мар. 03 2010

Вятър, мъгла и … готини хора

Днес, на националния празник, ще обърнем взор към китната ни родина. Мислел съм си как може с малко думи да бъде разказана България. Без да налагам мнението си, но днешният кратък разказ на Рошавата Гарга до голяма степен се доближава поне до моята представа за днешна България.

Приятно четене и честит Трети март!

Вятър, мъгла и … готини хора

Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата.

България

Последваха нови 20 минути под дъжда, който този път беше гарниран с обилна мъгла, за да е пълна свинщината. За втори път откак стопирам се наложи да сложа светлоотразителната жилетка. Не я обичам, кара ме да се оглеждам къде ми е метлата. Куриозът в случая беше, че стопирах точно до една катаджийска вишка и нали се сещате какъв беше ефектът? Всички намаляват, търсейки слънчогледа, а после много озадачени от срещата с нов вид катаджия – с раница, даваха газ, понякога красноречиво жестикулирайки.

Мъгла по пътя

Мъгла по пътя

Времето ставаше все по-гнусно, а аз все по-невидима, когато ми спря един сребрист опел. Вътре човекът ме посрещна с широка усмивка, протегната за запознанство ръка (и аз дори не му забравих името на третата секунда!), и добруджанки. Последните се оказаха много вкусни солени курабии със сиренце вътре, лично приготвени от нежната му половинка, очакваща трето.

От радиото звучеше Metallica и той доста твърдо ми заяви, че сори, ама слуша само такава музика. Ха! И си мислеше, че ще ме уплаши ли?! Оказа се, че с него ще се возя до финала и оттам нататък пътят протече гладко, топло и приятно, в компанията на добруджанки, кюфтета и Purple.

Само една конфузна издънка се получи, когато на една бензинджийница реших да му отпусна края и да посетя двете нули. Излизам оттам и започвам да се въртя като обран евреин – тук опел, там опел – няма опел! Лека полека изпадам в тих ужас, понеже дори не мога да се сетя как трябва да изглеждат и колата, и шофьорът. Единственото, което помня беше, че номерът започва със СА и че беше сива. Май… Дали беше сива? А човекът беше 30-40 годишен, леко пълен.

Оглеждах се във все по-голяма паника, когато си заплюх един човек, стоящ до бялата си кола на същата колонка, където бяхме спряли по-рано и ние. Здравият разум ми казваше, че не е търсеният от мен, но краката ми тръгнаха натам, а късогледите ми очи се мъчеха да видят има ли на задната седалка раница или няма. Викам си – тоя трябва да е! То дето сиво – там и бяло. А и отзад все пак има багаж. Пълничък е. Пък и виж как ме зяпа с интерес. Нищо, че колкото повече приближавам, толкова повече интересът преминава в изумление, особено когато ръката ми посяга към дясната врата. И тогава видях – онова отзад не е моята раница. Следователно това не е колата. Следователно и човекът е грешен.

Обърнах се пак назад. А там – паркирани 3-4, все сиви коли. И все без шофьор в тях. Повъртях се, помотах се, почесах се умно там, където не ме сърби и тогава го видях! Блед ореол светеше около него, толкова му се радвах! В същото време се ядосвах на себе си заради нелепо тъпата ситуация, в която ме вкара прекалената сигурност, която напоследък ме е обзела. Кога ли ще изпищя…

По-нататък нямаше сериозни премеждия, продължихме с лежерните разговори, в които научих защо е добре да избирам портокаловия сок на Cappy пред този на Pfanner, също и неподозирано интересната история на Meat Loaf, разбрах и че си имам работа с утвърден поет. Справката за него в интернет извади това – http://liternet.bg/publish9/ksimeonov/index.html . Аз така и не се пречупих (за сега) и обърнах внимание не на стиховете, а на автобиографията му. Почувствах се леко глупаво, задето се изфуках пред него с нещастното си блогченце, в което драскам глупости, сякаш е голяма работа. Но все още чакам и ще се радвам на критика от разбирач(и).

И така започна първото ми дълго пътешествие за тази година.

П.п. Наскоро смятах… за миналата година съм изстопирала над 5000 км 

П.п.п. Как можах да забравя най-важното за Краси? Освен, че слуша правилната музика, се оказа и рокер-моторджия, който свири на китара и е бил в банда на младини 

Автор: Гарга Рошава

Снимки: предоставени от автора или нейни

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Вятър, мъгла и … готини хора”

  1. fon каза:

    И все пак, пътепис??

  2. kathryn каза:

    Оффф….пак ли??
    Честит празник на всички!

Leave a Reply