февр. 03 2010

Когато бяхме в Париж (1)

Published by at 9:00 under Николай,Париж

Париж – няма да ни омръзне. С удоволствие публикувам още един пътепис за френската столица – приятно четене:

Когато бяхме в Париж

част първа

Париж – градът на влюбените. Наречен така заради многото влюбени или влюбили се по бреговете на река Сена. Ние също се влюбихме в този град. Влюбихме се в неговите прекрасни сгради, просторни площади, широки улици и прекрасни хора…

Париж е най-красивият град, който сме посещавали до момента. Градът на влюбените и надеждите. Много се е писало и ще се пише за този невероятен град и причината да опиша нашето посещение там е, за да подканя хората, които не го познават, да направят това виртуално пътуване сега.

Река Сена – Париж, Франция

Париж

Решихме да посетим Париж по случай концерта на Мадона, за който си купихме билети по Интернет. Париж винаги е бил толкова достъпен за нас и никога не сме имали за цел да го посетим. Но ето сега имахме мотив и след кратко търсене си намерихме хотел. Искахме той да е близо до стадиона Stade de France, за да може лесно да се приберем след концерта. Предварително се информирахме за хотелите в Париж, че не отговарят на звездите си, скъпи са и доста стари особено в централната част на града. Затова трябва хотела да е с повечко звезди, за да не останете разочаровани. Това да намериш 2-3 звезден новопостроен хотел с лукса на 4 звезден, както сме свикнали в България в Париж е невъзможно. Квартала, в който запазихме хотела се казва Saint-Denis и нямахме никаква представа какво ни очаква там. Цената беше добра, близо до стадиона, в централната зона, срещу изхода на метрото и на 20 минути от летището Orly (ORY). Какво друго ни трябваше. Купихме си самолетните билети и бяхме готови за път.

Много скоро моят брат пожела да дойде с нас на концерта, запазихме му съседната стая в хотела и дори намерихме билети за Париж на много ниска цена. (Както се разбра по-късно, летището, на което кацна самолета беше извън Париж).

Пътуването ни включваше петък вечер, събота и неделя. Три дена, за които нямахме нужда от много багаж. Подробно проучихме местата, които трябва да посетим и с прекрасно настроение започна нашето пътуване…

Париж, Франция

Париж

Ден 1 – Пристигането.

Париж разполага с две международни летища.

Северното Charles de Gaulle (CDG) и южното Orly (ORY). Ние пристигахме на южното, което се намира на противоположния край на Saint-Denis , квартала, където се намираше хотела. Брат ми с половинката си пристигаха на малкото летище Le Bourget (LBG), което се намира южно от Charles de Gaulle (CDG) много близо до хотела. Затова се разбрахме те да отидат да си оставят багажа, да вземат ключовете за стаите и да се срещнем на центъра. Единствено тази нощ можехме да видим нощен Париж.

Париж, Франция

Париж

От летището взехме влак и след 30 минути се прехвърлихме на метрото. Сборната ни точка беше Айфеловата кула. Когато влязохме в метрото не можахме да повярваме на очите си. Толкова гнусно, старо, мръсно и мрачно метро досега не бяхме ползвали. Такситата са много скъпи и затова градския транспорт остава единствения вариант ако не познаваш града. На един и същ перон идват няколко линии и свикнали на Мадридското метро, където всяка линия си има перон ни беше малко объркващо да намерим необходимата ни линия. Стигнахме до площад Concorde и пеша се отправихме към Айфеловата кула, която виждахме прекрасно осветена в топлата нощ. Колкото повече се приближавахме към нея, толкова по-голяма и ярко осветена ни се виждаше тя. Минахме през парка пред кулата, където много хора на групички си правеха снимки, весело си приказваха и отправяха взор нагоре в небесата, където се губеше върха на металното чудо на Париж.

