февр. 10 2010

Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)

Днес, мили мои, ви предлагам нещо, което досега рядко съм ви предлагал като четиво. Благодарение на групата на нашия сайт във Фейсбук (веднага всички да се запишете!😉 с мен се свърза Константин от Битоля и предложи да публикувам някои негови очерци и пътеписи на нашия сайт. Той доста е попътувал и е писал кратки пътеписи – очерци, които събрал и издал в книгата „На пат одам, за пат прашам“. Книгата може да се свали безплатно като пдф, а ние ще публикуваме някои от очерците на нашия сайт. Бугаризацията на текста е моя, редакцията – на Комитата.

Приятно четене:

Бар „Наздраве“ в града на хълма

Бар „Наздраве“ („Cheers“) наистина съществува! По-старите читатели сигурно се сещат за сериала, в който бившата бейзбол звезда на Red Sox – Сам, държи бар в Бостън и като барман трябва да слуша оплакванията на гостите. А от време на време се мъчи да се сваля с келнерката Даян.

Най–запомнящият се за мен образ е дебелакът Норм, пълен с вицове и добра воля. Въпреки че ту работи, ту не работи, Норм е винаги край бара и има пари за бира.
Някой през осемдесетте години на миналия век се сетил, че може да снима ТВ–сериал, който може да се развива в някой бар в Бостън. Първият сезон на сериала не минал добре, и барът, на който по нашенски се вика „Наздраве“ е за малко свален от ТВ- екраните. По-късно пак се излъчва в ефир, изкарва двеста и кусур епизода за десетина години и събира един куп награди „ЕМИ“.

Да си имаме уважението. В Бостън не видях ни „Cheers“, ни дявол. Срамота е да се лъжем.

А знаете как е в чужбина: „Понякога искаш да ходиш там където всички знаят твоето име”. След като зърнах изписаната фирма „Cheers“, без много мислене се втурнах вътре. Оказа се, че това е дюкянче за сувенири с логото на този известен ТВ- сериал. Малко се разочаровах, че не мога да се запозная с Норм. Единствено ми остана да си купя фанелка в зелено–ирландски вариант с логото на кафенето, което е по-снобарско от Hard-rock и Хотел Шератон заедно. Истинското заведение „Cheers“ е в някаква друга част на Бостън и неговото посещение оставих за друг път.

Основателите на Бостън и на колoнията Масачузетс не биха били особено щастливи, че техният град днес се разпознава по една кафана. В Новия свят пуританите искали да изградят „Град на хълма“ – „City upon a Hill“ . Прогонени от старата татковина, пуританите искали в Нова Англия да осъществят това, което нямали шанс да сторят в старата: градене на общество по правилата на Божия закон. Това подразбирало редовно ходене на църква и ограмотяване (главно за да може по–добро да може да се разбере Библията). Препоръчвало се повечето жители на колонията да са в брак. За консумиране на алкохол, слава Богу, не ставало дума.

Днес Бостън има голяма студентска общност, която дава на Града лежерно–бохемска атмосфера. В това, което се дефинира како Голям Бостън (конгломерат с население от 4, 4 милиона жители, градът Бостън има около 550 000) има 250 000 студенти, коити следват в повече от сто университета и колежа. Най-известни от тях са Харвард и МИТ (Massachusetts Institute of Technology ). Харвард е основан през 1636, а целта му била да обучава свещенически кадри.

Колежът Емерсън е частна образователна институция, която обучава кадри за филмово и издателско дело, креативно писане и новинарство. Патронът на колежа Ралф Уолдо Емерсън, навремето шетал по улиците на Бостън, търсейки издател на своите проповеди и есета. През 19 век голяма част от американските издателства се намирали в Бостън. А това било причина много писатели да изберат този град за свое място на живот и творчество. Тук в различни периоди от своя живот са живели Натаниел Хортън („Буквата на срама“) Хенри Джеймс ( „Европейци“ ; „Бостънци“) Хенри Дейвид Торо ( „Молба за помилване на капитан Браун“)… Уилиям Харисън, таткото на аболиционизма, започнал през 1831 година в Бостън да издава вестника на неговото движение „Освободител“.

Туристичeският бизнес в Бостън предлага обиколка с водач за дванадесет долара през един от познатите квартали, в които са живели литературните величия. Boston by foot. Да не се хваля, ама цялата я изходих. За да се квалифицира човек за такъв вид литературно-туристически водач и да разхожда посетителите на Бостън, трябва много да се помъчи. Първо, плаща пари за членство в организацията с идеална цел, която организира обиколките. После трябва да полага изпит, писмен и устен. Ако издържи, о′кей може да води свои групи. Но за това не печели нито долар! Всичко е на доброволна основа. Не успях да открия каква е идеята да бъдеш бостънски литературен гид! Престиж, служба на обществото или може би правене на CV за някоя и друга крачка в кариерата? Кой знае?

