мар. 31 2010

Екскурзия до южната ни съседка Турция и до единствения в света град на два континента – Истанбул

Днешния пътепис ще ни отведе отново до нашите съседи. Приятно четене:

Екскурзия до Истанбул

Тебе пoем, тебе благословим,

тебе благодарим Господи,

И молим ти ся Боже, Боже наш

И молим ти ся Боже, Боже наш!

Започвам пътеписа с тази благодарствена молитва за всичко добро, което ни се случи през това пътуване.

На 30.08.2009г. се събрахме в Асеновград пред нашата църква „Св.Богородица Благовещение“ за поредната екскурзия.

Отец Тодор се помоли за здраве и лек път на всички участващи в пътуването. Направи водосвет и ни благослови със светена вода, наляхме си от нея и се качихме на рейса, който ни чакаше пред Каварджията.

Взехме си довиждане с близките, които ни изпращаха и в 23 часа рейса потегли по набелязаните маршрути.

Движим се по цариградския път с посока Турция.

Нощта е тиха, спокойно пътуваме. Минаваме през Поповица, Първомай, в далечината се виждат светлините на Хасково, през Харманли, Любимец и стигаме до българската митница на Капитан Андреево. Спираме за митническите процедури, даваме международните си паспорти (Турция не е член на Европейския съюз). И след задължителната проверка минаваме на Турска територия на митница Капъ Куле. Отново задължителни проверки и вече потегляме по уредените магистрали в Турция. В далечината се виждат светлините на Одрин, той е само на 14 километра от България. Движим се по осветени магистрали. Почти всички в рейса са заспали. Минават часове и към 5 часа на 31.08.09 започват да се виждат светлините на Истанбул нашата първа цел от пътуването ни в Турция. Зазорява се. Движението става по-интензивно. Вече сме навлезли по булевардите на същинския град. Възхитени сме от чудесните пътища, цветни градини и паркове. Навсякъде се виждат джамии и техните минарета (сякаш са ракети, готови за излитане в космоса).

Света София – Истанбул, Турция

Света София в Истанбул

Истанбул значи „влизам в града“.

В буквалния смисъл сме вече в европейската част на града. Движим се но централните булеварди и разминаваме се с трамваи, тролейбуси, много леки коли. Започва работната седмица и всеки бърза към работното си место.

Най-после спираме до улицата където се намира хотела в който ще преспим 3 нощи. Хотелът се казва „Ладен“. Започнахме да се настаняваме по стаите. Стаите са с 2 или 3 легла, обзаведени с хладилник, климатик, телевизор. Първо използваме банята, за да се освежим след дългото пътуване. До 12 часа се настанихме, починахме и тръгнахме цялата група на разходка из центъра на града. Насочваме се към площадът „Хиподрум“ или Султан Ахмед. Този площад се явява душата на Турция в Истанбул. Възхитени сме от красивите паркове, фонтани, цветни алеи.

Насочваме се към музея „Света София“.

Тя привлича вниманието ни с изящната си архитектура, през Византийския период била най-голямото и свещено място на града. Но същият ден музеят беше затворен. През красивия парк се отправяме към друга забележителност на града а именно „Синята джамия“. Но и тук не можем да влезем, защото беше време за молитвата на мюсюлманите.

Случихме се в града по време на Рамазан – Байрам

и на всеки 3 часа от минаретата се разнася пеенето на мюезина, който приканва мюсюлманите към молитва. Рамазан – Байрам – значи цял ден от изгрев до заник слънце вярващите не ядат и не пият. Започват да ядат вечер и така 20 дни в пост и молитва.

Разходихме се и до крайбрежните къщи на Златния рог. Къщите са стари, с дървена обшивка, с множество магазинчета и тесни криви улици.

