Еднo гражданче в пустинята(3): Сахара и нейните оазиси (Тунис)
Продължаваме с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а после и в римския град Дуга. Днес ще се отправим към пустинята Сахара и нейните оазиси. Приятно четене:
Еднo гражданче в пустинята
част трета
Сахара и нейните оазиси
Ден 3
Тузьор: Градски живот
Първата ни среща с пустинята започва в Тузьор, където стигаме с вътрешен полет от столицата Тунис. Тузьор е град оазис с интересна старинна архитектура, сгради с типични фасади от тухли от пясък и глина, пазари с пъстри килими от камилска вълна и керамика.
Тузьор е центърът на областта Жерид – „Държавата на финикийците“ и преддверието към едно истинското прашно и вълнуващо изживяване.
Улица в Тузьор: Тук може да се види почти всичко
Всъщност в Тунис всички градове, които са в пустинната част на държавата, са оазиси. Тоест създадени са в близост до места с повечко растителност, което пък означава и наличие на повече вода. Без тези две неща не би било възможно да се оцелее. Не си представяйте града като оазис от картинките. Това е просто град, в близост до който има палмова гора. Освен, че снабдява града с огромно количество фурми и други хранителни продукти, тя го пази и от пясъчните бури, които никак не са рядкост.
Пазарче в Тузьор
Пазарче в центъра на града
По улицата
Пътуването ни до планинските оазиси обаче започва малко проблематично.
Не пясъчна буря, а напротив – огромно количество дъжд, е превърнало пустинята в кално блато и е затлачило част от пътя към планината. От Лендкрузърите ставаме свидетели на изцяло затънали автомобили, както и на стада диви камили, които също са пострадали жестоко. Тресавища разделят майки от малките им, а много животни са затънали фатално в глинестите почви.
Камили в пустинята
Камилите не могат да преминат през заблатения пущинак след бурята
И джиповете закъсаха в калта
Подминаваме, без да можем да направим нищо и продължаваме към странни пясъчно-глинесто-каменисти планини, изваяни от ерозията в чудновати форми, наподобяващи гърбове на динозаври –
Атласките планини,
чиито подстъпи приличат на гигантски фосили.
Атласките планини
Атласките планини
Из пустинята
Фото пауза по пътя
Оазисът на Шебика,
първият от трите планински оазиса, е точно това, което винаги съм си представяла, че един оазис трябва да бъде – като прерисуван от картинка, като изваден от филм. Истинско клише. Невероятно красив.
Оазисът Шебика
Оазисът
Шапки за слънчасали туристи
На влизане в Шебика може да си купите сламени шапки, грънци и какво ли още не.
Водата!
Финиковите палми са натежали от плод, а помежду е изворът със синя вода. Наоколо е препълнено с търговци на вулканични камъни, които изникват на всеки ъгъл по пътечката и са готови да ви преследват по чукарите докато не купите нещо.
Шебика всъщност е малко селище от кал и камък,
разположено на склоновете на глинест хълм, над палмова горичка.
Старото изоставено селище Шебика
Фурми. А как вървят с бира... 🙂
Старото селище е изоставено и полуразрушено, но долу сред палмите търговията със сувенири процъфтява – пустинни рози, вулканични камъни с кристали, герданчета и гривни, сламени шапки, керамика.
Първите представляват кристализирал от високата темпаратура пясък във форма, наистина наподобяваща цветовете на роза. С такива изоставени полуразрушени селища фантоми от най-различен тип е осеяна цялата тунизийска пустиня, но това има късмета да се намира до наистина приказен оазис.
Търговец берберин и грамаден къс пустинни рози до него
След като напълнихме чаните си с камъни, се отправяме към втория оазис – Тамерза. Още едно живописно място, разположено на речен каньон, с водопад и дори хотелска част. Тук няма преследващи ни търговци, а цяло пазарче, където можете да намерите какво ли не – от традиционни музикални инструменти, одежди и бижута до скулптури на египетски фараони и дори на Буда, както и, разбира се, целия арсенал от камъни.
Алъш-вериш
В опита си да ни убедят, че трябва да си купим свирки, продавачите ни изнесоха цял концерт, а местните дечица разходиха няколко членове на групата из коритото на реката, което прилича на бобслейд. Разбира се, срещу пари. В Тунис всичко се заплаща.
За разлика от Шебика,
Тамерза
беше доста пострадал от бурята. Навсякъде имаше кални наноси, а един друг пазар в близост до пътя беше направо отнесен.
Бурята е отнесла един пазар до пътя
Каньонът край Тамерза
Земя на мноооого култури
Музика в пустинята
Поради тази причина не можахме да стигнем до третия оазис, но пък за обяд стигнахме до нещо друго и достатъчно забележително –
луксозният хотел Tamerza Palace,
който се намира насред нищото в пустинята. Буквално.
Под луксозен хотел имам предвид мега луксозен хотел в петзвездния смисъл на понятието. Tamerza Palace е ваканционен хотел с разкошен СПА център, наречен Les Baines Berberes.
Тук няма туристически групи. Хотелът работи само с индивидуални и корпоративни клиенти. Като например екипа на една от водещите холивудски филмови компании, който наскоро е изкарал тук тиймбилдинга си.
Към СПА центъра на хотела
Терасите на апартаментите
Вътрешният двор
Терасите са с размера на апартаментите, обзавеждането в стаите е луск и хай-тек. В СПА центъра ни дават да обуем специални кожени пантофи с извити върхове, точно като обувките на Малкия Мук. Дизайнът на СПА центъра е уникално красив, а най-красив е инфинити басейнът, който се слива с пустинята през стъклената стена.
Инфинити басейнът
Най-скъпата част на хотела е уникалната гледка към изоставено берберско селище насред пустинята.
Изоставено берберско селище пред хотела
Нямаше как да не си помисля, какво ли щеше да бъде това място ако не е в Тунис, а в България. Първо тази гледка щеше да обслужва не един, а дузина „луксозни“ хотели с лош сервиз. След това някой находчив предприемач щеше да реши, че иска гига луксозният му комплекс направо да е „вграден“ в руините. Накрая, вместо едно специално място, привличащо туристи, щеше да има голямо и празно ваканционно селище. Примерно.
Туристическа романтика
Вечерта домакините ни ни заведоха в специално атракционно заведение в града, макар и малко неохотно, защото било твърде туристическо. Определено беше твърде туристическо – със задължителната танцова и музикална програма (голям джангър и много кючек), но пък след обилно количество от тунизийското вино, е даже приятно. Градината е прохладна, супата от ръж е странна, но пък тунизийското вино е толкова добро, че има пазар дори във Франция.
Музика, песни и танци
Продължението:
Еднo гражданче в пустинята(4): Нощ в Сахара>>>
Автор: Финдли
Снимки: авторът
Всички снимки:
2 Отговори
[…] Еднo гражданче в пустинята(3): Сахара и нейните оазиси (Т… […]
[…] на страната, а после и в римския град Дуга, както се разходихме до няколко оазиса в Сахара. Днес ще се тръгнем към пустинята Сахара и ще […]