февр. 12 2010

Първият ни ден в Банкок

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. За последно пътувахме с него от Хонконг към Тайланд и днес ще бъдем за пръв ден в Банкок. Приятно четене:

Първият ни ден в Банкок

«Опасностите на Банкок», знаменитият криминален филм на братята Панг, отекваше в мислите ми, докато се събуждах тази сутрин.

Банкок може да е горещ, но устремът и жизнеността на града са като свеж полъх. Само вижте движението по пътищата. Булевардите са широки и може да видиш всякакъв вид возила върху тях… освен велосипеди. И целият този безкраен поток е засилен да отива нанякъде. Освен на светофарите, когато зеленото светва след 180 секунди (!) и пътниците в автобусите излизат за малко да се разтъпчат. Но засега в тази неделя ще се движим пеша.

Закуска в хостела – Банкок, Тайланд

Закуска в хостела

Слязохме долу в градината-ресторант на хостела, а там нямаше никой дори и от персонала и трябваше да влизаме вътре, за да си поръчваме печените филийки, а това включва събуване и обуване. В градината има една маса, отрупана с чай, кафе и сладко. Оттук си вземаме каквото ни харесва и закусваме на спокойствие на малка дървена масичка под свежа зеленина. Атмосферата в градината е невероятно релаксираща. И така трябва, защото излезеш ли навън по улиците на Банкок, започва щурото приключение.

Видяхме Као Сан през деня и улицата изглеждаше много нетипично, тъй като няма чак толкова много хора. Излязохме от отсрещния западен край на улицата и зацепихме на юг, защото от картата знаехме, че там е Големият дворец (Grand Palace • พระบรมมหาราชวัง), туристическа атракция номер едно на Града на ангелите.

Големият булевард, успореден на Као Сан, е доста широк и се казва… хмм… пак дълго и сложно тайландско име, започващо с «Раджа» — и ние така го запомнихме. Много е дълъг и продължава доста на изток, а на запад свършва близо до нас, при срещата с реката. Всъщност ние така и не отидохме на запад от реката и си стояхме в централната част (Као Сан) и прилежащата нова половина Сукуумвит (สุขุมวิท). Запомнихме едно кръстовище със статуи на слонове с идеята да се ориентираме после по него и се спуснахме на юг. Това е доста обширна част от Банкок и за двореца се минава покрай правоъгълен парк, който изглежда се ползва за концерти. Срещу него има представителна административна сграда.

Пред кралския дворец – Банкок, Тайланд

Пред кралския дворец

„Да нахраним гълъбите“– популярна измама в Банкок, Тайланд

Гълъбите на мафията 😉

Тук се случи досадната ми излагация, когато се вързах на една предвидима схема за измама на туристи. По тротоара има адски много гълъби и местните хора ги хранят с царевица. При приближаване на наивен турист те го заобикалят и му ръчкат в ръцете торбички с царевица, за да храни пилетата, неволните съучастници. Чужденецът не може да повярва на добрината и има защо — това е измама. След като му дават колкото може повече торбички, местните започват да искат пари за зърното. Тези бяха много агресивни и се мръщеха, което е абсурдно за тайландец. Все пак им дадох само част от исканата сума, 120 бата, нещо като 5 лева. Това беше безценен практически урок: не вземай нищо от тях, колкото и да са настоятелни и колкото и безобидно да изглеждат. Когато е физически трудно да се измъкнеш, използвай въображение и винаги запазвай самообладание. Едва ли иска казване, че подобно зарибяване не ни се повтори, дори и по-нататък, пред будещите искрено съжаление камбоджански деца.

Кралският дворец – Банкок, Тайланд

Кралският дворец

След този отрезвителен епизод продължихме към Двореца, а капаните за туристи тепърва започваха да щракват. На самата улица покрай оградата на палата е пълно с викачи, които ти предлагат да те возят донякъде или да те заведат до входа на комплекса. Някои са били искрени, но тогава не искахме и да знаем. Забавно ни стана, когато пазачите на портала благо ни обясняваха, че наистина само работят тук и нищо не искат да ни продават.

Големият дворец (พระบรมมหาราชวัง • Пра Бором Маа Раджа Уанг)

е комплекс от сгради, който е служил за официална резиденция на краля на Тайланд от 18 до средата на 20 век. След смъртта на крал Ананда Махидол в Големия дворец, крал Буумибол преместил официалната кралска резиденция в двореца Читралада. Дворцовият комплекс се намира на източния бряг на река Чао Прая. Подстъпите към него са защитени от отбранителна стена, която огражда площ от над 200 000 м². До стената има и канал, който също е с отбранителна цел и образува остров, наричан Ратанакосин.

Кралският дворец – Банкок, Тайланд

Из кралския дворец

Гранд-дворецът е ограден от бяла ограда с дължина 2 километра и в момента на нашето посещение я боядисваха, защото имаше доста олющени петна. Както при всяко ултра-туристическо място, на входа цареше суматоха. В случая тя се дължеше на задължителното правило да не се влиза вътре с къси панталони. Краката трябва да са покрити, задължително. Имайки предвид климата, разбираемо е стъписването на туристите. Но проблемът е решен генерално: тук дават панталони под наем. Оставя се или депозит от 100 бата, или паспорт и влизаш да си избираш порядъчни одежди. Аз бях с 3/4 панталони и минах между капките, но Николай се сдоби временно с дълъг панталон. След съблекалнята се минава през друг портал, където следва нареждане на опашка за билет и влизане в същинския комплекс от дворци.

А те са добре познатите изящни островърхи сгради. Някои от тях са покрити със златна мозайка и статуи на един типичен тайландски дявол от местната митология. Много обичат лъскавите украшения на статуи и сгради и изработката наистина е изумителна.

Туристи в Кралския дворец – Банкок, Тайланд

Луди, луди жаби 😉

Туристите общо взето бяха или азиатци или руснаци. Ние се присламчихме за малко към една руска група, за да вденем малко от историята. Имаха водач тайландец, говорещ на руски и беше забавно да му се слуша произношението. А митологията на Тайланд е обичайната история за крале, битки и строене на чудеса, плюс две изпъкващи подробности: армията от човеко-маймуни и силно еротичните истории. Ще кажа само, че тези две неща понякога вървят заедно (!) и повече няма да коментирам пословичната им разкрепостеност.

Из Кралския дворец – Банкок, Тайланд

Детайли – Кралският дворец

Много впечатляваща беше една дълга стена, изрисувана с епизоди от митологията или историята, свързани плавно един с друг. Изящно красиво изкуство с типичните подправки: има златно покритие там, където например е изрисуван някой войник със златна броня. В тази държава все нещо трябва да блещука и да добавя сладост за окото.

Из Кралския дворец – Банкок, Тайланд

С гвардията

Освен островърхите сгради има и по-„европейски“ тип, където понякога идва Кралят. Точно пред една такава си взехме по един леден сок, защото само това се продава в целия комплекс и нямаш избор да не си вземеш. Имаше и войник на стража с автентична униформа, с когото се снимахме. Ние и още може би още хиляди други хора. После влязохме в един музей на закрито. Не си спомням точно какви неща бяха изложени, но беше на сянка, което е добре. Човек може да понесе ограничено количество грандиозни индокитайски дворци и затова скоро си плюхме на петите и напуснахме кралската резиденция.

Позяпахме малко пътеводителя на Lonely Planet и преценихме, че

трябва да се замъкнем до площад Сиам,

за смяна на обстановката. Но как да стигнем дотам, ето това е голямата въпросителна. Основните улици са описани на английски, но това въобще не е задължително правило. Доста често надписите са само на тай, много особен — и красив — език, от който не можах да прочета нито дума през целия ни престой.

Започнахме да питаме за Siam Square и някой ни написа на едно листче номера на автобус, който трябва да хванем: 15. Добре, но в коя посока? Не можем да получим отговор. Допълнително объркване идва от факта, че около парка автобусите обръщат и не можем да знаем накъде ще се насочат. Знам само, че Сиам е направо на изток и на около 5 километра разстояние. На една спирка наближихме хората и питахме една ученичка, защото винаги е по-вероятно учениците да знаят английски. Но малката разбойничка веднага ни препрати към най-близкия викач, който «великодушно» пожела да ни вземе под крилото си и да ни заведе на чудесна шопинг обиколка. Мафия! Да, но си имат работа с твърдоглави българи и в този решителен момент сменихме тактиката: насочихме се право към първия срещнат полицай. Не знам дали и той беше мафия, но със сигурност беше колоритен образ. Много се смяхме с този полицай. Намерихме го на една седянка на моторизирани негови колеги, дадохме му листчето с оскъдната информация за автобуса и питахме откъде да го хванем, в коя посока, такива работи. Той много мъдро разгледа листчето, чуди се, мая се — а ние вече предусещаме комедията — и едва си сдържаме смеха. Куката беше упорит, обади се по радиостанцията и плямпаше нещо на тайландски. Направи ни знак да го последваме, сякаш всичко е под контрол и сякаш му вярвахме, че знае нещо за автобусите. И тук щяхме да паднем от смях като започна да върти задник и да ходи като манекен. Много бавно, важно и театрално.

