Ето, какво казва уикито:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B0
Много обичам, когато нещо прочетено ме накара да се разровя и да видя и науча още неща. /тук ми трябва иконка с вдигнат палец/
йехаааааааааааа….аз си мислех, че е trick of the brain. снима се значи. дабях се постарала повече де. автобуса си е истински:))
Автобуса е уникален и толкова не на място ми се стори :))) Щеше да е хубаво да заснемеш първия си мираж!
Миналата година бях на същите тези места. Очарован съм от всичко и сега като гледам материала ми стана много готино. С удоволствие тази година отново ще отида. И в Тунис, и в Хамамед, и при берберите, и…. навсякъде, защото те посрещат не като случаен турист, а гледат да те задържат за постоянно. Точно това и ще направя. ПАК ЩЕ ОТИДА….