Или това е духът на жителите на американската Атина, които, слава Богу, трябва и да почиват. А за целта често използват Boston Common и Frog Paund. Първото е голям парк, един от най–старите в Америка, а второто е специфичен басейн в парка. Дълбок е двадесетина сантиметра, а широк около хиляда метра. В него под надзор от своите родители безопасно шляпат децата. Идеално изобретение на американската цивилизация- най–малките шляпат във водата, а родителите, хем ще си починат, хем не трябва да се грижат за безопасността на младежта.

Деветнадесети век донася на Бостън, освен развитието на литературния живот, и нов прилив на емигранти от Европа. Така в живота на обществото своите съдбини ще втъкат италианците и ирландците. Днес, ако не в друго, тогавашното им влияние се вижда в многото ресторанти, предлагащи ирландска и италианска кухня. Ирландските пъбове и ресторанти боядисват своите дограми в зелено, колкото да подсеща за тежките дни, когато техните предци, изтощени от глада в собствената им родина, последван от дълго пътуване с кораб, се разтоварвали в Бостън.

Америка не им предложила някое топло добре дошли. Настрана туй, че сиромашни емигранти никъде никой не иска. Ирландците имат и една голяма ма′ана за американския вкус- католици са. А Америка и тогава и сега е доминантно англо- протестантска. -„Няма работа за ирландци“ е един от първите надписи, които не предвиждат много розова перспектива за католическите емигранти в страната на свободата. Паметникът на ирландските емигранти е издигнат пред голямата книжарница Border book – майка, татко и младо дете.
Един от ирландските емигранти в Бостън ще отваря нещо, което историците описват като кафене, а вероятно било кръчма. Наричали го Кенеди и е родоначалник на политическата династия на Кенеди, която ще доживее своя подем през 60-те години на миналия век. Нещо подобно на Буш, които в момента палят и гасят (колят и бесят – Ст.) в американската политика.

Градът, за който американците казват, че е най–европейският има още милион работи, за които човек може да пише. Например за бейзбол клуба Red Sox, който е главен конкурент на Янките от Ню –Йорк. Предупредиха ме да не нося капата на янките, която си купих в магазина на клуба в Ню–Йорк, вероятно защото съперничеството е жестоко. Duck tour е някакъв вид автобус, който може да плава и в по–дълбока вода и за който може да си платите, за да се повозите. Това е специфично возило, което американците използвали при десанта в Нормандия през 1944. Денят Д отминал, а на някого му текнало, че автобусът, който ходи и по вода и по земя може да се използва и за мирни цели. Така започнали познатите Boston Duck tours. Бостън, пък и бостънците имат един навик, който поне аз не забелязах при другите американци. Обичат да седят в кафене, което гледа към улицата и да наблюдават как минават хората. За разлика от техните сънародници, като че ли не им е доволно шетането в някой търговски център. Имат и много улици, където човек трябва да се движи пеш. Точно ли е това? Па човек не може да узнае само с едно ходене. Трябва барем още веднъж да се отиде. Тогава може да опитам да намеря истинския бар „Наздраве. Норм гарантирано е там!

Автор: Константин Петровски

Визитка: Константин Петровски (1975) е публицист от Битоля.
Повечето от пътеписите в книгата „На пат одам, за пат прашам“ се написани за седмичното списание ЕГО. Работил е за него повече от 4 години, като известен период от време е и негов уредник.

Издал е още една книга „Филтер Југославија“ (изд.Феникс, Скопие), която може да се свали свободно от  http://issuu.com/kokan/docs/filter и за която македонски блогъри казват „Книга која што ќе им изнуди насмевка на сите оние кои што биле дел од постоењето на СФРЈ“ http://ladym.blog.mk/2009/01/30/filter-jugoslavija/
В момента има постоянна колонка „Oд наш агол“ за списание „Јавност“, Битоля, в която засяга теми от политиката и ежедневието. Пише също за портал Битола инфо ( http://www.bitolainfo.com/ )

Вдъхновението за пътеписите: определено Бил Брайсън

Амбиции: голяма книга с пътеписи за Ирландия, за където все още се нуждае от визи.

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)”

  1. Антония каза:

    Има два бара Cheers. Оригиналният е на Beacon Hill до Бостън Комън – отвън изглежда 1:1 с филмовия, интериорът обаче е различен. Вторият е направен с туристическа цел 🙂 Намира се при Faneuil Hall и повтаря декорите на сериала. Може да изпиеш някоя и друга overpriced бира в него. Сувенирният магазин, на който си попаднал, е до втория Cheers.

    А езерцето в Бостън Комън се нарича Frog Pond, не Paund 🙂

  2. Веселина каза:

    Добре! Ясно е, че нкои са по-запознати от пишещия, но това не етолкова важно.Чудесно е написано, с лекото чувство на хумор, леко и приятно за четене.В края на краищата това е е дин пътепис, а не документален разказ, че да изпадаме в подоробности, камо ли да търсим правописните грешки?

  3. Стойчо каза:

    За правописните грешки – поемам отговорността за бугаризацията на текста, така че моя милост е виновен.

Leave a Reply