мар. 31 2010

Белгия – първи нефризирани впечатления

Published by at 13:54 under Белгия,Ива Тихолова

Днес Ива ще ни разкаже за първите си пресни впечатления от Белгия и белгийците. Ценността им е, че са напълно неподправени и нефризирани. Предупредих ви 🙂 Приятно четене:

Белгия

първи нефризирани впечатления

В средата на 3-тата седмица от обучението ми тук. Вече мога да кажа някои добри и много повече лоши неща за Белгия. Възможно е аз да съм дошла с прекалено големи очаквания тук, но

тази държава не струва. По ред причини, като основната сред тях са хората.

Бях писала, че разбирам писмения фламандски, защото има някои допирни точки с немския. Е, след 3 седмици започнах да разбирам и говоримия. И по-лошо за мен. Преди два дни се случи, един преподавател, мислейки, че никой от еразмусите не го разбира, се

обърна към белгийската част от групата и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас.

Същият този некадърник с голяма гордост обясняваше, че в момента в университета правели едни разработки за очистване на вода. Надявам се, че тогава аз съм сдържала презрителната физиономия, защото тези разработки, които те тепърва ги правят, в България сме ги внедрили преди повече от 30 години и даже ги изкарваме от употреба като скъпи и неефективни. Дълго е за обяснение, пък и не е тема на блога да разказвам надълго и нашироко как се очистват отпадни води. Идеята е, че технологиите са стари и добре познати. Ядосах се на това, че този некадърник се държеше все едно ние идваме от пещерите. А от моя гледна точка, той тепърва ще има да слиза от палмата. Не ми се обяснява колко пъти и къде по-прикрито, къде по-открито демонстрираше някакво необяснимо за мен самочуствие, често под формата на въпроса: „Виждали ли сте някога подобно нещо?“.

Самите лекции минават под формата на презентация

от някоя нагласена магистърка, дето има вид все едно преди 1 час е излязла от Опиум, яла е шкембе на Стайко и е решила пътьом да дойде и да ни каже 2 приказки за добро утро. Държа да отбележа, че често не сме само еразмусите, а ни месят с нормалните белгийски студенти, така че имам съмнения това да е нормалното качество на образованието им, т.е. много под санитарния минимум дори по българските стандарти. За сметка на това имаме да пишем много assigment-и и презентации. Не е болка за умиране, имаме страшно много свободно време и първоначалния ми план да се прибирам в квартирата само за да спя и да си сменям дрехите се провали. Причината е кучия студ, почти постоянните валежи и фактът, че

вторият им по големина град вместо да е жив като Пловдив е умрял като Каспичан.

Не е като да съм горда столичанка, и аз мислех Русе да е супер утрепан град, но сега когато живея в един наистина утрепан град, ми се иска да сменя обстановката. Затова и планирам ходене в Барселона през юни. Дори и да не е Барса, ще е някой истински град в Германия. Писна ми да седя на село!

Между другото живея в гетото 🙂 В Rainbow house

българската нация е стабилно представена, като все пак си имаме един колумбиец, двама мароканци, двама унгарци и неизвестен брой белгийци за цвят. Защо казвам „неизвестен брой белгийци“? По принцип във всяка стая трябва да живеят толкова хора, колкото легла има. Обаче една от стаите на моя етаж принципно е заета от 2-ма белгийци, но по-често са 4. И са мърляви. Да не навлизам в подробности, но от тях можеш да видиш неща, които са необясними дори за общежитие.

Банята. Това е сериозна тема. В банята имаме огромен френски прозорец. По цялата стена.

Няма щори, няма завеси, има прозорец. Влизаш в банята с всичките си дрехи. Самата баня после е разделена на две отделения всяко със самостоятелна врата и ключалка. Там си се заключваш, стоварваш си всичко необходимо за изкъпване (в моя случай половината асортимент на Kriudvat + 2 кърпи, чехли за баня и гъба), отиваш под душа. Тук следва да вземеш стратегическо решение без да имаш всичката необходима за това информация. Обяснявам: по някаква причина всеки път различни дупки на душа са отпушени и различни са запушени, т.е. струята е твърде непредвидима. Като пуснеш душа тръгва понякога топла вода, но почти винаги е студена на бучки. Не можеш да регулираш водата. Пускането става с натискане на един бутон в стената. Натискането също си има чалъм: натискаш до дъно и пускаш рязко. Така имаш 30 секунди вода (с каква температура, това е друг въпрос – зависи каква има у газовия бойлер). За да дойде топлата вода е необходимо така да си изчакаш 2-3 пъти по 30 секунди. Ако не натиснеш бутона по упоменатия вече чалъм – секундите са по-малко.

