февр. 09 2010

Когато бяхме в Париж (2)

Продължаваме с пътеписа на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно четене:

Когато бяхме в Париж

втора част

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности… а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме.

Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Пред стъклената пирамида на Лувъра – Париж, Франция

Пред стъклената пирамида на Лувъра

Запътихме се към една от най-извесните галерии –

Лувъра (Le Louvre)

По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Фасада – Лувър (Le Louvre) – Париж, Франция

Част от фасадата

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена. Трябваше да хапнем нещо за обяд и затова тръгнахме към

L´hotel de Ville, където е разположена камарата на общината

с надежда там да намерим McDonalds или Burger King.

Имахме да видим толкова много неща, а вече бяхме преполовили деня. Голямата опашка пред L´hotel de Ville привлече нашето внимание и там ни казаха, че днес е деня за свободно посещение. От проспекта на входа, посещението на тази сграда ни се видя много обещаващо, а и се бяхме изморили от дългото обикаляне. Опашката вървеше много бързо и съвсем скоро се оказахме във фоаето на една от най-красивите сгради, които успяхме да посетим в града. Големи просторни зали, тавани украсени с много орнаменти и стенопис, огромни полюлеи. Голяма част от величието на Франция беше събрано в тази сграда. Няма как да опиша това, което видяхме и Ви препоръчвам да посетите тази сграда, за да се почувствате, като държавен глава на посещение в Париж. А максимата “По дрехите посрещат…” в случая трябва да променим на “Виж къде те посрещат…”.

L´hotel de Ville – залата за заседания на общината – Париж, Франция

Залата за заседания на общината – Париж

След това посещение трябваше да направим още едно много важно нещо по улиците на Париж. Трябваше да пием едно хубаво кафе и да изядем по едно тирамису. Разбира се това можем да направим навсякъде, но забавното на кафенетата тук е, че стената, гледаща към улицата липсва и на нейно място са наредени анфитеатрално два-три реда маси със столове, гледащи към улицата. Така хората, които консумират са главните зрители на динамичния парижки живот. Ние също си избрахме едно местенце, което беше направено като библиотека от миналите векове, където препичайки се на слънце възтановихме силите си.

Сладолед с фреш и кафе – Париж, Франция

Време за подкрепление

Нямахме повече време, защото трябваше да се приберем и приготвим за

концерта на Мадона

Налагаше се да хванем метрото и след 35 минути път излязохме пред нашия хотел. Сега квартала беше съвсем друг. Навсякъде имаше само негри. Навярно това е техния квартал и когато влязохме в хранителния супермаркет вътре заварихме негри, араби и двама бели – ние. Нас това няма как да ни притесни, защото където живеем също има много цветнокожи, но за семейството от България това беше толкова необичайно, че те не влязоха в магазина, за да пазаруват. Затова за хората, които искат да са само сред бели, да не ходят в Saint-Denis, защото няма да се чувстват много конфортно.

Купол – Париж, Франция

Париж

До стадиона Stade de France

стигнахме пеша така както предварително бяхме решили. Концерта ни хареса много. Перфектна организация на входовете, никаква блъсканица за влизане и излизане. Стадиона е много голям и нашите места бяха точно срещу сцената по дългата страна с неудобството, че звукът се разминаваше, когато гледаш сцената с бинокъл, но като сцена и спектакъл този концерт беше значително по-добър от този в Мадрид и София. Разбира се в София си изкарахме най-готино. Прибирането ни до хотела стана бързо и спокойно.

Ден 2 – Мулен Руж и Саградо Корасон

Станахме рано, подготвихме багажа си и трябваше да се разделим с Пешо и Дидка. Те трябваше сутринта да хванат самолета за България, докато ние имахме на разположение целия ден и вечерта да пътуваме за Мадрид.

Нашата цел този ден беше и

катедралата Sacre Cour,

която е разположена на най-високия квартал в Париж. За да стигнем лесно до там хванахме метрото, с което взехме да свикваме. Багажа ни беше малко, изхода на метрото е в горната част на квартала, но въпреки това изкачването до Катедралата ни измори и преди да продължим седнахме в малко паркче, за да закусим. За наше забавление там се организираше митинг на Атеистите, на които просто мога да кажа: „Всеки е свободен да прави каквото си иска…“.

Катедрала Сакрекьор (Sacre Cour) – Париж, Франция

Катедралата Сакрекьор

Катедралата е много величествена и красива отвън, но вътре не ни впечатли кой знае колко. Сравнена с катедралите, които сме виждали в Испания за Sacre Cour няма какво толкова да кажа. Просторна, добре осветена, с високи сводове, изчистени орнаменти без много фрески и стенописи. Туристите правеха отчаяни опити да направят снимка, но бързо охраната прекратяваше опитите им, а ние не знаехме нищо за този храм, нито какво толкова впечатлява хората и бързо излязохме на площадката пред главния вход. Ето това наистина си заслужаваше нашето идване тук. Гледката, която се разкрива към Париж е много по-красива от тази, която бяхме видяли от Нотер Дам и със сигурност, която се открива от Айфеловата кула. Стъпалата, виещи се около малки зелени полянки също са много интересни най-вече с многото хора по-тях, насядали, за да гледат артистите, смешниците и музикантите, използващи стъпалата за сцена. Търговците на дискове, очила, часовници, чанти и всякакъв вид дребни стоки бягаха нагоре надолу гонени от полицията, чиято цел мисля, че не беше да ги хванат, колкото да забавляват туристите. Разбира се тези африкански търговци никак не им беше до смях, защото така нищо не продаваха. Погледната от долу Катедралата Sacre Cour ни се видя още по-величествена.