Тръгнахме обратно към хотела. На път ни беше прочутата „Капалъ-чарши“ – закрит пазар. С хармоничните си фасади и магазини, след реставрация и боядисване е получил по-скоро Европейски облик, отколкото Източен. Капалъ-чарши се явява предводител на закритите пазари в източните страни. Той е построен след завладяването на Истанбул от турците на основите на Византийски пазар. Султан Мехмед II Фатих наредил да се построят безистените Сандал и Джевяхир и по този начин поставил началото на великолепната чаршия. Предполага се, че по витрините и складовете на 1,500-те златарски магазина се намира около 10 тона злато. Около „Капалъ-чарши“ се намира Сити-то на Истанбул. Пълно е с банки, офиси, заложни къщи, обменни бюра.

Прибрахме се в хотела за първа нощувка. Вечерта слязохме в ресторанта на хотела, на раздумка за да сверим впечатленията.

На втория ден 01.09.2009г. станахме рано, в ресторанта ни поднесоха закуска – шведска маса богато меню (закуската влиза в цената за нощувката) и в 8.00 маса бяхме пред хотела, където ни чакаше екскурзоводката Нигяр с туристическия автобус. Качихме се и потеглихме на разходка и посещение на забележителностите на този великолепен град. Екскурзоводката Нигяр е българска туркиня, родом от Разград. От 20 години са се преселила в Турция.

Първо се насочихме към „Синята джамия“.

Сега беше отворена за посетители.

„Синята джамия“ или „Сюлеймание“ е построена между 1550г. и 1557г. по заповед на 10-я Османски падишах Сюлейман Кануни

Законодателя. През неговото управление империята достига до своя апогей. Завоювани са Белград, Родос, Будин и Алжир, организирани са походи срещу Германия и Унгария. Развиват се литературата, науката и изкуствата.

Султан Сюлейман, известен в Европа като Великолепния едва в 30-тата година от своето управление е намерил време да издигне джамия на свое име „Сюлеймание“ се явява една от най-великолепните джамии в Истанбул. Неин архитект е Синан, който е известен като архитект който не се нуждае от архитектурен проект. Миман Синан служил като главен архитект на петима Османски падишаха и построил около 400 архитектурни паметника. Академията на изящните изкуства носи неговото име.

Строежът на джамията и кюлието към нея продължили седем години. Тъй като фундаментът е напълнен с вода и наподобява водохранилище, джамията се счита за най-устойчива на земетресения постройка в Истанбул. Миман Синан при откриването й казва „Ще съществува докато свят съществува.” А Джон Самдерсон я определя като едно от седемте чудеса на света.

„Синята джамия“ е единствената джамия със 6 минарета. Според легендата падишаха наредил минаретата да бъдат от злато, но архитектът Синан се изхитрил тъй като в хазната нямало толкова злато да направи 6 минарета, като се оправдал, че е разбрал така, защото на турски „алтъ“ значи 6, а алтън значи злато. Така султанът бил удовлетворен, а Синан запазил главата си.

При влизането ни в джамията сваляме обувките, а на жените се дават кърпи да покрият главите си и раменете. Подът на джамията е постлан с великолепни копринени килими. Стените са украсени с мозаечни плочки, които струват цяло състояние. Има отделни места където се молят жените. В двора на джамията има множество чешми където правоверните преди да влязат в джамията измиват очите, ушите, носа, лицето, ръцете и нозете си и това се нарича „намаз“.

Излязохме възхитени от джамията, заваля дъжд и побързахме да се качим на автобуса да продължим обиколката. Минаваме покрай „Св.София“ и покрай древни стени и руини от византийско време. Видяхме и двореца Топкапъ, който е бил -резиденция на султана, до обявяването от Кемал Ататюрк на Турската република. Той прави Анкара столица на Турция, но от това Истанбул – Цариград не загубва славата си.

Минаваме и покрай Академията на изящните изкуства. Екскурзоводката ни показва гарата където е последна и първа спирка на влака „Ориент експрес“.

В Истанбул съжителстват древност и съвремие. Продължават археологическите разкопки, а в същото време се издигат великолепни небостъргачи, бизнес сгради и съоръжения.

Минаваме и през двореца „Долма Бахче“. Насочваме се към

моста „Ататюрк“,

който свързва Европа с Азия – европейската и азиатската част на Истанбул.