С това бързо се свиква: след 2-рото или 3-тото изкъпване вече не ти се налага да си броиш секундите, ами добиваш усета да си натиснеш бутона а-ха преди да спре водата. И все пак е досадно и още търся начин да чийтна бутона. Условията са следните:

  • бутона трябва да се пуска, ако го държиш натиснат вода не тече
  • при натисването му водата спира, докато не го пуснеш
  • при натискане до вътре и рязко пускане ти дава повече време, отколкото при плавен натиск и освобождаване
  • когато има гореща вода ти дава повече време
  • ако повредим бутона и тази баня няма да работи, както е с горната на втория етаж

И защо по дяволите хазяина си мисли, че с този бутон ще ме спре да се къпя по един час!? 😀

В кухнята за пръв път се сблъсках с животното „печка на газ“.

Все още ми е странен уред – свикнала съм на ток, но не мога да не призная, че на газ се готви по-бързо. Неудобство е обаче ако всичките ти тенджери са с метални дръжки и се награвят от открития огън, а ръкавици нямаш, както и чисти кърпи. Но си правиш някакво приспособление за държане на тенджера и си свиркаш 😀

Прави впечатление, че

тук няма като при нас банкомати на всеки ъгъл.

За сметка на това има нещо като банкоматни центрове: помещения, в които се влиза като си чекнеш картата на един четец. Вътре има примерно 10-ина банкомата. Аз препоръчвам на KBC, защото най-бързо се справят с българските карти. На BNP Paribas много се чака докато решат дали пин-а ти отговаря на картата или не. За Dexia съм чувала лоши неща. Примерно, че обичали да гълтат карти, но това са слухове – нямам лични наблюдения и дано не ми се налага да ги заимам.

В квартирата интернетът е бавен

и сме ограничени откъм мегабайти без пък да имаме система за отчитане на изразходения трафик. Което ще рече, че по всяко време на месеца можем да осъмнем без интернет, щото някой примерно е решил да тегли филми, въпреки изричното ембарго, обявено на свалянето им. И връзката се разпада по-често, отколкото съм склонна да приема без да почна да мрънкам. Ако Нетуъркс само си помислят, че могат да предлагат толкова скапана услуга в Русе, за 2 дни ще останат без клиенти, за Белгия обаче това е ок. Не мога да си обясня по каква причина.

В университета интернетът е бърз, но не могат да се теглят торенти,

което е голяма брада. Няма достъп и до data.bg. С две думи: в университета само новинарски сайтове, скайп, фейсбук и клипове от youtube.

Подобно на София, метрото тук ходи само до там, докъдето можеш да отидеш и с всеки останал транспорт.

Т.е. 2-3 лъча и всичките в района на историческия център. За другото си има трамове и автобуси. Транспортът е редовен, има си табла, на които се отбелязва след колко време ще дойде следващият трам. Превозните средства са отоплени, скоростта на движение е ок. Имат си отделни ленти за градския транспорт.

Градският парк е много приятен.

Има си езерце с патици, които нямат нищо против да ги снимаш. Има достатъчно пейки, на които да седнеш, докато си сменяш батериите на фотоапарата. В единия край на парка има и детска площадка, на която имаше някакво детско спортно събитие, когато го посещавах, и съоръжения за велосипеди и скейтборд.

Диамантите. Имат огромна улица само с магазини за диаманти.

Примерно колкото русенската Александровска. Отделно от това е Диамантения център. Цените са изродски.

Къщата на Рубенс е нещо, което наистина трябва да се види.

Но само ако харесваш изобразително изкуство. Иначе по-добре не се тикай като другите овце, дето не знаят за какво са отишли там. Рубенс е известен с картините си с дебели жени. Поне според мен картините му с дебели жени не представляват интерес. Пейзажите и натюрморта с гроздето бяха невероятни. Картините му от паркове бяха страхотни. Потретът със сина му действа много успокояващо като го гледаш. Потретът на жена му е завладяващ. Автопортретът му е като жив. От изброените неща единствено автопортретът му е сред резултатите, които откри гугъл. Явно масовият критически вкус твърде много се различава от моя.

