фев 12 2010

Леденика, Магурата и Белоградчик

Днес ще отскочим за малък излет до Северозападна България. Водач в пещерата Леденика и край Белоградчишките скали ще ни бъде Оги. Пътуването е по повод на миналогодишния Великден. Приятно четене:

Леденика, Магурата и Белоградчик

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца.

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Към 11:30 ч. стигнахме на входа на

пещерата „Леденика“,

минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…

На паркинга пред пещерата се намира и хижа „Леденика“, където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно – като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада „Боров камък“. По инструкциите на Adem от поредицата „Непознатата България“ стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото – хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Пещера Магурата и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме „Христос воскресе“ и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

Пещера Магурата

Магурата

Пещера Магурата

Магурата

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя „Хубава си моя горо“ – наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед „Ескимо“ и продължихме към последния етап от нашето пътуване – Белоградчик и крепостта „Калето“.

Белоградчишката крепост Калето

Крепостта Калето

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Белоградчишките скали

На Белоградчишките скали

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло…

Автор: Оги Ковачев

Снимки: авторът

Download this article as an e-book


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version