апр. 07 2010

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Published by at 14:45 under Белгия,Ива Тихолова

Днес ще продължим с впечатленията на Ива от Белгия и в частност на Антверпен. Ето първите ѝ нефризирани впечатления, а сега ще продължим нататък.

Приятно четене и не забравяйте да участвате в писането на 1000-ия пътепис на нашия сайт. Приятно четене:

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Белгия е страхотна туристическа дестинация,

ако идваш тук за 2-3 дни и по някакъв начин успееш да уцелиш някой от 10-те слънчеви и топли дни в годината.

Нормалният ден тук (в Антверпен) има следният климат:

цяла нощ ураганен вятър, сутринта към 5-6 силен дъжд, към 7:30 всичко изсъхва и поизгрява слънце, придружено от вятър. Ако навън е слънчево, вземи си чадър, защото тук дъждът завалява наистина неочаквано. Ако сутринта навън е студено, добра идея е отдолу да си облечеш тънките дрехи, а отгоре дебелите, защото по някое време със сигурност ще се стопли. Което пък от своя страна не означава, че малко по-късно ще запука студен дъжд. Не е обаче той проблемът: тук чадъри се продават навсякъде. Дори в магазините за козметика. Виж вятърът е нещо, което не можеш да пребориш 🙂  В този смисъл разбирам белгийците, които питат защо така се оплакваме от дупките по улиците при положение, че си имаме толкова много слънце. От тяхна гледна точка въпросът е напълно резонен.

Като започнах да говоря за

улиците, тук те са много различни.

Главните пътни артерии са много широки. Обикновено са по 2 ленти в посока, помежду тях още 2 ленти за градския транспорт. Но това са само централните улици. Вътрешнокварталните са по 1 лента и обикновено са еднопосочни. Там, където са асфалтирани, са като стъкло. Да ти е кеф да караш или да се возиш. Наистина! Обаче там, където е павета или плочки, ако си в кола могат да ти изпопадат пломбите от друсането. Ако си жена, забрави за токчетата, така както забравих аз 🙂

Настоящият пост се явява продължение на този тук. Първо ще се спра на коментара на Anya, защото тя много на кратко успява да разкаже всичко, което можеш да очакваш от всеки един белгиец. Наистина

тук бира започва да се пие от рано сутринта.

И така цял ден. Ако в България най-обичайната гледка като минеш покрай кафене е да видиш как целодневно се пие кафе, тук целодневно се пие бира. Най-много се котират Duvel, Maes и Jupiler, съдейки по празните бутилки и кенчета в торбите с боклук, който тук се събира вторник вечерта. Обичайно е да виждаш по 2 огромни чувала с кенчета от бира пред всяка къща всеки вторник.

По отношение на пестенето на вода:

тук стигат недостижими висоти в простотиите, които се правят с цел пестене на вода. Например по стаите в квартирата, пък и в университета, чешмите имат само студен кран. Но студената вода въобще не е това, на което в България викаме „студена вода“. Тук е просто ледена, едва ли не тече на бучки. Иска се силна воля, за да успееш да си измиеш ръцете. Лично аз, това го правя на почивки и след това обезсмислям упражнението като си слагам крем за ръце, защото първите 5 дни, когато не го правих, бяха достатъчни, за да започне да ми се пука кожата.

За хигиенните навици на белгийците не мога да говоря,

но тук в къщата има хора, които не съм ги виждала да влизат в банята. Няма да уточнявам националност, но все пак имайте предвид, че в нашата квартира плащаме газ на ебаси цената, но ток и вода ползваме гратис.

Другото, което ми направи впечатление е, че

в дамските тоалетни в университета на чешмите има запушалки.

И до момента не ми е ясна ролята им, но ме е страх да задавам въпроси по тази тема: не се знае какво може да науча. В тази връзка имат и една добра идея, свързана с пестенето на вода: събират дъждовната, която имат в излишък, и я ползват за тоалетните.

Държа да отбележа, че пестенето на вода до степен на хумореска, съвсем не означава, че белгийците са пестеливи.

Те са стиснати, дори ужасно стиснати, но съвсем не са пестеливи.

Навсякъде можеш да видиш такава вопиюща разсипия на енергия и ресурси, че да замигаш на парцали. Например, тук прозорците са с дървена или PVC дограма. Но стъклопакетите не са с по 2 или 3 стъкла, ами само с по 1 – като старите винкелови дограми, познати от терасите на панелните блокове в България. Друг пример е, че тук много често се виждат магазини, които нямат врата на входа, а на греда над него виси климатик, който обдухва топло, което от своя страна веднага изфирясва навън. Енергийна ефективност, бабината ти… И не става въпрос само за пилеене на енергия. Тук всички лекции се изпращат в електронен формат по e-mail, но въпреки това се раздават и на хартия.