Мостът е проектиран през 1950г. Основите му са положени на 20 февруари 1970г. и е открит на 29 октомври 1973г. в деня на 50 годишнината от провъзгласяването на Република Турция. Изразходвани са 23 милиона долара. Мостът „Ататюрк“ е дълъг 1560м. и широк ЗЗ м. Надморската височина на моста е 64 м. Мостът по който всеки ден преминават около 200,000 превозни средства и 600,000 пътника се явява 4-тият най-голям в Европа и 7-ият най-голям в света висящ мост. Преминаването по моста е платено. Забранен е за пешеходци.

Оставяйки моста зад гърба си се отправяме към район Куручешме, който е богат на църкви на няколко метра от брега се намира скалистия остров „Галатасарай“. Достигаме до най-тясното място на пролива „Босфора“, където се издигат величествените крепости стени и кули на Румели Хисар.

Слязохме от рейса.

Вече сме в континента Азия.

И аз си спомням легендата: „Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата. Европа се уплашила и събудила. Тя започнала да се моли на боговете да предотвратят нещастие, ако съня предвещава това. После се облякла с пурпурни дрехи и отишла с другарките си на една зелена отрупана с цветя ливада на морския бряг. Там играли, лудували брали цветя. Европа брала в своята златна кошничка само алени рози. Прекрасната Европа не могла дълго да се радва на безгрижен живот. Видял е Зевс – царят на боговете и решил да я открадне. Той се превърна в красив бик. Излязъл на поляната прекрасния бик. Сидонските девойки не се изплашили наобиколили бика и започнали да го галят. Бикът се приближил до Европа, лижел ръцете и се умилквал около нея. Бикът легнал в краката и, сякаш й се молел да се качи на него. Смеейки се Европа седнала на широкия гръб на бика. Изведнъж бикът станал и се затичал към морето. Европа простирала ръце към приятелките си и ги викала за помощ. Златорогият бик се носел като вятър. Той се втурнал в морето и заплувал по лазурните му води. Самият бог Посейдоп укротява вълните, като изравнява пътя по морето за своя велик брат Зевс. Скоро в морската далечина очертават бреговете на Крит. Зевс излязъл на брега. Европа станала жена на Зевс и заживяла на остров Крит. От Зевс тя родила 3-ма синове: Минос, Радамонт и Сариедон

На Азиатския бряг се подкрепихме с кафе и чай в един ресторант. Правим снимки за спомен. Любуваме се на прекрасните пейзажи от залива, от моста и от Истанбул. Отново на рейса, връщаме се в Европа на европейската част на Истанбул. Минаваме през красиви аутобани. Виждаме експресните трамвай, с които за кратко време преминаваш големи разстояния. Строителството в Истанбул не спира. Строят се както жилищни квартали така и небостъргачи. Наистина град – мегаполис.

Отправяме се към истанбулският квартал „Фенер“ на самия бряг на Златния рог.

Тук се издига църквата „Св.Стефан“.

Историята на храма води началото си от средата на XIX век. Със специално разрешение на султан Абдулмеджит, в подарената от Стефан Богориди (1775 – 1859) къща, българите устроили дървена църква „Св.Стефан“. Тържествено осветена на 9.Х.1849г. по славянски обичаи, тя както изграденият след две години метох станали люлка на българското духовно възраждане. В последните години на XIX век, на мястото на изгорялата стара дървена църква се издигнала нова – желязна. Основите са положени на 26.IV.1892г. Проектът е на арменския архитект Ховсен Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер”. Църквата се състои от сглобяеми чугунени плочи с общо тегло 500 тона. Докарали я с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора. Била построена за един месец. Шест години след първата копка, новата църква „Свети Стефан“ била тържествено осветена от Екзарх Йосиф на 8.1Х.1898г. Трикуполна и кръстообразна форма, отвън привлича внимание с феерично красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог в посока север – изток. „Свети Стефан е отворена за посещение всеки ден.

С благоденствие пристъпихме прага на тази светиня за цариградските българи църква. Запалихме свещи, купуваме икони и книги.

Хористите изпяхме няколко църковни песнопения. Помолихме се за здраве на нас и нашите близки. Направихме обща снимка пред църквата.