Айфеловата кула и покриви – Париж, Франция

Айфеловата кула

За да бъда искрен

Айфеловата кула

не е толкова впечатляваща, колкото се произнасят много хора. Чудесно осветена, тя разполага с две основни площадки, като на най-долната е разположено кафене с прекрасна гледка. С два асансьора може да се качите до върха, от където се открива целия град като на длан. Айфеловата кула като символ на Париж наистина трябва да се види, но с напредване на архитектурата човешкото въображение е изработило много по-впечатляващи сгради и съоръжения. Разбира се, да не забравяме епохата, в която е построена кулата, а тогава тя наистина е била нещо невиждано.

Нас повече ни впечатлиха хората събрани на моста Pont d´Iena, загледани в трепкащите светлини отразяващи се в река Сена, многобройните търговци, предлагащи сувенири и светещи макети, веселият смях на хората край нас и влюбените двойки, незабелязващи заобикалящия ги свят.

Преминахме през моста над Сена и се заизкачвахме по стъпалата, водещи към Trocadero. Там ни посрещна още по-голяма навалица от хора, много артисти, акробати и мимове, търговци на сувенири, сандвичи и весело настроение. Тук трябваше да се срещнем с другата двойка, която незнайно защо още не беше пристигнала.

Париж, Франция

Париж

Както ни стана извесно по-късно, самолета, с който пътуваха другите не каца на летището, което си мислех аз, а на летище извън Париж на около 60 км наречено Beauvais (BVA) (Бово). Информацията, която аз им бях дал беше толкова убедителна, че те не си купили билети за автобуса, който им предложили в самолета. Слезли на летището, което се оказало толкова невзрачно и най-важното на него били автобусната спирка и чакалнята, от която си взели багажа. Попитали такси, колко ще им излезе да ги закара до хотела и тогава разбрали колко далеко са от Париж. Качили се на автобуса и много бързо стигнали до площад Concorde, след което с метрото пристигнаха при нас. Учудването ми беше толкова голямо, когато ги видях с багаж в ръце и дълго спорих с тях за разстоянието от летището до хотела, а те ме убеждаваха за своето пътуване по магистралата. Сега каго си спомня, ми става много жал за тях, но те са много „корави“ и са се справили много добре.

Благодарение на това чудо безжичния телефон предупредихме в хотела за нашето закъснение и имахме още малко време преди да затворят метрото. Напазарувахме сувенири, полюбувахме се на Айфеловата кула и след като и обещахме да се върнем пак някоя нощ, тръгнахме към съседната метро станция. За жалост не можехме да продължим с разглеждането на нощен Париж, защото багажа на брат ми беше повече от нашия (те ни бяха на гости в Мадрид и затова имаха двойно повече багаж). Опитахме по-пътя да хапнем в някой ресторант, но след като никъде на ни допадна се отправихме към нашия хотел.

Ресторантите в Париж

можем да разделим на три групи: за бързо хранене, нормални, луксозни. Като цяло храната е по-скъпа от другите европейски градове. Добре, че всеизвестните „McDonalds“, „Burger King“ и „KFC“ са навсякъде, за да може да се нахраните спокойно с храната, която познавате.

Хотела Campanile

се оказа в много добро състояние според цената, която платихме. Намираше се точно срещу изхода на метрото. Квартала тих и доста безлюден в късния част, в който пристигнахме. Легнахме си веднага, защото ни очакваше един много дълъг утрешен ден.

Ден 2 – Разходка в Париж

Станахме рано, закусихме в ресторанта на хотела и с метрото стигнахме до центъра на града, който с нетърпение очаквахме да разгледаме. Предварително бяхме решили да си вземем билети за туристическия автобус. С него можеш да обикаляш по подготвения маршрут, да слизаш и да се качваш през целия ден и да получаваш подробна информация на няколко езика. Ние винаги, когато за първи път посещаваме някой град вземаме тези автобуси, защото те най-добре обхождат важните забележителности.

В следващите си редове ще споменавам много забележителности на Париж без да влизам в подробно историческо и архитектурно описание за тях. Wikipedia има достатъчно подробна информация, а моята цел тук е да пресъздам нашето пътуване.