И все пак: картините на живо изглеждат много, много различно от препечатките в разни албуми. Мога да прекарам цял ден в музея и със сигурност пак ще отида.

Продължението:

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно>>>

Автор: Ива Тихолова


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


32 коментара

32 коментара to “Белгия – първи нефризирани впечатления”

  1. „В кухнята за пръв път се сблъсках с животното „печка на газ“.“
    :))) Уелкъм! Аз в България всеки ден се сблъсквам с него.
    „В квартирата интернетът е бавен“.
    Така е в доста квартири. Най-много имат да разкажат клиентите на кейбъл тел.
    „вторият им по големина град вместо да е жив като Пловдив е умрял като Каспичан.“
    Каква е причината всички русенци да са с толкаво ниско самочувствие? Както разбираме – поне е град с бърз нет:))
    „Банята. Това е сериозна тема“
    Тук мълча. Сериозна е. Ако чете някой старозагорец, нека той се обади. Все пак – това е градът, където се срещат квартири изобщо без бани.
    П.П. Разказваш много интересно. Нали не се сърдиш на коментарите ми? Просто ме развесели. Ще наминавам и занапред:)

  2. kathryn каза:

    Ива, дано скоро ти се „фризират“ впечатленията. Иначе би било много жалко да си прекарваш времето само в музея на Рубенс, примерно. Току виж си започнала да харесваш и дебелите му жени 🙂
    П.П. Мисля си, това с банята, бутона и трийсетте секунди, дали не е направено с идеята за някакви глобални икономии на ресурси. Някои нации, да им се неначудиш живеят и даже превеждат в действие подобни неща.

  3. Anya каза:

    С твое позволение, бих добавила няколко от моите впечатления.. Бързам да кажа веднага, че би трябвало в този момент да живея там, но съм си в България.. Белгийците не жалят пари за бира и за пиене въобще, ама водата им се вижда скъпа и пада яко пестене… виждала съм ситуация у мои познати белгийци, която ме е срам да разкажа, (въпросните не са бедни хора, бих казала- над средното ниво) представете си какво става у другите… в тази на пръв поглед страна, в която има повече депутати от население… никой от нищо не разбира: нито музика ги вълнува, нито литература (особено книжки да четат е абсурд)… ходят като луди по някакви магазини и си купуват пацали, които не могат да съчетаят нито по цвят нито по материя…впрочем всяка българка е направо манекенка в сравнение с жените там (те не са виновни, ама с това тъпкане с пържени храни, друго не може да бъде..), но иначе са надменни, и понеже не знаят много неща, смятат,че всичко знаят…. Била съм мноог време в Намюр, столицата на Валонската част, там са с една идея по-духовни хората, ама сие все същата тъпотия… за климата -оставам без коментар…. ужас! влажен и прогизнал свят…не е за нас там…казвам ви… не е за нас- я, какво е хубаво слънце навън… 😉

  4. Михаил каза:

    Специално с интернета България е много, ама много напред. В световен мащаб.
    Срещал съм трима белгийци през живота си и впечатленията ми и от тримата са лоши. Единият си правеше сандвичи от закуската в хотела и за обяд И за вечеря. Плащахме му по €450 на ден… (не само върху това си базирам впечатленията).
    А и тримата хич не говореха с добро за Белгия. Непрекъснато се оплакваха, единият например се чудеше как можем да се оплакваме от няколко дупки по улицата, щом имаме толкова много слънце…

  5. Pippilota Mentolka каза:

    Тихичко ще се обадя от коневръза: За Антверпен ли говорим? Защото на картата в началото на статията е посочен град, който се намира във валонската част на Белгия.

