мар. 02 2010

Патагония: пошо и кухен (2) – Чили

С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония.

Искрено съчувстваме на близките и пожелавам здраве и късмет на чилийския народ, а на властите – да се справят със ситуацията.

Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част втора

Чили

Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото – тук, а … през лятото – в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnée aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който … го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.

Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

Пуерто Варас в Чили

Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.

Немска църква в Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

Немската църква

А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo – чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.

Кубински ресторант – Пуерто Варас (Puerto Varas), Чили

Кубински ресторант

Беше редно да се обиколи природната атракция в района –

националния парк Висенте Перез Розалес

И както нищо хубаво нямаше във времето, така и следобед си направихме една освежаваща шестчасова разходка нагоре към Седлото на Опустошението между конуса на вулкана Осорно и малкото му братче от изток. Езерото на Вси Светии се виждаше много добре, но самия вулкан беше потънал в облаци. Нейсе. Остава надеждата идните дни да видим други вулкани.

Езеро Вси Светии (Lago Todos Los Santos) – национален парк Висенте Перез Розалес, Чили

Езеро Вси Светии (Lago Todos Los Santos)

През езерото на Вси Светии минават лодките за района на Барилоче в Аржентина – Cruce Andino – път, по който се точех да мина като вариант Бе (три езера и черни друмове), но така и не се получи. В пътеводителя пишеше, че около водопада Петрохуе, на реката по която езерото на Вси Светии се излива в езерото Я(Жа)нкихуе, се събирали множество удивително постоянстващи в хапенето мухи (офати) и тълпи либидозни тийнейджъри. Мухите ги нямаше, но тийнейджърите си бяха там. Изсипани от няколко автобуса.

Водопад Петрохуе (Saltos Petrohué) – Чили

Водопад Петрохуе

После имаше знак, че на 100 м ни чака опасност. Точно там се разминахме с опасна маршрутка със съмнителна история на контролни технически прегледи. Намерихме си стая в първото хоспедахе, на което почукахме в Енсенада, на източния бряг на Я(Жа)нкихуе. Една идея ($2) по-скъпо от стаята в Пуерто Варас, но пък имах с кръст-закрилник над леглото. Храната в ресторанта (опечен по мой вкус стек) беше две идеи по-скъпа. Монопол!

Kuchen (сладки) – entre Lagos, Чили

Kuchen (сладки) – Entre Lagos

Черни пътища и старонемски сладкиши (Kuchen, нем.).

От Енсенада до Пукон,

обикаляйки няколко езера по пътя и спирайки в градчета и селца с имена като Ентре Лагос, Футроно, Пангопуй, Лаго Ранко, Фолилко.

Лаго Ранко е второто по големина езеро в района,

което пътищата някак си от самосебе си ме прекараха да го заобиколя от източната страна, която изглеждаше по-непроходима на картата, но се оказа много красива. И водопад има. Удобната гледна точка се пада в частен имот, но никой не се показа да си поиска обявените за вход 1000 песо на човек.

Водопад в Лаго Ранко – Entre Lagos, Чили

Водопад. Безплатно 🙂

Сутринта ме глождеха някакви терзания дали да не повторим водопада на Петрохуе, предвид че слънцето се опитваше да пробие, което би ни дало шанс да се полюбуваме на гледката от картичките – правилен коничен вулкан за фон и няколкомегаватов водопад на авансцената. Вчера при либидозните тийнейджъри ни се беше явил само водопадът. Но преценихме, че имаме доста път, а ако слънцето рече да пробие и на други места, ще ни дари с хубава гледка и при добър късмет –

вулкан

Пуйехуе обаче се спотайваше някъде далеч на изток, а следващиятзначим вулкан беше чак Вилярика, който е по-близо до курортното селце Пукон, нежели до град Вилярика, и докато стигнем там за късна вечеря, ще вече да се е скрил под следващия тежък облак. За да не се минем, се отбихме до Лагуна Верде, малко по-наситено зелено заливче на голямото езеро Я(Жа)нкихуе, което с нищо не подсказваше чак такава фотогеничност, че да му изградят няколко ката бетонни тераски за снимане от туристически групи. Ако не броим бузестото пиленце със сини крилца, оранжево коремче, бяло-черна раирана като зебра гушка и характерен тембър, което се криеше толкова дълбоко сред най-усойните храсталаци, че в никакъв случай не би могло да попадне в полезрението на туристически фотоапарат-сапунерка от бетонната тераска.

