авг. 04 2008

Цветовете на Тоскана

Днес благодарение на Благун ще се разходим из Тоскана. За тези, дето не помнят Тоскана е област в Италия. Приятно четене:

Цветовете на Тоскана

Еврейският лунен календар (в неговото ортодоксално тълкуване) и любимото правителство ни дариха с чудесна първомайска почивна комбинация. А сега накъде? Де що реклами вървяха – всичко към Гърция! Чудя се, с колко метра е хлътнал остров Тасос от българо-румънския великденски десант! Вероятно са пуснали извънредни ферикурсове, изпълнявани от корита с размерите на „Титаник“. И тъй като времето все още не е горещо, логичната дестинация следва да се търси на юг. И къде, ако не в Италия? Тосканска почивка отдавна ми се върти в главата (други „въртежи“: плаж в Сардиния и ски в Доломитите, дай Боже и дотам да стигнем).

И така, в ранната утрин на Разпета събота се носим за кой ли път към Ниш. По „Хоризонт“ (хваща се чак до тунелите) километрите на опашката на Кулата растат, но тук движението е съвсем рехаво. Някъде в тези мрачни клисури трябваше да ни нападнат злобни сърби с камъни, дървье и коктейли „Молотов“. Да бе…

Следобед достигаме междинния лагер –

Постойна

Градчето дреме в предсезонна летаргия. Влакчето в пещерата функционира, но соц-хотелът и ресторантите пред нея пустеят. Единственият работещ подкрепителен пункт в съботната вечер е малка дюнерджийница, сборно място на местната тийн-генерация. Какво да се прави, това е Словения – във всяко село има „гасилски дом” (пожарна) и „шола” (училище), но с капанчетата хич ги няма горките. Явно я карат на битов алкохолизъм.

На следващия ден зареждаме за последно с евтин словенски бензин и преминаваме бившата желязна завеса в нейната начална точка по дефиницията на Чърчил: Триест. От железата (бариери, калашници на граничари, комунистически кратуни) няма и помен. Градусите стремително започват да се покачват, както и скоростите по магистралата. Questo e l’Italia! Обедна почивка правим някъде из Апенинските баири между Болоня и Флоренция, любувайки се на свежо-зелената (все още) панорама. По-нататък пътят ни е към западното море (така и не разбрах, докъде е Лигурско и откъде започва Тиренско).

Крайната ни цел се намира на 5 км от Сан Винченцо – в гористите хълмове над морския бряг недалеч от средновековното градче Кампилия Маритима. По дефинициите на новоизлюпените наши пишман хотелиери това би трябвало да е ваканционно селище. Само че на аналогично количество хектари до Райския залив край Созопол има между 20 и 50 къщи (наредени като казармени бараки), докато италианецът е успял да издигне „само” три! И е запазил маслиновата градина и заварената гора в имението на родителите му. Заварваме нашите домакини в приповдигнато настроение: Витория пер Ферари, Кими е примо, Фелипе-секондо! Questo e l’Italia!

Тоскана

Тоскана


Първия ден на почивката отделяме на околното крайбрежие, наричано Етруски бряг.

Сан Винченцо

57027 Сан Винченцо Ливорно, Италия

е курортно градче, съразмерно с Приморско. С една малка разлика – хотелчетата са заобиколени със зеленина и цветя.

Тоскана

Сан Винченцо, Тоскана, Италия


На юг от Сан Винченцо италианците даже са си позволили да запазят горите край плажа. Вече се забелязват следи от морска туристическа активност, най-вече представена от кемпери. Отбиваме се по тясно пътче към Популония, виещо се през зелени морави. Популония е древно селище от времето на етруските (етруските са като нашите траки и минойците от Крит – легендите за тях са повече от фактите). В момента разкопките са учебна база за прохождащи италиански последователи на Инди. Недалеч от тях е и симпатичното средновековно селище.

Тоскана

Тоскана


Следващото градче от обиколката е

Пиомбино

изходна точка за феритата към островите Елба и Сардиния. Далеч в морето се виждат планините на Корсика. Изобщо си е било чист садизъм да заточат Наполеон на една крачка от родното му място. Неслучайно „сърцето юнашко не е изтраяло”…

Тоскана

Пиомбино, Тоскана, Италия


След лежерния първи ден подхващаме по-сериозните туристически центрове и

Пиза

е първият ни обект. Пизанци, върли конкуренти на Флоренция и Генуа, са демонстрирали своята мощ със строежа на мраморен религиозен комплекс. Подобно на Кьолнската катедрала, Саграда фамилия и Софийското метро този комплекс се е строил дълго и славно. Но кой е предполагал, че не стотиците арки и колони в древногръцки стил, а грешка на строителните инженери ще му доведе световна слава. С цел сваляне на някой от излишните ми килограми изкачих пизанската камбанария (ясно, че наклонен асансьор трудно би се реализирал). Интересно е усещането в единия край на върховата площадка, където висиш над нищото. Тъй като в нета ими милиарди снимки на кулата, катедралата и баптисериума, тук прикачвам по-неординарна снимка от Пиза, за да подсетя, че и извън туристическата магистрала има хубави места:

Пиза

Пиза


На връщане се отбиваме в

Ливорно

за който коментарът ми е като на Форд Перфект за Земята: „Почти безобидно”. Почти, защото един италиански Форд успя съвсем непредизвикано да ми влезе в задната лява врата и да активира двучасово чакане на полиция и писане на протоколи. Questo e l’Italia!

На следващия ден сме във

Флоренция

Тъй като това ни е третото посещение, сме се фокусирали на разглеждане на галерия Уфици. Въпреки предварително резервираните по Интернет билети процедурата по достъп трае около половин час. Денят е делничен, но туристическата лавина е внушителна. Допълва се от сновящите като оси пърполетки. Стотици, хиляди… QuestoelItalia! Не ми се сърдете за непочтителното отношение към Флоренция. Градът е съкровищница на шедьоври, люлка на европейския Ренесанс, родно място на куп художници, политици, та даже на най-влиятелната френска кралица. Но туристическата и пърполетната вълна го затиска сериозно.

Флоренция

Флоренция

След тежкия туристически флорентински ден следва релакс – програма край нашия Етруски бряг. За съжаление не направихме снимки на живописния път, виещ се през лозя и маслинови горички към Кастането Кардучи. В живописното градче цари празнично оживление – денят е 1-ви май, първи от четири поредни почивни дни за Италия. В противоречие на общоприетите схващания за италианския кулинарен вкус, с най-голям рейтинг след селските кръчми се ползват няколко палатки с дървени пейки на площада около димящ „цър-пър”. QuestoelItalia! Напук на тях, ние сядаме в италианска тратория, където сме обслужени от келнерка от … Сараево.

Тоскана

Флоренция, Тоскана


Следващия ден сме на път към друга тосканска перла –

Сиена

Отново живописни тесни пътища (красотите не се опознават по магистрали!), отново зелени хълмове. Сиена е изцяло запазена в средновековния си вид, включително с крепостната стена. Има отлична организация за автомобилните туристи – всичките подстъпи на стария град завършват с многоетажни подземни паркинги, а пърполетният достъп е приличен в сравнение с флорентинския. Всички сгради (без катедралата) са с каменни фасади, дали име на цвета „сиена” – бежаво-червеникав.

Тоскана

Сиена, Тоскана


Ето го и „нашето” градче –

Кампилия Маритима

Провинциално спокойно, заобиколено от хълмове в „стил Тоскана”, самото селище е на доминиращ хълм, подходящ за отбрана. По тесните улички се чувстваш като на село – хората се поздравяват. Селските „какСийки” са по пейките, мъжете – във винарната и кръчмата. QuestoelItalia! В процепите между каменните фасади се отварят панорами към морето и близките острови.

Тоскана

Кампилия Маритима, Тоскана

Тоскана

Кампилия Маритима, Тоскана

През последния ден от престоя ни мързелът надделява и отлагаме за светлото бъдеще плановете си за остров Елба. Вместо това откриваме плажен сезон 2008 във все още хладното Тиренско или Лигурско море.

На връщане пренощуваме край друг любим наш обект от Италия –

езерото Гарда

С жена ми постигаме компромис – тя на шопинг терапия в близкия мол, аз – на корабна обиколка по езерото. Езерото започва разлято на юг в равната като тепсия Паданска равнина, а на север се врязва в мрачните клисури на Алпите. Градчетата съчетават италианския и германския курортен стил. За разлика от по-голямата част на Италия, всичко е двуезично. QuestoelItalia ! UndauchDeutschland!

Напускаме Италия и «вече свърши хубавото време и дъждът вали…». Междинната нощувка в Словения този път правим в с. Чатеж, недалеч от хърватската граница.

Мрачен мокър «Джурджевдан» през Сърбия. Отново няма камъни и дърве по българските коли, завръщащи се от разходки по Европа. Напротив, при междинно спиране на ОМВ Алексинац попадаме на Вук Дражкович, пътуващ предизборно със сериозна охрана. Но въпреки това никой не ни ограничава достъпа в ресторантчето, където обядва. Просто сърбите са достатъчно заети с проблемите си и, както показаха изборите, започва да им писва от бозата, в която ги вкараха политиците. «Свети Георги, дай ни сила с наш’та орис пак да се преборим!».

P.S. Ето линк към албума:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=253688

Автор: Благун Калчев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version