мар. 02 2010

Остров Мавриций – частица от рая (5)

Днес ще прочетем последната част на разказа на Таис за нейната Нова година на остров Мавриций. Започнахме с пристигането и представявето на островапразнувахме Нова година, а за последно обиколихме природните красоти на острова. Днес ще се разделим с късчето от Рая на Земята – Мавриций. Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част пета

И още един ден разходки… този път на катамаран. Там се предлагат какви ли не разходки с катамаран, но най-популярните са до Ile aux Cerfs, на която ходихме ние и още една, която е от Западната част на острова, където твърдят, че може да се плува с делфини, ама като поразпитахме, се оказа, че плуваме близо до тях, но не се препоръчва да се доближаваме, щото не били питомни, не в басейн а… в реални условия. Аз малко съжалявам, че нямахме време за тази разходка, но… все трябва да остане нещо недовършено, за да може да се върна пак 😀


И така, нашата беше по източната част, като с бус отидохме до плажа, откъдето с малки лодки ни отведоха към катамараните. За наша радост ние бяхме на по-малък, за сметка на това целият катамаран беше за нас. Бързам да кажа, че разходка на катамаран е идеалния вариант да се изпържите на слънце без дори да се усетите 😀

И тук част от програмата беше посещение на водопадче 🙂  През цялото време се движехме от вътрешната страна на рифа, така, че никакви вълни, кротко, спокойно… Като доближихме водопада се прехвърлихме на лодки, с които да отидем по-близо до него за снимки 😀 И дали защото предаваме флуиди, но нашия лодкар реши да изпревари другите лодки, което естествено предизвика кавга между лодкарите и много смях между туристите в съответните лодки. И както се случва обикновено с такива хитринки, в момента в който прередихме и …  нашата лодка нещо се развали и спря 😛 Оттам нататък маневри, помощ от другите, в крайна сметка направихме задръстване и си се наредихме където трябваше да сме 🙂

Ето го и водопадчето… Малко тип масов туризъм е, всички туристи ги водят там, но това ми направи впечатление на мен, може би защото съм преситена от подобни организирани забавления

Водопад – остров Мавриций

Водопадът

Водопад – остров Мавриций

Водопадът

Съжалявам, отново снимките са много съобразени като подбор за показване тук 🙂

Оттам нататък се отправихме към

Острова на елените

(така се казва в превод), който всъщност е безлюден остров, но… се оказа много добре разработен за посрещане на туристи 😀

Пълно с магазинчета, заведения беше най-малкото безлюден. Освен това плажовете бяха осеяни с туристи, защото по това време на годината е лятната ваканция и нормално и местните да са „на почивка“ 😀

И все пак още едно красиво място….

Плаж – остров Мавриций

Плаж на Мавриций

Устие на реката – остров Мавриций

Устието на реката

А тези къщички бяха за нещо като беседки за пикник

Къщи в Рая – остров Мавриций

Къщички в Рая

Сега се сещам… докато пътувахме на връщане с буса навсякъде по крайбрежието на острова, където няма хотели бяха се разположили явно местни с палатки, барбекюта… Оказа се, че да, това са нещо като къмпинги и местните много ходят на почивка по този начин по време на ваканцията 🙂

А в далечината се виждаше рифът и…

Прибой на риф – остров Мавриций

Рифът в далечината

Нали сме си късметлии, от всички катамарани само нашите „моряци“ решиха да ни направят пълна програма и на прибиране минахме оттатък рифа 😀 Който се е качвал на катамаран може да се досети за удоволствието от това от спокойни води да отидеш във вълни 😀

За тази разходка като че ли няма какво толкова да разкажа, защото тя е повече емоция, усещане, лекота, плуване в океана, някои летяха с парашут… Един ден в който просто забравяш за всичко, единственото, което съществува е слънце, океан, усмихнати лица, музика и мнооооооооооооооого коктейли с ром 😛
Със сигурност ако се върна там, ще отида и при делфините, а тези, които искат да отидат и на острова на елените – веднага ще препоръчам да попитат за катамаран, който обаче беше с нещо като програма… Беше по-различен на вид, естествено с пиратско знаме и когато се разминавахме и когато спираха на пристана на острова – част от „екипажа“ бяха с традиционно облекло, но всички пееха, танцуваха…. 😀

Деня беше към края си, прибиране с малко тъга, защото ни оставаше само един ден, след което трябваше да се прибираме насам… 🙁

Край (почти)

Е, ясно е, че няма как в няколко страници и снимки да разкажа всичко и всички емоции от Мавриций. Много неща пропускам, някои от тях умишлено 😉 … Факт е, че е едно изключително романтично място, където неслучайно се ходи на меден месец… Но със сигурност ако отидете и в неангажираща компания няма да скучаете. Особено в Гранд Бей, където освен хотелските забавления наблизо са бар Занзибар, Буда бар… Където местните няма да откажат да ви покажат как се танцува Sega и да ви предложат да опитате някой по-различен ром… 😀

А тези, които предпочитат да си стоят в хотела… сигурно не само в нашия хотел има бармани като нашия

Барман – остров Мавриций

Добро утро 🙂

който като истински професионалист има индивидуален подход към всеки, ако ще това да е гледане на ръка в последните няколко часа преди отпътуване към летището, за да каже, че ще се върнеш пак 😀
Едно късче от рая, където с удоволствие бих се върнала поне още веднъж и където пожелавам на всеки да отиде… 😀

Е, край

Автор: Таис

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Остров Мавриций – частица от рая (5)”

  1. тодоров каза:

    Найстина изглежда готино ,обаче трябва яко да се опаричи човек за да отиде там!А??

  2. Стойчо каза:

    Въпрос на желание и душевна настройка е първо. А пари се изкарват, но може за други работи да ги харчиш, докато без желание и настройка – едва ли човек може да стигне далече много

  3. веселина каза:

    Прекрасен пътепис! Толкова интересно ми беше, че просто попих информацията ..Красота ! Благодаря на автора!

  4. Елена каза:

    Невероятен пътепис! Поздравления за авторката! Прочетох го на един дъх. И на мен ми се иска да посетя такова невероятно място. На вас ви пожелавам още много пътешествия на екзотични места!

  5. Ваня каза:

    Много хубав пътепис!Чете се с лекота:))Поздравления за авторката!
    Може ли някакъв личен контакт с нея?Може би ми предстои до там пътуване…

  6. Таис каза:

    Аз май нямам навика да минавам често оттук и добре, че е Стойчо, та да ми напомни 🙂 За което се извинявам на всички!
    Радвам се, че ви е харесал разказа ми. Истината е, че аз още сънувам Мавриций и да си призная, тайно се надявам старините си да ги изкарам там 🙂 Но тъй като дотогава има още време, засега ще поскитам още и да се надявам ще попълвам колекцията с разкази. А сега ето и отговори на въпросите ви:

    Тодоров: За жалост ходенето до там наистина коства средства повече от това до близките ни държави. И причината не е само в стандарта там – предвид, че на практика цяла година им е топло (най-студените месеци са Юли, Август и началото на Септември, когато е около 18-20 градуса) през останалото време за нас, а и не само времето е ок. Най-скъпо е през тяхното лято – нашата зима. Оскъпяването обаче идва от пътя до там, който както и да го сметнеш, под 1000 евро трудно ще се намери билет. Но пък ако перефразирам думите на Стойчо: където има желание – има и път 🙂 Искрено пожелавам на теб, а и на всички, които биха искали да отидат това да им се случи…. ако може СЕГА 🙂

    Веселина, Елена: Благодаря за милите думи и понеже съм си суетна, подобни отзиви могат само да ме накарат да споделям и другите си пътувания 🙂

    Ваня: Благодаря и се радвам, че ти е харесал. За личен контакт… ами честно казано не знам каква е практиката тук при Стойчо. Няма проблем от моя страна, нито си крия координатите (имам предвид мейл адрес), но нека той каже как да го направим 🙂 Не ми се иска да влизам в конфликт ако има правила в това отношение 🙂

    Стойчо: Благодаря ти за грижата!!! 🙂

  7. Стойчо каза:

    @Ваня, пратих мейла ти на Таис, ако тя реши – ще се свърже с теб (все ми се чини, че ще се свърже 😉

    @Таис, а и за всички, които искат да следят коментарите – под всеки разказ има едно линкче за абонамент към коментарите на съответния разказ. Като резултат всички нови коментари получавате на мейла си и не е нужно специално да идвате към съответния разказ, за да ги четете 🙂

  8. Таис каза:

    Нямам мейл с адреса на Ваня 🙂

  9. Стойчо каза:

    Ами като имаш и ти толкова мейли 😉 (пратих го и на този, който си регистрирала в коментара)

Leave a Reply


Switch to mobile version