мар. 29 2010

Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин, а днес ще продължим към Сиан (не сте го чували? мда, има само 2-3 милиона жители 😉 Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част втора

Сиан

Градовете са като книги.
Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.

В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…

Град Сиан (Xian), Китай

Китайски храм

Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на

Сиан

Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Молитвени свещи в китайски храм – Сиан (Xian), Китай

Молитвени свещи в храма

Във втората част за Пекин споменах Гуъ Коо Чин-Гоша – нашият екскурзовод в Сиан, без който впечатленията от този град едва ли биха били това, което са, и който с живописния си руски език успя не само да ни омагьоса, но и да разгърне пред нас голям брой страници от историята на родния си град.

Сиан („xi an“ в превод означава „западно спокойствие”)

се намира на 1300 км южно от Пекин, в централен Китай. Градът е не само една от дестинациите по Пътя на коприната. Сиан е административен и промишлен център на провинция Шънси, база на военната промишленост, в него се намират няколко самолетостроителни фабрики, студенти от всички краища на Китай се обучават тук, в общо 51 висши учебни заведения. Тук разбрах, че китайският език се състои от около 10 000 йероглифа, като филолозите-китаисти трябва да владеят поне 6000 от тях, а за да се смяташ за грамотен, е необходимо да знаеш минимум три хиляди… Както и че мандаринският има четири различни интонации, които използвани при една и съща сричка, дават различни значения. Например (каза Гоша), сричката „ма”, произнесена със съответно възходяща, низходяща, равна или възходящо-низходяща интонация, означава в различните случаи „майка”, „кон”, „ругая” и още нещо, което забравих. Но тези три значения на „ма“ ги запомних, защото, след като ни ги обясни, Гоша взе, че каза: „А сейчас представьте себе как по китайски „Мать ругает лошадь”. И в автобуса настъпи такова усилено, хорово, неописуемо ма-ма-кане, че шофьорът продължаваше да се смее дълго, след като ние се уморихме да се опитваме.

В хотела в Сиан (Xian), Китай

В хотела в Сиан

Пристигнахме привечер.
Хотелът, в който ни настаниха, беше най-впечатляващият (поне за мен) от всички хотели, в които нощувахме в Китай. Необикновено красиви постройки, вълшебен вътрешен двор, изящна наситеност с цвят и екзотика. Различните части на хотела носеха имената на различни животни. И тъй като нашата стая се намираше в частта на Коня, ключодържателят беше с глава на кон, а в коридорите имаше табелки с нарисувани глави на разни животни, стрелките под които показваха пътя към съответната част. Възклицанията отдавна вече бяха станали естествена част от говора ни. Но на следващата вечер, когато Гоша ни помоли да си приготвим багажа (освен ръчния) преди лягане и да оставим куфарите пред вратите на стаите си, защото чекирането и качването им на самолета за Шанхай ще бъде грижа на организаторите, онемяхме. Навярно точно тук е мястото да изразя благодарността си на ТА „Туршанс”-Пловдив и г-жа Шаке Екмекчиан за безупречната организация на цялата екскурзия.

Кула – Сиан (Xian), Китай

Кула в Сиан

На следващия ден ни предстоеше да видим Кулата на барабана, Мюсюлманския квартал и Голямата джамия, Теракотената армия, Голямата пагода на дивите гъски, а вечерта щяхме да ходим на опера. За повече и по-подробна информация за тези забележителности, горещо ви препоръчвам една курсова работа на Георги Гуцев – „Град Сиан – исторически монументи и паметници на културата”, на която попаднах, ровейки се из мрежата. А аз ще продължа да се опитвам да не прекалявам с емоционалните междуметия.

През 1974-та година, в подножието на планина Лишан, петима братя започват да копаят кладенец. И вместо на вода, се натъкват на керамична глава на древен китайски войник. Оттук нататък историята на

Теракотената армия

е всеизвестна. Не бих се наела да описвам чувствата, които нахлуха у мен при вида ѝ. Изумително е. Не само внушителната гледка на строените войници, но и грижите, които се полагат около тях. Сградите и парковете на музея, разположени на 16 квадратни километра площ; киносалона, в който на няколко екрана, наредени в кръг, през 15 минути се прожектира около 20-минутен филм, започващ с историята за живота на император Цин Шъхуан и изработката на армията, завършващ с днешните изследвания и проучвания на Теракотената армия; грижите за опазването на това богатство… Например, преди няколко години установили, че от многото автобуси с туристи, посещаващи музея, в земята се получават вибрации, които са опасни за фигурите. И затова придвижването с автобуси е само до определено място, достатъчно отдалечено и безопасно, а обиколките във вътрешността на музея стават единствено пеша или с влакчета, подобни на нашите по черноморските курорти.

Музеят с Теракотената армия – Сиан (Xian), Китай

Подстъпите към Теракотената армия

А на снимката вляво е бюрото, зад което седи последният останал жив от петимата братя, с когото срещу определена сума може да се снима всеки и да получи автограф. Ние нямахме късмета да го видим и да се снимаме с него, защото (както ни обясни екскурзоводът) беше излязъл в обедна почивка.
Наистина Теракотената армия, за мен, беше едно от най-вълнуващите и запомнящи се преживявания в Китай.
Отблизо ли? Отблизо е величествена.

Статуя на Буда в будистки храм – Сиан (Xian), Китай

Статуя на Буда

Когато отиват да се молят в будистки храм, хората първо запалват две големи червени свещи, които символизират отварянето на очите на Буда (както направи това Гоша, втората снимка отгоре надолу). Защото Буда трябва да е с отворени очи, за да види желанията ти. И едва тогава се палят големи ароматни пръчки, на които са изписани най-различни желания. Това разбрах в

Голямата пагода на дивите гъски

– част от манастирския комплекс Да Цъън. По думите на Гоша, когато през VІІ век монасите търсели място, на което да се построи храм – хранилище на будистки текстове, тъкмо от това място излетели седем диви гъски и това било прието като знак от Буда (според вярването, Буда е проходил веднага след раждането си и е направил седем крачки). Затова пагодата се казва така и е на седем етажа. Според исторически факти, Пагодата е построена през 652 г. по времето на танския император Гаодзун и първоначално е била на 5 етажа, с обща височина 60 метра. През 704 г. императрицата У Дзътиен нарежда да се надстроят още 5 етажа, но с времето 3 от етажите се разрушават и пагодата остава седеметажна, с височина от 64 метра. За мен беше интересно да прочета и легендата за пиршествата, наречени „Търсене на цветя” . И като стана дума за търсене на цветя… докато чакахме групата да се събере пред автобуса, почти седнах на земята, пред едно дърво, около което растяха много едри и много зелени детелини. Започнах да ги разрошвам, с надеждата да открия онази заветната, четирилистната. И само миг след това, някой каза над главата ми „Ха-ха! Ха! Ха-ха!” Но не с интонацията на нашето насмешливо „ха-ха”, а по-скоро като двойното ни положително отрицание „да-да!”. Над мен стоеше една много мъничка, много възрастна женица, която, с колкото беззъба, толкова и трогателна усмивка, ми показа знак с пръсти, че иска някакви пари. Дадох ѝ и искрено се разсмях – представих си, че може би ме е помислила за конкурентка, която търси дребни съкровища в нейната територия. А после си повярвах, че името ѝ, произнесено на някакъв китайски, с някоя от многобройните им напевни интонации, означава Детелина.
Отбихме се в хотела, колкото да се подготвим за вечерната програма –

представление на Пекинската национална опера.

В края на публикацията има видео с откъс от записа, който успяхме да направим. Всъщност, въпреки че беше разрешено, се отказахме да записваме почти в самото начало – невъзможно е да се насладиш на феерията от цветове и звуци с камера в ръка. Освен това частта, в която седи публиката, беше всъщност луксозен ресторант и там за първи път опитах саке, а „Императорското меню“, което ни поднесоха, беше най-вкусната храна в Китай (и не само), която съм яла – пилешки дробчета в кораб от чипс, гъбена супа, кралска скарида с препечено подсладено кашу и сусам, телешки бифтек със зелен фасул и гъби. Беше ми странно да се храня по време на оперно представление, но по-късно прочетох, че в древен Китай в театрална сцена можели да се превърнат и пазарите, улиците и дворовете на храмовете, като по време на представлението е съвсем нормално да се пие ароматен чай и да се ядат различни неща. А за да успеят музикантите да надвикат тълпата, се е налагало да свирят оглушително, артистите е трябвало да извисяват гласа си по-силно и по-пронизително, костюмите били изпъстрени и ярки, за да може изпълнителите да се отличават сред димната сцена. Пекинската опера всъщност представлява сливане на всички жанрове на театралното изкуство (опера, балет, пантомима, трагедия и комедия). Отличава се с липсата на декори, но с прекрасно изработени сложни костюми и рисувани маски на лицата на актьорите; с грациозни движения и акробатични боеве. В произведенията на Пекинската опера се съчетава творчеството на драматурзите от династиите Юан и Мин(1279-1644 г.) и елементи на цирковото изкуство. Артистите трябва да владеят определени техники като певческо майсторство, декламиране, превъплъщения и жестикулации, а отделно и игра на ръцете, очите, тялото и стъпки. Това прочетох тук, след като се прибрахме в България. А тогава, там, се убедих за сетен път, че красотата говори на универсален език и не е задължително да знаеш китайски, за да я разбереш.
Не ми се тръгваше.
Да, щяха да ни се случат Шанхай и Хонг Конг, но Сиан…
Сиан беше книгата, която ще помня винаги и винаги ще искам да препрочитам отново и отново.

Продължението:

Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай>>>

Автор: Левена Филчева

Снимки: авторът

Всички снимки:

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан”

  1. радо каза:

    супер 🙂
    най-често се използва „ма“ като въпросителна добавка. примерно „шъ“ е „да“ и „шъ ма“ става нещо като „така ли“

  2. Biliana каза:

    Невероятен пътепис, прочетох го с удоволствие. Сега си спомням, че Теракотената армия май я видях за първи път в „Мумията“ 3, ако не греша.

  3. […] с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин и Сиан, а днес ще продължим към Шанхай. Преди да продължите […]

Leave a Reply