февр. 23 2010

Патагония: пошо и кухен (1)

Днес отново ще поемем на далечен път. Този път Домосед ще ни разкаже за Патагония по Нова година. Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част първа

Огнена земя по Нова година – от Ушуая до Пунта Аренас

– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.

Огнена земя, канал Бийгъл – Аржентина

Пролив Бийгъл

А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас – арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб. Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстрация и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.

Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Ушуая

Аржентина е цял субконтинент.

От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Ушуая

Градчето Ушуая

е краен пост на аржентинската колонизацията на „дивия юг“, родеещо се с
„дивия запад“ от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.

Пингвини и тюлени в пролива Бийгъл – Огнена земя, Аржентина

В пролива Бийгъл

Почвайки с разходка до кормораните и морските лъвове в пролива Бийгъл. Не очаквах, че

Огнена земя е толкова планинска

Снегът не се е стопил от планините, което допринася за фотогеничността на пейзажа. Като Рила през юни. По линията на ерозията познаваш докъде е стигал ледникът, отстъпил място на морето в някакъв момент, който според корабния сладкодумец Фредерико се падал преди 7000 години.

– Планините от тая страна са на Аржентина, а оттатък – на Чили. Но никой не обича Чили.
– Зашо пък?
– Защото са добре организирани и знаят какво искат. А ние не сме сериозни. И губим всички войни и дипломатически спорове. Ето чилийците, пет години след независимостта си, си написали конституция, в която си вписали докъде си представят, че им се простира територията. При положение, че тогава (20-те на XIX век) са били шепа фермери около Сантиаго. А на нас са ни трябвали 50 години вътрешни боричкания, докато си приемем устав. И сме изтървали половината Огнена земя.
– И всичките Фолклендски острови, – си мисля ехидно аз.

А Фредерико продължава да баламосва туристите и с най-различни други импровизации по теми от общата култура. Как дошъл Магелан, но още го било страх, че земята е плоска и по на юг от в бъдеще наречения на него самия пролив ще изпадне в пустотата около тепсията. Как след Магелан европейците заобикаляли чак около нос Хорн, защото туземците на острова им се стрували като демони, че клечали голи на студа. В тоя момент се намесва Дървения философ зороастрианец да припомни теорията, че пролива на Дрейк първо са го минавали китайците, не знам си колко века преди самия Дрейк. Което обаче не е имало никакво значение за останалия свят, а вероятно и за самите китайци. И накрая дошъл Чарлз Дарвин да разпознае у аборигените на Огнена звезда липсващата брънка в еволюционната верига между маймуната и човека, с което да даде необходимото юридическо основание на белите, по негово време – предимно бритнаци, – напук на вписването в чилийската конституция, да ги изтребят с … топли дрехи и алкохол, без да ги е страх от човешки съдилища. За сведение – на Дарвин хипотезата за еволюцията добива някакъв по-оформен вид, чак след като с кораба Бийгъл стигат Галапагоските о-ви, а да включи човека и маймуните в схемата се осмелява няколко десетилетия по-късно. Другият герой, замесен в тия експедиционни истории, е лорд Робърт ФицРой, който на 24 години се оказал водач на първата експедиция с Бийгъл, кораб наречен ужким на кутрето на кралицта. Пореден спорен факт, предвид че при пускането на кораба на вода английска кралица е била Каролина Брауншвайгска – дотолкова недолюбвана от краля, че я е бил напъдил в изгнание в родната и Германия без право да кръщава кораби.

Тюлените междуврменно се излежават на рядкото лятно слънчице и хич не се интересуват от историята. А би трябвало, защото тя съвсем пряко ги е засягала. Отношението към тях като към реколта на кожи, извор на научни данни или туристическа атракция се е променяло с нравите на различните заселници и изследователи на региона.

Тюлени в пролива Бийгъл – Огнена земя, Аржентина

Тюлени

Препоръчваното ястие в Ушуая е черна мерлуза.

Но ми е се е паднала с погрешния сос – сметана, черен пипер и нещо възкисело. От рачената крем-супа си облизвам и пръстите и чинията. Рака са се постарали да го сервират „обелен“. Тоест вътрешните тъкани, целите, включително и от клещите, извадени от черупката, без да бъдат обезобразени. Това покрив нормата от калории за деня още по обед. Добре дошло, защото после някъде при кормораните си изръсих портфейла с парите за вечеря. Та се наложи да се прибера гладен в хостела, да намеря или интернет или пари за интернет (намерих интернет на лаптопчето на хазяйката в столовата), за да изровя телефона на банката си и да си анулирам картата. Тактиката никога да не носиш документи и повече от една банкова карта в портмонето с джобните пари, даде успешен резултат за пореден път.

Тук следва десетдневно прекъсване за разходка отвъд пролива на Дрейк се един от по-големите кораби на същото пристанище.

Кораби в пристанището на Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Кораби в пристанището на Ушуая

Стъпил обратно на твърда южноамериканска земя имах нужда да си проветря организма от десет дни живот на кораб с изкачване дококлото мога над морското равнище. Добре го проветрих!

В планините на Огнена земя, Аржентина

Проветряване в планините на Огнена земя

Тръгва се от долната станция на едно лифтче, току над последните градски къщи, което зиме качва начинаещи скиори 200 метра за пускане по една пистичка. И летем би трябвало да работи, но не и точно този ден. Добре, че заваля, че влязохме в чайната, та стопанинът да ми даде една карта (по точно – скица без мащаб) на пътеките в района, за да добия представа къде точно е атракцията „ледник“. Бяхме с една бразилка от хостела, но тя си тръгна след около час ходеме, за да не си пропуснела разходката с лодка до острова с кормораните. Аз почнах да се задъхвам още на около 700 м (започвайки от 300), за което, разбира се, обвиних режима на по две чаши вино за обяд и за вечеря на кораба, без да броим сериозното пиене на купоните. И там някъде опрях о снежната линия, без да съм видял нищо ледникоподобно. Икушавах се да обърна, но откога някакъв си сняг е взел да ме плаши. Гледам, че имаше единични пъртинки нагоре, а и колкото и да ми се виждаше стръмно и улеесто, не даваше вид да има какъвто и да е риск от лавини – мокър слегнал се стар сняг. Хайде нагоре, да видиш какво значи задъхване. Стръмно! Но се добрах до върха, де. „Върхът“ е една остра седловина на 1200 м, откъдето се открива гледката към севераната долина (отсам се вижда градът и протокът Бийгъл). Наградата и wow-факторът си залужаваха потта! А си и носех половин хартисала ми от обяд пролетна тостада с шунка, сирене, домат и пресен лук. Рай!

В планините на Огнена земя, Аржентина

От върха

Връщането в мокрия сняг е значително по-лесно. Меко вози! Стига да не затънеш толкова дълбоко, че да ти запецнат обувките и да се наложи да ги откопаваш с голи ръце. Пръстите с остра болка ми припомниха измръзването отпреди 5 години на малко по-високи и изолирани планини на Антарктида. Табелата „Senor turista, no caminar sin la compania de un guia!“ я видях чак на върщане. Не бих могъл да си изкривя душата, че не съм разбрал какво пише.

Бобър – Огнена земя, Аржентина

Добро утро! 🙂

След кратка пауза за подсушаване на обувките и чаша бийгълско червено пиво, ме взеха за

среща с бобрите

В нечия ферма в долината отвъд първото планинско било. Бобрите са симпатични хидростроители. Стига да не се преразможат, за да не презастроят района. Сещам се за източногерманските комикси на каубойска тема от детството ми „Дигедагс“, където бобрите имаха сериозна роля в преследванията по диви реки из индианския запад. Големият яз, който видях, по мои лаишки преценки изглеждаше много солиден. Но рано или късно ще се пробие и ще си построят друг.

Яз, построен от бобър – Огнена земя, Аржентина

Язът на бобъра

На Огнена земя бобрите са ги въдворили насила хората, градейки пясъчни кули с богатсва от бобърска кожа. При ужким подобен на канадския климат. Ама нещо не се било получило с климата и кожата не била същата. Сега ако си имаш бобри, можеш да си поканиш и туристи. И да им разкажеш за бентовете и къщичките им и да ги покажеш в строително действие. А после да ги поканиш на традиционна вечеря с говежди стек или прясна пъстърва. Единственият проблем е, че ако попаднеш в чисто аржентинска компания те очакват два-три часа разговори за аржентински футбол. На испански.

Огнена земя, Аржентина

Огнена земя, Аржентина

Бразилец: И какво? Казаха ти, че са най-добри на футбол, така ли?
Аз: Ами нещо в този дух ми се стори, че беше.
Бразилец: Те винаги така говорят. Ама е вярно. Най-добрите са!

Изключително рядко за бразилец признание. Тук някъде се намесва Сесилия и предлага касерола ди пошо. Яхния от какво? Пошо?? Пиле! На кастилиански би било пойо. Аржентинците ядат пошо, както пловдивчаните ядат пили. Влизам му в положението на колегата Алехандро, мексиканец, по проблемите с различните говори в испанския. Даже Магелан южно от Магелановия пролив е известен като Магашанес. А Сесилия е русолява мома, която ни води на трекче пеша и с кану в сърцето на националния парк Тиера дел фуего. И все за разни картофи със сметана ми натяква, че и били любими. Докато не си признава, че е полякиня по произход и баба и само картофи варяла и от тяк тъкмяла някакви прости полски ястия, защото тако било в Полша след всяка война. Обяснявам и, че макар и ни е родствен езикът, в България сметаната, не само че не е за всяка манджа мерудия, ами даже малко им се подсмиваме на поляците по тоя повод. Тя ми връща насмешката, като дефинирам българската кухня като средиземноморска без най-главното – маслините и зехтина. В групичката освен бразилци има и няколко германци, семейно-роднински свързани с Бразилия. Младежът Томас говори гладко испански, португалски и английски. С него взаимно си печелим уважението, като разпознаваме Хабиб Койте, Али Фарка Туре и Шейх Ло по избраната радиостанция за западноафриканска музика. С канутата по езерото стигнахме до Края на Пътя – Панамериканското шосе, което се точи с варираща ширина и настилка почти непрекъснато от Аляска – в залива Лапатая.

Огнена земя, Аржентина

Огнена земя

Следват 12 часа път с автобус през пампасите и с ферибот

през Магелановия (Магашановия, арж.) пролив

до Пунта Аренас. Планините свършват около час каране след Ушуая, след което Огнена земя добива очаквания си вид на безкрайни пампаси, по които според въображението на съответния фермер пасат овце, крави, коне. Откакто вчера, преди канутата ни бяха раздали по една суха паста, у мене се е пробудила някаква детска носталгия към училищните лавки и не мога да се въздържа пред огромния избор на бензостацията. Спирам се на dulce de lece, с аромат на едноименния десерт – аржентинска гордост – и мързеливо гледам монотонния пейзаж през прозореца.

Las Malvinas son argentinas – Лозунг пред казармата в Рио Гранде. Да, бе, да. Според мене по под въпрос цялата Огнена земя чия е редно да бъде. Защото макар и на някакви карти Аржентина да е стигала до пролива Бийгъл, още откакто е обявила независимост, в самия пролив аржентинците са влезли не само много години по-късно от британските изследователски експедиции, ами и след първите колонизатори. Когато от Буенос Айрес, през 80-те за първи път пратили кораб да създаде база за евентуална колонизация на острова, шотландски протетснатски мисионери вече са били там и са си били основали селище на мястото на днешна Ушуайа (с ударение на първата сричка на ямански, със ‘с’ вместо ‘ш’ на аржентински). А французите били изпуснали за една бройка Югозападна Патагония от Чили. Техният кораб бил закъснял с няколко часа някъде в средата на 40-те на XIX век да забучи знамето.

С ферибот през Магелановия пролив

С ферибот през Магелановия пролив

В Пунта Аренас

съм бил преди и се почуствах едва ли не у дома си!
Включително с мъката да се разбера с хазяйката за каквото и да било.
И с хърватската връзка.

Към Вуковар и Хюстън – Пунта Аренас, Чили

Към Вуковар и Хюстън от Пунта Арена

И сред пингвините има черни овци! От цялата колония от стотици хиляди на о-в Магдалена се намери един да се пробва да кълве туристите. Предполагам, че се е чалнал малко, след като е овдовял. Чайките напротив – налитат на туристите, не като овдовеят, а като им се излюпят малките. Не че туристите ще ги изядат, но знаеш ли ги. Пингивните са Магеланови, подобни на африканските. А туристите сме около 40, изсипали се от едно малко катерче по $60 билетчето. Оставих конспиративно отзив на кирилица в книгата на фара и бях моменталически разконспириран от учил в Русия турист чилиец с индианска физиономия: А вы из Болгарии, что ли?

Добре, че не бях написал някоя простотия.

Пингвини на остров Магдалена, Чили

Пингвини на остров Магдалена

Българските антарктици пристигнаха в очакваното време

и към осем вечерта се бяхме събрали около печеното агне у ятачката им Инес. Изглежда жената живее сама и най-голямата и радост през годината е да дава подслон на българските антарктически експедиции. С един от тях – Янко, доцент по геология, сме приятели, оттам и уговорката, но с другите петима се запознавахме на място. Аз мислех, че са първите за сезона с Христо Пимпирев начело. Заблуда. Сезонът започвал от ноември с постоянно движение на групи от-до, по някакъв сложен логистичен график, съобразен и с местата за корабостоп през пролива Дрейк. Надеждите им тоя път да летят нямало да се сбъднат. Чакали кораб. Инес беше на върха на щастието от толкова много гости край нея за

Нова година,

която празнуваме с тостове в най-различни часови зони. А и рожден ден имала. Съответно – торта. Малко преди полунощ към забавате се включиха и съседите. Шампанско, танци и разгорещени (на винена глава) спорове по македонския въпрос. В полунощ някъде откъм центъра на града даже изстреляха една фойерверка!

Улични кучета и бус

Сутрин в Пунта Аренас

Цяла сутрин градът беше пълно мъртвило (мъртвило!!) но се оживи от изсипаните на пристанището туристи от голям крузер. Чухме американци, руснаци, прочие европейци, южноафриканци … А после прелетяхме до още по-мъртво място –

град Пуерто Монт.

Пуерто Монт, Чили

Пуерто Монт

Тук наистина рискувахме да останем гладни, защото всички дюкяни бяха затворени. За наш късмет – с изключение на McDonalds и на едно ресторантче от веригата Dino’s, където похапнахме новогодишно с … печена риба. И бира Kunstmann – das gute Bier. „Ние“ сме аз и Виктор – приятел от студентските години, живял и работил последните десетина години в Ангола, поел на значително по-дълго пътешествие от мене през Еквадор, Перу и Боливия за Чили два месеца по-рано.

На втори януари дюкяните затваряха от 10 нататък, а ние бяхме станали още в 7, за да търсим кола. Дефицит! Еле, намерихме една камионета, но ни я доставиха чак в 3 следобед, като ни таксуваха за целия ден. Но в скучния Пуерто Монт и дума не можеше да става да губим още един ден. И вкусната мидена супа в някаква закусвалня в занаятчийския комплекс до автогарата не помогна. С колата веднага дръпнахме по морето на изток към

националния парк Алерсе Андино

Където ни останаха няколко часа до затварянето, точно толкова, колкото да стигнем до първия водопад и първото алерсе – вековно дърво, високо няколко десетки метра, за които са му били необходими има-няма 1000 години, за да ги стигне. А да го отсечеш стигат и 10 минути.

Дърво алерсе – национален парк Алерсе Андино, Чили

Дърво алерсе – национален парк Алерсе Андино

Оттам се опрехвърлихме в правилното градче в района –

Пуерто Варас на брега на езерото Я(Жа)нкихуе (Llanquihue)

с гледка към три вулкана – Калбуко, Осорно и Пунтиагудо. Много симпатично градче. Оправи киселия вкус от Пуерто Монт. По залез седнахме на съндаунърс (африкански жаргон за питие на залез слънце) на терасата на едно италианско да сменим малко кухнята от печена риба и стекове на фетучини с пиле, рукола и каперси. И да … налетим на Морис и Себ – мои спътници от антарктическото корабче. Минали през Барилоче, прекарали един ден в полите на Осорно и щели да пътуват за Пукон. Почерпиха Викторов опит от Боливия – например как по Шосето на Смъртта се карало вляво, защото така качващите се коли се движели откъм скалата, а слизащите им давали път откъм пропастта.

Езерото Янкихуе (Lago Llanquihue) и вулкан – Чили

Езерото Янкихуе и вулканът отсреща

Продължението:

Патагония: пошо и кухен (2) – Чили>>>

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Патагония: пошо и кухен (1)”

  1. […] С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония. […]

  2. Кирил каза:

    Интересни места си посетил Митко, поздравления! Ако някога решиш да дойдеш към Юго-източна Азия, пиши ми на имейл nhiki2002@yahoo.com . Аз живея във Виетнам и може да обиколим джунглите и полуострова заедно. Поздрав, Кирчо

Leave a Reply