Е, тé така се прави! Приятно четете:

Из Стария свят с влак (Европа)

И ако казват, че размерът не е от значение – хората са в грешка.

Лятото направихме нещо, поне за мен, мащабно. Едно пътуване, чието планиране всеки път включваше все повече дестинации и в крайна сметка обхвана Стария свят.

Една сутрин се качихме на влака за Белград

с билети Interrail и неусетно стигнахме. И продължихме към Будапеща, като кондукторът с тих глас каза да внимаваме, защото през нощта имало много крадци и да отваряме спалното само ако е той.

Е, Будапеща си е Будапеща.

И да, колкото и да харесвам София – тук нямаме такъв Парламент:

Парламентът в Будапеща

После, проклинайки защо нямаме пари за градски транспорт, стигнахме до гарата и хванахме влака за Братислава. Странен влак, почти празен, без кондуктори, само един ни се накара, че гарата била Петражалка, а

Братислава била другата спирка.

После, търсейки хостела, се метнахме на един произволен нощен рейс и само благодарение на една жена с жестове се разбрахме къде и как да се прехвърлим. И дори да са ми казвали, че Братислава не била хубава– този град ме грабна:

Кулата в Стария град на Братислава

А после и

Виена.

Е, там един служител от гарата ме изгледа като марсианец, като го попитах дали на перона се пуши. Не, естествено…

В парка на двореца Шонбрун

След Виена поехме и към друга европейска столица –

Прага.

Едвам намерили места в нощния влак, се посмяхме в интернационалното купе, че всички сме от различни държави. А и в Прага това бе нормално – много различни хора:

Старе место

И с усмивка на уста се отправихме към

Мюнхен.

Един поляк започна да разказва по пътя и за пореден път ми стана забавно как хората се разбират без да говорят един и същ език. Макар че това мое прозрение въобще не ми помогна да се оправя с немския:

Триумфалната арка в Мюнхен

И после пак хванахме влака, прекосявайки Германия, на път за град, който никога не съм вярвала, че ще видя–

Амстердам.

Явно за много хора е представлявал интерес, защото в Мюнхен ни казаха, че имаме късмет с деня, защото съседните дни са все заети местата:

Каналите на Амстердам

След Амстердам следваше

Лондон

и една ужасна нощ чакане на гарата в Брюксел. Е, поне не може да се отрече, че влакът беше бърз. Какъвто всъщност е и животът в Лондон – едно непрекъснато движение. Макар че снимката показва по застинал начин на живот:

Мумия в Британския музей

Е, тук вече малко спряхме с пътуването с влак, защото цените бяха безбожно скъпи и хванахме ферибот до Франция, както и едни финландци, които също пътуваха към

Париж

и с които се оказахме в един и същ хостел, а после те дойдоха и в София:

Парижката Света Богородоица

В Париж беше ужасно преживяване във връзка с влаковете – никой на гарите не говореше английски / поне така твърдеше/, казваха, че няма места за Швейцария, но в крайна сметка след дълго обикаляне със самарите по всички гари си намерихме прекачване за

Лугано,

нетърпеливи да пробваме швейцарския шоколад:

Лугано – езерото

И после последва последната дестинация –

Рим.

Е, във влака за Милано, понеже бяхме българи едни полицаи доста старателно ни гледаха документи и багаж, на което им отвърнах, че това е дискриминация. По пътя за Рим един чернокож влезе в купето и затвори вратата, като с жестове каза, че няма да пускаме друг и си опънахме седалките. Беше много забавен, но понеже влакът беше пълен и един човек се оплака, кондукторът се намеси, като настани други хора при нас, разваляйки ни хубавите легълца:

Колизеумът

Е, чао, Италия! Пак във влака, вече сръбски; чувстваш, че си близо до дома. Ужасна жега, без пари. Никакво разглеждане / стига ни от концерта на AC/ DC/, а бира на гарата. В крайна сметка дългият ден мина и започна още по дългата нощ във влака за София – никакъв ред, всеки с цигара в уста, купон за всички, на които не им се спи зверски.

Е, когато след около две седмици стъпиш

в България се чувстваш по-добре.

Важното е да се опитваш да гледаш с онези греещи очи на сградите и живота тук, както си го правил и навън. Защото иначе те хваща малко яд. И на гостите ти чужденци не им казваш, че няма какво да се види в София, в България, защото ако си го мислиш наистина – не заслужаваш да живееш тук, а май, да не казвам силна дума, и никъде другаде.

Пътуването с влак си е тръпка. Още повече, когато тръпката е подсилена от другата тръпка да видиш нови неща, градове. Лично за мен – зарекла съм се да обиколя пак с влак другата част от Европа – Скандинавските страни. Но преди това лятото ме чака малко от Новия свят…

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Please follow and like us:

Related posts:

Пътуване из Европа с кола, 2015 Камбоджа (1): С влак трета класа към Третия свят През Европа с влак До Париж с влак Към Европа с влака (10): И като край: Виена Към Европа с влака (2): Германия Три хонди из Европа (3): През Страсбург и Виена към дома :) Към Европа с влака (1): Белград и Виена С влак до Португалия (1): През Сърбия, Хърватия и Италия Набързо из Европа Към Европа с влака (7): Нова година в Амстердам Пътешествие из Европа (1)

   Изпрати пътеписа като PDF