Един град, една местност, една жена и шест килограма злато.

Днешният пътепис ще ни отведе към един от забележителните градове на новата ни история. Град, дал съществен принос за изграждането на Третата българска държава и , по ирония на съдбата, точно заради това, останал встрани от масовите туристически маршрути. Приятно четене:

Градът е Панагюрище.

Гостувахме на приятели.
Нашите домакини Иван, Гергана и Ралица ни заведоха в

местността Оборище

В градчето почти нямаше сняг, но цялата гора беше бяла. По пътеката забелязахме пресни следи от зайци.

Местността Оборище близо Панагюрище

Местността Оборище

Малката рекичка, покрай която върви пътеката към месността беше заледена, а на места ледът се топеше и разкриваше медночервените и води. Около Панагюрище има много медни находища. На голямото съдържание на мед в почвата се дължал и червения цвят на реката. На разстояние, по цялата пътека има каменни плочи с мисли на велики българи, свързани с априлското възстание и освобождението на България. Преди време някой стрелял по табелите. Сменили ги. Други пък откраднали медните букви от паметника. И тях сменили. Вече не са медни.


За мой срам, бях забравила великите събития случили се на това място. Някога съм знаела, но съвсем ми беше избледняло. Чак когато Иван, започна да разказва, какво той знае от историята започнах да си спомням. А него го бива в разказите. Всички имаме нужда поне веднъж в годината да посещаваме такива места, за да помним, на какви хора сме потомци.

Паметникът на първото Велико народно събрание на Оборище

Разходката през побелялата гора и по мостчетата над заледената рекичка беше много хубава. Последва я посещение в новопостроената зала, където е изложено

панагюрското златно съкровище.

Обновената зала на панагюрското златно съкровище в Панагюрище.

Или по-точно неговата златна реплика, абсолютно идентична с оригинала, с разлика в теглото, само няколко грама. Залата е изцяло направена за и посветена на съкровището. При влизането, подът е прозрачен. Под него има изкоп дълбок, колкото е била и дълбочината, на която са намерени съдовете.
В една витрина в залата са положени копия на съдовете, разположени по начина, по който са били намерени. В друга остъклена витрина са самите съдове. По стените на залата има снимки и пълни описания на деветте съда. Има снимка и на тримата братя, панагюрци, които са намерили съкровището. Докато посетителите разглеждат съкровището върви запис, разказващ историята на намирането му и описващ точно съдовете.

Тримата братя от Панагюрище, с находката си.

Дарителите направили залата дарили и идентичното копие на съкровището. Съдовете абсолютно повтарят истинските, та чак до пробата на златото от което са направени. Предните съдове излагани в музея били от позлатена мед. Сега се намират във фоайето на хотел в Панагюрище.

Панагюрското златно съкровище

Панагюрското златно съкровище

Най-голямо впечатление ми направи, че на фиалата / съдът с форма на диск, най-отпред / има изобразени негърски лица. Попитахме уредничката и тя ни каза, че по ония времена са имали роби и явно са били и негри. Заинтригува ни и още нещо. Съкровището е съставено от ритуални погребални съдове. На и около мястото, където е намерено не са открити следи от погребение. Предполага се че съкровището е било на друго място. Откраднато е и заровено, вероятно в опит да бъде укрито. Колко ли е интересна историята му, преди намирането…

След панагюрското съкровище отидохме в

дома на Райна княгиня

Къщата в която Райна Попгеоргиева е живяла е дарена на град Панагюрище от наследниците ѝ. В двора има масов гроб, в който са костите на баща и. По случай 120-тата / ако не греша/ годишнина от априлското възстание в двора са преместени и костите на Райна княгиня. В една от стаите е изложено копие на знамето, което тя е извезала за възстанието. Копието е направено от учителка от Панагюрище. Каква чест и гордост е било бродирането на копие на това знаме, само мога да предполагам. Една жена, далече от ония велики въбития да може да остави труда си, по начин, по който го е направила Райна Княгиня. Знамето избродирано от нея е било изгорено. Тя сама прави три нови копия. Едното се пази в същия този музей, но не се излага за посетители. Под знамето е револвера и. Тоя револвер с чест може да застане в огромната колекция, която видяхме в “Музея на инвалидите” в Париж и ще е един от най-красивите експонати. Личи, че оръжието е правено за жена. Дръжката му е украсена със сребърни орнаменти, а в средата им има инкрустиран син камък.

Сабята, револверът и копие на знамето ушито от Райна Княгиня.

Уредничката в музея, отначало само вървеше с нас и ни отваряше вратите на стаите, за да влезем и разгледаме. Когато видя интерса ни за подробности от живота на Райна Княгиня започнада ни разказва, което знае и за което я питахме.
/По настояване на Жаклин, добавям някои от нещата, които ни разказа жената в музея. Повечето го има описано на различни места в мрежата, но мисля, че най-добрият източник на информация би била автобиографията на самата Райна Попгеоргиева. /
Когато избухва Априлското възстанието, бащата на Райна Княгиня иска той да носи знамето, извезано от нея. Не е прието жена да прави това. Тя категорично се противопоставя. При завземането на Панагюрище от турската войска много граждани търсят убежище в дома на поп Георги Футеков. Хората носят накити и пари и когато турците искат да влязат в къщата, Георги Футеков излиза и се опитва да откупи живота на събраните с донесеното злато. Застрелян е в упор. Райна и майка и избягват. Райна Княгиня е заловена по-късно. Понеже вече е станала знакова фигура и символ на възстанието турските власти се опитват да я принудят да се потурчи и да се омъжи за виден мохамеданин. Многократно я бесят над водите на реката и я държат гладна с месеци. Тя не се пречупва, не се покръства и не споменава нито едно име на организатори и участници във възстанието. Съдбата и става международен въпрос и от няколко чужди държави се застъпват за нея. Предлагат и убежище в Англия и Русия. Тя избира Русия.
Жената в къщата на Райна Княгиня говореше с гордост, възхищение и ентусиазъм. Не за първи път, ми прави впечатление ангажираността на служителите в домовете-музеи на велики българи.
След тази историческа разходка, намръзнали и огладняли отидохме в една уютна панагюрска гостилница. По-късно си взехме довиждане с Гергана, Иван и Раличка и тръгнахме към Златица.
Пътят минава през

Панагюрски колонии

И там съм била, някога. Сега това е някакво селище призрак. Празните сгради, сякаш бяха извадени от естествената си среда и сложени насред гората. Хареса ми това селище, като декор за филм. Видяхме и мината или поне огромния стъпаловиден изкоп със синьо-зелена вода в него.

МОК Медет – котлованът

П.П. Повод за това ни пътуване беше поканата от младия мото клуб Easy Riders, да им гостуваме в новия им клубхаус в Златица. Много ми хареса израза, който са си избрали за мото: “In Varietate Concordia”.
П.П.П. Това на снимката е ” Пурко”. Намира се в центъра на Панагюрище. Приликата е очевидна.

Спомняте ли си

Спомняте ли си

Автор: Ренета Костадинова
Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

6 Отговори

  1. Стойчо каза:

    Паметникът на загиналите във войните е възстановен в последните 7-8 години. Преди това е бил на същото място, но някъде в зората на социализма са го … отаковали. Това, което се вижда е каменна реплика на оригинала, а защо не е от бронз? Мисля, че буквите на Паметника на Оборище са достатъчно доказателство защо … 🙁

    Но никога не съм успявал да видя водата на дъното на рудника – обикновено листата пречат да се надзърне чак до там 🙂

  2. Браво на авторката за добрия пътепис ! Тръпки ме побиваха, докато го четох, макар да знаех за тези исторически лица и неща! Все пак сам от поколениато за което “Записките” на Захари Стоянов са били настолно четиво !
    Браво и на Стойчо, че се е сетил да публикува материала за празника Трети март !
    Да сте живи и здрави !

  3. Стойчо каза:

    Аааа, аз съм невинен – Ренета го написа снощи в сайта, аз днес само го публикувах 🙂

  4. kathryn каза:

    В същност, виновни са Иван и Гергана, които ни поканиха на гости. И Георги, който каза: ” Давай да ходим. ”
    Говорили сме си, много пъти с приятели, че няма 100 километра в България, които да минеш и да няма какво да видиш.

  5. панагюрка каза:

    Ще си позволя да внеса лека корекция: “Пурко” НЕ се намира в центъра, а на т.нар. “горна чаршия” в града. 🙂

    Поздрави.

  6. Цвете от Луната каза:

    Поздрави от панагюрка 🙂 Прекрасна статия за нашето градче сте спретнали 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.