юли 31 2008

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008

Трябва да си призная нещо. Имам, по-скоро имаХ сериозни предразсъдъци спрямо мотористите – самият аз никога не съм се качвал на мотор, а когато карам колата си – мотористите винаги ми пречат, държат се нахално по пътя, изглеждат неприлични, неприятни, мръсни… Изобщо, образуват ми нерви. Обаче … винаги има едно обаче… в последно време, предполагам забелязахте, че пускам доста пътеписи, писани от мотористи. Защото пишат изключително увлекателно и приключенско, защото очевидно момчетата и момичетата с мотори са свестни и разбрани авантюристи, които имат какво да ни кажат, и които абсолютно не заслужават първоначалното ми мнение за тях.

И трябва да ви призная, че още след първия пътепис, пратен ми от моторист, тотално си смених мнението за тях: мотористите са свестни, разбрани и изобщо готини хора! Простете първоначалните ми предразсъдъци!

А днес ще започнем с първа част на обиколката на Антон из Румъния. Приятно четене:

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008

част първа

Въведение

Искам да започна темата със пожелания за скорошно пълно възстановяване на нашите приятели Ицо и Деси (Shrota) които претърпяха произшествие в началото на пътуването ни в Румъния.
Като увод въведение ще опиша някои факти. Местна валута леи (RON), 1 RON = 0,54 лв, 1 EUR = 3,62 RON. Стотинките се наричат бани, но реално рядко се ползват, въпреки че ни връщаха чат пат от тях. Бензина е по-евтин от Българския – от 3,99 леи до 4,12 леи. Една учителка взема 400 Eur заплата за разлика от нашите. По заведения и в супермаркета цените бяха да не кажа точно като нашите, но почти същите с някакви стотинки разлика и то на някои стоки от време на време. Пътища: избягвайте отбелязаните с жълто на картата пътища – много опасни в ужасно състояние, кръпки и дупки, но дупките са минимум една педя дълбоки. Ако се наложи все пак да карате по такива пътища много внимание трябва и скорост под максималната разрешена за такива пътища. Няма знаци и означения на опасностите. Останалите пътища, които не са в ремонт и са правени скоро са перфектни, по-добри от нашите с перфектна настилка и много добре означени. Тези които ги правят в момента са кофти от гледна точка, че има много светофари където е отбито движението в едната лента и е много неприятно за разминаване. Шофьорите са много големи джигити, по-големи от нашите и не внимават въобще. Не се ли пазиш сам няма кой да те пази в сравнение с турските шофьори направо Турците са перфектни. Държавата като природа е невероятно красива и си заслужава да се види – по нататък в разказа и снимковия материал ще се убедите сами.

Ден 1, 21.06.2008 г. Събота

В крайна сметка се оказа, че 3 мотора ще пътуваме със 6 човека. Аз и жена ми Петя (Honda ST1100), Лъчо (Luke) и жена му Веселка (KTM Adventure), Ицо (Shrota) и Деси (Suzuki Vstrom). Подготвихме багажа и го опаковахме на мотора в гаража от предната вечер. Оказа се, че няма място за всичко и затворих куфарите с крак. Обувките нямаше къде да ги сложим за това ги вързахме отстрани на палатката.

Обувки на мотор

Обувки на мотор

Срещата беше рано сутринта на Шел-а на Ботевградско шосе.

Потеглихме стегнато по магистралата посока Оряхово и стигнахме бързо – пътят е перфектен, кара се бързо и стегнато, нямаше пречки. На границата решиха да ни записват, не разбрах защо – имало европейско и заради това. Баси отговора :).

Закупихме си билети за ферибота за всичко по 6 лв. 6 лв за мотора и по 6 лв на човек 18 лв общо. Оказа се, че точно беше пристигнал ферибота и разтоварваше, та не чакахме много и се натоварихме бързо бързо. Пътуването траеше около 20 – 25 мин.

Пристигнахме на Румънския бряг и се разтоварихме от ферито.

Слизаме от ферибота

Слизаме от ферибота

На Румънската граница митничарите бяха по–строги: освен, че ни записаха, питаха дали не носиме наркотици в куфарите и за малко да ни накарат да ги отваряме, но ни се размина.

Последни приготовления преди да поемем по пътищата на нашата съседка. (Настройка на GPS-а, екипиране и т.н.):

Потеглихме по едни жълти пътчета през селата посока Питешти. Първият голям град, който трябваше да достигнем, беше Каракал. Пътищата – доста лоши с много кръпки и дупки.

Катастрофата

Бяхме на 20 км преди Каракал и между две села: прав път, отстрани само дръвчета и ниви. Не му се вижда края и караме само направо.

Движехме се с около 80 км/ч или поне моя километраж толкова показваше. Аз водех колоната, Лъчо караше зад мен на къса дистанция, а зад него, на доста голяма дистанция беше Ицо. Както си карам по този прав и равен път, изведнъж виждам огромни дупки на цялото платно – ей така, в нищото, няма знак, никакво означение, натискам спирачките много екстремно и вече очаквам отзад някой да ме удари. Криввам в насрещното и виждам пролука между дупките. Минах на косъм, но не уцелих нито една дупка. От рязкото спиране жена ми се качи на раменете почти буквално. Лъчо уцели първата дупка и след това явно влезна в полосата и се размина с останалите. Ицо обаче не можа да реагира своевременно на кратерите и мина през тях с висока скорост. Въпреки високия му мотор преодоляването на толкова препятствия се оказа непосилна задача дори и за VStrom-a или кофти съчетания на късмет и най-лошата част от дупките.

Бяха голяма поредица от много дълбоки дупки и явно мотора е прескачал от дупка на дупка, като последната такава беше с остър ръб, стърчащ от асфалта и издълбано под него. Явно моторът е отскочил от предишната и с цялата си тежест се е забил в този ръб. Лъчо каза, че е видял за миг в огледалото си задницата на мотора във въздуха. Предната гума е блокирала в ръба и моторът се е прехвърлил през предната гума, направо мятане като къч от кон, но с доста висока скорост.

Аз след като минах между последните дупки чух трясък и погледнах в огледалото – моторът вече лежеше на асфалта, като задницата му сочеше по посока на движението, което не ми се стори добро. Спряхме веднага, даже Лъчо не беше успял да намали достатъчно и ме подмина и спря пред мен. Ситуацията беше много опасна и напрегната – слезнахме от моторите хвърлихме каските и веднага се затичахме към Ицо и Деси. Деси беше седнала на асфалта и се превиваше от болки, но първото което ми направи впечатление беше, че Ицо лежеше по гръб до мотора и не мърдаше, което ме притесни много. Докато стигнем до него беше вече в съзнание. Свалихме внимателно каската която беше доста ожулена и устната му беше скъсана леко.

Не изглеждаше никак добре явно беше поел удара с глава, което ме притесни да не си е повредил врата. Аз и Петя се заехме с Ицо, Лъчо и Веселка с Деси.

Първите коли и бусове които бяхме задминали малко преди инцидента спряха веднага и

се обадиха на 112, който в Румъния функционира.

Печеше много силно – адска жега. Не ми се искаше да местим Ицо от там, тъй като не бяха ясни какви може да са последиците, но като се поосвести още малко сам се надигна и внимателно гo преместихме на сянка под близкото дърво. Деси не можеше да легне _ явно нещо я беше ударило отстрани в областта на далака.

Линейката дойде сравнително бързо, въпреки че бяхме на 20 км от най-близкия град. Линейката – чисто нова VW, много добре оборудвана. Направи ми впечатление, че пара медиците бяха много добре подготвени, знаеха точно какво да правят и кое къде се намира в линейката. Застопориха Ицо на специална носилка и му фиксираха главата да не мърда. Казаха на Деси да изчака, че ще дойде втора линейка, но в последствие решиха да я качат в същата и да не чакат.

Моторът след катастрофата

Моторът след катастрофата

Хората, които бяха спрели с коли около нас, седяха до последно, докато не дойде линейката. Малко по-късно дойде и Полицията. Огледахме внимателно якетата които останаха при нас – на Ицо беше скъсано на лакета и ръката му беше охлузена. Деси беше с ризница с протектори които си бяха свършили работата определено. Една от наколенките на панталона и се беше извъртяла на страни явно е поела удара. Ицо и Деси ги откараха в болницата дадохме им техния GSM и останахме на местопроизшествието.

Полицаите останаха при нас и някак си на Румънско – Българо – Английски си комуникирахме.

Преместихме мотора встрани и нашите също. Не бяхме сменили още пари и имахме само евра, а нямахме нито вода нито храна. Лъчо носеше малко храна, но нямаше вода или каквото имаше, го бяхме изпили. Деси се свърза с брат си в София преди да дойде линейката и му взехме телефона. Той успя да уреди бус да тръгне от Русе и шофьорът се обади към 15:00 ч, че минава Дунав мост.

Лъчо реши да отиде до близкото село за вода, но нямаше леи. Попитах единия полицай да ни смени пари и хоп изненада човека извади 5 леи и ни ги даде. Исках да му дам евра, но каза, че няма проблем. Прояви човечност, което ме впечатли доста.

Лъчо отиде до селото, но, уви, нищо не работеше събота и се върна само с пълен термос, който налял в една частна къща. Върнахме парите на полицая и, като видя, че няма вода, се обади на негов познат, който дойде до мястото с кола и донесе вода. Седяхме няколко часа и ни обясниха, че чакаме следователи.

Пътят с дупките и полицейската кола

Пътят с дупките и полицейската кола

Междувременно, както беше страхотна жега, рязко се появи силен вятър и дъждовни облаци. Полицаят каза, ако искаме да се качим в патрулката, но решихме, че няма да завали и си останахме навън. Гърмя светка, но някак си ни заобиколи лятната буря и не се намокрихме. Не помня колко часа, но доста беше минало, преди да дойдат следователите. Казаха ни, че мотора трябва да го съборим пак на същото място, както е бил при катастрофата. Хванахме се и го преместихме легна на мястото, но огледаха следите и решиха, че е бил 20 см по назад – айде, дигай го пак, мести назад и събаряне на асфалта.

Междувременно, докато чакахме, при наличието на две патрулки имаше джигити, които се засилваха с колите и влизаха в дупките с голяма скорост, което ги изхвърляше в страни и на два пъти минаваха на сантиметри от моторите. Преместихме ги от едно на друго място и пак за малко да ги отнесат – джигити…, какво да ви кажа.

Следователите сложиха номерца, като на убийство и лента за мерене на разстоянието и снимаха от тук – от там. След като свършиха, беше станало към 18:00 ч. и ни заявиха, че моторът трябва да остане в Каракал за техническа експертиза на другия ден. Обясних им, че буса е тръгнал от Русе и ще дойде днес да го натовари. Хората разбраха и организираха експертизата за същия ден.

Моторът за щастие палеше въпреки пораженията си и беше в движение. Решихме с Лъчо да идем с единия мотор и счупения до Каракал и после да се върнем да приберем и третия мотор, но полицаите казаха, че единия от тях ще кара мотора – от там започна шоуто, което на мене специално не ми беше много забавно – напротив, притеснително. Качи се един дребен на ръст полицай на Vstrom-a, който си е тежък и висок мотор V2 1000 кубика и си е доста нервен, ама полицаят вика – карал съм няма проблеми.

Тръгнаха напред патрулките и Лъчо, багажът и жените ги натовариха в едната патрулка, а аз останах с полицая с VStrom-a. Опита се да потегли, но газта му заяждаше, тъй като от удара се беше огънала дръжката за газта. Като подаде газ и му заяде, пусна рязко съединителя, и мотора се навири на задна гума – комична ситуация: VStrom на задна гума с полицай на него, обаче аз се препотих няколко пъти. Някак си го свали и се метна на една страна, но не успя да падне. Излезна жилав тоя човек. Определено и той се поизпоти.

Бурята беше отминала и пак печеше страхотно – на сянка беше 30 градуса някъде, смятайте на слънце. Имаше още няколко опита за потегляне – този път без задни гуми, но пак подскачащи и всеки път се препотявах и аз си викам: ще се пребие тоя полицай и к’во ще правим, не знам. Потегли и – максимална скорост 40 км/ч, на места – 20 – 30. Не ме питайте – за тези 20 км отслабнах с 5 кг сигурно.

Наближи едно кофти кръстовище, където трябваше да спре и точно си помислих – сега ще стисне рязко спирачката и бум – на земята и … то се случи само, че някак си успя да се задържи и не падна, но мотора подскочи напред – ей, жилав тоя Румънски полцай.

Криво – ляво го закарахме до управлението, където писахме показания на Български. След това единия полицай ни заведе до болницата с патрулката да видим Ицо и Деси и да им занесем раницата с багажа и парите и документите им, които бяха останали в якетата им. Минахме през единия от двата хотела в малкото градче – оказа се, че има сватба, но полицаят ни спазари една стая с две спални за 110 леи, което ни устройваше.

Докато бяхме в болницата бусът дойде пред полицията. Върнахме се там, източихме бензина от резервоара с един маркуч през капачката. Трябваше да го качим, но бусът – много висок и се оказа доста трудно – прекарахме мотора на едни стълби, които играеха ролята на рампа и спряхме буса там, та ни помогнаха и го качихме. Ето снимки на мотора след катастрофата:

Моторът след катастрофата

Моторът след катастрофата

Това е въпросният път с въпросните дупки:

Пътят с дупките

Пътят с дупките

След като натоварихме мотора на буса и му осигурихме всички необходими документи за преминаване на границата трябваше да се ориентираме към хотела – беше станало 21:00 ч. и започна да се стъмнява. Отидохме до хотела, в който ни заведе полицая и започна мизерията. Покри се жената, с която говорихме и се появи някаква дебела лелка и почна да ни обяснява как стаята за която сме говорили е заета и има две други по 140 леи на двойка. Е това ако не си е работене – вижда, че е късно и нямаме избор и дай да ги изработим – мизерници цигани абсолютни. След кратка разправия поехме към втория хотел в градчето. Този дето искаха да ни изработят приличаше на бардак – супер мизерен (явно първо ни бяха показали стаята с двете спални за групов секс :)). Вторият хотел беше много по-приятен, но се оказа, че и там има сватба и няма свободни места. Мислихме малко и взехме тежкото решение да се отправим към Питещи, за където бяхме тръгнали първоначално. Имаше около 120 км, а скоро се стъмваше като се има предвид качеството на пътищата ни се строи рисковано, но решихме да се пробваме. Нищо не можехме да направим повече за Ицо и Деси – в болницата бяха добре и имаше кой да се грижи за тях. Брата на Деси щеше да дойде да ги прибере с кола, когато са готови за изписване. Мотора пътуваше за София. Затова решихме да продължим. След около 40 км излезнахме на главен път между два големи града, който беше с много добро качество – перфектен асфалт, перфектна маркировка фара като освети завоя всичко светва – мантинели със светло отразители знаци перфектно. Към 0:00 ч. пристигнахме в Питещи. Видяхме един хотел в центъра и там сватба 3-звезден имаше стаи по 270 леи двойката. Решихме, че не ни е по джоба и газ посока Трансфагарашан и хоп към изхода на града хотел – спирам, питаме 120 леи двойката и в него сватба -голяма дандания. Явно тази събота цяла Румъния се женеше – където идехме сватба ужас. Дойде рецепциониската след 10 мин търсене 🙂 и реших да се пазаря за отстъпка та смъкнах двойката стая на 100 леи, което е около 50 лв и ни устройваше. Към 1:30 ч. си легнахме, но данданията си беше порядъчна и въпреки умората ту заспивах ту се будех. Моторите ги оставихме на не много сигурно зад хотела, но то си беше като уличка нямахме друг избор по една верига и това е.

Вериги за мотора

Вериги за мотора

Ден 2, 22.06.2008 г. Неделя

Събудихме се сутринта не много рано към 9:00 ч. и излязохме за закуска

Оказа се , че това е градът, в който се намират заводите на Дачия и всяка 2 кола беше Дачия. Видях най-различни модели на Дачия, каквито не бях виждал никога 🙂

Стегнахме на бързо багажа и се отправихме към

Трансфагарашан

Пътят не беше много добър – тесен доста движение нямаше дупки, но много кръпки и друса ужасно. Стигнахме прохода и започнахме да се катерим нагоре. Не след дълго стигнахме язовир Видрару със стена висока 166 м, където имаше и платформа за бънджи.

Платформата за бънджи

Платформата за бънджи

А ето къде скачат – язовирната стена

А ето къде скачат – язовирната стена

Имаше някакъв образ в далечината – не ми стана ясно каква функция изпълнява.

Странни хора, странни функции...

Странни хора, странни функции…

Язовирът беше на 877 м надморска височина или поне така показваше GPS-а

Полюбувахме се на гледката и поехме към върха на планината – пътя се влоши рязко супер много кръпки много неравен и аз карах много бавно. Лъчо сигурно се изнерви но пак 40 – 50 км/ч то с толкова багаж по този път с повече ако карам най-много да изгубя някой куфар. За сметка на това Петя снимаше в движение и имаше какво да се види и да се покаже.

По пътя

По пътя

По пътя за нагоре срещнахме голяма словенска група мотористи и, разбира се, спряхме. Единият от тях се оказа Българин, който живее в Словения и води хората към България. Полафихме си, по снимахме се

и продължихме напред, където се разкриваха все по-хубави гледки.

Румъния

Румъния

Снеговете се топяха и въпреки това имаше доста сняг покрай пътя, но се образуваха рекички и водопади – невероятно красиви.

Водопадът

Водопадът

Този беше най-големия и спряхме да се фотографираме.

Пътят, след като подминахме язовира, се пооправи и вече беше в по-прилично състояние, но не позволяваше висока скорост – вода, камъни, остри завои. Колкото по на високо се качвахме толкова по красиво ставаше. Стигнахме края на южния склон и спряхме преди да преминем през тунел дълъг около 1 км през планината.

Румъния

Румъния

Имаше огромни преспи сняг – ставаше за снежни топки

Снежец:-)

Снежец:-)

Минахме през тунела в който тече толкова много вода все едно вали дъжд

В тунела вали „дъжд“

В тунела вали „дъжд“

На северния склон се откри още по уникална гледка

трудно ми е да го опиша с думи неземна красота и същевременно рай за моториста, гледайте само

Бяхме на височина 2081 м според GPS-а, беше прохладно така да се каже и потеглихме надолу следвайки един местен моторист с CBR. Много мотори имаше нагоре надолу. Таман 3 дни по-рано бяха отворили прохода, който и без това е отворен само 2 – 3 месеца в годината и навалица страхотна много народ имаше. Спускайки се надолу минахме през няколко много огромни преспи явно очистени наскоро с булдозер или и аз не знам с какво

слязохме от прохода и спряхме да хапнем по една мамалига

А планината отдолу изглеждаше така

Всички снимки от Карпатския проход Трансфагарашан може да разгледате тук (заслужава си повярвайте): http://www.zetle.net/tony/pictures/Transfagarashan_22_06_2008/

Продължението: Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008 – част втора>>>

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008”

  1. МАРФИ каза:

    Историята е яка, обаче ако може да се оправят малко снимките да се показват ще е супер.

  2. МАРФИ каза:

    Невероятни снимки, много красиво място.

  3. Stela каза:

    Откога чакам някой да мине Transfagarashan и да пише… БЛАГОДАРЯ
    Аз съм такава патка заспала и свикнала и с румънските зигзаги, и с начина на шофиране на (румънските) една конкретна (нерумънска) кола, че така и не съм разбрала, че съм минала оттам 🙁

    Абе, хора, `де сте се „обърнали“- при Каракал точно! *
    (не може да не са ви разказали… е, не тия от Каракал, де)
    Според „легендата“, някакъв румънски владетел натоварил на (нещо) всички глупаци в страната- да ги извози извън страната. Но (нещото) се преобърнало, нямало как да продължат и… основали градче
    Каракал, мда.
    Почти не ми се е случвало да говоря където и да е в Румъния с някого повече от 5 минути и да не намери начин да ме пита била ли съм в Каракал и знам ли историите за него.
    Понеже ми къса паметта, всеки път отричам и всеки път се почва отново- за затвора, разположен на strada Libertatii (едва ли има нужда от превод), за багера, за … (казах, къса ми е паметта, а и нека не правя цял постинг вместо коментар:)

    Сега сериозно. Благодаря за пътеписа и ще чакам другите части и най-вече- да съобщиш за окончателното възстановяване на Деси и Ицо…

    Стойчо,
    дали може да положиш малко ръчен труд по линковете със снимки?- малко е неприятно да се разкъсва четенето за copy-paste в друг таб или друг прозорец

    _________________________________________
    * макар че според описанието ви, се е случило по-скоро до онова село на цигански барони със зашеметяващата архитектура- друго подобно има май само в Huendin

  4. Стойчо каза:

    Качих ги вече – дано ви хареса оформлението, защото съм сигурен, че разказ
    ът и снимките вече са ви харесали

  5. Антон(автора) каза:

    Здравейте всички,
    радвам се много, че ви е харесал разказа Ицо и Деси се възстановиха вече почти напълно за щастие се разминаха с леки последици. Проблема беше, че GPS а ни прекара през прекия път за Каракал през селата ако си бяхме минали от Бекет през Корабиа за Каракал нямаше да имаме такива проблеми предполагам. На 20 км преди Каракал стана инцидента преди Валеа нещо си някакво село.

  6. Stela каза:

    🙂 Живи и здрави 🙂
    С пожелание за време за продължение (във всякакъв смисъл)
    Стойчо, благодаря и на теб за труда за снимките… ама си струва, нали 🙂

  7. Стойчо каза:

    Струваше си определено:-)

  8. Stela каза:

    … и пак се налага да ми простиш нещо, което -ако буквоядем- е офтопик пак
    Но тук ми се струва най-адекватното място…
    Преди няколко часа научих, че инструкторът ми по шофиране е пострадал с мотора си и възстановяването му ще отнеме… повечко (поради упорит и безсрамен оптимизъм няма да цитирам предвидения от лекарите период). Утре го очаква изненадата да чуе (след 7 месеца) най-ужасната си ученичка… поне е сигурно, че ще се смее (ще внимавам да не е много, щото и без травми от това болят ребра)
    Едва ли ще го повярва, но той е вторият човек, благодарение на когото осъзнах колко обичам шосетата, всякакси… дотам, че да ми ухае на асфалт и джета насред морето…
    Благодаря ти, Станиславски 🙂

  9. blacksnoopy каза:

    Красиви снимки 🙂

  10. […] Продължаваме с мотоциклетно пътешествие на Антон из Румъния. Оставихме ги на прохода Трансфагарашан […]

  11. marij4eto каза:

    ПРИВЕТ!!!!!!!! Вие сте несравними и правите своите мечти осъществими!Радвам се за Деси и Ицо, че се възстановяват , от сърце им желая да оздравяват и своите нови обиколки да направят!За вашите дела и постъпки ви поздравявам , на тях се възхищавам! В същия дух продължавайте и за хората радост раздавайте!Веселия дух и емоцията все така във вас да присъстват, и много здраве, щастие, късмет навсякъде да ви съпътстват!И нека бог да ви закриля в делата и да бъде щедра към вас съдбата!Желая ви още почит и уважения и много нови постижения!Моите пожелания и приятелски чувства приемете и живи и здрави вие бъдете!!!!!!

  12. Shrota каза:

    Привет на всички. С Деска вече сме добре и от седмица вече си карам мотора.
    Тя все още е в шок и незнам кога ще може пак да кара и да се вози, но се качи и тя за 2 км. миналата седмица.
    Така че с нас всичко е наред и очакваме нови дестинации.
    Благодарско на Тони, Петя, Лъчо и Веселка за помоща, която ни оказаха в Румъния.

  13. Стойчо каза:

    Радваме се, че сте добре:-) Пък аз се радвам, че се навестявате и из нашата „околия“:-)

Leave a Reply


Switch to mobile version