мар. 12 2010

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля света наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили

Днес ще продължим по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част шеста

По Каретера Аустрал в Чили

Ситуацията изглеждаше абсолютно идентична като при Лаго О’Игинс – все още имах само около 25 евро в чилийски пари и около 20 в аржентински. Въпреки това, този път определено бях решен да продължа. Дани имаше достатъчно чилийска валута, така че му продадох аржентинските си пари и вече се чувствах почти богат. Е… все още не бяха достатъчно, за да се чувствам сигурно, но при всяко положение беше по-добре.

Върхове в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Върхове в Андите

Рано рано тримата се наредихме на изхода на града да чакаме преди тълпата израелтянr, нощуващи в Лос Антигуос, да ни застигне. Излизащите коли се брояха на половината пръсти на едната ръка на сакат стругар, но въпреки това след около час се намери едно място в едно камионче отиващо към Кокран. Късметът естествено беше за мен.

И така поех по

дългата, дъждовна и красива Каретера Аустрал

– опитът на Пиночет да свърже с път всички части на Чили. Всъщност първите ститина километра след Чиле Чико не са част от този път, но бяха по-впечатляващи от всички, което видях.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Из Андите

Тесният неасфалтиран път в началото минаваше през редица каньони, прокопани в скалите, след което се издигна до най-високата си точка, от където се откри спираща дъха гледка.
Отпред се жълтееха сухите треви и храсти, няколкостотин метра по-ниско се синееше огромното езеро General Carrera, а зад него се редяха заснежените върхове на Андите. Пътят продължи да лъкатуши по скалите на единия бряг на езерото, като на места изглаждаше колкото труден за направа, толкова и опасен. Едно немнимателно движение на волана може да те запрати на няколкостотин метра надолу в пропастта. А шофьорът на камиона караше като на рали.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Върхове в Андите

За щастие 190км и 5 часа по-късно пристигнах в

Кокран,

на чийто изход чакаха…двамата израелтяни, приятели на Макс и Коби, с които чакахме лодката на Лаго О’Игинс.

Езеро – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Езеро

След като се заговорихме разбрах, че самите Макс и Коби, както и италианецът Стефано са също в градчето. Освен това били успели да свалят цената на лодката на 45$ след като говорили със собственика на фирмата във Вийа О’Игинс. След това прекарали Нова Година в селцето и полека лека се измъкнали, минавайки през вечнодъждовният Тортел, където дори няма улици, а само дървени пътеки и мостове.

Толкова дъждовно място определено не исках да посещавам, затова реших, че ще тръгна на север. Но първата задача беше да изтегля пари. Хубаво, ама банкоматът в Кокран беше идентичен с този в Чиле Чико – и не само, че не работеше с Visa, ами въобще не работеше в момента. Докато се мотах наоколо срещнах Стефано, който беше в още по-тежко финансово положение. Беше се нагласил да звъни в Италия да му пращат пари през Western Union. За негов късмет обаче няколко трудолюбиви чилийци оправиха банкомата (този му бил втория ден в ремонт) и той закърпи положението.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Из Андите

Междувременно двамата чакащи израелтяни бяха изчезнали, така че оставаха един французин и двама чилийци. Въобще още от този момент се очертаваше голямо чакане по този път.

Двамата със Стефано решихме да опънем палатките на един хълм над градчето и после отпразнувахме оправянето на банкомата и хубавото време с вино, което той беше купил за целта. След като падна мрак той изпрати отминаващия ден с диджеридото си и легнахме да спим.

Крави – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Крави

На сутринта той си събра нещата малко по-бързо от мен и когато около 40 мин по-късно слязох до мястото за чакане, него вече го нямаше. Двамата чилийци обаче довтасаха след петнайсетина минути, но около 40-50 минути по-късно аз се заприказвах с едни току що пристигащи французи и изпуснах една кола, която ги взе. След още час, час и нещо една кола спря и за мен. Беше около 65 годишна жена, отиваща към Кояйке – доста голямо разстояние, по време на което можех да реша къде да сляза.