Пред българската църква Свети Стефан – Истанбул, Турция

Пред българската църква Свети Стефан

Отново на автобуса.

Отиваме до Вселенската патриаршия

в двора на която е църквата „Св.Георги“. Богата църква с много мощи на светци. Запалихме свещи и се помолихме. Сградите на патриаршията наподобяват Рилския манастир.Това е единствената, институция от Византийско време, винаги резиденция на вселенски:, патриарх — патриарх на всички православни християни, която се е намира в Константинопол.

Православни християни сме българи, гърци, сърби, румънци, руснаци.

Отново на рейса в посока крепостните стени на Халич. Една от стените е построена, за да защити Константинопол от войските на българския хан Крум.

Районът „Галата“ е разположен в противоположната страна на моста. След преминаването му под Османско владение в Галата продължили да живеят националното малцинство.

Днес този район можем да наречем „Нов град“. Той се явява един от търговските центрове на града.

История на Босфора:

Проливът се е образувал през IV-палеологична ера. Съществува митологична легенда свързана с названието му според която богът на боговете Зевс превърнал своята любовница Йо в крава, с цел да я опази от преследванията на ревнивата си жена Хера. Хера узнала за това и пуснала към Йо муха. Бедната Йо се спасила преплувайки пролива. Името му означава „крави брод” от bous – крава, phorod – брод – Босфрус.

Босфор е дълъг 32км. и широк от 750 до 3,300м. Той в продължение на хилядолетия бил непреодолима бариера за войските преминаващи от Европа към Азия, както и от Азия за Европа. Османците знаели, че завладяването на града е възможно само с установяването на контрол над пролива. С тази цел те построили Азиатската и Румелийска крепост.

С рейса стигаме до музея „Св.София“.

От годината на построяване 537г. до превземането на Истанбул от османците „Св.София“ служела като църква. От 1453г. до 1934г. т.е. 181 години изпълнявала функциите на мюсюлманска джамия. Закритите с мазилка Византийски мозайки са открити при реставрациите извършени по наредба на основателя на турската република М.К.Ататюрк. През февруари 1935г. архитектурния шедьовър е обявен за музей.

Историческа справка: През Византийския период по заповед на император Константин в центъра на града, на мястото на днешната „Св.София“ е построена „Мегало Еклесиа“ т.е. Голяма църква (360г.). При пожар дървената църква изгоряла и на нейно място е издигната нова, по устойчива. По време на въстанието Нике (победа) опорните стени, фронтоните фризове и стъпалата на базиликата претърпели сериозна разрушения. След потушаването на въстанието император Юстениян възкачвайки се отново на престола построил църквата (532 – 537г.) Строежът й заръчал на двамата най-видни анадолски архитекта: математика Антимий от Тралекс (дн.Айдън) и Исидор от Милет.

Строежът продължил 5 години. Открита била в деня на Рождество Христово – 26 декември 537г. Целта на императора била новото поклонническо място да бъде по-голямо и по-величествено от храма на пророка Солом в Ерусалим.

Император Юстиниян възкликна: „Соломоне. аз те победих!”.

Църквата е изградена със 107 колони, 40 от които- са разположени в главното помещение, а 67-те в галериите на горния етаж. Предполага се, че за построяването й са изразходвани около 75 милиона златни монети.

Отляво на страничната филиада стои четириъгълна мраморна колона наречена плачеща колона или изпотяваща се колона. Според едно поверие плачещата колона съдържа чудотворен отвор с влага. Там трябва да се пъхне палеца и да се начертае кръг. Така желанията се сбъдвали.

Площадката под купола е иззидана с цветен мрамор. Там се извършвало тържественото коронясване на византийските императори.

Възхищаваме се на великолепните мозайки със сцени от живота на Исус Христос, Св.Богородица и апостолите.

Излизаме от музея «Света София» и се озоваваме на

площад «Хиподрум» или «Султан Ахмед».

Историческите паметници построени на този площад са едни от най-важните забележителности на града. В центъра на Хиподрума се намира площадка наречена «Съшна». Там са били изложени колони, скулптори, слънчеви часовници, обелиски и паметници докарани от различни краища на света. До нас са достигнали само 3 от тях, а останалите са били унищожени или отнесени на други места.

  1. Диклиташ (Египетски обелиск) се явява най-древният паметник както на Хиподрума, така и на Истанбул. 3,500 годишният обелиск е издигнат през ХУ-век преди новата ера от фараон Тутмос в чест на победата в Месопотамия. По заповед на византийския император Теодосий I – Диклиташ е пренесен през 390г. От Египетския храм на Аполон гр.Карнак, обл.Луксор. При построяването му е използван розов Асусински гранит. Тежи около 300 тона. Първоначалната му височина е била 32,5 метра, но при пренасянето част от нея е счупена. Сегашната му височина е 20 метра. Върху обелиска са изписани египетски йероглифи, оповестяващи героизма на фараон Тутмос. В най-горната му част са изобразени бог Амон Ра и фараонът хванати за ръце. Разположеният над тях сокол на име Хорус символизира началото на йероглифа
  2. Змиевидната или винтообразна колона е втората древна колона на Хиподрума (479г. до новата ера). През 326г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи (Гърция). Древният паметник символизира победата на гръцките градове – държави над персите при Палатея. Първоначално се състояла от три преплетени една в друга глави на змии и от грамаден златен котел с диаметър 2м. Котелът е изчезнал още преди колоната да е пренесен в Константинопол, а главите счупени през османския период.
  3. Плетената каменна колона – построена е през X век по заповед на император Константин Порфирогел и с посветена на дядо му Василий I. висока с 32 метра. Оригиналните медни покрити са били снети през Латинското нашествие (ХIII век) и използвани при сечене на монети.

Прибрахме се в хотела уморени, но и много впечатлени от всичко видяно. Легнахме рано.

Сутринта па 2.09.2009г. в 8 часа бяхме на трамвайната спирка на експресния трамвай. Купихме жетони и преминахме загражденията до спирката. Качихме се па трамвая и потеглихме към пристанището. Минаваме отново през централните улици, любуваме се на красивия град. Не след дълго слизаме на пристанището на Европейския бряг на Мраморно море. Настанихме се в корабчето, което пътува от Истанбул до Принцовите острови и те са в територията на града. Възхищаваме се на големия лайнер „Мис Поезия”. Грамаден бял кораб на 6-7 етажа със всички екстри, които могат да си позволят богаташите по света.

Корабчето потегли. Морето е тихо, времето топло, слънчево. Настанихме се на палубата, до нас бяха и гръцка група – екскурзианти.

Принцовите острови на Мраморно море

се намират на няколко километра от пристанището Бостанджъ и на 20 км. от историческия полуостров. Групата от острови се състои от 9 големи и 2 каменисти острова. Днес се нарича кратко «Адалар». Античното им име е «Папаз адалар» (острови на вещененици) – Пападаниска. През Византийския период Адалар било място на заточение на принцове знатни и свещеници. Днес на Принцовите острови живеят предимно гърци, арменци и евреи. През XIX век численоста на населението им било 1200, в началото на XX век 12000 а днес-20000.

Принцовите острови – Мраморно море, Турция

Принцовите острови

Островите са Къналъ ада (Проти) – 1,3 кв.км., Бургаз ада (Антигон) – 1,5 кв.км. Кашък адасъ (Пида) – 0,06 кв.км. Бунок ада (Принкипо) – 5,36 кв.км. Седеф ада (Оксиа) – 0,05 кв.км. Ясъ ада (Плати) – 0,05 кв.км. и Тобшан адасъ (Ниадри) – 0,04 кв.км. От тях Сиври ада и Тавшан адасъ са пусти. Кашък адасъ – частна недвижимост, а в Яссъ ада има училища. Останалите са населени острови.