Вулкан Осорно, Чили

Вулкан Осорно

А докато си хапвах поредния кухен, с праскова, на рядко, с цвят на недозапарен зелен чай, кафе, сервирано по ирония в прозрачна стъклена чаша, Виктор се захласваше по някакъв червен форд мустанг, съвременен модел, паркиран на селската улица пред нас. Полицаите също се захласнаха и ни питахи дали е наш и дали е под наем. Май се разочароваха, като им показахме безличния си черен пикап Toyota Hilux, който даже и 4×4 не е.

С Тойота Hillux в Чили

С Тойота Hillux из Чили

Пукон изглежда, точно както си го представях.

Курорт с пешеходно центърче и две-три търговски улици с много ресторантчета и агенции за приключенски туризъм. И два излаза на езерото – на север и на изток, северният оформен като първокласен плаж с черен вулканичен пясък и студена вода. Мяркат се водни колела. За вечеря пробвахме глигана по мексикански, но опитът беше неуспешен – не ставаше за сдъвкване.

Вулкан Вилярика, Чили

Вулкан Вилярика

Богоявление

Добър повод за потапяне в езеро. Лаго Верде – ен-тото зелено езеро. А аз си мислех, че африканерите са народът с най-слабо въображение в топонимията.

Езеро в национален парк Вилярика, Чили

Езеро в националния парк Вилярика

Въпросното е повече студено, отколкото зелено. Намира се на около 1600 м н.вис. в открития пояс вулканична земя над горите от араукарии в източния дял на парка Вилярика.

Току в полите на споделяния с Аржентина

вулкан Ланин,

който се издига като правилен бял конус още 2000+ метра нагоре.

Вулкан Ланин – национален парк Вилярика, Чили

Вулкан Ланин

Слънцето най-после ни се усмихна! Да огледаме вулкана отдолу. Да го качваме с разполагаемата екипировка, време и нагласа и дума не можеше да става. По-популярния, пушещ Вилярика, бих се пробвал да го кача с наети котки, пикел и … газова маска, но те точно тая седмица го били затворили. Не заради изригване, ами заради лавинна опасност. Отворен беше само най-ниският, но и най-труднодостъпен, Куетрупилан. Затова и предпочетохме разходка по езерцата и араукариите.

Дървета – национален парк Вилярика, Чили

Национален парк Вилярика, Чили

Пробвахме и през клековете, но не ни мина номерът. Тоест – ние не минахме.

А на път за там си качихме стопаджии.

Две студентчета от Сантяго – Сезар и Сантяго – тръгнали с раници,

шалтета и палатки да обикалят района от двете страни на границата на стоп. До колкото на юг успеят да стигнат. И Виктор им пусна по радиото ранчера – мексиканско кънтри, което те снизходително се подсмихнаха, че било популярно по пуеблата. Представям се да съм студент на 20 г в България, да ме вземе чужденец и да ми пусне чалга. Имали още двама приятели, които също се движели на стоп. По някое време се застигнахме и с тях. И тях ги бяха качили чужденци в камионета като нашата. Чужденците идваха от Ню Мексико, та нищо чудно ранчерата да е властвала и в тяхната кола. С тази разлика, че стопаджиите се бяха спасили от нея в каросерията. А на връщане освен тях всичките четирима, които смъкнахме до къмпинга, смъкнахме и парковия рейнджър до града.

Лятната ваканция на стопаджиите студенти от Сантяго – национален парк Вилярика, Чили

Стопаджиийчета

Тук някъде на Виктор му дойде време да продължава на север обратно към Боливия с идеята да застигне кервана на рали Дакар (което е град в Сенегал) някъде из Атакама. А аз не си позволих да пропусна и последната дисциплина в Пуконската програма –

рафтинг по река Лиукура

Рафтинг по река Лиукура, Чили

Рафтинг

И оттам – отбиване на минералните извори Палгин в сърцето на националния парк, защото мислех да мина през прохода директно на юг през Конайрипе към Пуерто Монт да оставя колата. Да, ама не минах. Касиерът на банята, беловлас чичко, на чист немски език, щастлив, че го разбирам, ми обясни, че сутринта е говорил с рейнджърите от билото и те са му казали, че тежките снеговете били сторили щото пътят да е непроходими и за 4×4 джипове. Чичкото бил потомък на преселниците, но от последното поколение, което е взело езика на сериозно. За по-младите е останал само кухенът.