Anya е споменала и

пълната неспособност на белгийките да комбинират дрехи.

В най-широк смисъл. Това изисква малко повече обяснение: тук в магазините има всякакви дрехи – за всяка фигура, всеки вкус и почти всеки джоб. Същото важи и за чантите и обувките. Обаче комбинациите, които се правят са най-малкото озадачаващи. Това, което наистина ми трови здравето е широко разпространената практика да се носят затворени обувки на бос крак. Напълно в духа на носенето на чорапи и сандали.  В дискотеките е нормално пък да видиш момиче с вечерна рокля и кецове. Единственият шанс белгиец да е облечен с вкус е да е си е взел комбинирани костюм с риза и вратовръзка от някой магазин на реномирана марка. Ако се опитват да комбинират сами в най-добрия случай изглеждат като абитуриенти, в най-лошия – като келнери.

За магазините за дрехи също може да се говори много:

сутринта като ги отворят са подредени, лъскави и направо крещящи „ела да си изхарчиш всички пари тук!“. В ранния предиобяд са се превърнали в неописуема кочина. Причината е практиката клиентите да пробват дрехите направо върху своите и след това да ги събличат и да ги хвърлят я наляво, а надясно без въобще да се интересуват какво се случва с тях след това. А персоналът не си дава много зор да тича и да подрежда. Резултатът не закъснява.

По отношение на цените и намаленията:

тук етикетите са с цени в няколко различни валути, въпреки че се приема само евро. Причината е, че всичко тук е внос и просто етикетите се правят пригодни за няколко различни държави. Има даже и цена в лева. Намаленията са истинско благо. Например аз си взех блуза, която е струвала €20 за €2,5. Ако си дребосък като мен, пазаруваш в пъти по-евтино от белгийците. Това е, защото те като цяло са по-едри хора, а в магазините последните бройки (които са малки номера) се намаляват драстично. И са в по-добро състояние от по-масовите размери тук, защото не са много хората, които ги пробват.

Най-голямото благо в Белгия е шоколадът.

Тук не си играят на дребно като при нас с по 100 грама. Тук грамажите тръгват от 200. Първият път като си взех шоколад беше опаковка от 2 млечни шоколада от по 200 грама. Имат всякакви видове и разновидности, особено на черния шоколад. Той се комбинира по всякакви начини. В България белият шоколад доста се неглижира, но тук си го тачат. Нещото, което задължително трябва да се посети в Антверпен са магазинчетата за ръчен шоколад. Нещото, което може да те накара наистина да забравиш за момент цялата тъпотия около себе си, са шоколадовите трюфели. Заслужава си да дойдеш до Белгия, за да се заредиш с няколко опаковки. Шоколадовите фигурки тук са превърнати в изкуство. В началото на третата седмица си бях взела една усмихната шоколадова кравичка, дъвчеща оранжево цвете и 7 дни само си стоеше на бюрото и си я гледах. След това реших да я опитам на вкус. След 2 часа нищо не остана от нея 😉

Първият път, когато си пазарувах тук, реших, че ще надебелея много.

Нещата, които обичам да ям, тук са евтини.

Известните марки хранителни продукти, които в България са скъпи, тук са истински евтинджос на фона на местните марки. Защо това е така, и до момента ми е загадка. Факт е обаче, че мога да тъпча маслини до откат и то на напълно народни цени. Виж цената на хляба буди недоумение. Цената на натуралния сок също се движи в много широки граници. Например на една и съща марка, един и същи обем, примерно 1л сок, ако е портокалов струва €1,90 в Лидл. Ако е микс от 3 цитрусови плода е €0,77. Странно е.

Споменатият горе Лидл е най-евтината верига хранителни магазини тук.

Като влезеш вътре те налитат спомени за Търговията в Русе. Бизнес модел, който не знам как би се наложил в България, но доколкото чувам или има такъв магазин в София или предстои откриване. Малко по-цивилизован вид има Алди, но той е и малко по-скъп. Ако обаче държиш да запазиш самоуважение и да пазаруваш като бял човек без да те блъскат и без после да чакаш по 1 час на единствената работеща каса, магазинът е Карфур.

В Антверпен има и поне 2 български магазина,

като по-добре зареденият е в моя квартал. Така че ако някой пририта за баница, има от къде да си достави продуктите.

В тази връзка се сещам, че за един българин, свикнал като му се приядат банани или шоколад в 3:30 през нощта да отскочи до денонощния, тук

работното време на магазините ще му се стори най-малкото като гавра.

Работят от 9:00 до 17:00. В 17:00 просто изтюрюлякват останалия заблуден народ вътре и пускат кепенците. Това е най-бързо извършваната дейност в тази държава, заклевам се. Някои магазини в изблик на добра воля работят до 18:00, но предполагам, че плащат зверски овъртайм на персонала, който и без това го мързи да гледа. Магазините не работят в неделя. Тези, които работят, са задължени някой друг ден от седмицата да са затворени. Обикновено това е някой измислен ден като вторник или сряда, но единият български магазин не работи в понеделник.

