София – Прага – Берлин (предисторията от 2008г)
От днес започваме един пътепис за пътуване с кола от България през Чехия до Германия. Същинското пътешествие ще започне в следващата част, а сега ще прочетем предисторията му – едно по-ранно пътуване до столицата на Чехия – Прага. Наш водач ще бъде Ивайло. Приятно четене:
София – Прага – Берлин
Прага – предисторията от 2008г
Всичко започна лятото на 2008 г.
Лелята на жена ми работи и живее в Прага от 1994 г. и ни покани да й гостуваме.
Аз, току що сменил работа, с малко отпуск и т.н. даже бях с малко резерви към това пътуване. Но все пак се решихме. Купихме билети през юни за полет на Sky Europe (все още летяха) и една августовска неделя следобед кацнахме в Прага. Имахме на разположение точно 5 дни, защото обратния полет беше в петък.
Още със слизането на аерогарата в Прага разбрах, че няма да съжалявам за тази отпуска.
Прага, Чехия
Тя хубаво жената (това й беше 3-то ходене дотам) ми разправяше, че е много красиво, ама аз, който много, много не си падам по дестинации, неизвестни за мен все не вярвах.
Стигнахме с перфектния градски транспорт от аерогарата до Прага 6, където в един затворен комплекс се намира апартамента на леля.
На другата сутрин взехме по едно тесте билетчета за градския транспорт и хукнахме да разглеждаме. Както казах е много полезно да имаш човек до себе си, който знае къде да се отиде, когато имаш малко време. Доверих се изцяло на жената и само изпълнявах. Сега наляво, сега надясно. Тук ще ти покажа това, а там ще разгледаме отново 🙂
Мисля да не изпадам в много подробности, защото една снимка е равна на поне 1000 думи. А повярвайте в Прага има какво да се снима. Щом още на първия ден ми се наложи да търся магазин за аксесоари за фотоапарати и да си купувам батерия. Заредена догоре батерия успявах да я “убия” точно за половин ден, а тя издържа поне на 400 снимки без светкавица.
Качиха ме на Храдчани
Видях катедралата св.Вит
Пихме по кафе. Да кафе! Сега ще кажете – да отидеш в Прага и да не пиеш бира!? Ами не консумирам никакъв алкохол, но все пак пробвах бирата им 🙂 Наистина няма нищо общо с това, което се сервира в Бг и понякога направо мирише на спирт. Отплеснах се.
Градът е пълен със страхотни заведения, които така те обсебват, че дори сметката не ти прави впечатление.
А от Храдчани градът се вижда като на тепсия.
След Храдчани се спуснахме към
Валенщайнските градини
Наследниците му и до ден днешен се опитват да си вземат този дворец, но правителството не го дава.
След това – към Карловия мост.
Почти като във Венеция 🙂
Нахраних лебедите.
Продължавам, че все пак историята е за лято 2009 г. Това в момента беше нещо като подгрявка и планове за следващата лятна ваканция.
Та общо взето така в тичане преминаха неусетно тези пет дни. През деня хапвахме или в кръчми, или си правехме сандвичи с шунка (и то каква) от кварталната Била.
За кръчмите в Стария град (Старе место)
само да вметна нещо. Нямате идея как се чувства човек, когато ядейки местен специалитет изведнъж се загледа в надпис на стената и види, че тази кръчма е основана 1645 г. Хората имат история …
Да се върнем на града.
Отидохме до площада с часовника,
онзи известен часовник, на който смъртта на всеки час дрънка със звънец.
Радостта, която на всеки кръгъл час залива площада.
Тинската катедрала. На същия площад.
Малко по-далеч се намира така наречената
сграда Джинджър и Фред.
Архитект е Франк Гери, който е проектирал и сградата на Дойче Банк в Берлин, но за нея в разказа ми за 2009 г.
Прага е пълна със страхотни магазинчета за джунджурии, където без да се усетиш осъзнаваш, че си оставил една торба пари за неща за “спомен”, но това се случва чак вечерта като се върнеш вкъщи или хотела.
И красиви сгради, сгради и пак сгради. Човек минава по една улица и гледа, и се възхищава на идеално реновираните постройки, които са на по 150 ~ 200 години. На следващия ден ако случайно минеш пак по същата улица ти се струва, че никога не си бил там.
Еврейският квартал.
През него минава една улица с име “Париска” и наистина си заслужава името. Човек е обграден от скъпи бутици. Забравете типа на Витошка (София). Говорим за магазини, в които евтините часовници са по 25 000 евро, обувките са по 1500 евро, а мъжки костюм е от порядъка на 4000. Но не това беше целта на разходката ни. Не бяхме на шопинг туризъм, а и да бяхме тази улицата не беше “нашата” 🙂
Неусетно петък дойде и стана време да се прибираме в така познатата София.
Проблемът беше, че аз бях обсебен от този град. Обсебен от неговата красота, историята, която е на всеки ъгъл … бях влюбен. И плановете за лято 2009 започнаха още с кацането на родна земя.
Исках да прекарам повечко време в Прага, за да имам наистина време да я разгледаме. Исках да бъдем с кола, за да може да обиколим и други градчета из Чехия.
Очаквайте продължението
Автор: Ивайло Коларов
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Чехия – на картата:
Чехия
Браво на автора! Успя да събуди и моят интерес, живот и здраве на пролет ще прескочим до там.
Посетете музеят на чешският гранат! Екскурзоводът ще Ви покаже експозициите на този магически камък и ще Ви разкаже за всички видове гранати в света. Ако искате можете да си купите от самия музей различни видове бижута с гранати.