Катедрала Сакрекьор (Sacre Cour) – Париж, Франция

Сакрекьор

Слизайки, минахме по малка уличка от двете страни, на която имаше магазини за сувенири, в които цените бяха дори по-евтини от тези, които ни предложиха търговците около Айфеловата кула. Напазарувахме дреболийки за спомен, бързо заслизахме надолу, защото наблизо ни очакваше един от най-известните клубове наречен

Мулен Руж (Moulin Rouge)

Не можахме да влезем вътре, защото той не е отворен през деня, но си направихме снимка пред червената мелница, на входа на която има експозиция от снимки, които погледнати от различен ъгъл пресъздават различни сцени от спектаклите. В тази зона са концентрирани голяма част от нощните секс клубове. Навярно през нощта тук ще е доста по-атрактивно под неоновите светлини на рекламите.

С метрото стигнахме до

Операта,

която се намира в централната част. Една много красива сграда, украсена с прекрасни орнаменти най-вероятно позлатени откъм фасадата. Докато си правихме снимки при нас дойде човек, който направи голямо усилие да ни заснеме със сградата, но така и не се справи с толкова лесната задача. Снимката ставаше или само с нашите лица, или отрязани до кръста, или бяхме толкова малки та с лупа да ни търси човек. Казахме „чао“ на този отчайващ фотограф и пеша се запътихме за площад Concorde, намиращ се наблизо. По пътя минахме през малък правоъгълен площад Vendome в центъра, на които има много интересен Обелиск изписан с арабски символи.

Опера – Париж, Франция

Операта

По тази улица на една витрина видяхме дрехи, обувки и аксесоари, които имаха цени в порядъка на няколко хиляди евро. Това ни въведе в размишления на кого са му потрябвали тези скъпи стоки при положение, че с парите за един чифт обувки може да изхрани едно нормално семейство няколко месеца. За Champs-Elysées не мога да кажа нищо, защото не слязохме от автобуса, но ако цените на стоките са в този порядък, то тогава няма какво да гледаме там. Нека богатите да се чудят къде да си похарчат парите, ние знаем как да си харчим малкото, които имаме…

Площад Concorde

е навярно най-големия в Париж. В центъра си има обелиск във формата на четиристенна пирамида с квадратна основа. От този площад на изток се намира Лувъра, а на запад по Champs-Elysées се стига до Триумфалната Арка. В парка des Tuileries, изкарахме обедната си почивка. Колко спокойни и весели хора видяхме там край голямото изкуствено езеро, в което плуваха много патици.

Времето за заминаването ни дойде, но ние бяхме много доволни от първото си идване в Париж. Видяхме толкова много прекрасни места и навярно есента допринесе да се влюбим в този невероятен град. На хората, които ще попитат какво трябва да видят бих отговорил: “Всичко” и това няма да е никак трудно защото е достатъчно да се разходиш по улиците, за да разбереш, че се намираш в най-красивия град в Европа.

Край на пътеписната част

Кратки съвети за пътуване до Париж:

Кратки съвети:

  • Ако може да си спестите влизането в метрото моля направете го – ужасно е! Вземете си билет за всяко влизане.

  • Ползвайте туристическият автобус, защото с него ще може да обиколите най-големите забележителности.

  • Информирайте се на място къде са безплатните посещения най-вече, защото така може да посетите места забранени за публично посещение извън тези дни.

  • Задължително посетете Париж през пролетта или есента. Това навярно са най-романтичните сезони, но дори да изберете лятото, дебелите сенки ще ви разхлаждат.

  • Ако не говорите френски, най-добре се хранете в ресторантите за бързо хранене, където няма да ви се налага много да говорите, а и ще хапнете каквото точно искате на доста нормални цени.

  • Ако не разполагате с достатъчно време не го губете в качване на Айфеловата кула, за групите е доста по-бързо, но времето си е време и трябва добре да се организирате.

  • Магазините за сувенири до катедралата Sacre Cour предлагат много голямо разнообразие и на добри цени.

  • От търговците на сувенири по-улиците купувайте, но след като направите добър пазарлък, защото първоначалната цена, която предлагат е 2-3 пъти завишена спрямо магазинчетата. Голямото количество върви с по-ниска цена.

  • Евтино може да пътувате до летище Beauvais (BVA), което е извън Париж, но е много добре комуникирано с центъра и цената на билетите до него е значително по-ниска.

Автор: Николай

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Когато бяхме в Париж (2)”

  1. kathryn каза:

    Пости са и аз съм…добронамерена.

  2. В.Б. каза:

    Здравейте, бихте ли споделили за евтиния начин за пътуване от летище Буве до Париж и обратно?
    Най-евтиният вариянт, който съм открила е шатъла за 16 евро на човек. Има ли друг по-евтинтранспорт?

Leave a Reply