Къща в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Къща

Първите стотина километра ми бяха вече познати, след което пътят продължи по западният бряг на огромното езеро. Някъде около малкото селце Рио Транкило беше толкото красиво, че ми се прииска да сляза, но подскачащите край пътя 4-5 израелтяни набързо ме отказаха. Това определено изглеждаше като място, удобно за закучване. А и мисълта, че нямам кой знае колко пари в мен също подпомогна решението ми да продължа. По време на пътя на два пъти спирахме за малко, така че успях да направя някоя и друга снимка. Времето за момента изглеждаше добре – облачно, но без валежи. В един участък от пътя растителността се промени – появиха се растения с огромни листа, подобни на репей, а също и нещо като бамбук. Дъждът, който заваля обясни промяната. След още няколко десетки километра отново настъпи промяна – този път в обратна посока – навлязохме в сравнително сухият район на Вийя Сорро Кастийо.

Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Андите

Тук се издига едноименният връх, в чието подножие има пътека, така че трябваше да реша дали искам да остана. След известно двоумене реших да продължа към Кояйке, но в следващите 4 км промених решението си, слязох от колата и се върнах пеш в селцето.

Беше слънчево, но духаше зверски вятър. Тръгнах по един черен път, който трябваше да води по някакъв начин до пътеката към планината и някъде в покрайнините на селото намерих закътано място край реката, където реших да се установа. Това установяване трая доста по-дълго, отколкото планувах в началото.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Из Андите

На следващия ден времето все още беше добро, но върхът беше скрит в облаци, поради което реших просто да си почивам и да чета книгата си. След обяд дори събрах смелост да се измия в реката – нещо, което Маша не успя да ме накара две седмици по-рано.
Казвам измия, а не изкъпя, защото истинското къпане в тези реки е просто невъзможно. Почти всички идват от някой ледник няколко километра по-нагоре и температурата на водата не надвишава 3-4 градуса. Поради това къпането се състои от многократно плискане с вода, като главата е най-трудна.

По-късно реших, че мога да напаля огън и да изпека месо, което и направих, но вместо очакваните вкусни и сочни мръвки се получи нещо жилаво и особено трудно за дъвчене, което дори не беше вкусно. Поне беше топло.

Отпечатъци от ръце, оставени от местните индианци Техуелче – Чили

Отпечатъци от ръце, оставени от местните индианци Техуелче

Но втория ден вече знаех къде точно е пряката пътека до върха, на пък беше дъждовно, така че реших да ида да видя скалата с отпечатъци от ръце, оставена от местните индианци Техуелче преди 3000 години. Така и не разбрах защо точно са ги направили, но освен на това място такива отпечатъци има и край Чиле Чико, както и из Аржентина. Цветовете са червено, зелено и бяло, а за получаването им са ползвали естествени багрила, едно от които е урината. През същия този ден ми дойде идеята да си зареждам книгата в туристическата информация, която също така ползвах и за място, където да постоя на топло и да си поупражнавам чилийския с момичето, работещо там. Нощта мина без огън.

Езеро в  Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Езеро в Андите

Следващият, трети ден бе оползотворен почти изцяло в четене, а на четвъртият времето отново беше добро и беше крайно време да се кача в планината.

Пътеката беше малко законспирирана – започваше в двора на една къща само на десетина метра от лагера ми. Това не беше официална пътека, но местните я използват активно да водят групи туристи с коне нагоре. Началната информация беше 4 часа пеш, но реално се оказаха 2 часа и половина, макар и да беше доста стръмна – денивелация около 1000 метра за около 6-7 км. Самият връх отново беше в облаци, но това нямаше значение, гледката наоколо беше достатъчна да го компенсира. Горе бяха само двама израелтяни, които бяха прекарали нощта недалеч от моята палатка.

Мост по пътя Каретера Аустрал, Чили

Мост по пътя Каретера Аустрал, Чили

След като слязох долу реших, че пак ще паля огън вечерта, така че купих картофи, които да изпека. За разлика от месото те се получиха доста добре и внесоха разнообразие в кремвиршовата ми диета.

През нощта като по традиция отново валя, ката че към обяд успях да пакетирам все още влажната палатка и да изляза на шосето да чакам. Други стопаджии нямаше, но също нямаше и кой знае колко коли, а дори и тези, които минаваха не спираха.

По пътя Каретера Аустрал, Чили

По пътя

По пътя Каретера Аустрал, Чили

Пътят

След около 5 часа и едно обилно преваляване с вятър, което успя да намокри всички под навеса на спирката ( като „всичко“ бях аз и раницата ми), аз все още продължавах да си чакам. От запад идваха нови тъмни облаци, под които се стелеше дъжд, а вече наближаваше времето, по което трафикът почти изчезва. 5 дена престой на това място бяха предостатъчни, така че мисълта да опъвам отново палатката и да изгубя още един ден в чакане въобще не ми се нравеше. Беше крайно време и да ъпдейтна сайта, така че когато едно бусче ми спря и поиска 3000 песос (преди това едно друго ми поиска 5000, след което намали на 4000), се съгласих и поех останалите стотина километра до Кояйке.

Езеро в Андите – По пътя Каретера Аустрал, Чили

Езеро в Андитеили

Андите – По пътя Каретера Аустрал, Чили

Андите

Пътят беше асфалтиран, а планините наоколо загубиха острите си форми и приеха по-заоблен вид. Една ярка дъга украси хълмовете над някаква естанция.

Около 7 и половина вървях по улиците на

Кояке

в издирване на хостелчето с интернет, за което ми беше казал един израелтянин.

По пътя Каретера Аустрал, Чили

По пътя

Хостелчето  в Койяйке на практика беше обикновена къща, чиито стопани са отделили две стаи за гости.  Важното беше, че имаше интернет и цели два компютъра.  Сайтът имаше спешна нужда от ъпдейт и още от вратата се заех с това.  В къщата имаше две момчета от Аржентина – единият барабанист, а другият фотограф и режисьор, живеещ в Швейцария.  В момента обикалял Южна Америка и снимал някакъв документален филм.  Приликата му с Джак Спароу от “Карибски пирати” беше много голяма и дори косата му беше оплетена на расти.  Скоро щял да участва в някакъв фестивал в Буенос Айрес именно заради тази прилика.

Езеро – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Езеро

Езеро – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

По пътя

Следващият ми ден в къщата беше прекаран изцяло на компютъра, а на втория ден все още не се чувствах готов да продължа.  Още повече, че имах купени мляко и брашно, и желание да осъществя отдавнашния си план да направя палачинки.  За пръв път в живота си.  Онзи французин в хостела в Чалтен ми беше обяснил как и ме беше предупредил, че първата палачинка винаги се прецаква.  До този момент в представите ми битуваше заблудата, че палачинките са нещо свръхелементарно.  Още със слаганета на първата лъжица брашно в млякото обаче тази заблуда беше разбита – много повече от самото брашно, за чието разбиване очевидно ми трябваше миксер или пасатор.  За щастие хората имаха пасатор и сместа стана готова след петнайсетина(!) минути.  Първата палачинка стана по-зле, отколкото очаквах, с втората се чувстваше значително подобрение, а след четвъртата вече ги обръщах със замах.  В крайна сметка си извадих заключението, че е по-добре да ги ям, отколкото да ги правя.

Село – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Село

Село – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Село

После продължих с висенето на компютъра  – смятах да си изплатя цената на нощувките със себестойността на нета, ако трябваше да го ползувам в  някое кафе.  Успях дори да си сваля последното ЕР на Pain of Salvation – нещо, което очаквах вече един месец.  Докато си преслушвах музиката, двете лапетии, които бяха дошли в къщата заедно с една жена, се лепнаха за мен с неистовото желание да ми говорят нещо и да ми вземат слушалките да чуят какво слушам.  Бяха малки и изобщо не разбирах фъфленето им, а те от своя страна сякаш изобщо не искаха да разберат моето “не ви разбирам” и продължаваха да упорстват.

Конник – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Конник

Река в Андите – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Река в Андите

На  третата сутрин си тръгнах и се насочих към изхода на града в  северна посока.

Пътят до Пуето  Айсен

е асфалтиран, така че има повече трафик и не ми се наложи да чакам изобщо.  Втората минала кола ме качи и с нея стигнах до един разклон, където бяха заели позиция двама израелтяни – Ели и Гилад.  Всъщност не помня добре името на втория, но за по-лесно ще бъде Гилад.  Оказа се, че имаме общи познати – Макс и Коби, както и самата Авив.  Те останаха направо шокирани от разказа ми за премеждията край Лаго О’Хигинс.  Освен това ме разпитаха какво мисля за израелтяните и когато им описах нещо като профил на израелския пътешественик, се хилиха бая, защото всичко беше точно така.

По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

По пътя

Анди – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Андите

Не  чакахме кой знае колко, когато спря едно камионче и ни натовари в каросерията.  След като бях видял толкова хора по каросериите на пикати и камиони, най-накрая и на мен ми се случи.  В тази част пътят не беше кой знае колко красив, но беше забавно.  Слязохме в едно селце –

Вийя Манингуалес

и зачакахме, говорейки си.  Малко по-късно се разделихме на около 100 метра, за да бъде по-лесно, но втори камион мина и пак ни натовари отзад тримата. Този път обаче дори не знаехме за къде е камионът.  Важното беше, че отива на север.  То и без това нямаше почти никакви разклони.  Хубавото време беше добре дошло, защото тази каросерия нямаше брезент, за разлика от предишната.  Камионът караше като бесен по чакъления път, а прахът, който вдигаше след себе си, замъгляваше редуващите се наоколо върхове.  Най-накрая пристигнахме – на някакво място, което дори не беше отбелязано на картата.  Представляваше няколко колиби и една пясъчна кариера сред пищната зеленина на горите наоколо.  Мястото ми харесваше и не ми пукаше, че никоя от малкото минаващи коли не ни спира.

Река в Андите – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Река в Андите

По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

По пътя

По  някое време едно раздрънкано  пикапче, натоварено с прогнили дърва, спря, но имаше място само за мен, а и отиваше до пристанищното  селце Пуерто Сиснес, което значеше само 18 км в моята посока.  Вътре се возеха един възрастен човек и един по-млад, като и двамата изпитваха желание да ми говорят на английски, въпреки че не можеха хич добре.  На разклона за Пуерто Сиснес слязох, но там извършваха ремонтни дейности по пътя и пикапчето трябваше да изчака известно време.  Аз пък реших, че нищо не ми пречи да видя селцето и се качих отново.  Този път водеше на 35 км в западна посока и растителността наоколо се промени.  Хълмовете бяха много стръмни и заоблени, гъсто обрасли с няколко вида високи дървета и онова приличащо на бамбук растение, което местните наричат каня.  Влагата наоколо направо се усещаше през стъклата.  В момента не валеше, но всичко край пътя беше наводнено.  В този район падат годишно около 4000 мм валежи.

Църква – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Черква

Пуерто  Сиснес

не беше кой знае колко красиво  място, може би заради облачното време.  Купих малко хляб и тръгнах към гробището, което видях на идване.  То беше на около километър навън и имаше огромен навес – нещо крайно необходимо, ако исках да нощувам в това приличащо на джунгла място.  Въпреки че беше почти мръкнало, все пак опитах да се върна до разклона и една окъсняла кола ме откара дотам.  В тъмното при колибата на кръстовището проблясваха два челника и веднага разбрах чии са.  Ели и Гилад се бяха добрали дотук с помощта на някакво автобусче, защото дълго никой не им спирал.  Те си бяха опънали палатката в колибата, чиито покрив беше пробит, а за мен имаше много по-яко място – нещо като коридорче на едно бунгалце от другата страна на кръстопътя.  Там дори не се налагаше да опъвам палатка.