Започнахме от

Триумфалната Арка (Arco di trionfo)

В нея може да се влезе, но голямата опашка бързо ни отказа. Автобусът продължи по булеварда Champs-Elysées и там видяхме най-скъпите и луксозни магазини на Париж. Булеварда е много просторен, с големи тротоари, модерна архитектура, много лъскави витрини и е като свързващ лъч между Триумфалната Арка и Лувъра (Le Louvre). Първата спирка на автобуса е пред Айфеловата кула. Там се разделихме с Пешо и Дидка, защото те искаха да се качат на кулата.

Ще Ви дам следния съвет. Не правете грешката да се качвате на Айфеловата кула ако разполагате с малко време. Ще трябва да чакате голяма опашка за асансьорите. Разбира се ако сте с организирана група много по-бързо става с предназначения за групи асаньор. Чувал съм много хора да казват: „Не се ли качиш на Аифеловата кула, все едно не си видял Париж“. Да, ама НЕ. Това което се вижда от символа на Париж, ще видите от катедралата Нотр Дам (Notre Dame) и катедралата Sacre Cour, без да губите време в опашки.

Страничната фасада на Нотр Дам – Париж, Франция

Нотр Дам отстрани

Автобусът ни започна зигзагообразно да се вие през парка пред Айфеловата кула, който бяхме пресекли предната вечер. Така хората от двете страни на автобуса могат да си направят снимки без да слизат от него. Преминахме покрай Военния колеж (École Militaire) и Хотела на Инвалидите (Hôtel des Invalides), внушителна сграда точно пред площада Concorde. Минавайки покрай река Сена и пресичайки я наколко пъти достигнахме до острова, на който е основан Париж. Това е най-старата част на града и там ние слязохме, за да разгледаме

Катедралата Нотр Дам

За наша голяма радост входа на кулата не се заплащаше и ние се наредихме на опашка за качване на покрива. Опашката не беше голяма, но пускаха по малко хора и дебелата сянка хвърлена от катедралата скоро накара съпругата ми да потърси топлина в магазинчетата наблизо. За нашето настроение се грижеше един мим, който тайничко се приближаваше зад двойките, лекичко поставяше ръка на рамото на своята нова „жертва“ и преминаваше с нея няколко метра докато писъците, последвани от смеха на хората известят разкриването на шегичката. Понякога му се получаваха нещата, но в много случаи нелепата шега беше доста груба и от смеха на хората единствено може да се заключи: „Щом не е за моя сметка, шегата е супер“. Нямаше нито един мъж, който да не се възползва от възможността да се посмее за сметка на своята половинка, но най-забавни бяха групите от англичанки, изпадащи в такава истерия та не ти остава нищо друго освен да се посмееш от сърце.

Централната фасада на Нотр Дам – Париж, Франция

Нотр Дам

Ето, че дойде и нашия ред да се изкачим по тесните, стръмни стълби, водещи до най-високата част на Нотр Дам. Навярно много от вас са гледали филма за Гърбавия, който се влюбил в красивата циганка, която господарят му толкова желаел. В тази катедрала е прикарал по-голяма част Гърбушката. На покрива има много фрески и релефи на чудовища, от които косата да ти се изправи. Но гледката, която се разкрива от там е неповторима, защото катедралата е разположена на остров и погледа ти достига на далече по течението на река Сена както и над покривите на съседните сгради. На запад се вижда Айфеловата кула, зад която са изправени високите небостъргачи, а на север гордо и величествено се белее катедралата Sacre Cour разположена на най-високата част на Париж. За сигурността на туристите покрива на катедралата е опасан с метална мрежа, която няма да ви попречи да направите много снимки. Чакането, значително по-малко от това пред Айфеловата кула многократно си заслужаваше.

Гледка от Нотр Дам – Париж, Франция

Гледката от Нотр Дам

Минахме през площада на Катедралата, на който са отрязали не малко глави и обесили не малко хора през вековете преди френската революция. В Нотр Дам не влязохме, защото имаше голяма опашка, а ние нямахме търпение да продължим нашата обиколка.

Продължението:

Когато бяхме в Париж (част 2)

Автор: Николай

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Когато бяхме в Париж (1)”

  1. Saint Denis (93) е най-извсетното гето в Париж! Не препоръчвам на никой да отсяда там, близо е до Орпли и Стад Де Франс, но е ужасно подтискащо и много далеч от облика на стария Париж.

  2. радо каза:

    всъщност изнасянето след концерти от stade de france е много добре организирано с влакове и не е проблем да се прибереш в центъра към 11-12 ч. за никой от 70-те хиляди човека 🙂

  3. Edna каза:

    малко е странно да се учудваш, че летищата са извън Париж 🙂

  4. kolioeng каза:

    И определено си заслужава качването на Айфеловата кула,вервай ми 🙂

  5. Росица Николова каза:

    Каквито и впечатления да прочетеш за Париж, с колкото снимки да са придружени, никога няма да разбереш защо, всеки посетил този град, не го забравя. Чудото на Париж е атмосферата, възможността да се докоснеш с всичките си сетива до най-доброто, което хилядолетната човешка история и култура са създали. И тогава не е толкова важно колко хубав е хотела ти, дали метрото е най-модерното и чисто в света и т.н. Но за това са нужни сетива и култура възпитавани отнай-ранна детска възраст…
    От сърце желая всеки да има своята среща с Париж и ако може тя да е споделена с човек, който обича – това ще му даде шанс да има нещо прекрасно в сърцето си докато е жив.

  6. Маргарита Иванова каза:

    Айфеловата кула е висока 320 метра,а най-високата точка на Нотр Дам е 96 метра. Тези цифри красноречиво говорят, че няма как това, което се вижда от символа на Париж да се вижда и от катедралата Нотр Дам. Всъщност разковничето е не толкова в това до къде стига взорът ти, а в усещането, че си стъпил на покрива на света….Е,на света може би -не, но на покрива на Париж . А Париж наистина е столицата на света(поне според мен) и за да усетиш чудото в него са нужни много повече от 2-3 дни. Но нека всеки има поне своите няколко дни на запознанство с този уникален град, за да се влюби в него и за да пожелае да се връща отново и отново….И нека при всяка нова среща да преоткрива тази любов!

  7. kathryn каза:

    Чакането е относително нещо. Ако ще се кача на най-високото място, на което съм се качвала, ще чакам. Да не говорим, че и не чакахме, особено много. Иначе, с две ръце заставам зад поста на Росица. /Малко съм объркана и не знам със свити или отворени пръсти, но нищо..:D/
    Чета с удоволствие всеки пътепис за Париж. Никой не може да остане безразличен към този град.
    Чакаме продължение от Николай. 🙂

  8. mariika каза:

    Parij e me4tata na jivota na milioni hora p[o sveta. Az sam minala tranzit prez Parij i 6tiah da se pobarkam ot maka, 4e nemojahme da se razhodim iz tozi grad na lubovta. Rano ili kasno 6te go posetia.

  9. Iliyan каза:

    За сведение първият път когато бях в Париж ми отне два дена и половина само да обиколя Лувъра.Какво искате да видите за три дни!? А иначе това е най-магнетичния град в който съм бил.Пожелавам Ви да отидите за по-дълго и със любимия човек.Повярвайте ми ще е невероятно.

  10. Biliana каза:

    Пътепис в български маниер… и какво, като ти стана жал, че си дал грешни насоки на приятелите си, после поне извини ли им се? Явно за някои хора няма Google Maps.

  11. kathryn каза:

    Недей така, Биляна! Да не отказваме човека да напише продължението. Квалификацията “ български маниер“ е много неподходяща. Никой не се е родил научен. Щом Николай призна грешката си даже тук, със сигурност я е признал и пред роднините си.
    Ники, / надявам се, нямаш нищо против съкращението :)/ чакаме втора част.

  12. […] на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version