мар. 09 2010

Истанбул по Нова година(1)

Днес ще отскочим до близкия до сърцата ни Истанбул. Ема ще ни разкаже за него от посещението ѝ там на последнота Нова година. Приятно четене:

Истанбул по Нова година

първа част

Ще взема да разкажа как с приятели , които са семейство, решихме да заминем в Истанбул и там между другото да посрещнем и Нова година. С приятелката ми се държим като съученички, макар и аз да съм на годините на майка ѝ. А съпругът и, идеално се вписва в понятието „сродна душа”.

Потеглихме с колата на семейството на 28.12. Красиво синьо „Пежо“ на малки години с огромен багажник дълбок и широк, натъпкан до пръсване под причина на стремежа ни да си носим толкова вещи и дрехи, като че ли се евакуирахме.

Пристигнахме по тъмно и попаднахме на огромен бавно движещ се и плътен, но не и спиращ поток от коли, строени в колони, които напредваха като кротко стадо, знаещо къде отива. Целта на всички беше да минат по единият от двата моста над Босфора към азиатската част на града. Ние също натам, към моста Фатих Султан Мехмет, защото оттам щяхме най-безпроблемно да се озовем в квартал Еренкьой, където щяхме да се настаним за 5 нощувки. Колите движещи успоредно с нас бяха чисти, хубави на вид и в тях пътуваха хора, които нито свиреха с клаксони не се подаваха от прозорците, за да се пустосват и благославят да девето коляно. Нямаше и хора, които да отварят прозорците на колите, за да изхвърлят отвътре бутилки от минерална вода, фасове, чаши от кафе или опаковки от чипс. Имаше няколко ловко движещи със скоростта на колите момчета, които носеха нанизани на нещо като точилки, обвити в найлонови пликове пресни хрупкави оваляни в сусам гевреци и ги продаваха . Имаше много гладни хора, с точни пари, които си купуваха и дъвчеха на път към мястото към което се стремяха да се придвижат.

Бяхме попаднали в най-лявата лента и когато стигнахме моста пред нас отвориха сигнализирана с каучукови конуси още една лента в посоката, в която отивахме.

Преминахме на територията на платното за насрещното движение и и се оказа, че извадихме късмет, защото се придвижвахме с по-голяма скорост от другите.

Жилищен квартал на Истанбул
Жилищен квартал на Истанбул
Жилищен квартал на Истанбул

За квартала в който се настанихме, мога да говоря много. Жилищен квартал за много хора, с високи красиви блокове, с прекрасно поддържани фасади, с чисти оградини дворчета, с малки поддържани градинки, с чисти асфалтирани и разчертани и номерирани за паркиране задни дворове и с електронни бариери на алеята за вход изход на колите. Имаше място за всеки.

Настанихме се в апартамент №15, собственост на шеф на фирма, познат на моето приятелско семейство. В този апартамент не се живееше постоянно, но никой не си позволяваше да паркира на мястото с цифра 15.

Жилищен квартал на Истанбул

Някой да търси апартамент в Истанбул?

Жилищен квартал на Истанбул

Блокчета

Това на какво уважение бяхме подложени, няма много да изтъквам, защото то все пак е плод на лични контакти и уважение между шефа на фирмата домакин и моите приятели. Там аз бях само в кагтегория „ придружаващите ги лица”.

Сутрин идваше един говорещ български език, роден във Варна, служител на тази фирма, който живее вече 18 години в Истанбул. Там получил инженерно образование, оженил се е , но си е запазил българското гражданство. Той беше изключително дружелюбен , вземаше ни с кола и ни завеждаше в сградата на фирмата, където на двора имаше малка ниска сграда, по подобие на летните кухни познати ни от българските села, пригодена да бъде столова. Вътре имаше модерно кухненско обзевеждане, постоянно действащи машини за чай и кафе и две огромни маси за хранене. Две работливи женици поддържаха столовата и всеки ден приготвяха в големи съдове вкусни ястия за хората, работещи в офиса . За сметка на фирмата всички служители там закусваха, храненеха се на обяд , имаха лека следобедна закуска и неограниченото количество кафе и чай. Предимно чай. Прекрасен и ароматен. Всъщност постоянно имаше служители, които идваха в столовата и от голямата постоянно работеща машина, си наливаха чай и отиваха да си го пият на работните места.

А закуската беше много разнообразна и обилна. Няколко вида сирена, няколко вида маслини, хрупкавви кифлички, гевреци със симид, кисело мляко, домати и краставици, бюрек и каквото там още се сетиш. Кафето и чаят – башка и колкото ти душа иска. А пък най-странното меню в закуската беше купичка топла гъста и много вкусна пасирана крем супа. Аз опитах два различни вида и двата пъти беше от този вид, че веднага ти се искаше да си извадиш тефтера и да си запишеш рецептата. Не го направихме, защото като не говорим езика, нямаше как да разпитваме готвачките как постигат този божествен вкус.

След принудителната закуска, шефът на въпросната фирма ни питаше накъде искаме да отидем и ни предоставяше кола и шофьор, който да ни остави на пристанището, откъдето да си хванем ферибота за европейската част или пък да ни остави някъде в азиатската част на Истанбул, където искаме да се разхождаме.

Ферибот през Босфора – Истанбул

Ферибот през Босфора

Ферибот през Босфора – Истанбул

На разходка с лодка

Толкова ухажване! Ние тук не сме свикнали на чак такова гостоприемство. Аз се чувствах даже леко притеснена, защото с нищо не бях заслужила такава чест.

А в тези дни хората продължаваха интензивно да работят и работиха чак до вечерта на 30.12, когато ни поканиха на градинско предновогодишно парти. Беше много топло 23 градуса и масите с разни неща за пийване и хапване си бяха подредени на двора. Беше украсено, осветено и празнично. Ама ние се проявихме като хора, скарани с точността и се занесохме на партито по време, по което вече повечето от поканените хора, вече си бяха тръгнали. Не уважихме домакините в степента, в която трябваше. По времето по което беше обявено началото на партито, ние бяхме много далече , в европейската ччест на Истанбул, в един от новите МОЛ-ове „Форум”. Той се намира на много отдалечено място и за придвижване по обратния път ни отиде два часа време. Първо няколко спирки на метрото, после много спирки с трамвай до начална спирка на ферибота от „Еминьоню” до пристанище „Кадъкьой” на азиатския бряг, откъдето хванахме такси до двора на фирмата. Така „хванахме опашката” на градинското парти.

Ферибот през Босфора – Истанбул

В салона на ферибота

Ферибот през Босфора – Истанбул

Ферибот през Босфора

Мина новогодишната нощ, наспахме се и хукнахме да се разхождаме.

Беше 01.01.2010, Васильовден.

Редно беше и да се почерпим. Първо съпругът на приятелката ми се казва Веселин и второ защото моята голяма дъщеря се казва Веселина. Решихме да си направим вечерта скромна тарапеза „вкъщи” и да отворим бутилката хубаво червено вино, която аз носех от България, за да я подаря на именяка.

Отидохме в европейската част на Истанбул, на култовото обичано от всички място за разходки бул.„Таксим“ и тръгващия от него булевард „Истиклял”, онзи по който върви онова красиво ретро трамвайче, сърцераздирателно червено и лъскаво като нова играчка.

Истанбул

Истанбул

Площад Таксим, Истанбул

На площад Таксим

Площад Таксим, Истанбул

По трамвая към площад Таксим

Площад Таксим, Истанбул

По трамвая към площад Таксим

Когато бях тук през септември, трамвайчето беше само с едно вагонче-мотриса, а сега го видях с две вагончета. А хората по булеварда бяха толкова много, че натовареното трамвайче непрекъснато „дзънкаше” и чакаше да се разтвори мравуняка, за да премин е напред.

Трамваят, Истанбул

Трамваят

Трамваят, Истанбул

Трамваят

Такава атмосфера. Такава неповторима красота. Никога няма да ми омръзне да се заглеждам във фасадите, във витрините и в хората. Там никой за никъде не бърза.

Булевард Истиклял, Истанбул

По булевард Истиклял

Булевард Истиклял, Истанбул

Сгради по булевард Истиклял

На бул. „Истиклял” всеки върви като участник в масова театрална сцена , в която изпълнява някаква, може и да е незначителна , но все пак роля, при това съвестно играна. Обичам си тази роля. Играя си я съвестно и това ми носи радост.

Хубаво е да може всеки да се включи в тази постановка.

Сгради по Булевард Истиклял, Истанбул

Сгради по булевард Истиклял

Сгради по Булевард Истиклял, Истанбул

Булевард Истиклял

Няма друг такъв булевард.

Сгради по Булевард Истиклял, Истанбул

Булевард Истиклял

Сгради по Булевард Истиклял, Истанбул

По Истиклял

Сгради по булевард Истиклял – Истанбул, Турция

По булевард Истиклял

Сгради по булевард Истиклял – Истанбул, Турция

Сгради по булевард Истиклял

Сгради по булевард Истиклял – Истанбул, Турция

По Истиклял

Сгради по булевард Истиклял – Истанбул, Турция

По булевард Истиклял

Сгради по булевард Истиклял – Истанбул, Турция

По Истиклял

И да похапне човек

Турска кухня – Истанбул, Турция

Някой гладен?

Продължението:

Истабул по Нова година (2): Капалъ чаршия и Египетския пазар>>>

Автор: Емилия Попова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Истанбул по Нова година(1)”

  1. kathryn каза:

    „Как ще ги стигнем..?“, а?!

  2. Ema каза:

    Как и кого да стигнем? И като ги стигнем, какво да ги направим?
    Ох, Катрин, да знаеш само колко усърдно работят хората в Истанбул. Наблюдавах една как група 4-5 жени от различен калибър и възраст, усърдно бършеха стените в коридора на хотела. А хотелът беше нов. Ние бяхме втората група отседнала в него за уикенда. Стените бяха покрити с една красива лъскава, твърда мазилка, наподобяваща бледозелен мрамор. С една приятелка вървяхме по коридора и си говорехме, че и с лупа в ръка, пак няма да намериш прашинка по пода или по стените. Една от жените дойде при нас и на български език ни каза, че от сутрин до вечер нямат мира и много ги юркат. Видяхме и пряката им шефка, която скръстила ръце под гърди, нещо не казваше, но мяташе злобни погледи към жената с нас. Питахме защо сега е необходимо толкова чистене на стената, когато навсякъде е стерилно чисто? И младата жена ни каза, че понеже преди час в една от стаите на етажа работниците били внесли кашоните с мебелите за обзавеждане, затова сега пребърсвали стените. А у нас така не се чисти и в хирургическите отделения на болниците.

  3. […] с разходката из Истанбул. Разходихме се по булевард Истиклял, а днес за нашия сайт ще  откриваме две от […]

  4. Ани каза:

    ЕМА ПРЕКРАСНО СИ РАЗКАЗАЛА ЗА ПЪТУВАНЕТО, А ОТ СНИМКИТЕ ДОБИВАМ ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА КРАСОТАТА КОЯТО ОПИСВАШ. БЛАГОДАРЯ ТИ!

  5. […] чели моите по-стари пътеписи за Истанбул, (още, и още, и още – по обратен хронологичен ред)може би си спомнят, че […]

Leave a Reply


Switch to mobile version