фев 22 2010
Едно истинско зимно пътуване през Петрохан
Днес няма да хойкаме надалеч – с помощта на Филип ще направим един зимен преход през т.н.исторически път (т.е.стария път) на Петрохан. С джип,много сняг, снимки и никакви хора по офроуд трасето. Приятно четене:
Едно истинско зимно пътуване през Петрохан
В четвъртък сутрин тръгнахме с баща ми към селото ни в монтанско. Избрахме пътя през прохода Петрохан, защото е по-спокоен и много по-красив от магистралата на Витиня. Имаше известен риск заради зимните бури, но те бяха на изток и нямаше прогноза за такива в северозападна България.
Пътят към Петрохан беше почистен идеално.
Малко преди Гинци обаче изнудих баща ми да минем по т.нар. „Исторически път“.
Бях чувал, че е красиво и наистина беше. Каменистият черен път беше изключително разбит и на места въобще липсваше. Всъщност се ориентирахме накъде да вървим само по дирите на един автомобил минал преди нас:
Следи в снега
Снегът не беше много, но пътя беше изключително хлъзгав и на места много стръмен. С нормален автомобил определено би било предизвикателство.
По стария път на Петрохан
В общи линии нямаше храсти и клони които да пречат, т.е. по пътя не рядко минават коли.
По снежния път
Времето беше прекрасно. По пътя подминахме двама туристи.
Петрохан през зимата
Теренът непрекъснато се променя. Минавахме през най-различни отсечки. На места имаше големи замръзнали локви, но нищо непреодолимо.
По стария, исторически път на прохода Петрохан
Всичко беше много красиво. Направо снежна приказка:
Снежна приказка в Стара планина
В един момент излязохме на голо плато. Решихме да спрем и да разходим кучето.
Куче на разходка в планината
От там запомних изключителната тишина. Абсолютна тишина. Отдавна не ми се беше случвало. Чувахме дъха си:
С куче на разходка 
По напред пътят се разклоняваше на няколко места и се появяваха по-проблемни ситуации. Хората преди нас даже го бяха объркали в един момент. На мен ми направи впечатление, че естествения път влиза в едно дере, но баща ми настоя да следваме дирите. Почвата омекна и си личеше, че нещо не е в ред. После следите тръгнаха напряко именно за влизане към дерето през едно приятно склонче. Беше екстремен момент, но Нивата се справи без проблеми. Нататък отново имаше разклонения на пътя, но отново продължихме да следваме следите:
Следи в снега
Навлезнахме сред няколко изоставени къщи. Една от тях ми направи впечатление – очевидно са я строили с много мерак. Жалко, че е изоставена и западнала:
Къща в Гинци
Не след дълго излязохме на главния път. Оказа се, че сме излезли в Гинци, т.е. сме се отклонили сериозно и сме се завъртяли в кръг. Доколкото знам историческият път трябва излиза чак на Петрохан. Следващия път ще го минем целия както трябва.
Колкото до главният път – беше почистен идеално:
Новият път през Петрохан
Снегът беше натрупал по дърветата и минавахме като през снежен тунел:
Снежен тунел
От там до селото нямаше никакви проблеми. Пътят беше почистен прекрасно и никъде нямаше заледявания.
Студ на село
След пътуването през заснежения Петрохан пристигнахме безпроблемно на село. Нашата къща е последна и на най-високата точка в селото. Всичко беше почистено с трактор-снегорин, но не и отсечката до нас. Нивата се изкачи без дори да се замисли. Очарован съм от тази кола.
В двора веднага се разшетахме. Берра моментално подгони няколко котки и показа, че е новия шеф.
Куче на село
Съседката дойде да ни види с нейните кучета. Нямаше дразги – моментално се запознаха и след кратко перчене станаха приятели:
На село
Овчарката Рита всъщност се оказа новата пазачка на нашия двор. Обикновено я държали вързана. Ние я пуснахме. С Берра веднага станаха тандем и заедно обикаляха навсякъде.
Кучето
Разтоварихме колата и внесохме всичко навътре. Съседът се беше погрижил да почисти пътеките в двора. Оставаше само да си починем активно.
Лада Нива
Вечерта хапнахме обилно. Пийнахме също:
:-)
На следващата сутрин студът беше зверски. Всъщност не се усещаше, защото нямаше влага, но определено всичко скърцаше. Колата беше замръзнала:
Лада Нивата замръзна сутринта
Снегът, който беше поръсил съвсем леко беше като пух. Можеше да се различи всяка отделна снежинка. Въобще не беше лепкав – при духване полетява.
Лада Нивата
Запалих колата и пуснах парното. За нула време се размразихме и решихме да отидем до Монтана за провизии. От доста време съм решил да си направя рама за раздатъчната кутия и за целта ни трябваха винкели. Точно пред склада обаче се случи кофти случка – предна дясна гума тръгна да спада бързо. Донапомпах доколкото можах и бързо отидохме до близък гумаджия:
При гумаджията
Оказа се пробив във вътрешната гума. Казахме на майстора да не я лепи, а направо да направи джантата безкамерна. Същото направихме и с останалите две (четвъртата вече си беше безкамерна). Цялата операция излезе 40 лева.
След това се заловихме за работа. Нарязахме железата по шаблон:
В работилницата
След оформяне на основата на рамата на баща ми му дойде още по-добра идея. Когато рамата стане готова ще го опиша подробно в отделна статия.
Рамата
В събота сутрин беше още по-студено.
Според комшийката е било -15. Колата обаче палеше безпроблемно. Буквално нямаше развъртане – при завъртане на ключа директно запалва.
Нивата пали при -15 градуса през зимата
Този ден покарах малко през полетата и си правих „осморки“ хей така за кеф. Нищо сериозно, но беше забавно.
На село през зимата
Днес сутринта тръгнахме обратно за София отново през Петрохан. Нямаше промяна в пътната обстановка. Беше слънчево и невероятно красиво. Оставям ви да се насладите на снимките:
По снежния път
По снежния път
По снежния път
По снежния път
По снежния път
По снежния път
В крайпътно ресторантче хапнахме. Кучето остана в колата.
С Лада Нива по снега на Петрохан
Дърветата бяха величетвени, а снегът правеше гледката изключително красива:
Петрохан през зимата
Обичам зимата, въпреки високите сметки. Това си е
Петрохан през зимата
От там до София всичко беше перфектно. Стигнахме сравнително бързо.
Автор: Филип Петров
Снимки: авторът
Гласувайте, де:-)
3 responses so far
Страхотни снимки.
Преди години май в това село Гинци продаваха домашно сирене и мляко, а и горе на Петрохан си купихме кисело мляко в гърненце. Не знам дали още продават. Вечерта спахме в Лопушанския манастир, а на следващия ден през някакви пътища стигнахме до Чипровци. Напомни ми за това зимно пътуване.
Страхотни снимки, поздравления. И хубав пътепис.
Продават главно мляко и мед, но честно казано нито млякото, нито меда са от най-добрите. От там си заслужава да си вземете картофи – наистина са добри!