Другото голямо благо в Белгия, след шоколада, е железопътния транспорт.

Вземаш си за €50 един Go Pass за 10 пътувания и си правиш с него 5 екскурзии до произволни дестинации в рамките на държавата. Тук влаковете са много редовни и например до Брюксел са на всеки 10 минути. Можеш просто да отидеш до Централна гара, да погледнеш таблото, да си харесаш някое име на град и да се метнеш на влака. Антверпен има 2 гари. В Брюксел обаче са 3. Характерното и тук и там е, че влаковете пристигат на няколко нива един под друг. За пръв път в Белгия видях гара с перони на 3 етажа.

Самите влакове са 2 вида – интерситита и обикновени. Обикновените локомотиви са като българските, но са много по-запазени. Вагоните са чисти, обикновено местата за сядане са двойки – 2х2 срещуположно разположение. Вратите на вагоните са автоматични, отварят се с бутон като на метрото. Като казах, че обикновените локомотиви са съвсем обикновени, не приемайте това буквално – движат се с космическа скорост – разликата дали ще пътуваш с интерсити или с обикновен влак до Брюксел е 10 минути. Обаче не могат да делят мегдан с френския Талис. Той вече наистина е като космически кораб.

Другото, което неминуемо прави впечатление, е дължината на влаковите композиции. При пътническите влакове – нищо забележително. Обаче товарните композиции пътуват с по над 20 вагона и развиват страшна скорост. Тук това е необходимост, защото

да ти пътуват товарите с автомобилен транспорт въобще не е оферта.

Има вътрешноградски главни пътни артерии, които са с повече ленти от магистралите тук. Отделно, че последните са много натоварени. Затова и жп-транспорта е най-доброто според мен решение за пътуване, независимо от целта му.

Тук

по-бързо стигам до Брюксел, отколкото до кампуса на университета ми.

Не се шегувам: пътят до Брюксел (излизане от квартирата, отиване на Централна гара, хващане на влак, пътуване и слизане на Централна гара Брюксел) ми отнема около 50 мин (40 е пътуването), докато пътят до университета е 60 мин и то само ако не си изтърва трама и поради това се наложи да чакам следващия. 50 мин пътуване с трамвай, който също не е като да се влачи по пътя.

Още първите дни ми направи впечатление, че

всички местни, пък и чужденци тук, ходят със слушалки в ушите.

„Музикална нация“ ще си кажеш. Има нещо вярно. Причината е не само в дългото пътуване, ами и във факта, че тук светофарите държат страшно дълго. Ако си с кола и изтървеш зеленото, спокойно можеш да я угасиш, заключиш и изтичаш до близкото кафене за кафе и вестник. Времето е напълно достатъчно. За разлика от нас, тук това дълго чакане на светофара не го възприемат като изнервящо. Причината е, че тук като че ли не считат за проблем това да закъсняват. При това положение и аз не виждам причина да съм точна, но това нещо ще ми създаде доста проблеми, когато се прибера обратно в България.

Автор: Ива Тихолова

Снимки: няма снимки 🙁

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


14 коментара

14 коментара to “Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно”

  1. Четох с интерес първата статия, радвам се, че излезе и следващата. Мислех, че единствения белгиец, когото познавам, е мърляч, някаква издънка на нацията им, но се оказва, че си е просто типичен представител:)
    П.П. Имам идея за какво служат запушалките на мивките. Наистина по-добре да не знаеш:)))

  2. Стойчо каза:

    Струва ми се, че за запушалките бях добавил и аз нещо в предната статия 😉

  3. tosho каза:

    мен пък ми стана интересно защо са тези запушалки. разкрий тайната „:)

  4. Biliana каза:

    Уау… а аз се оплаквам, че италианците са мърльовци и неточни…

  5. Ema каза:

    Браво Ива. Пак успя да ми доставиш удоволствие , като чете, да си представям, че съм и аз там, в Белгия. Хубаво и увлекателно разказваш.

  6. a каза:

    страшна си! искам ощеееее….