Като наближи населен остров кораба спира на пристанището и там слизат и се качват пътници. Спряхме на 1 – 2 острова и след като кораба спря на пристанището на Буюк ада (Принкипо) който е най-големия остров и слязохме да се разходим из него. Навсякъде са построени красиви бели вили с много цвета и паркове. Повечето са вили на богаташи от Истанбул. Има много почиващи, които се къпеха в морето. На този остров няма леки коли, камиони, рейсове. Превозните средства са файтони и каруци с гумени колела. Конете са подковани с гумени подкови за да не вдигат шум. За разходка из острова се използват и велосипеди. Семейството на диригентката Теменужка наеха колела и обиколиха селището. Някои от нас седнаха на кафе и в ресторант. Ние се установихме на крайбрежния парк. Имаше фитнес уреди и който искаше си направи гимнастика.

Седяхме по пейките и се наслаждавахме на морето. Възхищаваме се на красивия град Истанбул, който се виждаше като на длан. Ще ви опиша географията на Истанбул. Географското положение се явява най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Той е единствения град в света, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части:

  1. Историческия полуостров, разположен на юг от Халич
  2. Галата – на север от Халич и
  3. Новия град.

Първите 2 части се намират в Европейската страна, а третата в Азиатската. Местоположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. От гледна точка на исторически и културни ценности Истанбул може да се сравни само с Рим.

Кратка историческа справка:

От как свят светува по тези места винаги са живяли хора, още от неолитната епоха. През 680г. пр.н.ера колонистите от Мегара се установили в Азиатската част и създали Калкедон. През 660г. пр.н.е. начело с пълководеца Бизас се заселили в Европейския район на историческия полуостров, наречен днес Саратоурни и основали град Бизантион. През 196г. римският император Сектимии Север включил Бизантион в териториите на своята държава. Император Константин Велики преименувал града на Константинопол и на 11 май ЗЗ0 г. с тържествена церемония го обявил за втора столица на Римската империя. След смъртта на император Теодосий през 395г империята се разделила на 2 и Константинопол продължил да съществува като столица на Източен Рим или Византия. Западният изчезнал от историческата сцена, а Източният продължил да се развива и укрепва. Арабите, стремейки се да превземат града го обсаждали 8 пъти през периода 660-870г. Започнало и неразбирателство между католиците и православните, в резултат на което през 1054г. тези две църкви се разделили, а Константинопол станал религиозен център на православните християни. Такъв е и до днес и винаги тук се е намирала Вселенската патриаршия.

Към края на XIV век османците започнали да обсаждат града. Безуспешни били опитите на Баязид (1390г.) и султан Мурат (1422г.) да превземат Константинопол. С тази чест се удостоил султан Мехмед II Фатих (1453г.) Градът наречен Истанбул станал третата столица на Османската империя след Бурса и Одрин. През 1517г. османците превзели Египет и пренесли в Истанбул халифата вследствие на което градът се превърнал в център на ислямския свят.

Толкоз за географията и историята на Истанбул. Междувременно кораба дойде и ние се качихме и се насочихме обратно към града. Разходката с кораба – отиване и връщане продължи 3 часа. Любувахме се на морето, чайките и не забелязахме, че кораба е завил и се е насочил към пристанището Кадъкьой и ние, няколко души, тръгнахме да слизаме, но бяхме извикани от Дръндара и отеца и се върнахме на кораба

Пристигаме на  пристанището на Европейската част. Отново се възхищаваме на висящия мост. В това време Данчето, жената на Огнян Глухов, започна да ни черпи с локум, по случай раждането на внукът им. Да им е живо и здраво бебето.

Пристигаме на пристанището, влизаме в подлеза, за да преминем на отсрещната страна, на спирката на трамвая. В подлеза се намира и спирка на метрото. Изкачихме се с ескалатор до горе. Ако цяла Турция е такава уредена като Истанбул , има право да влезе в Европейския съюз.

Прибрахме се в хотела, някои слязоха на Египетския пазар за последни почерпки. Много уморени и изпълнени с впечатления се прибрахме за последна нощувка в хотела. Нареждаме багажа и лягаме навреме.

Сутринта в 8 часа с багажа сме на рейса. Взехме си довиждане с персонала на хотела.

Днес е 3.09.2009г. и моята дъщеря Йорданка има рожден ден. Почерпих с бонбони за нейно здраве.

Настанихме се в рейса и тръгнахме от този вечен град

в посока към Одрин и България.