    Та, ако е за Антверпен, безкрайно съм учудена, че на Ива й е харесал единствено музея на Рубенс, който, между другото, е пълен само с копия на картини, както и вещи „от времето на Рубенс“ (нещо типично за белгийските музеи), но не и нещо кой знае колко оригинално. За истински Рубенс – катедралата 🙂

    И ако този невероятно жив град е „утрепан“ (което от прочетеното отдавам на битовите несгоди 😉 ), явно ще трябва да се вдигна до Русе – очевидно съм изпуснала много нещо 😀

  6. Biliana каза:

    Ахахахахха! Невероятен стил, браво! Не знам за белгийците, но тук има абсолютно същата тенденция! Слава Богу, че вярата ми в свестните хора е още жива. 🙂

  7. Стойчо каза:

    @Пипилота – точката в картата отговаря на понятието „Белгия“. Аз също заподозрях, че става дума за Антверпен, но т.к. никъде в текста не е указано изрично, реших да не слагам „Антверпен“ като точка, а да сложа „Белгия“. Пък и в статията става дума за „Белгия“ изобщо, а не за конкретен град. Иначе, ако си спомняте статията за Капалъ чаршия, показваше като точка точно „Капалъ чаршия“, а не някакъв „Истанбул“ или „Турция“. 🙂

  8. Пак да се обадя. Наскоро бях в Пловдив, много, много го харесах и само за статистиката, мисля, че от известно време Варна е втория по големина град в България. Далеч съм от идеята, че това е някакво предимство.
    Аз познавам, дано да не е „познавах“ двама белгийци. Бяха завидно ерудирани мъже, облечени с вкус, много възпитани и способни да разговарят на много и различни теми. Не знам дали това, че живееха в Брюксел и бяха хомосексуалисти оказва някакво влияние. Доколкото разбирам, Ива все още е в Белгия. Ако е така, ще очаквам още от нейните впечатления и наблюдения 🙂
    Нещо и аз се замислям, дали да не се разходя до Русе 🙂

  9. Златомир каза:

    Хехе, развесели ме писанието ти! Много черногледо, мнооооого!

  10. Венелин Милев каза:

    За веселба в градовете… какво да очаква човек от наследниците на фламандските търговци, в сравнение които нашите габровци приличат на прахосници? То самият факт, че белгийците са изобретили бирите в бутилки от 250мл си е показателен.

    За образованието в Западна Европа… с изключение на световно известните университети, другите често не са нищо особено. Да, пак бият българските по много показатели, но обикновено не оправдават очакванията на обменните студенти.

    За общежитията… май по цял свят студентските общежития са в пъти по-мизерни и малоумно проектирани в сравнение с нормалните жилища. И по необясними причини жизненонеобходимият за студентите интернет често е отчайващ.

    Иначе Антверпен е приятно място за туризъм, но наистина не мога да си представя какво е да живееш там. Но по принцип в страна като Белгия „размерът няма значение“. Дори и половинмилионният Антверпен може да е скучен като село. Все пак говорим за северни народи. А за липсата на културни интереси сред уж по-интелигентните младежи на Западна Европа ще замълча, че не искам да обиждам цели нации.

  11. Стойчо каза:

    Само не мога да разбера защо не натискате бутона Свежо? Стегнете се 🙂

  12. Queen Paola of Belgium каза:

    >> и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас
    a ти какво направи? Попита ли го каква е причината за арогантността му? Каза ли че не разбираш грубостта му? Човекът си го търси, не се свивай комплексарската.

    >>някоя нагласена магистърка
    Не коментираш казаното от лекторите, а само външния им вид. Това едва ли е критерий, че образованието в Белгия е под нашето

    >> вторият им по големина град вместо да е жив като Пловдив е умрял като Каспичан.
    Всички са някъде, само ти не. Май имаш проблем с интеграцията.

    >> Банята … кухнята
    Международно правило – колкото по-евтина е квартирата, толкова по мизерна е тя. Що не се преместиш на нормално за живеене място?

    >>тук няма като при нас банкомати на всеки ъгъл
    Защото хората плащат направо с картите си. Няма нужда да плащаш в брой.

    >>>квартирата интернетът е бавен
    Питай провайдъра и настоявай за по-добра връзка. С чакане нищо няма да се промени

    >>но не могат да се теглят торенти
    Защото са нелегални. Торентите са кражба. В цивилизованите общества това не е ОК

    >>транспорт…Градският парк…
    Хмм.. значи поне белгийците които работят в тези институции си струват 🙂

    >>Диамантите.. Цените са изродски
    евтините диаманти будят подозрение. Принципно.

    Хубав разказ! Ще закам продълженито :)!

  13. Petkan каза:

    Queen Paola of Belgium,

    Ами прочети заглавието – „Белгия
    първи нефризирани впечатления“.

