Продължаваме с паневорпейското пътуване на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, за последно бяхме в Прага, а днес продължаваме към „другата“ Чехия – Мелник и Чешки Крумлов. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част втора:

Мелник и Чешки Крумлов

Докъде бях стигнал в част І? Да, обещах да ви разкажа за Мелник и Чешки Крумлов. Макар, че от хронологична гледна точка отидохме до Мелник преди да посетим Берлин, а в Чешки Крумлов след като се върнахме в Прага, предпочитам в тази част на моя разказ да бъде посветена само на Чехия.

Мелник

Това е едно много малко градче на 30-тина км на север от Прага. Известно е с винарските си изби. Интересно е, че носи същото име като на родния Мелник, а той също е известен с виното. Даже като се върнахме в София се опитах да намеря произхода на думата мелник, но не постигнах някакъв кой знае какъв резултат. Признавам, че и не задълбавах.

Понеже леля работи на смени в едно международно радио със седалище Прага, използвахме ден, в който е на работа до 15 ч. и тръгнахме към градчето.
Пристигнахме и паркирах на платен паркинг на самия център на града. Паркочас по тогавашния курс излизаше малко под 1 лв., платих за 4 часа и разходката започна.

Практиката на чехите да слагат в почти всички градове подробни карти е много полезна.

Екскурзоводът ни (леля) не беше идвал в Мелник от близо 2 години и през целия път натам ентусиазирано ни обясняваше колко китно градче е това. Но за голямо нейно разочарование, но не и за наше, в града се правеше пълна подмяна на магистрални водопроводи. С две думи беше доста разкопано. Че то в София без да има ремонти, пак имаме по-големи дупки 🙂
И тук като в Прага беше пълно със стари и не дотам стари сгради, но с архитектура, която на мен лично много ми допада. Не си падам по постройки тип модерни офиси или търговски центрове (МОЛ-ове).

Освен лозята се оказа, че другата забележителност за градчето е факта, че там реките Елба и Вълтава стават едно.

Тази къщичка не успях да разбера дали е частен имот, но дворът, който гледа към реката беше уникално подреден и красив.

След бърза обиколка на така наречения център, все пак градчето е голямо колкото нашата Копривщица, решихме да хапнем някъде и да се прибираме към Прага.
По пътя, търсейки заведение пак пощраках с фотото.

Намерихме една пицария с приятен вътрешен двор. Явно поради ремонта в града повечето заведения бяха затворили или може би, защото през 2009 г. там световната финансова криза беше в разгара си, а тук разни министри ни обесняваха, че такава в България няма да има.

Тези бъчви бяха над главите ни в пицарията. А да слагам снимки на бутилки с бира Крушовица на масата едва ли биха ви били интересни.

Да продължа натам. Както казах и в началото на този разказ след Мелник отидохме до Берлин за 3 дни и след връщането ни в Прага, два дни по-късно тръгнахме за Чешки Крумлов. Първоначалната идея беше евентуално да останем да преспим там за една вечер, но в последния момент плана се промени.

Все пак ще ви дам линк към хотели в това живописно място – http://www.krumlovhotels.cz/?gclid=CMLu_rrypKACFQZgZwodZj7YaQ

(както и през booking.com )

Станахме рано сутринта и потеглихме. Разстоянието е около 180 км. от Прага и дестинацията е Южна Бохемия. Близо е до границата с Австрия. Пътят, по който си избрах да мина е много живописен. Нарочно зададох на навигацията да не ни води по магистрала.

Чешки Крумлов

е един от старите в Европа. Основан е в началото на 13 век. и наистина е пълен с туристи от цял свят. Там за първи път в Чехия се сблъсках с проблем при паркирането. Абсолютно всички паргинги близо до центъра бяха препълнени и нямаше никакви места. Все пак намерихме и всичко започна.
Чешки Крумлов е разположен на река Вълтава и както повечето градове в Чехия основния замък е на най-високия хълм.

Ето отново тези карти, за които споделих с вас

Какво да ви кажа? Чистота и ред навсякъде. Да, малко държави и градове съм посетил, но такава чистота няма дори в Германия.

Вълтава тук прави няколко S образни завоя и представлява голям интерес и за хората, които обичат рафтинг. Бяхме там през август, когато нивото на реката е спаднало и тя е спокойно, но на пролет сигурно е доста интересно.

Местните къщи, обсипани с толкова много цветя. Как не видях един двор със засадени домати или пипер!? 🙂

Макар и малък град има огромни паркове. Подредени, изкосени, с работещи фонтани.

Поредната снимка от върха на замъка.

Не знам дали помните, но през 2002 г. Чехия беше сполетяна от огромно наводнение. Природното бедствие е било наистина пагубно за доста райони. Чехите много бързо са възстановили всичко, но тази табела направо ме втрещи.

Много бърз превод – градската управа на града благодари за финансовата помощ за въстановяване след наводненията от 2002 г., оказана от Министерството на културата на Тайван, Китай.

Много честа практика се тези рисувани фасади. Това не са каменни блокове, а боя.

Малките и романтични улички са пълни с магазинчета за сувенири. Било за бохемски кристал, било за картички или за дървени играчки – имат традиции с тези играчки. Влакчета, камиончета, животни, абе всичко, за което се сетите можа да го намерите.

Наближаваше обед и трябваше да се хапне нещо. А къде по-добре ако не на самата река?

Кръчмата беше неворятна като атмосфера, специалитети вкусни, а цените са повече от “народни”. Основно ястие беше между 8 и 12 лв.

Типично хотелче в центъра на града.

Май станаха доста снимки 🙂
Така мина още един ден от нашата почивка. Към 17 ч. се качихме в колата и тръгнахме обратно към Прага. Покрай това градче окончателно се запалих по фотография на сгради. Даже се регистрирах в един много голям сайт-форум, в който има милиони снимки от различни градове по цял свят.
Другото нещо е следващата ми цел, а именно да си взема първия DSLR фотоапарат. За сега съм се спрял на Никон D5000, но още събирам пари 🙂

Искрено се надявам да ви е поне малко увлекателно, четейки и гледайки снимките.
Ще се радвам и на коментари и въпроси от ваша страна.
Пак приключвам за тази вечер и го изпращам на Стойчо, за да започне неговия къртовски труд (повярвайте такъв е), за да го видим в познатия краен изглед.
Очаквайте скоро разказа ми за впечетлението ми от Берлин, Потсдам и Сан Суси или това, което човек може да види за 3 дни в Германия.

Продължението:

София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Прага — Берлин

Автор: Ивайло Коларов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия