мар. 24 2010

София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Към Берлин

Продължаваме с европейското пътуване на Ивайло. Минахме през Прага и Чешки Крумлов, а днес продължаваме към Берлин. Приятно четене:

част трета:

Към Берлин

част трета на

София — Прага — Берлин

лято 2009

Да продължим, а!? 🙂

В ранната петъчна сутрин на 07.08.2009 г. потеглихме от Прага към Берлин. Там ме чакаше един от най-добрите ми приятели, с който се познавам откакто имам някакви осъзнати спомени.

Уговорката беше като стигна на около 50 км от мястото на срещата да му се обадя да тръгва натам. Срещата беше на една бензиностанция Esso на магистрала 117, веднага след IKEA. Всичко беше вкарано в навигацията и пътуването започна.
Маршутът минава покрай Дрезден. Много е важно като навигацията ви каже „тук завийте наляво!“ да я слушате, а не да зяпате 🙂 Това мое блеене успя да ме свали от магистралата и да вляза в крайните квартали на града.

Магистрала в Германия

Пътят край Дрезден

Грешката беше веднага поправена и отново се върнах на аутобана.
Малко лирическо отклонение. Като един много запален автофен не мога да пропусна да си кажа мнението за немските пътища. Мнението ми е …. няма какво да кажа! Перфектни, сравнени с нашето бледо подобие на магистрала. Аутобанът ако има знак препоръчителна скорост 130 км/ч означава, че може да караш с колкото колата позволява. Има разбира се отсечки, на които ограничението е 130 км/ч, но там в този момент боядисваха или подстригваха храстите.

Магистрала в Германия

Пътят за Кемниц и Лайпциг

Другото нещо е дисциплината на немския шофьор. Пак на аутобана ми направи впечетление как изпреварвайки ме при скорост над 210 км/ч, другата кола се прибра в дясната лента, макар и за по-малко от 10 сек. и после пак ляв мигач.

O2 World – по пътя в Германия

По пътя

Към 10.30 ч. бяхме на уговорената среща. Разстоянието от 350 км. беше взето за 2 часа и 10 мин. Средната скорост беше доста висока, но кефът си струваше да бъде платен с по-високия разход на гориво. Чакайки да дойдат с другата кола, за да ни водят до апартамента на Лайпциг щрасе (Българското посолство) се загледах в цените на бензиностанцията. Обикновен бензин беше 1.35 евро, а 1 л. масло Кастрол 0W30 беше 27 евро. Шок и ужас. Но после ми обясниха, че специално маслата по бензиностанциите са на двойни цени. Ако ти се наложи да купуваш оттам явно си на зор и ще платиш. Пазарна икономика 🙂
Приятелят и жена му дойдоха и потеглихме към центъра на града.

Алеи в Берлин, Германия

Улиците на Берлин

Разтоварихме багажа. Багаж силно казано, но все пак едно сакче. Плануваният престой беше 3 дни. В неделя следобед трябваше да се връщаме към Прага.
Хапнахме в тях и с две заредени батерии за фотоапарата се устремихме по улиците на Берлин с жадни за впечатления очи. И аз, и жена ми за първи път бяхме в този град.

Минахме покрай Чекпойнт Чарли

Чекпойнт Чарли – Берлин, Германия

Чекпойнт Чарли

Оттам покрай парка с балона и кафето с Трабантите.

Die Welt – Берлин, Германия

Die Welt

Кафе с Трабант – Берлин, Германия

Кафе с Трабант

Символът на Берлин (мечока) ни каза здравей!

Мечокът е символ на Берлин – Германия

Мечокът е символ на Берлин

Така неусетно и бързо стигнахме до

Потсдамер плац.

Грандиозно, съвременно строителство. В същото време, макар и огромни сгради, някак си има въздух и не се чувстваш „смачкан“.

Постдамер плац Potsdamer Platz – Берлин, Германия

Постдамер плац

Постдамер плац (Potsdamer Platz) – Берлин, Германия

Постдамер плац

Айнщайн се плези – Берлин, Германия

Лего: И аз съм берлинчанин 😉

В Сони център на Потсдамер плац – Берлин, Германия

В Сони център на Потсдамер плац

Така през Сони център, магазина на Лего и още много други забележителности се отправихме към Бранденбургската врата. Може би най-известното място в града.
Минахме покрай

Паметника (гробище) на загиналите в Холокоста.