  7. Lora каза:

    Страхотен разказ. Върна ме в Белгия, откъдето a propos избягах:) Определено след кат е минал месец от престоя ти нещата се избистрят доста – и черното се вижда по-наситено и положителното е по-очебийно. Само за Go-pass-а да спомена – ако е взет основно за придвижване до Брюксел и се използва през уикенда не е ли по-добре да помислиш за уикенд билет, които и без това ти намалява цената на 1/2 от тази през седмицата?Пак подчертавам – ако използваш Pass-а основно за дистанцията Антверпен-Брюксел. Що се отнася до Carrefour и Lidl – то двете се различават основно по цените,но качеството не е кой знае колко по-различно – например сиренето Brie в Lidl е 0.99евро за 200гр (поне миналото лято цената му беше стабилна и остана такава до средата на септември докато бях там). Козето сирене за мазане в Lidl e пак по-евтино (но не по-лошо, внос е от Франция също като това в Carrefour). Единственият плюс за мен да посещавам Carrefour беше заради био-храните, които имат. А клиентелата и на двете вериги (поне в Брюксел) е еднаква – черна. Бели – за цвят:) Успех в „центъра на ЕС“!

  8. Ива каза:

    @Lora, Go-Pass-ът ми е за разходки из цялата страна, а Брюксел го споменах, защото не може да отидеш в Белгия и да не го посетиш 🙂 Просто не е възможно.

    За магазините си права, но все пак в моя квартал наистина Карфурът е за предпочитане. Лидл е доста далеч, минаваш през едни опасни райони и благодарение на клиентелата е превърнат в кочина. В по-цивилизованите квартали обаче е повече от ясно, че се минава първо през евтините магазини 🙂

    @a, сега за ваканцията се върнах в по-цивилизованата част от Европа 😛 но след 10-ина дни се връщам обратно само за да замина за Амстердам. Може би следващото включване ще е от там. Като се постопли времето ми се иска да отида и до Брюж, защото отзивите за него са много положителни.

  9. Vlaamsbrabander каза:

    Хехехе. Досега само четях пътеписите, но след този, явно ще трябва да напиша нещо. Тези впечатления на Ива и множеството одобрително потвърждаващи коментари, все пак са /и мнението на Ива и коментарите/ от „еразмуси /ски/“ живеещи/яли/ на общежитие, из гетоизираните части на големите градове на Белгия. Няма лошо. Битието определя съзнанието /погледа, преценката/.

    Засега само нЕкои /за/бележки:

    „Антверпен има 2 гари. В Брюксел обаче са 3. Характерното и тук и там е, че влаковете пристигат на няколко нива един под друг. “

    Брюксел има доста повече от три гари. Влаковете пристигат на няколко нива един под друг само „тук“ т.е. Антверпен. В брюкселските гари коловозите са си на едно ниво.

    Не отивай с голяма кошница в Брюж. Прекалено е туристическо и прехвалено. Гент не му отстъпва. Всъщност виж и двата града. То на Гент сигурно още му е ракопан центъра, но такова е. И тук се усвояват фондове. 🙂

    Поздрави за прекрасния сайт!

    А да! Да не гракне сега някой, че се заяждам. Така го е видяла, усетила Ива, така го е написала. Живи-здрави ще понахвърлям това онова за „моята“ Белгия.

  10. Стойчо каза:

    Чакаме!

  11. Stela каза:

    Ghent беше поразкопан и „опакован“ през декември 2009 (не знам това преди или след „Белгия-та“ на Vlaamsbrabander), но пак беше приятно. Изключая „наколните жилища“, превърнати в туристическа атракция; „А сега моля обърнете внимание колко бедни са хората, принудени да живеят в тези…“- думи, дочути от екскурзовод в една лодка.

    Освен историческите забележителности, които ще видиш във всеки пътеводител, може би ще ти е интересна „уличката с графитите“ например

  12. Vlaamsbrabander каза:

    Да осъвременим инфото за „разкопания“ Гент. Вижда му се края. 🙂 Мостът до пощата е готов, но Ботермарта си е класически строеж още. „Свети Архангел Михаил“ все още е опакована за реставрация. На крепостта на графа имаше наченки на ремонт. Предгаровия площад са го разкопали с такава дълбока дупка, че ми е чудно как подпочвените води не са излезли да видят и те какво става.
    Инфото е към последната седмица на март 2011. Предполагам, че до края на годината Гент няма да е вече в разкопан режим. И ако верно 2012 дойде края – бадева дето толкоз копаха… 🙂

  13. mimi каза:

    Zdravei Iva,bix iskala da te popitam kade tocno se namira bulgarskiqt xranitelen magazin v Antwerpen,zashtoto az ot skoro jiveq v blizost (10min.) ot Antwerpen,i naistina mi e domuchnqlo za malko bulgarska hrana. 🙂 ako mojesh napishi mi ulicata na magazina i nomera blagodarq ti predvaritelno. A pomejdodrugoto straxoten razkaz,perfektno si opisala vsichko.

  14. Ива каза:

    Здравей mimi,

    За съжаление не мога да ти помогна – много време мина от тогава. На много малко улици знаех имената, по-скоро се ориентирах по обектите. По-добре зареденият от българските магазини се намираше по трасето на 24-та линия, след националната банка – ако хванеш трамвая от посоката на Централна гара.

Leave a Reply