Площад Сиам – Банкок, Тайланд

Площад Сиам

По всичко беше ясно, че още сме много начинаещи по отношение на градския транспорт, но дайте ни още един ден и ще влезем в играта. Засега тръгнахме да ходим малко пеша в нашата посока. Тротоарите са много тесни и са заети от паркирани коли или изложени статуи и сувенири за продажба. Мръсно е, но не повече от България и в канавките има много следи от влага от дъждовния сезон. Повървяхме още малко и за се предадохме. Както винаги в такива случаи, един бръмчаш тук-тук изскача отникъде и се притичва на помощ. Естествено, пазарихме се предварително за цената на возенето до пл. Сиам и вече бяхме особено неотстъпчиви. Свалихме до сравнително добра за нас цена и той сякаш се обиди и не беше готов да приеме. Най-силният трик в такъв случай е да се направиш, че си тръгваш и тогава човечецът няма избор и ще се съгласи. Даже ни беше малко неудобно, но след този ден имахме много да им връщаме. И пак, возенето с тук-тук е голяма тръпка, особено на завоите.

През 1965 г. са построени първите по-големи сгради на площад Сиам. Собственикът на земята е бил близкият университет Чулалонгкорн, а идеята е била да се дава под наем земята, за да се съберат пари от собствениците на магазини в полза на университета. Районът на площада е свързан и с други важни търговски центрове, като Siam Center/Siam Discovery Center, MBK Center, Siam Paragon, пазарският квартал Раджапрасонг и Сукуумвит. Вътре в площад Сиам има голямо разнообразие от магазини и услуги, включително училища, ресторанти, кафенета, бутици с дизайнерски облекла, магазини за музика, книжарници, Hard Rock Café и банки. Клиентите са от млади ученици и студенти до служители в офиси и чуждестранни туристи (това трябва да сме ние). Понякога го наричат «Шинджуку на Тайланд» заради приликата със страхотно живия търговски квартал на Токио.

Без дрога и атомни бомби – заведение на пл.Сиам, Банкок

Да оставим бомбите в преддверието

Тайландци на пазар – пл.Сиам, Банкок

Тайландци на шопинг

Пл. Сиам е нещо различно, защото има портал, където не пускат коли и нашият шофьор извади сертификат за пред пазителя на бариерата. Ето ни най-после на цивилизования площад, отдъхваме си в културния търговски център, където никой не те гони да ти продава нещо. Ядохме в Pizza House, много добро заведение, пълно с дечурлига, но спокойно и с блажено силен климатик. Площадът е типично място за модерните младежи с прическите и дънките. Има всякакви магазини и разбира се, гигантският мол MBK Center. Той е на десетина етажа и на най-горния отвън има голям транспарант с надпис «Да живее Краля». Вътре в центъра си молът е кух и като се качиш на високо гледката към долните етажи е главозамайваща. Има един цял етаж за фланелки и други парцалчета за туристите, където може да се пазариш, за разлика от останалите, «маркови» магазини в сградата. Оттам си взехме тениски «Тайланд», защото класиката си е класика и не може без такива неща.

Беше вече към 5—6 часа вечерта, стъмваше се и започнахме да мислим за прибирането и за така необходимия отдих. На пл. Сиам има спирка на SkyTrain, но той в случая не ни вършеше работа. По някакъв начин разбрахме, че можем да хванем автобус 15 за дома и така направихме, срещу тънко билетче от 7 бата. Става дума за по-евтините рейсове без климатик. В тях долната половина на прозорците е отворена и возилото се охлажда естествено от вятъра. Над шофьора има един изтърбушен електрически вентилатор, който едва ли има някакъв практически ефект. В автобуса повечето хора бяха нормални тайландци — тоест такива, които не искат да ти продават и да те возят, даже въобще не проявяваха интерес към чужденците. Така най-после се почувствахме добре сред местното население. Просто обикновени хора, които се връщат вкъщи от работа или от училище. Много са симпатични и естествени. Имаше група по-западни и по-неориентирани от нас туристи, пътуващи към Као Сан и ние ги уверихме, че автобусът ще стигне дотам. На голямото кръстовище преди нашето слязохме заради адското задръстване и продължихме пеша от Паметника на демокрацията, докато там окачваха флага на Тайланд.

