апр. 06 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (2)

Продължаваме с пътуването на Георги Лозев (автор на книгата „Аз, легионерът“) с мотор от Никарагуа до Тегусигалпа в Хондурас. Започнахме с въпроса какво да правим с журналистките, а сега продължаваме нататък.

Не забравяйте да участвате в писането на юбилейния хиляден пътепис – остана съвсем малко време!

А сега – приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част втора

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Газ!

Отново се върнах към мотора си, давайки знак за старт. Някой ми махна с искане да изчакаме за нещо, но този път бях твърдо решен да не правя компромиси. Те ме бяха избрали за лидер на това пътуване и ако още искаха да ги водя, трябваше да ме последват.

Дадох знак и моторите забръмчаха. Потеглих шумно и рязко, поемайки риска никой да не ме последва, но от двадесет и три мотора все някой щеше да тръгне. Знаех, че не съм единствения, който бе недоволен от вечните закъснения. Армандо държеше да пътуваме заедно и да не се делим на малки групи, за които определено щеше да е по-лесно да останат единни. Чувах шума от двигателите зад  себе си и разбрах, че повечето бяха потеглили след мен. Погледнах в огледалото и видях

шосето изпълнено с мотори. В този момент си дадох сметка, че за пръв път ще водя толкова голяма група.

За миг почувствах отговорност за тези хора. Аз избирах скоростта и ги предупреждавах за опасностите на пътя. Повечето от тях бяха придружени някои от съпругите си, други от любовниците, а трети от дъщерите си. Всеки от тях носеше отговорност за човека на задната седалка, а аз по малко за всички тях заедно.

Замислих се, че имаме няколко нови члена на братството, които излизаха за пръв път на подобно пътуване, и намалих скоростта. Залепих стрелката на 120 км в час. Това означаваше, че последните, за да ме догонят, понякога трябваше да вдигат 140-150 км в час. Джовани като опитен пилот трябваше да осигури връзката с мен. В случай на проблем, щеше да изпревари всички и да ми даде знак да спра.

В края на групата бяха най-възрастният и най-младият от клана. Дон Алфредо бе на седемдесет години и возеше двадесет годишната си приятелка, на мощната Хонда Валкирия. Старият рокер бе работил лично по промените на тази машина, за да я превърне в триколка. Хосе Кахина, бе само на деветнадесет и бе още в пробните три месеца, през които трябваше да решим дали става за наш брат в клана на „Буталата“. Познавахме баща му и знаехме, че Хосе кара добре Harley Davidson V-Rod, но трябваше да мине през изпитателния срок преди да получи нашивките на мото клуба на Никарагуа. Именно бащата на Хосе караше джипа си последен. Той ни осигуряваше гърба и караше на аварийни.

Погледнах отново в огледалото и видях, че групата се е разпокъсала. Движението бе доста натоварено и си дадох сметка, че трудно двадесет мотора, можеха да останат заедно. Изпреварих поредния камион, гледайки в огледалото, как останалите се нижат след мен, сякаш бяхме едно тяло. Бяха десетина, които ме следваха неотстъпно, останалите бяха поизостанали. Знаех, че за дон Алфредо с триколката не е толкова лесно изпреварването между коли и камиони, така че намалих скоростта и отбих. След пет минути се появи Джовани с журналистката, която го бе прихванала доста здраво и ми даде сигнал, че всичко е ОК и мога да продължа. Вече втори час водех групата и всичко изглеждаше спокойно. Не чувствах отговорността от първите километри и карах волно сред заобикалящите ме хълмове. Това не бяха вулканите, с които често бе украсен пейзажът в Никарагуа, а истински планини.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

По пътищата на Никарагуа

Наближавахме Естели,

където отново щях да спра, за да се посъбере групата. След многобройните завои излязохме отново на един прав участък и за пореден път погледнах в огледалото. Виждах моторите, които излизаха един след друг от последния завой. Сърцето ми се изпълни с радост и в този момент наистина се почувствах лидер. В следващата секунда, без да разбера откъде, изскочи една огромна крава на средата на шосето. Обикновено имаше кравари, които ни предупреждаваха с червени флагове, когато животните пасяха около пътя, но този път, нямаше нищо. Всъщност нямаше дори поляна до пътя. На всичкото отгоре след кравата изскочи и бик. Знаех, че нямам време за спирачки, а разстоянието между двете животни бе доста малко.