Паметник на загиналите евреи – Берлин, Германия

Паметник на загиналите евреи

Берлин, Германия

И така се озовахме пред може би най-известната врата в света.

Бранденбургската врата

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor) – Берлин, Германия

Бранденбургската врата

Там на площада може да се види какво ли не. От облечени във войнишки униформи от ІІ СВ, та чак до герои от Звездни войни.

Край Бранденбургската врата (Brandenburger Tor) – Берлин, Германия

Съветските негри – най-черните негри в света! 😉

Войник от Междузвездни войни край Бранденбургската врата (Brandenburger Tor) – Берлин, Германия

Къде е Люк Скайуокър да ми падне в ръчичките?

Един от най-скъпите хотели в Германия – Адлон Кемпински

Пред хотел Адлон – Берлин, Германия

Сватба в хотел Адлон

Помните ли, че ви казах за танцуващата сграда в Прага? Архитектът е Фран Гери. Този архитект е проектирал и сградата на Дойче Централ Банк, която се намира между Адлон Кемпински, Американското посолство и Бранденбургската врата.
Ето как изглежда вътре. Това в центъра е конферентна зала.

Фоайето на Deutsche Bank, по проект на Франк Гери – Берлин, Германия

Фоайето на Deutsche Bank е по проект на Франк Гери

Следващата отправна точка беше Райхстага. Да ви кажа, че за нито един момент не се сетих за Георги Димитров 🙂
Грандиозна постройка е, а паркът пред нея е доста голям.

Райхстаг – Берлин, Германия

Райхстаг

Видяхме тези неща, бяха минали вече почти два или три часа. Времето летеше, а ние имахме само 48 часа, за да трупаме спомени.
Продължихме по реката.

Край река Шпрее – Берлин, Германия

Край река Шпрее

По целия път домакините ни обесняваха как ще ни заведат в шоколадовото царство и така стигнахме до един магазин за шоколад.

Ауди пред царството на шоколада – Берлин, Германия

Ауди пред царството на шоколада

Всичко това е от шоколад.

Царството на шоколада – Берлин, Германия

Не е за хора на диета!

Царството на шоколада – Берлин, Германия

Кой ще ме подсети как се казваше църквата?

Цените? Ами 100 гр. бяха 2.45 евро.

Поредната берлинска улица. След всеки ъгъл нещо ви грабва.

Улица в Берлин – Германия

Улица в Берлин

Пред Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

Пред Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Покрай Хумбoлтовия университет се отправихме към Радисън Берлин, за да видим асансьора в хотела, който минава през огромен аквариум. Но по пътя виждате

музеят на ГДР

тук 1 към 1 е подреден апартамент, който изглежда като на моите родители в кв. Младост през 80-те години.

Музей на ГДР – Берлин, Германия

Музей на ГДР

Магазинчета за дървени играчки.

Пред магазина за дървени играчки – Берлин, Германия

Пред магазина за дървени играчки

и най-накрая Радисън 🙂

Асансьор в аквариум, хотел Радисън – Берлин, Германия

Асансьор в аквариум, хотел Радисън

Аквариумът е с височина 5 етажа и асансьорът минава точно по средата му. Лошата новина беше, че ако не си гост на хотела единичното возене е 20 евро на човек.

Асансьор в аквариум, хотел Радисън – Берлин, Германия

Асансьор в аквариум

Запознахме се с другата страст в сувенирния бизнес, а именно Ампелман.

Светофарно човече (Ampelmann) – Берлин, Германия

Светофарно човече (Ampelmann)

Сдобихме се с чадър, торба за пазар, значки, тениска, дрънкулки, които се закачат по мобилните телефони и лепенки със Светофарното човече (момче и момиче).

Един весел шадраван – стъпваш близо до него и водата спира, минаваш в средата и водата пак тръгва.

Весел шадраван – Берлин, Германия

Весел шадраван

а така се е „бягало“ през Стената:

„Бягство“ през берлинската Стена – Берлин, Германия

„Бягство“ през берлинската Стена

Да вкарам малко текст в моя пътепис.

