мар. 10 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (1)

Продължаваме с европейския пътепис на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, а сега палим мотора (в случая – Ауди) и даваме газ към Прага. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част първа

Май месец 2009 г. след много години търпение най-накрая успяхме да се сдобием с малко по-нова кола. Ауди А4 Авант 2003 г. с турбо бензи и 4х4. Как ме кара да се усмихвам този автомобил! Но стига съм се фукал и да продължа.
Мой много добър приятел работи в българското посолство в Берлин и все ми повтаряше, че ако разбере, че пак сме отишли до Прага и не сме „прескочили“ до Берлин (350 км) ще ме убие. 🙂
Решението за лятната отпуска окончателно беше взето. Имахме колата, с която да се пътува спокойно (все пак климатроника при августовските жеги е задължителен), имахме две седмици отпуск, имахме отново покана за Прага, както такава и за Берлин и маршрута сам се подреди. София – Прага (оставаме няколко дни и зяпаме), Прага – Берлин (тук заделихме само един дълъг уикенд от петък до неделя, защото моя приятел е с кофти работно време), Берлин – Прага и Прага като отправна точка за някой друг град.

На 02.08.2009 г. (неделя) в 03.30 ч.

тръгнахме от София за Прага.

Пътувах с колата, но новата, т.е. Аудито. Аз и жената, и един куфар. Нямахме много багаж като цяло. Вода, сандвичи, кафе бяхме приготвили от вкъщи.
Маршутът беше проверен през ВиаМишелин и вкаран в навигацията.
Влизането в Сърбия стана през Калотино, оттам към Ниш през Белград, Нови Сад и към унгарската граница. Тази отсечка е около 590 км като на три места има Путарини (платени магистрали). Първата е 8 евро, втората е 3 евро и последната (посока Унгария) е 4 евро. Ако човек си спазва ограниченията няма никакъв проблем с полиция. По магистралата ограничението е 120 км/ч и съм си позволявал само при изпреварване да вдигна над 140 км. Като цяло не мога да кажа, че съм бил светец, но не съм карал никъде с повече от 10 км/ч над ограничението.
Пътищата в Сърбия не са върха на сладоледа, но като цяло са доста по-добри от нашите. На много места има ремонти и безумното ограничение от 40 км/ч, което е хипер изнервящо, особено на връщане, когато зад теб са останали 1000 км пробег и 10 часа зад волана.

В Белград явно бяхме доста рано

и не хванах час пик. Минава се през самия град. Имаше коли, но всички се движеха с ограничението и колоната си се движеше без никакво забавяне.

Блок в Белград, Сърбия

П-образен блок край магистралата в Белград

Някъде след Нови Сад заредих за първи път. Да кажа, че по целия път на отиване плащах навсякъде в евро. Със сигурност на бензиностанциите те маркират по дървен курс, но пък като те изцакат на чейнджбюрото с някоя комисиона или нещо подобно май пак е същото. Колата събра 38 л 95Н и платих 43 евро. Бензиностанцията беше OMV.

Към 10.30 ч. (вече местно време) пристигнахме на

сръбско-унгарската граница

Бях във възторг, защото се движех по-бързо от предварителните ми сметки за необходимото време, а и поради факта, че няма много магистрали и средната скорост беше сравнително ниска, Аудито даде уникалния разход за тази отсечка от 6.4 л/100км. Все пак говорим за кола 1.5 тона, 163 кс и двойно предаване. май пак се фукам!? 🙂

Но тук започна кошмарът. На вън беше 38 гр., а опашката от коли – около 4 км. Повечето хора бяха изгасили двигателите и при малките предвижвания напред си бутаха колите. Реших, че един път съм тръгнал на почивка и в тази жега няма да мъча нито мен, нито жената. И така около 4 часа колата работеше постоянно и климатикът бълваше „пингвини“. Причината беше в унгарските митничари. Като първа граница на ЕС проверяваха щателно всяка торба, сак и куфар. Търсят основно контрабандни цигари и алкохол. Разбирайте такива без бандерол.

Минахме. Доста изнервен отидох да си купя винетка. Това става веднага след граничния пункт. Отстрани на пътя има много тип будки, в които си казваш номера на колата, периода и ти дават така наречената винетка, която представлява нещо като касов бон. Не се лепи никъде. Има камери по пътя, които снимат номера на колата и проверяват дали е платено за нея. 4 дневна винетка беше 8.50 евро.
Отново минах през бензиностанция, защото онзи 4 часов престой с работа на място си каза своето. Бензиностанцията в Унгария, да си призная не помня на коя верига беше, но 28 л. 95Н беше 34 евро. По-скъп бензин от Сърбия, но трябваше да свиквам вече с тези цени.