Село – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Село

На  сутринта валеше ситен дъждец и джунгловидната гора плуваше в мъгли и облаци.  Аз все още не си правех труда да стана, защото виждах израелтяните да стоят край пътя – по груби сметки, направени в просъница, бяха минали две или три коли в нашата посока.  Доста по-късно, когато вече бях станал, пристигнаха още едно момче и едно момиче.  Бяха приятели на Ели и Гилад, но това не променяше факта, че вече сме 5 души.  Дилемата се разреши час по-късно, когато една кола спря и човекът обяви, че има място само за един – тоест за мен.  Мъжът и жената в колата бяха германци, живеещи в Чили от 5 години.  Мъжът преподавал история в някакво немско частно училище във Виня дел Мар.  Бях учуден колко много знае за България и колко много неща ме разпитва.  Докато си говорехме, се придвижвахме по невероятно лошия път сред дъждовните гори.  Пътьом спряхме в резервата Келон, където има един ледник, разположен над висока отвесна скална стена, но времето беше толкова облачно, че рейнджърите казаха, че няма да видим нищо и ние продължихме, подминавайки група от 5-6 израелтяни, подскачащи и махащи под дъжда, очаквайки избавление от това място.

Германците  ме оставиха в

Пуюуапи

– съвсем малко селце на брега на голямо езеро.  Мястото не беше достатъчно очарователно, поради което престоят ми там се сведе само до чакането на изхода му.  Там чакаше и един чилиец – търговец на часовници и разни евтини бижута, който обикаля района на стоп и се опитва да продава нещата си.  Той ми сподели, че не харесва израелтяните, защото нямали респект към местните.

Жени – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Чилийки

Не  минаваха почти никакви коли и  след час и нещо чилиецът реши да иде малко назад, за да чакаме поотделно. Едва стигнал до новото си място, същите германци минаха и го подбраха.  Мен пък ме подбра един камион, пълен с дърва, и подремвайки стигнах до Ла Хунта – малко по-голямо селце, чиято главна улица беше разкопана, заради полагането на някакви големи отводнителни тръби.  Насочих се към изхода, за да намеря изоставената постройка, за която ми беше казал чилиецът.  Беше нещо като стара бензиностанция – мръсна и ветровита.  Опънах палатката вътре, хапнах и малко по-късно си легнах.  Сутринта ме събудиха ръмжащите камиони, изнасящи пръст от изкопите.  Пообиколих магазинчетата в търсене на храна, чието разнообразие по тези места е минимално, но за сметка на това на максимални цени, а по-късно, когато времето се подобри значително, реших да се разходя.  Тръгнах по един страничен път, който криволичеше недалеч от една много пълноводна река.  Наоколо, сред зелените ливади с пасящи крави, тук-там се издигаха самотни дървета със странни начупени корони.  Слънцето пробиваше отвреме навреме през белите пухести облаци и даваше на зеленината онзи искрящ цвят, характерен за късните слънчеви следобеди.  В далечината се откри един заснежен назъбен връх, допълващ пейзажа почти до съвършенство.  Бях извървял неусетно почти 5 км, когато настъпи магическото време на залеза – да, този беше от магическите залези, от тези с много атмосфера.

 – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Птица

На  връщане, по средата на пътя, едно пикатче спря и ме откара до селото.  На другия ден отново бе облачно и по обед се инсталирах да чакам.  Два часа по-късно един пикап спря и ме откара 70 км на север до може би най-малкото селце, в което бях попадал – Санта Лусия.   Наоколо се издигаха огромни заоблени хълмове, покрити с непроходима дъждовна гора.  Тук трябваше да взема решение – дали да продължа към Футалеуфу и да приключа с Каретера Аустрал, или да ида до Чайтен – градът, евакуиран вследствие изригването на едноименния вулкан преди 2 години.  Реших все пак да ида до този град – изглеждаше твърде интересно, за да го пропусна.  Коли обаче почти не минаваха, за спиране да не говорим, и когато на пътя се появи един японец на колело, свирих отбой и си опънахме заедно палатките на една поляна – тъкмо започваше да вали.