Като цяло Берлин ми се стори много по-различен от Прага

С по-модерна архитектура, с малко по-мръсни улици и с липсата на кошчета за боклук през 50 м. както е в Чехия. Даже попитах защо е така. Отговориха ми, че основаната причина са антитерористичните мерки – някой да не остави бомба в кофата за боклук.
В Берлин колелата са на почит, даже като чели има култ към тях. Ако се движите из града с кола трябва много да пазите велосипедистите. Те са с предимство, знаят го и го използват. Особено опасно е при завой надясно. Недай си боже да не го видите. Това може да доведе до сериозна правни проблеми с полицията ако дори само сте го одраскали или е паднал заради вас. Колелата се оставят навсякъде. Велопаркинги колкото искаш. На много места има колела на Немските железници, които седят на стойка със заключен механизъм между спиците. На рамката има номер на GSM телефон, изпращате SMS и колелото се отключва. Само не помня колко ви струва на час, но от българска гледна точка не беше евтино.

Казах евтино и се сетих за цените. Абе скъпо си е 🙂

Както каза моя приятел – Спри да обръщаш цените в лева, защото рискуваш да умреш от глад. Вечерта седнахме в една квартална кръчма на булевард. Представете си огромен панелен блок, пред него много широк тротоар и в края му, до платното, подредени дървени маси с пейки. Кухнята е в блока и сервитьорите търчат да носят. Та в такава непретенциозна кръчма порция вурст с картофи беше 18 евро. Под картофи си представете един голям картоф, който е сварен цял и е поставен в чинията поръсен с малко магданоз. Бирата беше 5 евро (наливна 500 мл). Не е евтино 🙂
Другият проблем, с който се сблъскахме беше езика. Аз говоря английски, а жената английски, френски и малко италиянски, но не помага. Менютата на повечето места са само на немски – проблем! Поръчваш на английски, сервитьорът те разбира, но отговаря на немски. Това ни се случи и в магазин за хранителни стоки. Някакъв квартален супер маркет. На касата не може да се разберем каква торба да ми даде. Аз казвам, че искам, а касиерката пита на немски малка или голяма?

Малко за жилищата.

Видях как се реновира панелка. Повярвайте грандиозно е. Всички собственици се изнасят от апартаментите и блока се разглобява панел по панел до основи. Да, до основи! След това се издига наново, като се оправят всички заварки на панелите, полага се изолация и навсякъде, където е възможно се поставят балкони. Човек си задава логичния въпрос защо се прави така? Защо просто не се построи нов тухлен блок? Ами екология! Къде да се изхвърлят тези панели? Къде да се преработят? Там всичко се преработва. Включително пластмасовите бутилки от кола, фанта и т.н. като ги върнеш в магазина ти дават пари като за стъклен амбалаж. Е, предварително си си платил бутилката и ако искаш я връщай 🙂 Но както каза сина на приятеля ми: Аз от това се издържам. Той има монопол върху бутилките в тях. 🙂
Има и друг интересен закон. Когато се определи една сграда за реновиране общината дава на живущите срок, в който трябва да внесат парите в общинска сметка. Реновацията струвала от порядъка на 15 000 ~ 18 000 евро на апартамент. Ако в този срок не си внесъл вноската по много бърза процедура градската управа придобива жилището на цена под 1/2 от пазарната. Общината дава тези пари на собствениците и те остават на улицата. Презумцията е, че ако нямаш парите за ремонт, то няма какво да правиш в Берлин, щом стандарта ти на живот не ти позволява да си го позволиш. Предполагам, че така е в повечето големи немски градове. Оградите на къщите не могат да бъдат високи повече от 1.2м.
Интересно ли е? Надявам се! 🙂
Какво се случи в събота, когато отидохме до Потстдам, където видяхме един прекрасен парк, един прекрасен квартал с красиви къщи и един невероятен дворец със звучното име Сан Суси ще разберете в следващата част.

Очаквайте продължението:

София – Прага – Берлин лято 2009 (4): Потсдам – първа част

Автор: Ивайло Коларов

Снимки: авторът

Още разкази от Берлин – на картата:

Берлин

Всички снимки:


   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Към Берлин”

  1. Ema каза:

    Ивайло, много интересно разказваш. Боже, как са се променили нещата от времето, когато аз съм пътувала по нези места! Тогава все още имаше Берлинска стена.
    Но не за това ми е думата. Представяш ли си и у нас да се въведе тази система за реновиране на панелните апартаменти? Ама рано или късно ще се случи нещо подобно. Не ми се мисли. За мен ще е непосилно да се справя по този начин и да опазя апартамента, който имам в панелен блок в Люлин. И аз пак, иди дойди, няма да остана на улицата, ама колко милиони хора нямат никакво друго жилище и не са в състояние да получат заем от банка по ред причини.
    А за храната, май наистина е скъпо. Защото си спомням, че през ноември 2009 се храних на обяд в едно заведение в историческия център на Флоренция /Италия/, на метри от площад Палацо дела Сеньория, и там за голяма порция лазяня, огромна купа със салата красиво подредена и с много зеленчуци, чашка силно кафе и голям сладолед, платих 18 евро. Вкусно беше, ама и на мен ми се стори скъпичко.
    Очаквам продължението на разказа за Потсдам и двореца „Сан Суси“, където съм ходила на два пъти. Тогава не правехме дигитални снимки. Носехме руски фотоапарат и в него слагахме лента за диапозитиви и после си ги гледахме с диапроектор на екран от закачено на стената бяло платно.

  2. Ивайло Коларов каза:

    Ема, все пак не забравяй, че тези пари трябва да се отнасят пропорционално и към техния стандарт на живот. Тук друго ме дразни. В блока, в който живея от 4 години се опитваме да съберем пари за ремонт на покрива. Сградата е строена през 1949 г.. Всички се повтаряха как нямали пари. Чак миналата есен, когато протече ама вече сериозно се сетиха.

  3. Ema каза:

    Ох, Ивайло. Как точно да ти отговоря, не знам. Хората са всякакви. Хитреците и наглеците понякога преобладават в сграда, в която живеят много хора. Имам спомени от живеенето ми в блок ж.к.“Люлин“-1. Там какви „бройки има“!!!
    Не желаеха да дават пари за нищо. Не даваха дума да се издума да възложим поддържането на хигиената на входа на някого срещу заплащане. Не желаеха да плащат и за подръжката на асансьора. И най-много се измъкваха хората от високите етажи, които ползуваха ансансьора непрекъснато. А аз плащах за асансьор“като поп“, при положение, че живеейки на трети етаж изобщо не го използувах. Сърце не ми траеше и отделях от времето си да измивам стълбището от нашия етаж до изхода. Купих с мои пари алкидни бои и се захванах да пребоядисам гнусно изглеждащите врати на входа, асансьора и мазето. И когато покрай мен мина един /не се наемам като какъв точно да го определя/, живеещ със семейството си на седмия етаж, вместо „здравей“, ми каза: “ Ти ли ма, простачко, ще ме учиш как да живея?“.
    Отделно от това са хората, които в действителност са толкова бедни , и наистина както сами се определят като хора „на доизживяване“. Дори и да искат, няма откъде да струпат изискуемата сума за участие в общия ремонт, според както сочи Законът за етажната собственост. А преди 4 години, майка ми , в компл. „Западен парк“, сама заплати ремонта на протеклия покрив над нейния апартамент, защото нито един от останалите 16 собственика не пожелаха да дадат каквато и да било сума. Казваха й „на който му тече над главата, той да си прави ремонт на покрива“. Закон има, ама има и „андрешковско хитруване“, увъртане и бягство от отговорност.

  4. Ивайло Коларов каза:

    Много можем да си говорим за родното хитруване.
    Но категорично такива сатове като пътепис дот ком имат за цел да ни накарат да помечтаем и поне за някакво време да се отръскаме от сивото ежедневие.
    Така че я по-ведро!
    П.П.Къде е емотикончето с двете халби бира? 🙂

  5. Ema каза:

    Прав си, Ивайло. Затова, когато ни е възможно, хукваме да пътуваме, да се срещаме с други хора и да посещаваме места с уникални паметници на културата, произведения на изкуството и неповторимо красиви гледки. А после разказваме и показваме кой какво и къде и кога е видял.

  6. […] на Ивайло. Започнахме с Прага, а за последно бяхме в Берлин. Днес ще се разходим из Потсдам съвсем близо до […]

Leave a Reply