Унгарските пътища – личеше си, че съм влязъл в Европа.

Аз лично нямах никакви забележки. Ясни маркировки, перфектни табели, да не говоря, че понятието дупка не успях да видя.

Магистралата в Унгария

Магистралата в Унгария

По магистралата в Унгария

По магистралата в Унгария

По протежение на много км човек може да се отгледа на много ветрогнератори.

Като цяло почивките по целия път бяха само по „нужда“ или за бензин/винетка.

Влязохме в Словакия.

Бях забравил, че ЕС няма граници и даже като наближихме границата се претесних, че и тук ще си отвисим. Граничният пункт се разпознава само по празните караулки на митничарите и ограничението от 60 км/ч.
Бяхме в Словакия. Да ама от радост забравих да спра за винетка на така наречената граница.
Покарах си доста км докато видях бензиностанция. Тук май ме изцакаха с цената, защото за 1-но месечна винетка за Чехия и 1-но седмична за Словакия ми взеха 20 евро, но здраве да е. Не се нервирах, защото бях осигурил винетка за Чехия. Това между другото е хубава практика. Макар и разделени държави (Чехия и Словакия) във всяка една от тях можеш да си купиш винетка за другата страна.
Подминахме Братислава и с ококорени очи се оглеждах за табелите за Бърно.

Тунели по пътя за Бърно

Тунели по пътя за Бърно

Из Словакия

Из Словакия

По магистралата към Бърно, Чехия

По магистралата към Бърно

Вече започнах да се схващам на седалката. Не ми се спеше, но да си призная десният крак започна да ми изтръпва 😳

И ооо да, Чехия!

По нищо не можеш да разбереш, че си минал граница.
Започна да се свечерява. Наближаваше към 20.00 ч., а още бяхме малко преди Бърно.
Стъпих на магистралата. Тук ограниченията са като в Бг – 130 км/ч, но като гледах как карат чехите… май никой не падаше под 150 км/ч. Но умората, а и липсата на каквото и да е желание да се запознавам с местната полиция ме накара да си карам с 130~140 км/ч.
Тук бензинът си е скъп. 95Н е 30.5 чешки крони, като 25 крони са 1 евро или 1.22 евро за литър.

Всички курсове на валути са към 2009 г., в момента не знам как е.

В 22.00 ч. или след близо 18 часа и точно 1365 км зад волана пристигнахме до крайната цел. Колата даде среден разход от 7.4 л/100 км като в този разход са и онези 4 часа на място.

Прага 6, Петрини.

Невероятно красив затворен комплекс от жилищни сгради, с пешеходна зона между блоковете. Това май вече ви го показах.

Жилищен комплекс Петрини, Прага

Жилищен комплекс Петрини

Парко места бол, а трамвая те сваля точно за 10 мин. до Храдчани. Градският транспорт е ПЕРФЕКТЕН. Нарочно е с големи букви. Ако пише, че трамвая, рейса идва в 9.43, то наистина точно в толкова е на спирката. Един билет е 18 крони. Всички билети важат и за метрото. Може човек да си купи и билет от 26 крони, с който можеш и да се прехвърляш на друг рейс или трамвай в рамките на 50 мин (това по спомен).

Трамвай – Прага, Чехия

Градският транспорт на Прага е перфектен!

И отново обиколки по познатите от 2008 г. места. И отново се чувствах все едно за първи път съм там.

Музей на играчките – Прага, Чехия

Музей на храчките (играчките 😉

Из Златна Прага – Чехия

Из Златна Прага

Винарна – Из Златна Прага, Чехия

Дяволската винарна?

Мога да ви залея от снимки. Сигурно се върнах с над 1800 фотоса от тази почивка.

Но как да не снимаш!?

Просещ затворник – улична фогира в Прага, Чехия

Просещ затворник – улична фогира в Прага

С баба Яга – улична фогира в Прага, Чехия

С баба Яга

Файтон – Прага, Чехия

Първо те вози на файтон, после ти дърпа юздите (и ти е взела и черния костюм!)

Разходихме се до

ловния парк Звезда.

Носи името си от формата на Ловната хижа, която е като звезда.

Хижата в ловен парк Звезда – Прага, Чехия

Хижата – Звезда

Хипопотам в Ловен парк Звезда – Прага, Чехия

Хипопотамите убиват повече хора годишно от крокодилите

Къщите в района на парка.

Къща край Ловен парк Звезда – Прага, Чехия

Къща край Ловния парк


След няколко дни от метро станцията на Музеум взехме влакчето до Вишехрад.

Вацлавски намести – Прага, Чехия

Вацлавски намести (Wenzels Platz)

Музеум на Вацлавски намести – Прага, Чехия

Музеум на Вацлавски намести

Това е по пътя за Вишеград.

