февр. 16 2010
Из Стария свят с влак (Европа)
Е, тé така се прави! Приятно четете:
Из Стария свят с влак (Европа)
И ако казват, че размерът не е от значение – хората са в грешка.
Лятото направихме нещо, поне за мен, мащабно. Едно пътуване, чието планиране всеки път включваше все повече дестинации и в крайна сметка обхвана Стария свят.
Една сутрин се качихме на влака за Белград
с билети Interrail и неусетно стигнахме. И продължихме към Будапеща, като кондукторът с тих глас каза да внимаваме, защото през нощта имало много крадци и да отваряме спалното само ако е той.
Е, Будапеща си е Будапеща.
И да, колкото и да харесвам София – тук нямаме такъв Парламент:
Парламентът в Будапеща
После, проклинайки защо нямаме пари за градски транспорт, стигнахме до гарата и хванахме влака за Братислава. Странен влак, почти празен, без кондуктори, само един ни се накара, че гарата била Петражалка, а
Братислава била другата спирка.
После, търсейки хостела, се метнахме на един произволен нощен рейс и само благодарение на една жена с жестове се разбрахме къде и как да се прехвърлим. И дори да са ми казвали, че Братислава не била хубава– този град ме грабна:
Кулата в Стария град на Братислава
А после и
Виена.
Е, там един служител от гарата ме изгледа като марсианец, като го попитах дали на перона се пуши. Не, естествено…
В парка на двореца Шонбрун
След Виена поехме и към друга европейска столица –
Прага.
Едвам намерили места в нощния влак, се посмяхме в интернационалното купе, че всички сме от различни държави. А и в Прага това бе нормално – много различни хора:
Старе место
И с усмивка на уста се отправихме към
Мюнхен.
Един поляк започна да разказва по пътя и за пореден път ми стана забавно как хората се разбират без да говорят един и същ език. Макар че това мое прозрение въобще не ми помогна да се оправя с немския:
Триумфалната арка в Мюнхен
И после пак хванахме влака, прекосявайки Германия, на път за град, който никога не съм вярвала, че ще видя–
Амстердам.
Явно за много хора е представлявал интерес, защото в Мюнхен ни казаха, че имаме късмет с деня, защото съседните дни са все заети местата:
Каналите на Амстердам
След Амстердам следваше
Лондон
и една ужасна нощ чакане на гарата в Брюксел. Е, поне не може да се отрече, че влакът беше бърз. Какъвто всъщност е и животът в Лондон – едно непрекъснато движение. Макар че снимката показва по застинал начин на живот:
Мумия в Британския музей
Е, тук вече малко спряхме с пътуването с влак, защото цените бяха безбожно скъпи и хванахме ферибот до Франция, както и едни финландци, които също пътуваха към
Париж
и с които се оказахме в един и същ хостел, а после те дойдоха и в София:
Парижката Света Богородоица
В Париж беше ужасно преживяване във връзка с влаковете – никой на гарите не говореше английски / поне така твърдеше/, казваха, че няма места за Швейцария, но в крайна сметка след дълго обикаляне със самарите по всички гари си намерихме прекачване за
Лугано,
нетърпеливи да пробваме швейцарския шоколад:
Лугано – езерото
И после последва последната дестинация –
Рим.
Е, във влака за Милано, понеже бяхме българи едни полицаи доста старателно ни гледаха документи и багаж, на което им отвърнах, че това е дискриминация. По пътя за Рим един чернокож влезе в купето и затвори вратата, като с жестове каза, че няма да пускаме друг и си опънахме седалките. Беше много забавен, но понеже влакът беше пълен и един човек се оплака, кондукторът се намеси, като настани други хора при нас, разваляйки ни хубавите легълца:
Колизеумът
Е, чао, Италия! Пак във влака, вече сръбски; чувстваш, че си близо до дома. Ужасна жега, без пари. Никакво разглеждане / стига ни от концерта на AC/ DC/, а бира на гарата. В крайна сметка дългият ден мина и започна още по дългата нощ във влака за София – никакъв ред, всеки с цигара в уста, купон за всички, на които не им се спи зверски.
Е, когато след около две седмици стъпиш
в България се чувстваш по-добре.
Важното е да се опитваш да гледаш с онези греещи очи на сградите и живота тук, както си го правил и навън. Защото иначе те хваща малко яд. И на гостите ти чужденци не им казваш, че няма какво да се види в София, в България, защото ако си го мислиш наистина – не заслужаваш да живееш тук, а май, да не казвам силна дума, и никъде другаде.
Пътуването с влак си е тръпка. Още повече, когато тръпката е подсилена от другата тръпка да видиш нови неща, градове. Лично за мен – зарекла съм се да обиколя пак с влак другата част от Европа – Скандинавските страни. Но преди това лятото ме чака малко от Новия свят…
Автор: Елица Станева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:
Европа – общо
Related posts:
Пътуване из Европа с кола, 2015
Три хонди из Европа (3): През Страсбург и Виена към дома :)
Нова година в Дрезден
Пътешествие из Европа (1)
Към Европа с влака (1): Белград и Виена
Набързо из Европа
Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)
Пътуване из Гергьовденска Европа – или как след 3100 км знам какво искам от живота
Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота
Коледа и Нова година
Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска
С влак до Португалия (1): През Сърбия, Хърватия и Италия
9 коментара
Съгласен съм, че трябва да сме позитивно настроени и да оценяваме по достойнство всичко около себе си. Обаче намирам за недопустимо човек да си слага розови очила, за да не види кусурите и да не предприеме нужните мерки за отстраняването им. В България има много чудесни неща, които не се съхраняват и в крайна сметка отиват по дяволите именно защото не спираме да си повтаряме, че сме „по-по-най“. А за да разберем, че навсякъде е хубаво и че всички хора заслужаваме да живеем достойно, трябва да пробваме повечко влакове – от най-бързите до най-бавните (Париж-Марсилия, 900км, 3 часа път… Перник-София, 30км, 1 час път). Затова предлагам в парламента да гласуват закон срещу тесногръдието, който да задължава всички граждани да обиколят и опознаят света, за да го обикнат не само с хубавото, но и с кусурите му 🙂
Нали точно заради това го крепя сайта 🙂
Между другото: идеята с тези Interrail билети е много добра. Абе, човек мерак да има!
Mnogo mi haresa no za syjalenie nishto ne razbrah ot tozi patepis, prabvah da go procheta otnovoi otnovo syshtoto nishto ….. Bravo sigurno e bilo strahotno prejivqvane.
А нека наистина обясня по- подробно за билетите Interrail 🙂
Това представлява един билет, с който може да се пътува в 30 европейски страни- http://www.interrailnet.com/interrail-where-to-go .
Важи за различни времеви периоди- аз лично избрах да пътувам 10 дни в рамките на 20, т.е. на билета има като табличка- в моя случай с десет графи= десетте дни за път, в която се записва датата и кондукторът ти дупчи билетчето. Хубавото е, че в един ден за път можеш да сменяш много влакове. А най- хубавото е, че записваш всичко в движение- никой не те кара още от България да кажеш къде, в кой ден и защо отиваш.
Има и различни билети- можеш да пътуваш с Global Pass или с Pass за една държава / ако си си харесал Испания например, купуваш си Spain Pass и кеф ти Мадрид, кеф ти Билбао, др./: http://www.interrailnet.com/interrail-global-pass-order , http://www.interrailnet.com/interrail-one-country-pass .
Единствено с тези билети се доплаща резервация за място, ако се изисква / като влаковете във Франция/ и за спален вагон/ кушет: http://www.interrail.net/english/supplements.php .
Е, затова пък дават право на намаления, например за фериботи- ако не ти се дават към 200лв. за влак под Ла манша, можеш с намаление да минеш над него с ферибот само за към 20лв.
Иначе самите те се купуват от бюра на Рила, като има намаление за лица под 26 години.
Е, дерзайте!
http://vbox7.com/play:a4ac3572
🙂
[…] пътуването с влак из Европа дойде ред и на […]
Пътеписа е старичък, ама все пак да се изкажа и аз за тези итнерпас – ако не си студент или до 25 годишна възраст въобще не е изгодно – 600 евро за 30 дни… за 1200 лева ще обиколя доста места с колата 🙂
Стана ми доста интересно.И какво- решаваш да тръгваш, минаваш през гарата, купуваш си такъв билет от Рила, качваш се на влака и пътуваш цял месец ( или там 10 или 22 дена,според билета)…така ли?- по всички влакове , с неограничени прикачвания…Ако не доплатиш за запазено място или спален вагон ( ако не искаш да спиш или ти се пътува прав)?… Или трябва предварително ( няколко дена или месец преди това да си купиш билет).А конкретно за България как става- – за всеки вкал ли важи тоз билет ( хи готино ще ми е да обиколя България с тоз билет)…
Може ли да разкажете още за това, като за съвършенни начинаещи…Стъпка по стъпка.Примерно тръгвам по направление- София-Сърбия, Италия ( да наблегна на Италия за повече дни), Франция ( пак да наблегна),Също Испания и Португалия и връщане пак в София…Как би изглеждало това стъпка по стъпка-първо какво се прави,после какво, къде какво може да те попитат кондукторите…Давайте пак , за да разбера и аз:)
Влади, бюро Рила не е съвсем на гарата (ако говорим за София): намира се в сградата на министерство на транспорта, точно срещу Централна поща (имат и телефон, ако потърсиш в Гугъл, със сигурност ще го намериш) – продават такива карти (билети) за дълги пътувания из Европа и си заслужава да опиташ