мар. 26 2010

Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата

Продължаваме с разходката на Емилия до Истанбул. Днес ще се разходим край Галата. Приятно четене:

Истанбул по Нова година

част трета:

Разходка край Галата

Продължих разходката си и се отправих пеша към мястото , където очаквах да се намира Генуезката кула , по–известна с името «Кула Галата».

Вървях по изкачващи се тесни улици, по които деца играеха на платното, защото не се забелязваха превозни средства.

Улиците на Иситанбул, Турция

Улиците към Галата

Улиците на Истанбул, Турция

По улиците

Вървях по усет и все търсех знак , поне табелка, които да ме насочат към целта. А поради тестните улици плътно застроени с красиви сгради ,без дворчета, изправящи се като стена, колкото и да се взирах, не можех да мерна върха на кулата.

Улиците на Истанбул, Турция

Улиците на Истанбул

Улиците на Истанбул, Турция

Улиците

И точно когато ях на път да попитам някого как да стигна до площада с кулата, тя застана пред мен уникално красива, спокойно стъпила на малкия прощад.

Генуезка кула (Галата) – Истанбул, Турция

Генуезката кула – Галата

Наближаваше вечерта. Светлината намаляваше с всяка измината минута и аз направих няколко снимки с моя любителски фотоапарат

Край Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Край Галата

Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Генуезката кула (Галата)

Тук хората изчакваха реда си да се качат с асансьора във вътрешността на кулата до горните тераси откъдето се открива изумителна гледка над целия Истанбул и то във всички посоки.

Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Опашка от чакащи пред Галата

Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Генуезката кула (Галата)

А можете ли да си представите, че тази масивна каменна кула ще бъде толкова близо до къщите на това невероятно малко площадче?

Площад край Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Площадът край Галата

Площад край Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Площадът край Галата

А това са витрините на намиращите се на същия този площад музикални магазини.

Магазин за музикални инструменти край Генуезката кула (Галата) – Истанбул, Турция

Музикален магазин

По такива стръмни улици се слиза от площада на Генуезката кула към моста «Галата».

Стръмните улици към моста Галата – Истанбул, Турция

По улиците към моста Галата

Стръмните улици към моста Галата – Истанбул, Турция

Улиците към моста Галата

А това е и самият мост «Галата»

Мост Галата – Истанбул, Турция

Мост Галата

Вечерен Истанбул, Турция

Вечерен Истанбул

И брегът от който тръгва корабчето към кв. «Кадъкьой» на азиатския бряг на Босфора пристанище «Еминьоню», на свечеряване.

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата”

  1. Ivan каза:

    Бяхме там преди 4 години. Мерси за спомените които ме връхлетяха 🙂

  2. Ema каза:

    Иване, усетил си колко уникално красиво и притегателно е това място. И колко странно се съчетават тази перфектно пропорционирана и монументално изградена средновековна сграда със специално предназначение, с по-късно издигнатите на малко метри от нея жилищни сгради, всяка от които носи неподражаема красота.
    След три дена заминавам за Истанбул и ако ми остане време, отново ще се разходя до това място, а ако опашката от чакащи да се качат на балконите при върха на кулата, е поносима, мога да изчакам реда си и да се кача да погладам и да направя няколко снимки. В литературата пише, че от върха на кулата се вижда целия град и затова дълги години е била използувана за наблюдения дали някъде в града не е възникнал пожар? В по-новото време във вътрешността на кулата е монтиран асансьор, а входът в Генуезката кула е 10 лири.

  3. kathryn каза:

    Ах, Ема, как ти завиждам!
    Такова едно, хубаво и меланхолично ми става, като те чета. Усещанията ти са ми много познати.

  4. Ema каза:

    Катрин, благодаря. Преди малко изчетох втората част от разказа на Левена Филчева в Китай. Там тя казва, при това много образно, нещо интересно, с което се съгласявам, защото и аз мисля подобно на нея. Цитирам думите на Левена:
    „Градовете са като книги. Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив“
    За мен Истанбул е „книгата, която мога да чета постоянно“, без да ми омръзне и без значение в кой от сезоните се захващам да чета.
    И се улавям, че личните ми планове за бъдещето, винаги включват пътуване до Истанбул с възможност за по-дълго оставане там. Знам, че щом го искам, ще си го мечтая и ще го осъществя.

  5. Ema каза:

    Катрин, благодаря. Знам, че, както сама казваш, „ми завиждаш“ светло и жизнеутвърдително.
    Много ми харесва написаното от Левена Мирчева в „Китай-един подарък за рожден ден“. Позволявам си да цитирам Левена, защото казаното от нея в голяма степен отразява и моето усещане за градовете:
    „Градовете са като книги.Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.“
    Истанбул е „книгата“, коята аз винаги ще отварям с трепет и увлечение „да си почета“.

  6. Ema каза:

    Моля за извинение. Получи се малко повтаряне на онова, което исках да кажа, като реплика на поста на Катрин. Обяснявам си го със забавянетото на публикуване на изписаното в карето. Аз си помислих, че написаното от мен се е разпаднало и изчезнало и затова взех , че написах втори пост с подобно съдържание. Е, ще се науча, няма къде да ходя.