Паметникът на демокрацията (อนุสาวรีย์ประชาธิปไตย)

е бил направен през 1939 година от военния лидер на Тайланд, фелдмаршал Плаек Пибулсонграм (известен като Пибун). Идеята била да се почете военния преврат от 1932 г., който е довел до установяване на конституционна монархия в тогавашното кралство Сиам. Пибун си представял паметника като центъра на нов Банкок в западен стил. Така бул. Раджадамноен става еквивалент на Шамз Елизе, а Паметника на демокрацията — Триумфалната арка. Центърът на паметника е гравюра на тайландската конституция от 1932 г. и лежи върху две златни купи. Конституцията символично се пази от четири същества, приличащи на криле, които представляват четирите клона на тайландските въоръжени сили — армия, морски, въздушни и полиция. Тоест силите, които са направили въпросния преврат. Превратите са нещо нормално за Тайланд. Последният беше съвсем скоро, през 2006 г. и въобще не разстрои туризма, нито самите тайландци. Тогава войниците с танковете се снимаха с хората и се усмихваха както обикновено: властта се върти, животът си тече.

Около паметника има много широко кръгово движение, от което до щаб-квартирата ни остават 400 метра разстояние. По пътя стана съвсем тъмно, но въпреки това се чувствахме вече спокойно в обстановката, за разлика от ситуацията на същото място предната вечер.

Типичните места за ядене на местните са покрити с навес «ресторанти» с пластмасови масички и са съвсем скромни. Не ги пробвахме, но много консумирахме ананаси, особено Николай. Чудните плодове са силно разпространени тук и се намират на сергии по улиците. Нарязват ги много сръчно на парчета, без да се разпада половинката ананас, слагат ги в найлонови пликчета и дават клечка за забождане на парченцата. Цената е твърдо 10 бата и след като малко се поотракахмe, се присмивахме на продавачите, които ни искаха по 15 кинта.

А що се отнася до говора, научих само една — сауадий — «здравей». Срамота е, но може би другия път повече. Имат и друго летоброене: в Тайланд 2008 е 2551. Тотална обърквация. Вечерта се консултирахме с хората на рецепцията и те ни светнаха как можем да се измъкнем за един ден от бруталния Банкок. Естествено, пак искахме да отидем до морето и идеалното място (или поне така си мислехме), беше един скандално известен близък курортен град.

Вечерта я прекарахме на бар с жива музика на Као Сан. Там свирят кавъри на кънтри песни и американците си умират от удоволствие. А ние се радвахме на свежи коктейли с лъскава украса и цветя. Забавно беше, че сервитьорката ходи при проститутката да й развали пари.

Продължението:

Трудният Банкок – свиква се 🙂

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:


Тайланд


www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Първият ни ден в Банкок”

  1. Елица каза:

    Много интересен пътепис и защо никой не коментира, странно… Съвсем случайно нацелих този сайт и не мога да се откъсна от публикациите- обикалям си на воля седейки на столчето и се кефя. Благодаря ви момчета!

  2. Стойчо каза:

    От днес нататък вече няма случайно да идваш тука, нали? Ще си идваш умишлено и редовно 🙂

  3. […] големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Вече пристигнахме в Банкок, а сега ще се запознаем с нормалния, нетуристически […]

  4. […] пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Започнахме с първите му впечатления от Банкок, после разгледахме и нетуристическата му част, а днес […]

  5. Много добър пътепис! Поздравления! Сега ще изчета всичко от този автор. Специално влязох в профила си, за да оставя този коментар 🙂 и да изтикам темата на челно място.

  6. vasilef каза:

    Винаги ме е привлича загадъчността на Изтока,пътеписът е колоритен предлагащ подробна полезна информация поднесена по разсейващ и fresh начин.2015 имам планове да посетя Тайланд.

Leave a Reply