Къщи – по пътя за Вишеград, Чехия

Къщи по пътя за Вишеград




В този парк има гробище, където са погребани всички най-видни личности в историята на Чехия.


Вълтава


Пак танцуващата къща


Отново реката.



Като цяло за този град мога да кажа, че е уникално чисто, много подредено и всичко е уредено.
Отидохме до замъка Троя. Намира се в високата част на Прага и е точно до зоопарка на града. Между другото в този замък спа Мадона при концерта си там.



А това са снимки от манастирска градина в Прага 6. Само да поясня, че колкото по-голям е номера на квартала, толкова по-отдалечен е от центъра. Прага 1 и Прага 2 са реално стария град.


След пореден ден на обиколки по цигара на балкона.

Инфо за пушачите. Пуши се навсякъде по улиците и във всички заведения, където сме сядали. Не се пуши на спирките на градския транспорт. Там ако те хванат има глоба, както и за хвърлен фас на улицата. А такъв не видях нито един път. Улиците се мият постоянно, а в големите жеги, за да няма прахоляк минава водоноска и със струя ситна като пара се пръска.

Сигурно доста хора вече имат въпроси относно цените.
Ще кажа, но с доста уговорки. Значи за всичките 13 дни, които бяхме в Прага и в Берлин не сме плащали спане. А това е огромен разход.
Път – не съм го смятал, защото в Чехия обикалях много с колата и в самата Прага, ходих до един град Мелник (да като нашия 🙂 ) на около 30 км от Прага, до друг град Чешки Крумлов на около 180 км от Прага. Но да кажем, че съм навъртял общо 3823 км. според навигацията. Среден разход 7.4 на 100 км, та това са преблизително 280 л бензин. По средна цена от 1.2 евро за литър прави около 340 евро за бензин. Миналата година дадохме повече за самолетни билети за двама и то само за София – Прага – София – 720 лв. и то с лоукост (SkyEurope).
Винетки и магистрали (Сърбия) 72 евро.
Храната.
Чехия – 1 евро е 25 крони. 1 лв е 12.4 крони. Пак повтарям – това е за 2009 г.
Понеже в Прага бяхме на гости на лелята на жена ми. Тя живее и работи там от 1994 г. и има самостоятелен апартамент. Сутрин обилна закуска, напазарувана от местната Била. Цените са 1:1 като в Бг. Да не кажа, че някои неща са и по-евтини. Примерно перфектна шунка 140 крони за кг. Това ще рече малко над 11 лв. Месото и то е около 11~12 лв. за кг. Бутилка Кола (2 л.) е 35 крони или 2.75 лв. Бирата (500 мл) в бутилка е около 2~2.50 лв. Това е цената с бутилката. После можеш да я върнеш. Говоря за хубавата – Козел или Крушовица. Има и по-евтини.
Обяд навън в кръчма, стига да не е в идеален център на площада пред часовника, основно ястие е около 200 крони или 15~16 лв. Бирата (наливна) 0.5 л. е 3~4 лв., кафе с кола около 5~8 лв. Е има и по-скъпи де. Супер вкусен, нещо като нашите хот-дог, но с уникална наденица + кола 0.5 л е 80 крони в центъра на Прага. Това като цяло са цените. Билет за градския транспорт е 18 крони или около 1,50 лв. Та през деня или някой домашен сандвич на пейка в някой парк или нещо на крак тип хот-дог. Вечер или домашно приготвена вечеря или кръчма.

Дрехите.
Тениските, тези рекламните, със снимки от града, надписи и т.н. са около 15~20 лв.
Мъжки обувки Бата от 80 до 240 лв.

Спортен мъжки панталон с много джобове – 40~60 лв.
Маратонки (фирмени) от 100 до 280 лв.

Това са цени по Моловете. Може би има и по-евтини.

Цените вече са ясни. 🙂

Понеже това разказче ми отне повече от 3 часа да го окомплектовам смятам да спра дотук и да го кръстя І ва част.
Следва продължение за пътуването до Мелник, Чешки Крумлов, Берлин и Потсдам.
Искрено се надявам да ви е харесало.

Продължението:

София – Прага – Берлин лято 2009 (2): Мелник и Чешки Крумлов>>>

Автор: Ивайло Коларов

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “София – Прага – Берлин лято 2009 (1)”

  1. […] Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, за последно бяхме в Прага, а днес продължаваме към „другата“ Чехия – Мелник и […]

  2. […] с европейското пътуване на Ивайло. Минахме през Прага и Чешки Крумлов, а днес продължаваме към Берлин. […]

  3. […] с европейското пътуване на Ивайло. Започнахме с Прага, а за последно бяхме в Берлин. Днес ще се разходим из […]

Leave a Reply