Продължаваме с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а после и в римския град Дуга. Днес ще се отправим към пустинята Сахара и нейните оазиси. Приятно четене:

Еднo гражданче в пустинята

част трета

Сахара и нейните оазиси

Ден 3

Тузьор: Градски живот

Първата ни среща с пустинята започва в Тузьор, където стигаме с вътрешен полет от столицата Тунис. Тузьор е град оазис с интересна старинна архитектура, сгради с типични фасади от тухли от пясък и глина, пазари с пъстри килими от камилска вълна и керамика.

Тузьор е центърът на областта Жерид –  „Държавата на финикийците“ и преддверието към едно истинското прашно и вълнуващо изживяване.

Улица в Тузьор: Тук може да се види почти всичко

Всъщност в Тунис всички градове, които са в пустинната част на държавата, са оазиси. Тоест създадени са в близост до места с повечко растителност, което пък означава и наличие на повече вода. Без тези две неща не би било възможно да се оцелее. Не си представяйте града като оазис от картинките. Това е просто град, в близост до който има палмова гора. Освен, че снабдява града с огромно количество фурми и други хранителни продукти, тя го пази и от пясъчните бури, които никак не са рядкост.

Пазарче в Тузьор

Пазарче в центъра на града

По улицата

Пътуването ни до планинските оазиси обаче започва малко проблематично.

Не пясъчна буря, а напротив – огромно количество дъжд, е превърнало пустинята в кално блато и е затлачило част от пътя към планината. От Лендкрузърите ставаме свидетели на изцяло затънали автомобили, както и на стада диви камили, които също са пострадали жестоко. Тресавища разделят майки от малките им, а много животни са затънали фатално в глинестите почви.

Камили в пустинята

Камилите не могат да преминат през заблатения пущинак след бурята

И джиповете закъсаха в калта

Подминаваме, без да можем да направим нищо и продължаваме към странни пясъчно-глинесто-каменисти планини, изваяни от ерозията в чудновати форми, наподобяващи гърбове на динозаври –

Атласките планини,

чиито подстъпи приличат на гигантски фосили.

Атласките планини

Атласките планини

Из пустинята

Фото пауза по пътя

Оазисът на Шебика,

първият от трите планински оазиса, е точно това, което винаги съм си представяла, че един оазис трябва да бъде – като прерисуван от картинка, като изваден от филм. Истинско клише. Невероятно красив.

Оазисът Шебика

Оазисът

Шапки за слънчасали туристи

На влизане в Шебика може да си купите сламени шапки, грънци и какво ли още не.

Водата!

Финиковите палми са натежали от плод, а помежду е изворът със синя вода. Наоколо е препълнено с търговци на вулканични камъни, които изникват на всеки ъгъл по пътечката и са готови да ви преследват по чукарите докато не купите нещо.

Шебика всъщност е малко селище от кал и камък,

разположено на склоновете на глинест хълм, над палмова горичка.

Старото изоставено селище Шебика

Фурми. А как вървят с бира... 🙂

Старото селище е изоставено и полуразрушено, но долу сред палмите търговията със сувенири процъфтява – пустинни рози, вулканични камъни с кристали, герданчета и гривни, сламени шапки, керамика.

Първите представляват кристализирал от високата темпаратура пясък във форма, наистина наподобяваща цветовете на роза. С такива изоставени полуразрушени селища фантоми от най-различен тип е осеяна цялата тунизийска пустиня, но това има късмета да се намира до наистина приказен оазис.

Търговец берберин и грамаден къс пустинни рози до него

След като напълнихме чаните си с камъни, се отправяме към втория оазис – Тамерза. Още едно живописно място, разположено на речен каньон, с водопад и дори хотелска част. Тук няма преследващи ни търговци, а цяло пазарче, където можете да намерите какво ли не – от традиционни музикални инструменти, одежди и бижута до скулптури на египетски фараони и дори на Буда, както и, разбира се, целия арсенал от камъни.

Алъш-вериш

В опита си да ни убедят, че трябва да си купим свирки, продавачите ни изнесоха цял концерт, а местните дечица разходиха няколко членове на групата из коритото на реката, което прилича на бобслейд. Разбира се, срещу пари. В Тунис всичко се заплаща.

За разлика от Шебика,

Тамерза

беше доста пострадал от бурята. Навсякъде имаше кални наноси, а един друг пазар в близост до пътя беше направо отнесен.

Бурята е отнесла един пазар до пътя

Каньонът край Тамерза

Земя на мноооого култури

Музика в пустинята

Поради тази причина не можахме да стигнем до третия оазис, но пък за обяд стигнахме до нещо друго и достатъчно забележително –

луксозният хотел Tamerza Palace,

който се намира насред нищото в пустинята. Буквално.

Под луксозен хотел имам предвид мега луксозен хотел в петзвездния смисъл на понятието. Tamerza Palace е ваканционен хотел с разкошен СПА център, наречен Les Baines Berberes.

Тук няма туристически групи. Хотелът работи само с индивидуални и корпоративни клиенти. Като например екипа на една от водещите холивудски филмови компании, който наскоро е изкарал тук тиймбилдинга си.

Към СПА центъра на хотела

Терасите на апартаментите

Вътрешният двор

Терасите са с размера на апартаментите, обзавеждането в стаите е луск и хай-тек. В СПА центъра ни дават да обуем специални кожени пантофи с извити върхове, точно като обувките на Малкия Мук. Дизайнът на СПА центъра е уникално красив, а най-красив е инфинити басейнът, който се слива с пустинята през стъклената стена.

Инфинити басейнът

Най-скъпата част на хотела е уникалната гледка към изоставено берберско селище насред пустинята.

Изоставено берберско селище пред хотела

Нямаше как да не си помисля, какво ли щеше да бъде това място ако не е в Тунис, а в България. Първо тази гледка щеше да обслужва не един, а дузина „луксозни“ хотели с лош сервиз. След това някой находчив предприемач щеше да реши, че иска гига луксозният му комплекс направо да е „вграден“ в руините. Накрая, вместо едно специално място, привличащо туристи, щеше да има голямо и празно ваканционно селище. Примерно.

Туристическа романтика

Вечерта домакините ни ни заведоха в специално атракционно заведение в града, макар и малко неохотно, защото било твърде туристическо. Определено беше твърде туристическо – със задължителната танцова и музикална програма (голям джангър и много кючек), но пък след обилно количество от тунизийското вино, е даже приятно. Градината е прохладна, супата от ръж е странна, но пък тунизийското вино е толкова добро, че има пазар дори във Франция.

Музика, песни и танци

Продължението:

Еднo гражданче в пустинята(4): Нощ в Сахара>>>

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Всички снимки:

[Show as slideshow]

1 2 ... 5 ►

Please follow and like us:

Related posts:

Еднo гражданче в пустинята(4): Нощ в Сахара Еднo гражданче в пустинята(1): Тунис Еднo гражданче в пустинята(5): Из пустинята към „Татуин“ Еднo гражданче в пустинята(2): Дуга Тунис(4): Екскурзия из Сахара Тунис – от тук започва Сахара (2) Тунис – от тук започва Сахара (1) Добро утро, Тунис! С Голф до Мароко (4) – Мерзуга и пустинята Сахара Тунис(3):Тунис-Картаген-Сиди Бу Саид Нова година в Тунис В Тунис на почивка(2): Картаген и Сиди Бу Саид

   Изпрати пътеписа като PDF