    Вероятно Ива ще си промени вижданията за в бъдеще, но…… едва ли….
    Не съм съгласен и че всички северняци са такива. Не може да се каже същото за скандинавците примерно. Не са като белгийците, нали?
    Цял свят ги подиграва белгийците за всичко описано по горе – надменни, стиснати, тъпи и пр. Естествено, правилото си има изключения, но общия фон е такъв.

  14. Стойчо каза:

    Да питаме ли холандците какво мислят за белгийците 😉

  15. Queen Paola of Belgium каза:

    И нефризираните впечатления предизвикват коментари, Петкане :).

  16. Стойчо каза:

    … в което е и ценността им 🙂

  17. Petkan каза:

    Ами нали и аз това правя, Кралице – чеша си езика 🙂
    А иначе съм напълно съгласен с напътствията от първия ти пост 🙂

  18. Ema каза:

    Не съм попадала никога в тази част на Европа. Много ми е интересно да чета как Ива описва какво й се случва в Белгия и в общежитието. Да ти се налага да учиш някакъв си измислен „алгоритъм“ на подаване на съответно количество вода, и да се къпеш „на час по лъжичка“, си е направо е чисто издевателство над личността. То прекален пестеливец /циция/ и богу не е драг. На всичкото отгоре за мен е примитивно кото решение

  19. Ema каза:

    Не съм попадала никога в тази част на Европа.
    Много ми е интересно да чета как Ива разказва какво й се случва в Белгия и в общежитието. Направо ме потресе разказът за банята. Да ти се налага да учиш някакъв си измислен „алгоритъм“ на подаване на ограничено количество вода, ида се къпеш „на час по лъжичка“, си е направо е чисто издевателство над личността. То „прекален пестеливец и богу не е драг“, бих перефразирала На всичкото отгоре за мен е примитивно като решение, все едно колко бутона са заместили смесителните батерии, които са били измислени и усъвършенствани през вековете именно за удобство на хората.

  20. Ema каза:

    Съжалявам за поместването на два пъти този почти еднакъв текст. Моля за извинение. Част от текста се изстреля, без да съм го искала и така не разбрах, че се е публикувала като недовършено изказване.

  21. Ива каза:

    @ Счетоводител, тук интернетът по принцип е бавен, но за сметка на това е безбожно скъп. В университета е бърз в сравнение с квартирата, но как ти се струва да изпиеш 2 кенчета кола докато си свалиш една песен? 🙂

    @Венелин Милев, уча инженерна специалност, а за 7-те ми седмици тук една сметка с калкулатор не съм направила. За мен поне е странно. Материалната им база обаче е страхотна! Акустиката на залите е супер, а оборудването на лабораториите направо радва – има всичко, което ти трябва, за да си свършиш работата без да се чудиш как да приспособяваш.

    @Pipilota Mentolka, точно за Антверпен става въпрос. Ако постът беше написан в първите дни от пребиваването ми тук, щях да разказвам много за страхотната архитектура. Сега като че ли съм свикнала с нея и не ми прави никакво впечатление 🙂 Иначе си права, че архитуктурните паметници са много красиви. Това обаче не променя факта, че съвременните къщи са дупки, в пълен противовес на щедро разгърнатите офисни площи. Това, което действително ми трови здравето са тесните и стръмни стълби като на кораб във всяка една къща, в която съм била. Ако отидеш на купон и се напиеш, нито можеш да се качиш, нито можеш да слезеш 😀 Като се замисля сега, стълбите може да са такива именно от стратегически съображения 🙂

    @Ренета Костадинова, Брюксел е съвсем друга галактика 🙂 Във френската общност. Странното е, че тук в Антверпен, когото и да спреш на улицата, всички говорят английски. Докато в Брюксел не е точно така 🙂 И двата града са пълни с чужденци, но като идентичност са коренно различни.

