мар. 04 2010

Еднo гражданче в пустинята(1): Тунис

Published by at 8:55 under Тунис,Финдли

Днес градският турист Финдли ще ни разведе из Тунис, като начало на едно по-голямо пътуване до Сахара. Приятно четене:

Еднo гражданче в пустинята

част първа

Тунис

Може и да съм градски турист, но пък предпочитам да съм първо турист, а после градски. Така че понякога нямам нищо против вместо по Пикадили скуеър бодро да крача из тунизийската пустиня… Колко да е бодро при 40 градуса… 🙂

Осъзнавам, че по света сигурно има много по-сухи и много по-странни като култура места, но тъй като това беше първият ми досег с Черния континент, с пустинята като явление и със странната берберо-арабска култура на Северна Африка, все пак беше впечатляващо.

Из пустинята Сахара, Тунис

Из пустинята в Тунис

Още повече, че за разлика от стандартните почивки в Тунис, които преминават основно в курорт на Средиземно море и, евентуално, с кратка екскурзия до някое живописно градче с кичозен пазар и по-рядко до пустинята, моето посещение в Тунис премина точно обратно – основно в пустинята и с кратък престой на морето.

Ден едно: Градът

Град Тунис – столица на Тунис

Тунис

Пътят неизбежно започва от града.

Столицата на Тунис – град Тунис,

е пъстра като мозайките, с които е известна. Пъзел, реден хилядолетия от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, французи. Резултатът е един еклектичен свят със стила на много и твърде различни култури, народи, нрави и порядки.

Католическа катедрала в столицата Тунис, Тунис

Католическа катедрала

При първата среща с него човек се чувства малко объркан – всичко е донякъде познато, но в съвсем друг контекст. Централната улица е соу френч, (Тунис е бил френска колония до 1956 г), толкова а-ла Шанз Елизе – лъскави витрини със западни брандове, католическа катедрала и сгради в бароков стил, докато не срещнеш… финикова палма! Млади, модерни, европейски изглеждащи и очевидно работещи жени забързано пресичат улиците, докато други млади, традиционно облечени, забрадени и очевидно неработещи жени лежерно се прибират след пазар към домакинските си задължения.

Часовникова кула в столицата Тунис, Тунис

Часовникова кула

Тунизийците имат много различни лица.

Част от тях са европеидни, други са с изразено арабски черти, трети са съвсем черни (наследниците на африканските негри, които са били роби на арабите), а четвърти имат красивите и горди черти не берберите. Ръката на тунизийската държава стиска толкова здраво навсякъде, че не би позволила междуетнически конфликти от какъвто и да е тип, но струва ми се, че няма и нужда от контрол. Гледката на мъже в скъпи италиански костюми, които доволно пушат наргиле в някое мавританско кафене редом с други мъже с чалми и сандали, е толкова естествена, че осъзнаваш как толерантността не само че не е изобретение на западния свят, а съществува въпреки него.

Тунис – гледката от хотел El Mouradi Africa

Тунис – гледката от хотел El Mouradi Africa

Стаята ми в стария, но тежкарски

петзвезден хотел El Mouradi Africa

на тунизийския еквивалент на „Витошка“ беше на двадесетия етаж и животът на централната улица отгоре се виждаше като на длан. От тук лесно се отличава и „дизайнът“ на града – старинната част на града с вековни джамии, огромния пазар, редом до красивите правителствени сгради и модерните сгради.

Държавна сграда – Тунис

Тунис – охраната вероятно не стреля по туристи 😉

Министерствата и други правителствени сгради са забранени за снимки принципно – трябва да бъдете бързи и незабележими. И тия охранители с автоматите не стрелят по туристи… май.

В центъра на Тунис

В центъра на Тунис

Честно казано, отвъд централните части, по вид, цвят, мирис, хаос, трафик и т.н. градът много напомня на София. Тук се шофира много по-зле отколкото в България, макар че не вярвах че е възможно. Маркировка и платна не се спазват, знаците – много рядко, автомобилите са на средна възраст 25 години и ако не проявяваш изключително внимание, си на косъм от катастрофата всеки един момент.

Излизайки от града, след безумния трафик ще се сблъскате и

със света на гетата – крайните квартали,

които разкриват и още едно лице на Тунис – хаосът, бедността и мизерията, мръсотията, изтласкани в периферията, типични за всеки голям град, тук сякаш са още по-ярки. Къщите са недовършени, пристроявани, когато семейството се увеличи и стане тясно, в безумни смесици от стилове, тотален кич… Просто Костинброд пасти да яде!

Покрайнините на Тунис

Крайните квартали на Тунис

Най-изумителната част на град Тунис обаче е медината,

чието сърце е огромният закрит пазар, с тесните му лабиринти. Веднъж потънете ли тук, всичко изведнъж се променя, сякаш си попаднал в машина на времето, отнесла те векове назад.

Медината на Тунис

Медината на Тунис

Медината на Тунис

Отново медината

Медината на Тунис

Медината

Унесен от аромата на парфюм, след N-тия на брой дюкян с пъстри килими, традиционни одежди и обувките на Малкия Мук, берберски бижута, антики, грънци, клетки за птици, пищни сватбени рокли и всичко друго, което превъзбуденият турист копнее да отнесе у дома (и което на друго място бихме нарекли тотален кич, но не и тук), изведнъж машината на времето се изключва и се озоваваш в XXI век.

Всъщност не. Излизайки от пазара първо се сблъсквате с огромна каменна арка по подобие на Триумфалната арка. После погледът среща модерна сграда, облечена в огледално стъкло, и едва тогава влизате отново в XXI век.

Порта – Тунис

Порта

Медината в Тунис

Боси и без чехли? Няма такъв филм 🙂

Медината в Тунис

И без чинии няма да останем...

Един ден със сигурност не е достатъчен, за да се разгледа културното наследство на града, но в никакъв случай не трябва да се пропуска медината с Големия пазар, който е един от трите защитени от ЮНЕСКО сука в Тунис заедно с тези в Кайруан и Сус. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.

Наблизо се намира и

Ел Зитуна, или Джамията на маслината

– стара колкото и самия град, векове тя е била опорната точка на Тунис, мястото, където са се случвали важните неща, ориентир дори за пространственото развитие на града.

Около нея някога са имали привилегията да живеят в своите палати само най-важните хора и най-богатите търговци. Днес в домовете им се помещават правителствени сгради, културни центрове или ресторанти, а тесните улички на сука още носят имената им – Ben Abdullah, Hussein, El Bey, El Jeld, El Haddad, Othman. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.

Тунис се гордее и с музея „Бардо“,

който приютява най-голямата в света колекция от римски мозайки, донесени тук от всички краища на страната.

Не са за пропускане и ресторантите поместени в реновирани и богато украсени в арабски стил стари къщи.

Арабски ресторант в Тунис

Арабски ресторант

Интериор – Тунис

Интериор

Арабска кухня – Тунис

Арабска кухня

На вратата ще ви посрещнат със стръкче жасмин, както традицията повелява, и ще ви изпратят с ароматна вода. Характерната кухня тук е риба, агнешко месо, известният като марокански кускус, много зеленчуци, цитруси, ядки и обилно количество подправки. Зехтинът се използва щедро, а задължително предястие е лютата паста, гарнирана със зехтин, маслини и риба тон и прясно хлебче. Обилното хранене завършва със зелен чай с мента, сладкиши, в които тунизийците са майстори, и плато плодове.

Тунис

Тунис

Ако говорим за храна, не трябва да изпускаме още

една задължителна думичка – фурми!

Фурми, заради които в Тунис е пълно с мухи. Никога не съм виждала толкова много мухи и то така нахални. Пътувайки, половината време минаваше в убиване на мухи в колата. Безсмислено, защото в момента, в който отвориш вратата, за да слезеш и колата отново е пълна с мухи… Домакините ни се извиниха по въпроса (макар че сигурно им е било смешно с това постоянно махане с ръце и безсмислено хабене на сили) и обясниха, че има много мухи, защото по това време (края на октомври) зреят вид ранни фурми. Но подозирам, че само са се оправдавали, защото после сигурно зреят нормалните фурми, а след тях късните фурми и мухите в Тунис никога не свършват!!!

Продължението:

Еднo гражданче в пустинята(2): Дуга>>>

Автор: Финдли

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Еднo гражданче в пустинята(1): Тунис”

  1. kathryn каза:

    Много хубаво написано! Благодаря!

  2. Maria D каза:

    Била съм на тези места, но като чета думите на автора все едно ги чувам за пръв път. Много увлекателно и живописно описание на град Тунис. Тунис е страхотна държава, хората са с доста модерно мислене в сравнение с други арабски страни, в които съм ходила. С нетърпение очаквам продължението на пътеписа!!!

  3. […] Ден 2 След първия пъстър ден в пулсиращата столица на Тунис, се отправяме към едно не така живо място […]

  4. […] с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а после и в римския град Дуга. Днес ще се отправим към […]

  5. vladimir1974m2 каза:

    Da,prekrasen razkaz.I mnogo muhi za desert:), e niama kak, pustinia e, toplo e i muhite obi4at sladko i furmi

Leave a Reply