  7. Стойчо каза:

    Вината изобщо не е твоя – спам защитата ги деблокира чак сега (понякога е излишно строга, но се учи)

  8. Radostina каза:

    За пореден път бях в Истанбул по празниците.Естествено времето не ми стигна за всичко,което бях предвидила да посетя,но тъй като Истанбул е град,който винаги бих посетила следващия път ще наваксам.Надявам се да е скоро…

  9. Ema каза:

    Радостина и аз бях за последен път в дните от 02 до 05 април тази година. Това съвпадна с Великден и нощтта на Възкресението посрещнахме в Българската Патрияршия в кв. „Шишли“ в Истанбул. Бяха се събрали с горящи свещички в ръце много хора, цели семейства, някои от които говорещи на руски и на полски език. Сигурно, защото те нямат собствени църкви в Истанбул.
    Обаче в малката черква литургията се изнасяше от един свещеник и стоящата на катедра до него жена, облечена в строг „граждански“ костюм, която четеше нещо от една голяма книга а и припяваше от време навреме. Всъщност попът пееше дървено, насечено и фалшиво, а това нямаше нищо общо с църковното песнопение, познато ни от българските черкви, дори и в най-затънтените краища на страната ни. А жената, стояща права с голямата книга зад катедрата, когато се опитваше да пропее, от устата й излизаше нещо като грачене. „Дуетът “ беше кошмарен и хората започнаха да излизат от църквата и да изчакват края на литургията в красивото дворче на Патриаршията. Обаче някой беше отворил прозорците на ниската църква и всичко което ставаше вътре, се чуваше и на двора. Направих един клип и го пращам на някои приятели, за да разберат за какво става въпрос, когато се възмущавам от „хармонията“ на тържествената литургия.
    Нямам представа въз основа на какви критерии се назначават духовните лица в българските църкви в чужбина, но в този случай изборът беше , меко казано много странен .
    Не можах да намеря време да отида отново до площада с Кулата Галата, но пък има нова вероятност в края на юни отново да отида там за няколко дни и тогава , ако е възможно , ще отскоча дотам.

  10. Зока каза:

    Драга Ема,

    Литургия не е концерт.Литургия е молитва.

    Грубичко е една дама да каже че „попът пееше дървено, насечено и фалшиво, а това нямаше нищо общо с църковното песнопение, познато ни от българските черкви, дори и в най-затънтените краища на страната ни“.

    Може би „попът“ толкова си може да пее, но също така, може би неговата любов към Бога и дошлите на Празника поклоници и миряни е голяма (което е много по важно от „пеенето“).

    Не мислите ли?

    Цариград е прекрасен град.

    Поздрави!

  11. Ели каза:

    Ема, харесва ми набитото ти око, естетическия вкус, есеистичния изказ и най – вече това, че разграничаваш и подчертаваш истинското от фалшивото. Малцина се осмеляват да критикуват. Поздравления!

  12. Ema каза:

    Зока, като че ли и ти имаш право.
    Вярно е, че не концерт. Ама пък е тържествена Великденска литургия. А попът не трябваше ли все пак и да може да пее? И няма хич да тупкам с копитце, да повишавам тон и да повтарям, че „все пак Волските ливадки са наши“.
    Те това е моята поща ema_star@abv.bg . Ако евентуално ми пишеш, за да „се закачиш“, готова съм да ти пратя линк към моя т.н. клип , направен с фотоапарат „Практика“, качен в DOX и като чуеш, как звучи пеенето на попа и онази жена до него с голямата книга, може и да намериш мотиви за оправдание за оценката ми. Все пак дошлите миряни със семействата си и случайно попадналите по това време в Истанбул хора като мен, щяха да останат вътре в храма със запалените свещички, а не да излизат на двора и да си приказват с познати и непознати, докато чакат да стане полунощ, ако пеенето беше по-поносимо.
    Ели, правилно си забелязала, че имам силно набито око и просто си коментирам нещата, които ми правят впечатление, без да съм анализатор от онези със специалното образование.

  13. Ани каза:

    МИЛА ЕМА ТАКА УВЛЕКАТЕЛНО РАЗКАЗВАШ, ЧЕ БЕЗ ДА ИСКА ЧОВЕК СЕ ПРЕНАСЯ МИСЛЕНО С ТЕБ И ВИЖДА ТОВА КОЕТО ВИЖДАШ И УСЕЩА ТОВА КОЕТО ЧУВСТВАШ. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА РАЗКАЗИТЕ И ЗА СНИМКИТЕ КОЙТО ПРЕКРАСНО ДОПЪЛВАТ ДУМИТЕ ТИ!

  14. […] които  са чели моите по-стари пътеписи за Истанбул, (още, и още, и още – по обратен хронологичен ред)може би си […]

  15. Георги каза:

    http://www.youtube.com/watch?v=x7V7KyqOlKs&feature=relmfu
    http://www.youtube.com/watch?v=gkFx8FMaHAQ&feature=relmfu
    линк към снимките от моето пътуване в Турция, вкл. Истанбул.

  16. Георги каза:

    http://www.youtube.com/watch?v=x7V7KyqOlKs&feature=relmfu
    http://www.youtube.com/watch?v=gkFx8FMaHAQ&feature=relmfu
    линк към снимките от моето пътуване в Турция, вкл. Истанбул.

    Надявам се да Ви хареса. Извинявам се, че е на английски, но това е езикът, който е известен сред различните нации в света.

    Пожелавам на всички да посетят Истанбул и най-вече Памуккале. Бях повече от впечатлен.

    Не пропускайте да опитате и десерта ‘Кюнефе’. Има го на снимка в моето клипче.

    Поздрави,
    Георги

Leave a Reply


Switch to mobile version