Кухен (Kuchen) – Entre Lagos, Чили

Кухен!

А банята си я биваше. Дадоха ми цяла къщичка с частно изворче с температура 38 градуса в нея. И достъп до общия басейн с температура 36 градуса, където се плацикаха няколко чилийки. Или бяха аржентинки. Не ги чух да си говорят за пиле, че да позная. А и

водопада Ел Леон

поспрях да отметна (заедно с поредното парче кухен), който едва ли не ме поизкъпа още веднъж.

Водопадът Ел Леон, Чили

Водопадът Ел Леон

Ако и да ми струваше два часа и половина забавяне и връщане през Пукон, за да излязя на магистралата на най-близкия до Вилярика възел. Там и си

взех на стоп две хипарчета-пънкарчета с раници

Харесах си ги отдалече и даже направих едно допълнително завъртане по детелината, за да мина през бензиностанцията, край която се опитваха да склонят някой шофьор да им обърне внимание. Йери и Фернанада. Завършили училище, записали студентство. Момичето всъщност май каза, че е втори курс, но езиковата бариера не ѝ позволи да се включи в разговора за политика. Йери не вярвал нито на Фрей, нито на Пинера. Кандидатите за президент. Всички чилийски политически партии работели срещу бедните индианци мапуче, които претендирали за горите си, защото никога не били признали държавата Чили. А като протестирали, полицията стреляла по тях и ги избивала.
– А ти какво мислиш, че ще направят мапуче с гората, ако държавата им я подари? Няма ли да я изсекат?
– Няма, разбира се. Те имат друго светоусещане. Живеят в единение с природата и никога няма да и посегнат.
Ще да е гледал „Аватар“. Въздържах се да убивма детския му плам с контрапримери от Перу, Боливия, а и в не много различни ситуации от Африка и Европа. А и сега може да е време за избори, но също е време за палатки, пиене на бира Kunstmann Torobayo и свирене на китара под звездите.
– Ако си намерим работа като келнери, ще имаме повече пари за ваканция. Ако не – няма проблеми. Отиваме към езерото край Футроно, но и да не стигнем, няма проблеми. Ето, снощи ни гощаваха бабата и дядото на Фернанада. Тия хора не излизат от кухнята! Все вкуснотии готвят.
За разнообразие от вездесъщата и всепроникваща от радиото ранчера те ми смениха плочата със собствената си колекция анархо-хардкор-пънк.
– Пънкарите от 80-те имат какво да ни кажат! А ти като по-млад подстригвал ли си си косата като мене? (на гребен)

Да, бе, да. Споням си как точно в началото на 80-те др. Чолаков от дружинната комсомолска ячейка, или каквото там се казваше, ни плашеше, че ще ни пита на изпита за влизане в комсомола какво значело „пънкарска униформа“. А ние не бяхме и чували за пънк и си мислехме, че сигурно идва от пън, а пънове има в гората, ще рече, че пънкарите са нещо като зелени патрули.

На раздяла (на някакъв напълно безличен изход от магистралата, на който си чукнаха среща по мобифоните с приятели стопаджии, идващи от юг час преди залез) ми оставиха цял списък със свои любими чилийски рок и пънк групи с комсомолско поръчение да издиря музиката им в интернет.

Чилийски пънк и рок

Чилийски пънк и рок

Забелязва се също и красноречива оценка за произволно правителство на Чили!

Д.’10

P.S. Докато излезе тази сводка, изборите в Чили ги спечели Пинера.

Вулкан в национален парк Вилярика, Чили

Вилярика

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Още снимки от това пътешествие:

Илюстрации:

Argentina 2009: Ushuaia
Argentina 2009: Canal Beagle
Argentina 2009: Tierra del Fuego
Chile 2009: Estrecho de Magallanes
Chile 2010: Punta Arenas
Chile 2010: Los Lagos
Chile 2010: Liucura Rafting
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply