февр. 15 2010

Остров Мавриций – частица от рая (3)

Продължаваме с разказа на Таис за нейната Нова година, прекарана на остров Мавриций. Започнахме с представянето на острова и неговите плажове, после разгледахме и малко от вътрешността, а днес ще видим самата Нова година, както и първата ѝ екскурзия из острова. Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част трета

Както се вижда от снимките в предишните части, първите дни беше облачно… като гледа човек, направо да ни ожали за „лошия късмет“ 😀 Ние самите като отивахме вече знаехме предварителната прогноза и знаехме, че ще е облачно и дъждовно и бяхме леко посърнали.
Оказа се, че по-хубаво от това не можеше да се случи. Местните също все това ни повтаряха, колко сме късметлии, че времето е такова и още първия ден се уверихме в предимството.
Това с преваляването е… по-скоро ти спестява душа след солената вода и то ако не си под чадър или палма – разбирайте топъл дъжд. А облаците ни спасиха от слънчево изгаряне и то отново след обилно мазане със слънцезащитни кремове. Всъщност бързам да предупредя тези, които биха тръгнали натам – пазете се от слънцето, наистина е много силно и се изгаря дори под сянка и през облаци. Дори аз, дето уж съм с доста подготвена кожа (целогодишно поддържам естествен тен
😀), предпоследния ден направих лек обрив от слънцето.

Тъй като пристигнахме на 30.12, вече смятахме, че от 02.01 ще започнем с екскурзии. Да да, ама не 😀 Оказа се, че хората там не само си празнуват както си му е ред Нова година, ами го правят 3 дни, тоест на 1-ви и 2-ри никакъв шанс за никаква екскурзия, на никакви цени. Което от друга страна беше перфектно, защото всички имахме 4 дни за мързелуване 😀 Между другото нещо, което ми направи впечатление, в програмата за Нова година, която беше оставена в стаята беше написано празнуване на Св.Силвестър. Аз като носеща неговото име знам, че е на 02.01, ама… та така, от 31.12 започнахме да празнуваме 😀 Казвам започнахме, защото още от обяд по улиците на Гранд Бей започнаха да гърмят пиратки… Предварително знаех, че там не празнуват Нова година както ние си представяме с тежки програми и тн. Хората си залагат на купона и веселието… И… добре де, мислех първо за острова да разкажа, ама нека си кажа как изкархме Нова година 😀 С една дума: ВЪЛШЕБНО. А с много думи…. Още от обяд започнаха приготовленията в хотела. Вече знаех, че ще има все пак някаква програма, и много заря. Нямаше как да си го представя, единствено си запазихме масите в ресторанта и естествено – цял ден плаж, спане под ей такива палми с кокосови орехи по тях… Това ясно, че е снимано лежейки на шезлонга, обаче през ум не ми мина, че някой от тези орехи ако падне върху мен ще ме размаже 😀

Кокосова палма – остров Мавриций

Кокосова палма над главата


Самото празнуване беше организирано много практично според мен – вечерята на блок–маса в ресторанта, който е отворен и до единия от басейните. Всички сервитьори в традиционно облекло (индийско), а масите… То верно, че храната не е най-важното нещо, но толкова омари и скариди и миди на едно място не бях виждала 😀

Новогодишна трапеза – остров Мавриций

Новогодишната трапеза

Новогодишна трапеза – остров Мавриций

Новогодишната трапеза


Пощенливите да не гледат 😀

Омар от Новогодишна трапеза – остров Мавриций

Омар


Самият хотел и градината бяха украсени… палмите в светлинки стояха така поне до края на нашия престой 😀

Украсата на ресторанта за Нова година – остров Мавриций

Нова година в ресторанта

Украсата на ресторанта за Нова година – остров Мавриций

Новогодишната украса

Ресторантът за Нова година – остров Мавриций

Новогодишната вечеря

Докато вечеряхме на фона на приятна музика, в съседство до другия басейн започна вече и програма, която беше колкото за деца, толкова и за възрастни – прекрасно представяне на „Цар Лъв“ 😀

Новогодишна програма – остров Мавриций

Новогодишната програма

Новогодишна програма – остров Мавриций

Цар Лъв – Новогодишната програма

Е, ние си чакахме да стане полунощ на масата в ресторанта, въпреки, че повечето вече се бяха изнесли към дансинга при басейна.. Явно местните вече нямаха търпение, защото пиратки и фойерверки започнаха още от здрачаване (към 20.00 часа), та в крайна сметка и при нас към 23.00 часа вече не издържаха и започнаха фойерверките… Беше толкова страхотно, явно на платформи бяха поставени в залива и в тъмното ефекта беше, сякаш излизат от морето… Повече от половин час заря, която сякаш даде началото вече на много по-шумния купон… За съжаления няма как да пусна много снимки, защото на почти всички съм с хора от групата и нямам съгласието им да пускам в нета…
Но кулминацията на празненството беше като започна да вали 😀 Всъщност започна да ръми някъде малко преди полунощ, но още бяхме в ресторанта. Както можете да се досетите, никой не се притесни от този дъжд и когато се преместихме на бара… почти нямаше място на дансинга. Междувременно дъжда се засили, което ……. ами което доведе до скачане в басейна и продължаване с напълно мокри дрехи 😀 А дъждът валеше ли валеше… топъл тропически дъжд… Чак ми се приплаква като се сетя, искам и тук така да вали  До тук съм мокра само от дъжда… 😀

Нова година на остров Мавриций

Нова година на остров Мавриций

Нова година на остров Мавриций

Кой скача в басейна? 😉

Ако се чудите – да, също скочих в басейна в края на купона на открито, след това топъл душ, преобличане и продължаване в бара на хотела….
Е, на другия ден вече бях без глас, но кой ти гледа 😀
Не знам как звучи на разказ, няма как да го пресъздам цялото щуро настроение, веселбата беше повече от върховна…
Към 5 сутринта вече и последните се прибрахме по стаите и …. бързо спане, за да има време за плаж на следващия ден 😀

Още два дни мързелуване и… така де, омръзна ни да лежим по плажа и решихме, че е време да видим поне малко от острова 🙂
Като цяло екскурзиите, които се предлагат логично са свързани с круизи, подводници, шнорхелинг, риболов (в океана) и малко от вътрешността на острова. Природно ориентирани, паркове, водопади, основни забележителност… На такава тръгнахме и ние първия ден след 3–дневното празнуване 🙂

Насочихме се надолу, към южната част на острова, като първата ни спирка беше мястото, откъдето е бил създаден о-в Мавриций – Trou aux Cerfs, вече угасналият вулкан. Като го гледа човек едно гьолче, а каква прекрасност се е породила от него, а после нека говорят, че вулканите били нещо лошо 😀

Езеро на мястото на гърлото на изгасанал вулкан Trou aux Cerfs – остров Мавриций

Гърлото на изгасаналия вулкан Trou aux Cerfs

Повъртяхме се, поснимахме, взехме си камъчета, с надеждата, че са вулканични и продължихме към Свещеното езеро на Шива. Както става ясно, по-голямата част от населението са индуси. Казаха, че имат и мюсюлмани и протестанти, но в движение видяхме само една малка джамия и … църква не видяхме. Както и да е, по пътя към езерото минахме през едни чудни гори, където някога е имало и абаносово дърво… Пътищата бяха много интересни – като на вълни, не разбрах защо така са ги правили 😀

Път към свещеното езеро на Шива – остров Мавриций

Пътят към свещеното езеро на Шива е на вълни


Ние бяхме с бусче, но местните, когато започнат празниците на Шива, всички тръгват от всички краища на острова и пеш изминават разстоянието до езерото. Преди него ни посреща огромната статуя на Шива и неговите пазители 😀

Маймуна – острова Мавриций

Пазител на свещеното езеро на Шива


Някои от тях доста податливи към човешките пороци 😉

Маймуна с цигара – острова Мавриций

Бате, бате, дай една цигара!

Ето и самата

статуя на Шива…

Оттук човек се потапя в един друг свят, малко странен, малко мистичен и много, много дружелюбен 🙂

Статуя на бог Шива – остров Мавриций

Статуя на бог Шива

Зад тази статуя се намира самото езеро и „храмовете“ на отделните богове. Пиша го в кавички, защото поне на мен ми беше странно да използвам тази дума за това, което видях. Истината е, че за първи път се докосвам до тази религия толкова отблизо и всичко беше много ново…

Влязохме в оградена част, където имаше и постройки, в които бяха статуи на отделните божества, но също така отвън имаше статуи, на които поклонниците поднасяха дарове: цветя, плодове, ароматизирани пръчици, монети и отправяха молитвите си.

На този бог така и не запомних името, но разбрах, че мъжете предимно се молят при него за мъжка сила 🙂

Богът за, хм..., мъжка сила

Бог за ...хм... мъжка сила

Ето и Ганеша

– между другото за първи път там чух историята защо е със слонска глава и се почувствах като в свят на приказките 🙂

Бог Ганеша – остров Мавриций

Бог Ганеша

Ето и богинята на късмета и богатството.

Отивайки към нея обаче гида побърза да ме предупреди, че трябва да съм боса. В първия момент се стъписах, имаше някаква вода, която не изглеждаше толкова чиста, но… както се казва – в Рим като римляните, та събух се, все пак няма начин да не уважа традицията..

Индуска богиня на късмета и богатството – остров Мавриций

Пред богинята на късмета и богатството

А непосредствено до нея отново Шива, този път вече седнал … То като нагазиш веднъж вече бос, после ти е все едно и навсякъде си ходиш така 😀

Бог Шива – остров Мавриций

Пред бог Шива

А срещу езерото имаше сграда, която явно цялата беше изпълнена с храмове на боговете

Храм с индуски богове – остров Мавриций

Храм с множество индуски богове

А в подножието й нещо като в стъклени стаички бяха настанени пак статуи на божеставата, вероятно в някакъв ред, който аз поне не разбрах

И ето Буда

Буда – остров Мавриций

Буда

След него бяха Кришна и… не запомних кой 😀

Кришна – остров Мавриций

Кришна и ?


И други, които наистина не успях да запомня

Индуски богове – остров Мавриций

Индуски богове

Предвид, че е

свещено езеро на Шива, логично се насочихме към неговия храм.

И там беше едно от изключително емоционалните поне за мен изживявания… Още на входа имаше един мъж, който слагаше на всички червени точки и две чертички… Изключително приятно бях изненадана от това, че въпреки, че видимо не съм от тази религия, човека не се зачуди, дори веднага на английски започна да нарежда пожеланията докато слагаше точката и чертичките. Това беше и първата ми изненада, защото този ритуал ми напомни за нашия християнски, когато свещенника със светена вода ни прави кръстче на челото, със същите думи – молитва за успех, здраве, късмет…
В същото време вътре в самия храм имаше нещо като церемония, за която нямаше проблем да снимаме, стана ми любопитно и влязох вътре, като се опитах да застана настрани, за да не преча. Тук беше следващата ми изненада, че самите хора, а и мъжа в ролята на свещеник (съжалявам, не зная точно как се наричат) ме поканиха да се присъединя към тях. То ясно, че не знаех какво да правя, още повече, че всички около мен бяха с таблички, в които имаше цветя, плодове… Свещеника веднага ми даде една чаша с вода и на английски започна да ме води по време на церемонията кога какво да правя… По някое време запалиха нещо като тамян, който си слагаха на листа, а аз понеже нямах, той отново ми даде нещо като кандило, където запали и за мен… После се въртяхме около остта си, казвахме си желанията… накрая от водата, която изтичаше от статуята и даровете трябваше да се поръсим и в края … една от жените ми даде плодове, „свещеника“ също ми даде от тези, които бяха оставени като дарове…
Защо разказвам толкова в детайли това – бях изненадана от сходството на тази церемония, която явно беше за благославяне за успех, здраве, и сбъдване на желания, но като цяло не беше много по-различна от нашите такива: ние също носим дарове, оставяме ги на дадената икона и/или ги раздаваме на хора, също се ръсим със светена вода, също палим свещички и тамян..
Това, което ме трогна много обаче беше лекотата, с която бях приобщена, без чудене, независимо, че не съм от тази религия и съм туристка, при това с обяснения на разбираем език какво да правя, какво следва… Стана ми малко тъжно, защото при нас в църква никога не съм виждала поне аз подобно приобщаване, да не говорим за говорене на повече от един език…

Свещенодействия пред индуските богове – остров Мавриций

Свещенодействия

И вече с червеният знак на челото 😀

С червена точка на челото – остров Мавриций

С червена точка на челото

Бях и при храма на Кали и досега съм почти сигурна ,че правих снимка там, но… снимка така и не намерих 😀

Продължението:

Остров Мавриций – частица от рая (4)>>>

Автор: Таис

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Остров Мавриций – частица от рая (3)”

  1. Сандо каза:

    Ихааа, Мавриций е едно от най-хубавите местенца на света!
    И аз имам снимки на същото езеро пред червената маймуна, и при мен в деня на екскурзията времето беше облачно. В храма сложиха на приятелката ми червена точка на челото, а на следващата година се оженихме… Така че там много трябва да внимавате да не ви метнат и вас с някоя червена точка :-)))) Във всеки случай пазя невероятен спомен от острова и от чудесните му обитатели! А и червената точка се оказа особено сполучлива 😉

  2. Стойчо каза:

    @Сандо, аз ли не съм чел внимателно при теб, или ти не си го описвал? 🙂

  3. Сандо каза:

    Е, случва се човек да пропусне нещо 😉 http://sandolino.blogspot.com/2009/07/blog-post_23.html

  4. Стойчо каза:

    Ейц, верно съм го изпуснал 🙂 Супер е 🙂

  5. Таис каза:

    Ха така, и какво, значи до началото на идната година да очаквам и аз да се омъжвам?! Ми… добре, започвам да стягам чеиза, пък за сватбено пътешествие… ех, още толкова места не съм посетила.. Но едни Танзания, Занзибар и все от рода…
    Отивам да чета твоят разказ за Мавриций 🙂
    Хахахах, дали червената маймуна е допринесла приятелката ти да побърза да се ожените :)))))

  6. Сандо каза:

    Ами не знам дали точката е спомогнала по въпроса за бракосъчетанието, но определено ваканцията на о-в Мавриций оказа положително въздействие в тази насока! На теб обаче след толкова много туризъм сигурно ще ти е трудно да избереш дестинация за сватбено пътешествие 🙂

  7. Mariela Taskova каза:

    🙂 чудесно пътуване! Повдигането на пътищата на определени интервали е за да се намали скоростта .

  8. Nasko каза:

    Ама си ……, мамата си джаса!

    Бележка от цензурата: Думата в многоточието е изтрита заради грубо погазване правилата за коментиране. Правилата са следните: 1.Обсъжда се текста, но не се обсъждат авторите, другите коментиращи и редакцията (вкл.цензора). 2.Повторното нарушаване на първо правило води до маркиране като спам

  9. […] и представябето на острова, а за последно празнувахме Нова година. Днес продължаваме с обиколката на острова. Приятно […]

  10. Lady D. каза:

    Xm, тази церемониална суматоха относно празника Maha Shivratri продължи цяла седмица (8-11 февруари) по улиците на Vacoa, където е локализирана и моята работа. Аз като страничен наблюдател на религиозните им шествия по улиците (които предизвикваха невероятни задръствания) останах равнодушна поради причинените неудобства на тези, които не празнуваха този празник.
    Иначе, браво за чудесните ти пътеписи!

  11. Таис каза:

    Лейди Д, сигурна съм, че настъпва огромна суматоха по време на празниците им и не съм убедена, че тогава ще се чувствам толкова очарована 🙂
    Радвам се, че ти харесват разказите ми 🙂 Тези дни ще дойде още един от едно друго място 🙂

Leave a Reply