    @Queen Paola of Belgium, първият ти въпрос е най-малкото несъстоятелен, защото по ред причини завися от този човек и той го знае. Проблеми с интеграцията нямам, имам проблем с кофти вентилацията по заведенията, адската блъсканица и факта, че когато един 80-килограмов зализан белгиец мине през мен, не счита за нужно да се извини. Да, с това имам голям проблем 😀

    За преместването в нормално място: тук нормални места няма. Разликата между различните къщи е само в тапетите на стените. Не на всякъде го има бутонът в банята, но удоволствието да го няма ще ми струва още поне 100 евро месечно. Не е оферта 🙂

    А за диамантите научих доста. Има малки с невидими за просто око недостатъци, които можеш да си вземеш на по-народна цена 🙂 Аз естествено, че в Diamond Center съм се натресла на тузарската бижутерия, като една истинска жена 😀

    @Petkan, честно казано не знаех, че светът ги подиграва за това. Преди да дойда мислех, че ще попадна на страхотно място, защото мозъкът ми беше полиран от филмите за Еркюл Поаро 😀 Не че съм очаквала белгийците да са като него, ама очаквах да имат поне това, което в България наричаме „елементарно възпитание“.

    @Ema, затова съм благодарна, че не реших да ходя във Великобритания 🙂 Представяш ли си да се къпеш без смесител? 😀 Още по-голяма веселба.

  22. Ema каза:

    Ива, много големи симпатии изпитвам към теб и написаното от теб. Ами на това да се къпеш без смесител в днешно време, аз му казвам „да се качиш на волската каруца“, за да стигнеш да някоя далечна дестинация.

  23. Стойчо каза:

    Нали точно заради това НЕ иска да ходи в Англия? Иначе е въпрос на вкус и на навици – представям си как англичаните се чувстват в чужбина – необичайно.
    На мен друг навик ми правеше впечатление в Холандия (но мисля, че важи и за Белгия): миеш си лицето, ръцете или се бръснеш със запушена мивка, пълна с вода и когато го правех с течаща предизвиквах доста учудени погледи 🙂

  24. Златомир каза:

    Стойчо, холандците са пословични със стиснатостта си! Доста по-зле са от белгийците смея да твърдя:) По-големи пердета са, абсолютно безцеремонни и още по-стиснати! Затова и ме напуши смях докато четях-просто си помислих какво щеше да бъде авторката да беше попаднала вместо в Белгия в Холандия…

  25. Стойчо каза:

    Че как иначе ще станат богати и ще изкарат 1/3 от страната си изпод морето? Мене ме кефят холандците 🙂

  26. […] пост се явява продължение на този тук. Първо ще се спра на коментара на Anya, защото тя много на […]

  27. svetlozar каза:

    Браво Ина! Мислиш точно и пишеш хубаво! И с вдигнато чело…

  28. Stela каза:

    Ина, чудесен пътепис… и още по-чудесен с готините коментари, които провокира… Благодаря и на всички коментирали- представих си този диалог да се води на някоя форумна среща… и ми хрумва евентуално онлайн присъединяване на онези, които тогава няма да имат възможност да присъстват физически. М, (Стойчо)?
    ~~~
    Коментарът на Златомир за холандци и белгийци ми припомни забавлението, което си натресох, работейки с преводач-холандец в Белгия.
    ~~~
    Сред толкова обсъждания за водата, никой не спомена миенето на чинии без изплакване… 😉

  29. Stela каза:

    извинявам се… Ива 🙂

  30. Тия дни гледах една карта с цената на водата в света – ами белгийската беше най- или от най-скъпите в целия свят. явно има защо да са стипцави. и въпреки това идеята с бутон за къпане (не на мивката дето си миеш ръцете, което явно не става по приетия у нас начичн), си е нечовешко, признавам!
    че ни е малко трудно да възприемем манталитета на западняците, особено на тези от т.нар. от мен „изкуствени“ общества

  31. (айде и аз направих номера с внезапното изстрелване на коментара преди да е готов.)
    та продължавам: …..„изкуствени“ общества“, е повече от ясно.
    за поаро исках да кажа, че според книгите на агата той всъщност живее във великобритания, а не в белгия, май отдавна я беше напуснал. явно не си е бил на мястото човека, с толкова префърцунени обноски 😉
    на мен в антверпен ми хареса. но 1. не си падам особено по активен (нощен) живот и се задоволявам и само с добрата архитектура и 2. била съм там преди повече от 20 г. надявам се в скоро време да повторя.
    имаше още нещо да кажа, но прекъсването на коментара по-горе ме разсея и го забравих.
    добър разказ, напомни ми за моите еразъмски неволи в полша 😉

  32. […] на Ива от Белгия и в частност на Антверпен. Ето първите ѝ нефризирани впечатления, а сега ще продължим […]

Leave a Reply


Switch to mobile version