Движим се по чудесни магистрали и след 4 часово пътуване навлизаме в предградията на Одрин (Едрине). Спираме до складове където купуваме перилни препарати, локум пишманек. Купихме си от фурна ръчен одрински хляб. Много е вкусен.

Отново на рейса и стигаме до българската църква „Св.Константин и Св.Елена“. Скоро е била реставрирана и обновена от българската държава. Дворът на църквата е много красиво подреден. Уредникът ни въведе в църквата. Навсякъде има много мраморни мозайки, колони. Иконостасът е много красиво резбован.

Хористките изпяхме няколко песнопения. Църквата има чудесна акустика. Получихме покана от уредника всички хористи с отец Тодор да дойдем на литургия и да изнесем концерт пред Одринските българи. Приехме поканата, обеща отец Тодор да изпрати даже дискове с наши записи.

Отправяме се към центъра на Одрин.

Одрин е голям, уреден град, арена на много военни действия между българи и византийци, между българи и турци през Балканската и Междусъюзническите войни. При тези битки българските войни са показали чудеса от храброст.

Спираме пред „Жълтата джамия“. Това е най-голямата джамия в Европейска Турция. По-голяма е от Синята джамия в Истанбул.

Красива величествена сграда с уреден двор с много чешми. Пълно е с мюсюлмани – мъже, жени, деца. Навярно идват от околните селища на молитва за Рамазан Байрам. И ние влязохме вътре да се полюбуваме на великолепните орнаменти, на красивите килими на пода. Интересно ни беше да присъстваме на тяхната молитва.

На долния етаж на джамията има голям безистен – закрит пазар. Отново купуваме сувенири; почерпка, локум пишманек.

Разходихме се с автобуса и потеглихме към България. Границата е на 14 км от града. На Капъкуле спираме на супермаркет в безмитната зона. Отново покупки – цигари, уиски.

Минаваме задължителните митнически проверки и се връщаме отново в нашата България, обаждаме се на нашите близки е след проверката и на Капитан Андреево тръгваме по Цариградския път.

Не можем да не направим разлика с пътищата в Турция. Уж международен път, а асфалтът е дупка до дупка. Наша българска оправия.

Пътуваме през Любимец, Харманли, а Хасково идва в страни. Впечатление ни правят изгорелите от сушата блокове със слънчоглед, хубавите лозови масиви. Изобщо земята на България е много по-плодородна от земята в Одринска Тракия.

Към 19 часа на 3.09.2009г. спираме отново пред Каварджията. Попадаме в прегръдките на близките си. Суматоха при разтоварването на багажа. Вземаме си довиждане и се прибираме по родните домове.

Благодарим на отец Тодор и попадията Лиляна за чудесната екскурзия и добрата организация.

Да са живи и здрави и отново да направят подобна екскурзия.

И отново да благодарим на Господ и Св.Богородица за благополучното ни завръщане!

Завършвам с молба към нашата закрилница:

„Пресветая Богородице,

спаси нас!“

Автор: Маргарита Хубенова

Снимки: авторът

Други снимки от Истанбул:



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Екскурзия до южната ни съседка Турция и до единствения в света град на два континента – Истанбул”

  1. Вили каза:

    Истанбул е един от любимите ми градове и не веднъж съм прескачала до там. И не само до Истанбул, а и до други места из Турция. Смятам, че е страшно богата на история и култура страна. И освен това, турците се грижат за съхранението им, независимо, че голяма част от тях нямат общо с ислямските паметници и култура.
    Може би е вследствие на многото впечатления, но малко си се объркала по отношение на Синята джамия, драга колежке-пътешественик 🙂 Надявам се да нямаш нищо против да поясня.
    Официалното й име е „Султан Ахмед“, а местното население я нарича просто „Ахмедие“. „Синята джамия“ я наричат туристите. Обикновено историческите места са свързани с някоя и друга легенда. Според тази, която аз знам за Синята джамия, султан Ахмед I поръчал на Синан да построи голяма джамия със златни минарета, която по големина и красота да засенчи превърнатата в джамия византийска базилика „Света София“. Но Синан разбрал /или не дочул/ вместо „златни“ – „шест“, защото на турски /както и ти го каза/ златен е „алтън“, а шест е „алтъ“. И Синан вдигнал шест минарета. Неговото произведение е малко по-малко от „Света София“, но заради броя на минаретата, а джамията му била с толкова минарета единствена в цяла Турция, султанът простил на Синан и не му отрязал главата. Само че от Мека се разбучали: как така той ще се сравнява с Аллах и с тях, там, дето са на родното място на самия Мохамед, при Каабата, и откъде накъде джамията му ще има повече минарета от тяхната /също със шест минарета/, която е свещена за целия мюсюлмански свят! А?!… И, макар че Ахмед I не спечелил нито една по-значителна война и за да построи джамията се наложило да използва натрупаните от предшествениците му пари, за да ги омилостиви, изтърскал хазната и им пратил достатъчно злато, да си построят допълнително седмо минаре. Е, вдигнали си го арабетата, пак тяхната джамия имала най-много минарета, и се успокоили… Такива ми ти работи… „Ахмедие“-то наистина е много красиво архитектурно творение и когато съм в Истанбул, винаги минавам през нея – поседя на килима, погледам хората, направя някоя и друга снимка. После, всеки път си задавам един и същи въпрос: добре де, ами ако султан Ахмед беше живял по-дълго, какви ли други красоти би успял да спонсорира? Защото, за съжаление, починал съвсем млад, само на 27 години и, да му се не види, скоропостижно и много не героично – от тиф 🙁
    А джамията „Сюлеймание“ или официално „Джамия султан Сюлейман“ се намира пак на историческия полуостров, но от другата му страна, на една линия с кула Галата /през Златния рог, разбира се/. Тя е още по-голяма, събира до 5 хил. души, издържана е в бяло-червено-оранжеви цветове. Интериорът й е далеч по-семпъл от този на Синята джамия /а тя е много пищна/, но въпреки това е невероятно светла, някак си „лека“, елегантна и красива. Тя също е дело на Синан и е по поръчка на падишаха Сюлейман Великолепни Законодателят. В тюрбето до джамията е гробницата му, както и на любимата му съпруга Роксолана /бивша негова наложница, украинка/.
    Всъщност, мога да разкажа още много за тези джамии, а и не само за тях, но в момента само коригирам леко колежката-пътешественичка 🙂
    А, секунда още – според малкото документи, архитект Синан е от християнски произход, а някои историци дори смятат, че е българин. Като дете са го взели за еничар. Пораснал в турската армия, изучил се, бил талантлив инженер и още по-талантлив строител. И джамията „Селимие“ в Одрин е негово дело, джамиите „Михримах Султан“ и „Шехзаде Мехмед“ в Истанбул, а също и други сгради. Млъквам! 🙂

  2. kathryn каза:

    Благодаря и на двете дами за написаното! Никога няма да се наситя да чета за Турция и Истанбул, както предполагам никога няма да секне желанието ми пак и пак да ги посещавам.

  3. ЯНКА каза:

    Искам да споделя впечатления за екскурзоводката Нагияр ,с която се е снимала групата.Много интелигентно момиче,говори перфектен български и няма омраза в душата си към България,защото всички помним как ги изгониха от страната през 8ина9 год

  4. Цвети каза:

    Здравейте, пътеписа, който сте написали е невероятен и с много богата и добре изяснена иноформация. Видях, че сте били там по време на един от най-големите празници – Рамазан Байрам. С моя приятел имаме идеята да бъдем в Истанбул от 9-ти до 11-ти септември тази година когато се пада и Рамазан Байрам. Бих искала да Ви попитам, работят ли всички музеи и магазини през дните на празника, защото се опасявам, че всичко може да бъде затворено и пътуването ни ще бъде напразно? Благодаря предварително !

  5. Жужи каза:

    Истанбул не е единственият в света град на 2 континента! Това клише ще го избегнете,ако се поровите в географията на Русия!

  6. Стойчо каза:

    Да, само че от Чечения още никой не се е върнал 😉

Leave a Reply


Switch to mobile version