Май Господ бе чул молитвата на Армандо и успях да се промуша със скорост от 110 км в час между тях. Докато лявото ми огледало забърсваше задника на кравата, а дясното профуча пред муцуната на бика.

Чувах спирачките на моторите зад мен. Бях лидер, а не бях успял да предупредя останалите за опасността. Всичко се случи толкова бързо.

Спрях, слязох от мотора и се затичах обратно към падналия бик, който явно се бе сблъскал с втория мотор от групата. Тези секунди, бяха най-дългите за мен от цялото пътуване. Чувства на отговорност и вина се бяха смесили с инстинктите ми за самосъхранение, които явно ме бяха спасили. Зад бика, видях как мъжът, който носеше маската на смъртта на лицето си, вдига своя мотор и го запалва отново.  Той  ми махна с ръка за да ми покаже, че всичко е наред. Бикът също се изправи и се изтегли накуцвайки, тъй като бе ударен в предния ляв крак.

– Харли Дайвидсън спечели първия рунд с Никарагуанските бикове – засмя се мъжът под маската си и потегли отново.

– Каква по-хубава реклама от това за марката. – викна Гийермо Теран, който бе собственик на магазина и гаража на Харли в Никарагуа.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Триколката

– Карайте към бензиностанцията в Естели. – викнах им аз. Аз ще изчакам  останалите.

Дадох си сметка, че бяхме само девет мотора, останалата част от групата бе поизостанала. Стоях сам на шосето и все още не можех да разбера откъде бяха изскочили тези животни. Отново цареше обичайното за Никарагуа спокойствие, сякаш нищо не се бе случило.

Изчаках да се появи Джовани с примрялата от страх журналистка, залепена за гърба му и потеглих отново.

Много малко бяхме тези, които си дадохме сметка след тази случка, че въпреки опасностите, които ни дебнат по пътя има нещо, което ни пази. Аз, мъжът с маската на смъртта, Гийермо Теран и още двама-трима, които яростно набиха спирачки пред кравата и бика, карахме от този момент с повишен адреналин.

Две седмици след тази случка,

четях статията на журналистката, давайки си сметка, че тя дори не бе разбрала за историята с кравата и бика,

но пък бе усетила адреналина от своята гледна точка:

„Потеглихме в 8 сутринта, когато малко повече от двадесет мотора се събраха пред магазина на Харли Дейвидсън, разположен на площад Гуанакасте, на деветия километър по пътя към Масая. Някои бяха взели съпругите си, други приятелките си, а трети потеглиха сами.

Преди да тръгнат, президента на клуба Армандо Алатамирано отправи молитва към Бог, за да ги пази по пътя на отиване и на връщане. Лидерът днес е Джордж Лозев – ковчежника на клуба. „Моята мисия е да ги закарам и върна живи.“, каза той.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

С „раница“ на гърба

Двигателите се сляха в яростен рев. Чуваше се един толкова силен шум, но и толкова неповторим, сякаш говореха помежду си на един и същ език.

Единственият път, когато се бях качвала на мотор, преди това пътуване, бе за да свършим разни задачи с един приятел от гимназията в родния ми град Сан Маркос. Помня, че бе един мъничък мотор, който нямаше нищо общо с този Харли, струващ почти 30 хиляди долара, с който щях да пътувам днес.

Днес 15-и януари, съм „раницата“ на Джовани Мора, един четирсетгодишен мъж, но който изглежда доста по-млад. Всички ми казват, че той кара най-добре от групата и че има много опит. „Тук ще пътуваш безопасно!“ ми казва един от тях, сякаш искайки да ми предаде своята увереност.

Джовани знае, че ме е страх, че стомахът ми е свит на топка и че съм с изкривена шия от гледането в километража. Той само се усмихва и повтаря за пореден път със своя акцент от Коста Рика: „Спокойно. Обещавам ти, че нищо лошо няма да ти се случи.“

Продължението:

От Никагуа до Хондурас на мотор (3)>>>

Автор: Георги Лозев

Снимки: авторът

Всички снимки от пътуването:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version