Японецът, чието име естествено не помня, тръгнал  да качва Аконкагуа, ама не си намерил  партньор и решил да се захване  с друго приключение – купил  колело в Сантяго и се насочил  на юг.  Това беше сгоден случай да разбера цената на велосипедите и да обмисля евентуално прекосяване на Боливия и Перу по този начин.

Дърво – По пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветко пътешествие на автостоп

Дърво

През  нощта валя доста и когато най-накрая към обяд реших, че е спряло и мога да сгъна палатката, японецът отдавна беше заминал.  На кръстовището заварих четири момчета от Чили, които не след дълго взеха някакъв автобус.  После пък се появиха един израелтянин, а след него две израелтянки, всички отиващи в притивоположната посока.  Аз пък отидох да снимам на едно близко място, което бях намерил предния ден.  Когато се върнах, тримата се бяха преместили към другия изход на селото, а под навеса чакаха Ели и Гилад.  Точно по това време открих, че от Койяйке насам съм снимал на 1 Мps и дълго псувах, след което отидох да си повторя някои от снимките, въпреки че вече я нямаше добрата светлина.  По-лошото беше, че снимките от Ла Хунта нямаше как да бъдат повторени.  Нищо, здраве да е.

Междувременно се появи още един стопаджия –  чилиец, само дето никой не спираше.  Аз пък дори не чаках, ами обикалях насам-натам.  Привечер някакъв микробус спря и поиска 3000 до Чайтен и тримата се съгласиха, а аз отказах и продължих да се мотая наоколо.  След час и нещо, когато наминавах край кръстовището, три коли спряха за нещо, аз махнах на едната и ме качиха.  Бяха аржентинци от Калета Оливия, онова градче на източния бряг, край което бях спал в тръбата край пътя.  Един мъж, сестра му и майка им.  Докато си говорех с тях, за пореден път се убеждавах колко по-чисто и разбираемо говорят аржентинците, въпреки странния си акцент.  Чилийците говорят бързо и замазано и в повечето случаи трябва да полагам сериозни усилия, за да ги разбера.

Добре дошли в Чайтен – Околосветско пътешествие на автостоп

Добре дошли в Чайтен

Малко преди стъмване стигнахме до

Чайтен

и първите хора, които забелязах на улицата бяха Ели и Гелад. Слязох от колата и тръгнах с тях да огледаме разрушената част на града.

На 1 май 2008 година малкият вулкан, който преди това местните смятали за обикновена планина, изригнал. Било през нощта и пепелта толкова бързо покрила всичко, че било невъзможно хората да напуснат града с колите си – евакуирали ги на сутринта с кораби. След известно време насъбралатаа се в планината пепел заприщила много от потоците, образувайки малки водоеми и при един проливен дъжд цялото количество вода се отприщило и тръгнало към града носейки всичката пепел. Реката придошла, разширявайки коритото си до 200 метра, разрушавайки улици и къщи по пътя си.

Чайтен – Околосветско пътешествие на автостоп

Чайтен

Чайтен – Околосветско пътешествие на автостоп

Чайтен

Когато вървяхме през града вулканът все още димеше над сивеещите планини наоколо. Част от града изглеждаше почти нормално, ако изключим пустеещите къщи, но другата част, там където е минала реката е унищожена. Вървяхме по улици, утъпкани в пепелта, от която стърчаха останките на погребаните къщи. Други къщи, разположени близо до коритото на рекатга бяха частично или изцяло пометени. Пристанището в града все още работи, стотина души продължават да живеят там – без вода, с електричество от генератори. Защо – само те си знаят, може би няколкото надписа, които видях изписани по стените обясняват всичко “Аз обичам Чайтен” и “Чайтен не се заменя, нито се продава”.

Чайтен – Околосветско пътешествие на автостоп

Чайтен

Нощта прекарах в огромна стая в луксозен хотел с панорамен прозорец към залива в океана. Естествено беше изоставен и вратите му зееха отворени за всички желаещи – безплатно. Нощта беше огласяна от странните звуци на някакви птици или жаби и не чак толкова странните звуци на бръмчащи генератори.

Река в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Река в Андите

Висящ мост – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Висящ мост

На сутринта обиколих по-сериозно града, за да поснимам, което не беше възможно вечерта, а около 10 двамата израелтяни бяха излезли да чакат. Докато ида за раницата до хотела, те вече бяха изчезнали, а на мястото им чакаха момче и момиче от Аржентина. Аз обаче отидох до изхода на града, където имаше спирка и зачаках там. Трафикът се състоеше почти само от местни коли, които сновяха напред назад. Един пиян чичка на няколко пъти се спира да ми обяснява, как имал път към Пуерто Карденас, ама първо трябвало да поиска от някого бензин, а накрая каза, че бензинът щял да дойде на другия ден. Другото интересно беше един камион, който идваше към града. Докато разсеяно гледах към него, видях, че от каросерията му стърчи дълго желязо – към метър и половина навън. Помислих си пак разсеяно – това ще удари паркирания край пътя пикап и точно в този момент желязото се трясна с пълна сила в колата и изхвърча от камиона. Той спря и се върна назад, а при пикапа вече се събираше малка тълпа зяпачи, наред с бързо пристигналата полиция. Само след 5 минути по същия път се зададоха двама колоездачи, които ми разказаха, колко близо минало желязото край тях. Това беше същият камион, който беше катастрофирал в канафката предната вечер. Явно не му вървеше на шофьорът, нито на собственика на пикапа, който беше с потрошени задни светлини и смачкана врата и преден калник.

Река в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Река в Андите

Дърво – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Дървета

Късно следобед една кола с аржентинско семейство ме откара до

Пуерто Карденас,

където под навеса на спирката чакаха Макс и Коби, които за последно бях видял в Кокран. Те чакаха обаче в другата посока и скоро ги взеха. Аз пък реших да преспя под навеса и да видя дали на другия ден времето няма да е по-добро. Селото, ако изобщо можеше да се нарече село, се състоеше от няколко къщи, но въпреки това можеше да се купи хляб в една от тях. Изобщо по цялата Каретера Аустрал хлябът се прави на място – никой не си прави труда да го разкарва с камиони. В градчетата обикновено има панадерии, или се пече хляб в супермаркетите, а в по-малките села може да се купи от някоя къща, която служи за панадерия. В такива случаи в минимаркетите няма хляб.

Езеро в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Езеро в Андите

Мост – по пътя Каретера Аустрал, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

По пътя

Сутринта времето наистина беше по-добро, до такава степен, че поне не валеше… непрекъснато. (Не мога да се сдържа да обясня колко е трудно, когато ти се ходи до тоалетна, а дъждът не иска да спре). Постопирах, постопирах и след като никой не спираше, рекох поне да повървя и да щракна някоя снимка пътьом. След 5 км, тъкмо когато дъждът се усили до неприятни размери, един пикап ме съжали и продължих пътуването си през дъждовната гора от вътрешната страна на прозореца. Подминахме Санта Лусия, където гъмжеше от стопаджии и спряхме за малка почивка на срещуположната страна на езерото Йелчо. После продължихме към Футалеуфу. Удивително е, колко бързо се променя пейзажът с придвижването в посока изток-запад. Само 50-60км са достатъчни, за да сменят дъждовната гора с по-рядката ленгова гора, а планините да станат по-голи.  Във Футалеуфу духаше здрав вятър и се задаваха облаци – по всичко изглеждаше, че ще вали.

Чайтен в Google Maps

Изригването на вулкана в Чайтен

Продължението:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина

Автор: Иван Иларионов

Снимки: авторът

Разказът е със запазени права, включителното и правото по преценка на автора разказът да бъде изтрит от интернет

Авторът се нуждае от финансова подкрепаМожеш да пратиш колкото поискаш и колкото пъти желаеш. Дневният ми бюджет ще бъде едва 5 долара, така, че дори и дребните суми ще бъдат високо оценени.“ Вижте как да помогнете

Patepis.com не печели от този призив

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral”

  1. […] Огнена земя и Torres del Paine в Чили и за последно минахме по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно […]

Leave a Reply